Р Е Ш Е Н И Е № 180
гр.Пловдив 12.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на
двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря
Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело №
2747/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на М.И.Д., чрез адв.И.Т.-Ч. срещу решение № 3525/20.09.2019г.
на Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав, постановено по гр.дело
№3737/2017г. С обжалваното решение е допусната поправка на ЯФГ в решение №
2015/22.05.2019г. като навсякъде да се чете „Държавата чрез Областен управител
на област – Пловдив, пълномощник на Министъра на регионалното развитие и
благоустройство чрез юрк. И.К., в качеството й на ищец по делото”, вместо погрешно изписаното: „Държавата чрез
Областен управител на област – Пловдив, пълномощник на Министъра на
регионалното развитие и благоустройство чрез юрк. И.К., в качеството й на трето
лице – помагач по делото“.
Решението се обжалва изцяло. Сочи, че решението е неправилно, тъй като неправилно е прието наличието
на хипотезата на чл. 247 от ГПК. Държавата е посочена като трето лице - помагач
не веднъж, а на три отделни места. Също така Държавата е позиционирана в
решението там, където се позиционира третото лице - помагач. На второ място се
сочи, че посочването на Държавата като трето лице - помагач напълно отговаря на
логиката на съдебното решение. Сочи се, че за да са налице условията на чл. 247
от ГПК е необходимо грешката да е установена без затруднения и да не се налага
тълкуване на ролята на съда, като това в настоящия случай не е така и чл. 247
от ГПК не може да бъде използван за намиране на пороци на решението, което би
довело до нищожност на съдебния акт. Не е ясна волята на съда как да се
възприема Държавата като страна по това дело. Иска се отмяна на решението и
оставяне на жалбата без уважение.
Постъпил
е отговор от Аграрен университет, с който се твърди, че решението е правилно и
законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване.
Отговори
от другите въззиваеми страни не са получени в срок.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след
като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирана страна и е
изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по
форма, съдържание и приложения, платена е държавна такса.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив, за да допусне поправката
на ЯФГ в
решение № 2015/22.05.2019г. е приел следното. С
определение от 20.10.2017г. в открито
съдебно заседание Държавата е конституирана като главна страна в процеса – ищец
предвид обстоятелството, че искът е предявен от нейния процесуален субституент
– Аграрен Университет – Пловдив. Сочи се, че в решението
погрешно е изписано качеството на Държавата като трето лице-помогач, което
следва ясно от обективизираната воля на съда в диспозитива на съдебния акт в който
изрично се признава за установено по отношение на ответника, че именно
Държавата е собственик на процесната ½ ид.част от правото собственост
върху имот с идентификатор № 56784.540.1048. Следователно, съдът ясно и
непротиворечиво е възприел Държавата като носител на правото на собственост,
респ. Аграрен университет като нейн процесуален
субституент,
Правният извод на РС Пловдив е
неправилен. В обжалваното решение както в мотивите така и в самото решение е
посочено ясно и недвусмислено, че държавата е приета като страна трето лице –
помагач по делото, както при излагане на становищата на страните, така и по
въпроса за разноските, така и в самия диспозитив на решението. Вярно е че в
решението правата се признават в полза на държавата по иска предявен от процесуалния
й субститутент Аграрен университет Пловдив, но това няма и как да е друго яче,
защото в хипотезата на чл.26 ал.2 от ГПК се предявяват чужди права, а не такива
на процесуалния субститутент. В същото време обаче имено фигурата на
процесуалния субституент изключва участието на носителя на правата в процеса
като страна по делото. В казуса носителя на правата на собственост, а именно
държавата в процесното решение навсякъде е посочена като конституирана като трето
лице – помагач на ищеца по делото. Тоест в решението липсва очевидна фактическа
грешка, поради което съдът няма право на основание чл.246 от ГПК сам да си
изменя решението, след като вече го е обявил. Ето защо обжалваното решение е
неправилно и следва да се отмени, а исканата поправка на очевидна фактическа
грешка, не следва да се допуска.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 3525/20.09.2019г. на Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански
състав, постановено по гр.дело №3737/2017г., като вместо това:
НЕ
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
3525/20.09.2019г. на Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав,
постановено по гр.дело №3737/2017г. като навсякъде да се чете „Държавата
чрез Областен управител на област – Пловдив, пълномощник на Министъра на регионалното
развитие и благоустройство чрез юрк. И.К., в качеството й на ищец по делото”, вместо погрешно изписаното:
„Държавата чрез Областен управител на област – Пловдив, пълномощник на
Министъра на регионалното развитие и благоустройство чрез юрк. И.К., в
качеството й на трето лице – помагач по делото“.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.