№ 911
гр. София, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет
и девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Г.
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело
№ 20211100512846 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗД „Е.“ АД, ЕИК ******* срещу Постановление за разноски
с изх.№ 50899 от 18.08.2021 г. на ЧСИ М.П. по изп.дело № 20218510402088, с което е
отказано редуцирането на адв.хонорар по изп.дело до сумата 200 лв., както и таксата по т.
26 от ТТРЗЧСИ.
Частният жалбоподател излага, че определеното адв. възнаграждение е прекомерно,
тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и единственото действие на
процесуалния представител на взискателя е депозиране на молба за образуване на изп.дело,
поради което моли възнаграждението да бъде намалено до размер на сумата от 200 лв. Моли
да бъде и намалена пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Взискателят по изпълнителното дело ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е депозирал отговор в
законоустановения срок, с който заявява доводи за неоснователност на частната жалба и
моли същата да бъде оставена без уважение.
В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени съображения
за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че разноските са доказани по размер
и основание и същите са дължими. В тази връзка, моли съда да остави без уважение
подадената жалба и да потвърди извършените действия по изпълнителното дело.
Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
1
Производството по изпълнително дело № 20218510402088 на ЧСИ М.П., с рег. № 851 е
образувано по молба на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД и въз основа на Изпълнителен лист, издаден на
29.07.2021 г. от СРС, ГО, 85 състав, по гр. д. № 4843/2020 г., срещу ЗД „Е.“ АД, което е
осъдено да заплати на взискателя ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД сумата от още 609,21 лв. -
застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва върху сумата от 30.01.2020 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 640 лв. – разноски по делото.
С молбата е поискано събиране на разноските по изпълнителното производство, в това
число за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 430,48 лв. с ДДС, както и 5
лв. ДТ за издаване на изп.лист.
Изпратена е ПДИ на 10.08.2021 г., получена от длъжника на 11.08.2021 г.
С възражение с вх.№ 77657/13.08.2021 г. длъжникът е поискал да се намалят разноските за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело до размера на сумата 200 лв., както и да
бъде преизчислена таксата по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноски към ЗЧСИ.
С обжалваното Постановление за разноски с изх.№ 50899 от 18.08.2021 г., възражението на
длъжника е оставено без уважение, за което същият е уведомен с придружително писмо с
изх.№ 50900/ 18.08.2021 г., връчено на 23.08.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт,
подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради
което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип
на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е
регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради
това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в исковото, но и в
изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира
пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а
постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира следното:
Съобразно правилата, установени в Закона за адвокатурата, страните могат свободно да
определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска
безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение,
които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да
2
обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната,
която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното
възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това
възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от
06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
От представените доказателства се установява, че взискателят е бил представляван в хода на
изпълнителното производство от адвокат Г., като е претендирано възнаграждение в размер
на 430,48 лв. с ДДС, но следва да се вземе предвид, че във връзка с него е направено
възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, както и че съдебния изпълнител
е отказал да намали същото.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери
на адвокатското възнаграждение за образуването на изпълнителното производство,
адвокатското възнаграждение е в минимален размер 200 лв. Според настоящия съдебен
състав, в конкретния случай се касае само до възнаграждение по чл. 10, т. 1, тъй като от
представените материали по изпълнителното дело е видно, че единственото процесуално
действие, извършено от пълномощника на взискателя е депозиране на молба за образуване
на изпълнително производство. От същите не се установи от процесуалния представител да
са извършвани никакви други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата, а именно – водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, поради което съдът намира, че не му се следва
възнаграждение за тях. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че
изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на
процесуалния представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че
определеното от ЧСИ П. възнаграждение за адвокатско възнаграждение следва да се намали
до 200 лв.
Жалбата срещу постановлението за разноски, в частта на определената от ЧСИ
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ се явява неоснователна.
Това е така, защото съгласно т. 26, б. „в“ от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за
изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума,
която ако е от 1 000 лв. до 10 000 лв. е 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1 000 лв. Според
забележка т. 4 към т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включван
авансовите такси. В същия не следва да се включват и никакви такси и разноски по самото
изпълнителното дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист. Изрични в
този смисъл са и мотивите на решение № 517/28.06.2010г. по гр.д. № 1249/2009г. на ВКС, ІІІ
ГО. Освен това следва да се има предвид, че под понятието „парично вземане“ се включва
само дългът, предмет на изпълнението, но не и разноските по него. В противен случай би
означавало да се събират такси върху разноските, което не отговаря на законодателната
идея. Следователно материалният интерес по изпълнителното производство е сумата, която
е присъдена с изпълнителния лист, в случая 1 346,01 лв. Ето защо, задължението на
жалбоподателя, обуславя размер на пропорционалната такса по т. 26, б. „в“ от ТТР към
3
ЗЧСИ от 122,80 лв. /без вкл. ДДС/, както правилно е начислена от ЧСИ П..
Неоснователно е и искането за намаляване на приетите като дължими разноски за
обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ по т. 1, 3, 5, 9 и т. 31. Видно от преписа на
изпълнителното дело, СИ е извършил действията, за които са начислени тези такси, поради
което и съдът не следва да ги намалява.
По разноските:
Предмет на съдебен контрол в настоящето производство е наличието на потестативното
право на жалбоподателя да се постанови отмяна на действията на ЧСИ, а за решаването му
съдът следва да прецени законосъобразността на тези действия, което се явява
преюдициален въпрос. Субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тези
действия вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният
изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и
актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл.
81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за защита на страната, сторила
разноски и имаща право на такива, е общият исков ред- чрез предявяване на иск по чл. 441
ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни
действия и актове на съдебния изпълнител. Пред вид изложеното в това производство не се
разпределят разноски за страните.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, Постановление за разноски от
18.08.2021 г. по изпълнително дело № 20218510402088 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, в
частта с която СИ отказва да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение за
разликата над сумата от 200 лв. до размера на 435,48 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за разноски от 18.08.2021 г. по изпълнително дело №
20218510402088 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4