Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен, 30.03.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На втори март,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: ВИОЛЕТА
МОНОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 1099
по описа на Районен съд-Тетевен за 2018 година,със страни:
Ищец: „ Фронтекс Интернешънъл“-ЕАД-гр.София,
Ответник: А.А.М. ***,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове за заплащане на главница и обезщетение за забава,с основание-неизпълнение на договорна задължение,по договор за потребителски паричен кредит.
Излага се в Исковата молба, че на 09.04.1013година, между БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс ЕАД, и ответницата А.А.М., е сключен договор за Потребителски кредит с номер хххххх , предоставен е на ответницата кредит в размер на 468.00лв, последната не е изпълнила всички свои задължения по договора, и е преустановила плащанията, като падежът на първа неплатена вноска е на 20.05.2013година, а крайния срок за изпълнение на договора е 18.04.2014година. На 10.01.2017година между БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс ЕАД, и ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, е сключен договор за прехвърляне на вземания, за което ответницата е уведомена.По Ч.Гр.дело №805/2018година на Тетевенски районен съд, е дадено указание за предявяване на осъдителен иск, с оглед отхвърляне на заявление за издаване заповед по чл.410 ГПК.
Моли да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца следните суми:главница в размер на 216.67 лева,законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането,сумата от 112.97 лева обезщетение за забава от 21.05.2013г до 07.08.2018г,както и разноските в настоящето производство и в заповедното производство.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК не е представен писмен отговор на
исковата молба от ответника.Представено е по делото писмено
становище,поддържано в съдебно заседание от ответницата и нейния пълномощник,в
което се заявява,че не се признава исковата претенция,че същата не е била
уведомена за прехвърляне на вземането,че не е подписвала договор за кредит с
БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД,подписа върху договора не е неин,оспорва се
договора по подпис и съдържание.
От представените по
делото писмени доказателства и заключението на съд.-икономическата
експертиза,изготвено от вещото лице Р.Х.,съдът приема за установена следната
фактическа обстановка по делото:
Приложен е договор за
потребителски кредит ххххх,сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“-ЕАД-София и ответника А.А.М. ***,съгласно който кредитодателят е
предоставил на ответника/кредитополучател/ кредит в общ размер на 468.00 лева
за покупка на пералня,скара и фризер,като в договора за посочените неговите
съществени условия,приложен е и погасителен план с посочена крайна падежна дата-.18.04.2014 година.
Приложен е договор за
продажба и прехвърляне на вземания,сключен на 10.02.2017г между „Фронтекс
Интернешънъл“-ЕАД-София и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“-ЕАД-София,съгласно
който са прехвърлени вземания на ищеца по списък-приложение №1,в който фигурира
и вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“-ЕАД към ответника/факт,установен и
от съд.-счетоводната експертиза.Съгласно заключението на
последната,прехвърленото вземане към ответника е в следния размер: главница в
размер на 216.67 лева,лихва в размер на 21.23 лева и неустойка за забава в
размер на 62.83 лева. По заключението на експертизата последното плащане по
договора от ответника е на дата 20.11.2013г в размер на 47.58 лева-седма
погасителна вноска,като към 31.01.2019г вземането е в следния размер: главница
в размер на 216.67 хлева,общо лихви в размер на 93.48 лева и такси по
заповедното производство в размер на 75.00 лева.
Приложено е уведомление
за извършено прехвърляне на вземания от ищеца до ответника/на стр.6-та от
делото/,без данни за достигане до кредитополучателя/ответницата М./.
С влязло в сила
разпореждане по ч.гр.дело №805/2018г по описа на РС-Тетевен е отхвърлено
заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответника,като с разпореждане от 23.10.2018г,връчено на ответника заявителя на
дата 08.11.2018г на последния е указано,че може да предяви осъдителен иск за
вземането си в едномесечен срок.С пощенска пратка от 07.12.2018г ищецът е
изпратил до сезирания съд исковата молба,въз основа на която е образувано
настоящето производство.
При така изложената фактическа
обстановка,съдът прави следните правни изводи:
Безспорно
е, че ответникът и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“-ЕАД-София са били в облигационно правоотношение, по силата на което последният,
в качеството си на заемодател е предоставил на ответницата-заемател кредит в размер на 468.00 лева, а тя се задължила да го върне, ведно с дължимите лихви и такси в срок до
18.04.2014г./последна погасителна вноска
съобразно погасителния план,обективиран в договора за потребителски
кредит/.Безспорно е между страните, че към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както и в хода
на производството пред първоинстанционния съд се установява,в т.ч. от
заключението на съд.-счетоводната
експертиза, ответницата е в неизпълнение на задълженията по договора,като
размерът на последните са посочени в експертизата.
По
въпроса за уведомяване на ответника за сключения договор за цесия между
заемодателя/цедента/ и ищеца/цесионера/: Към приложенията на исковата молба е
представено уведомително писмо от за прехвърляне на вземането по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента до длъжника. Уведомлението, приложено към
исковата молба и достигнало до ответника с нея, съставлява надлежно съобщаване
на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал.
3 ГПК при разглеждане на иска/решение № 123/24.06.2009 г. по т.
д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013
г. на ВКС, ІІ т. о. /. С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода
на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за
извършената цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на
правоотношението - вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето
защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз
основа на процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на
него, а не на стария кредитор.
В предвид горните съображения искът се явява основателен за претендираната главница в размер на 216.67 лева/съобразно и заключението на съд.-икономическата експертиза/,върху която следва да бъде определена и законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК-датата 24.08.2018 година.
Евентуално възражение за погасяване на вземането по давност/каквото всъщност не е направено,като съдът не може да прилага института служебно/би било неоснователно,доколкото в случая приложима е 5-годишната давност по чл.110 от ГПК,като от падежа на всяка вноска по погасителния план/начиная от 20.12.2013г-осмата погасителна вноска/не е изтекъл този срок,до момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-до 24.08.2018 година.
По отношение претенцията за договорно обезщетение за забава за периода от 21.05.2013г до 07.08.2018г.: Вещото лице е определило размер на обезщетението по чл.3 от договора в размер на 62.83 лева,но за период от м.януари 2014г до м.декември 2016г,който не покрива сочения такъв в исковата молба /а и в заявлението/.В предвид началния момент на забавата-осмата погасителна вноска от 20.12.2013г,уговореното обезщетение в чл.3 от договора-в размер на законната лихва и при изчисляване на размера на обезщетението,в размер на законната лихва за периода от 20.12.2013г до 07.08.2018г,на база главница от 216.67 лева и посредством изчислителен модел „НАП изчисляване на лихви“,на основание чл.162 от ГПК,се получава сума в размер на 101.94 лева./за това вземане също не е направено възражение за погасяване на същото по давност,на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД/. В предвид изложеното искането за договорно обезщетение за забава/неустойка за забава/ следва да бъде уважено до размер на сумата от 101.94 лева, а за разликата до сумата от 112.97 лева-отхвърлено,като неоснователно и недоказано,в който смисъл съдът не дава вяра на заключението на съд.-икономическата експертиза-в частта за определения размер на обезщетението за забава.
Съобразно изхода на производството и съгласно разясненията в т.12 от ТР №4/2013г ОСГТК на ВКС/,на ищеца следва да се присъдят разноски по заповедното производство в размер на 75.00 лева/дължима такса и минимално юристконсултско възнаграждение/,както и в исковото такова в размер на 275.00 лева/дължима такса 75.00 лева, минимално юристконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева и депозит за вещо лице в размер на 150.00 лева./.
Мотивиран от изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА,на основание чл.79,ал.1,във в-ка и с чл.86,ал.1 от ЗЗД,А.А.М.,ЕГН:********** ***,да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,район „Лозенец“, ул.“Хенрик Ибсен“ №15,представлявано от Л К Д,сумата от 216.67/двеста и шестнадесет лева и шейсет и седем ст./лева,представляваща неизпълнено задължение за заплащане на главница по Договор за потребителски кредит хххххх,сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“-ЕАД-гр.София и А.А.М. ***,цедирано на „Фронтекс Интернешънъл“-ЕАД-гр.София,заедно със законната лихва върху тази сума,начиная от 24.08.2018г до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА,на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,А.А.М.,ЕГН:********** ***,да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,район „Лозенец“, ул.“Хенрик Ибсен“ №15,представлявано от Л К Д,сумата от 101.94/сто и един лева и деветдесет и четири ст./лева,представлява неизпълнено задължение за заплащане на обезщетение за забава/неустойка/ по Договор за потребителски кредит хххххх,сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“-ЕАД-гр.София и А.А.М. ***,цедирано на „Фронтекс Интернешънъл“-ЕАД-гр.София,за периода от 20.12.2013г до 07.08.2018г,като за разликата до претендираната сума от 112.97 лева и за периода от 21.05.2013г и до 20.12.2013г,отхвърля иска,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК, А.А.М.,ЕГН:********** ***,да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,район „Лозенец“, ул.“Хенрик Ибсен“ №15,представлявано от Л К Д сумата от 350.00/триста и петдесет/лева,представляваща сторени разноски в исковото и заповедното производство,от която сумата от 75.00 лева разноски в заповедното производство и сумата от 275.00 лева разноски в исковото производство,като отхвърля претенцията на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ -ЕАД-гр.София за присъждане на разноски над този размер.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: