№ 31637
гр. София, 22.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110130126 по описа за 2022 година
При извършената проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, следва да бъде насрочено
заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.12.2022 г. от 11:00 часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор с приложенията.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
М. П. С. е предявила срещу „Стик - Кредит“ АД искове с правно основание чл. 26, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 и чл. 143, ал. 1 ЗЗП за обявяване недействителността на
Договор за потребителски кредит от разстояние № .... от 05.01.2022 г.
Ищцата твърди, че с ответното дружество са сключили Договор за потребителски
кредит от разстояние № .... от 05.01.2022 г., по силата на който бил отпуснат заем в размер
на 1200 лева. Страните договорили сумата да бъде връщана на 10 месечни погасителни
вноски с размер на годишната лихва от 36 % и размер на ГПР от 42,58 %. Твърди, че на
основание чл. 17 от договора на ищцата бил предоставен срок, в който същата следвало да
осигури като обезпечение гарант, отговарящ на условията, посочени в общите условия,
доход или банкова гаранция в полза на ответното дружество. Тъй като ищцата не изпълнила
1
задължението да осигури надлежен поръчител или друг вид обезпечение, на същата била
начислена неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоения кредит, възлизаща на
953,73 лева. Излага, че неустоечната клауза, с която било уговорено, че се дължи неустойка
в размер на 0,9 % лева при неизпълнение на задължението за осигуряване в срок на
посочените обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната в Директива
2008/48 ЕО цел, транспонирана в ЗПК. Заявява, че процесната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и е в противоречие с
добрите нрави, а кумулирането с мораторна лихва е недопустимо. Посочва още, че
процесната неустоечна клауза е неравноправна, тъй като не е индивидуално уговорена.
Счита, че са налице клаузи, целящи заобикаляне на изискванията, посочени в ЗПК, според
които при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като неоснователен. Признава обстоятелството, че с ищцата са сключили
Договор за потребителски кредит от разстояние № ...., по силата на който кредиторът е
предоставил заемна сума в размер на 1200 лева. Излага, че процесният договор е сключен по
инициатива на ищцата, която е попълнила електронна заявка за отпускане на кредит чрез
сайта на дружеството. С изпращането на това заявление и натискането на бутон „Вземи
парите“, се предоставяла възможност за изтегляне проект на договор за потребителски
кредит, като за приемането на неговото съдържание следва да се натисне бутон „подпис“.
Това представлявало недвусмислено волеизявление за съгласие със съдържанието на
договора и неговото сключване. Ответното дружество твърди, че след като одобрило
изпратената заявка за процесния кредит, е изпратило на ищцата Договор за потребителски
кредит от разстояние № ..../05.01.2022 г. с приложение № 2 – погасителен план към него,
както и Стандартен европейски формуляр и приложимите Общи условия, които документи
съдържали предвидената в закона преддоговорна информация – размер на кредита, брой и
размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвения процент, ГПР, изискване за
предоставяне на обезпечение. Сочи, че ищцата се е съгласила с условията на ответното
дружество, натискайки бутона „Подпис“, като по този начин е изразила и недвусмислено
съгласие за сключването на договора. Счита, че неустойката и нейният размер отговаряли на
всички изисквания на действащото законодателство, тъй като същата представлявала
самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ документ с
договора за потребителски кредит. С тези доводи заявява, че по отношение на
действителността на неустоечната клауза не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива
2008/48, а общите условия на ЗЗД. В отговора на исковата молба се твърди, че размерът на
неустойката е уговорен като процент от заетата сума, като същата се начислява докато не
бъде изпълнено задължението, а това зависело изцяло от волята на заемателя – ищцата.
Сочи, че неустойката е съразмерна на обезпечителната и обезщетителната функция.
Излага, че предоставяйки необезпечен кредит, кредиторът поема голям риск и е поставен
пред възможност да не може да събере вземането си. Оспорва твърденията на ищцата, че
неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като излага, че няма законово
2
ограничение на максималния размер. Заявява, че процесната неустойка е предварително
определено обезщетение, с оглед на което е нормално размерът да е предварително
уговорен между страните и включен като част от погасителните вноски. Счита, че не у
ищцата е налице изначална невъзможност да осигури обезпечение в посочения в договора
срок, което да отговаря на посочените изисквания.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 и чл. 143,
ал. 1 ЗЗП в тежест на ищцата е да докаже несъответствието на сключения договор със
законовите разпоредби, което води до неговата недействителност.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
обстоятелството, че по Договор за потребителски кредит от разстояние № .... от 05.01.2022 г.
ответното дружество е предоставило заем на ищцата в размер на 1200 лева.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3