МОТИВИ
към присъдата по НОХД N 416/2019
г. по описа на Районен съд гр.Девня, трети състав
Девненският районен прокурор е повдигнал внесъл в РС гр.Девня обвинителен акт с който е повдигнал
обвинение срещу:
Т.М.Т., ЕГН **********, за това, че:
На 03.08.2017г. в гр.Суворово, обл.Варненска, по
хулигански подбуди умишлено причинил на З.Ю.А. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лява мишнична кост, определила трайно затруднение в
движението на левия горен крайник за период от 2-2.5 месеца-престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129
ал.2 вр. ал.1 НК.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението като счита същото за безспорно доказано.Намира
, че от доказателствата по делото – свидетелски показания и заключения на назначената
по делото СМЕ по безспорен и категоричен начин се установява извършването на
деянието от подс.Т., като според прокурора свидетелските показания напълно
кореспондират с изготвената по делото СМЕ.Моли съда, да наложи на подсъдимият предвиденото
в специалната норма наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, като
изпълнението на наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Пострадалото лице З.Ю.А.,
редовно призован се явява лично в с.з.Чрез процесуален представител – адв.Г.Г. *** заявява че , желае
да бъде конституирано като граждански ищец и частен обвинител като предявява граждански
иск срещу подс.Т. в размер на 15 000 лева ,
представляващ обезщетение за нанесени неимуществени вреди.
Процесуалният представител на
пострадалато лице –адв.Г.Г. се солидаризира със
становището на прокурора, като счита , че извършването на деянието по чл.131
ал.1 т.12 НК от страна на подс.Т. е безспорно
доказано от обективна и от субективна страна.Поддържа повдигнатото обвинение и
предявеният граждански иск в размер на 15 000 лева.Моли съда да осъди
подсъдимия да заплати и направените разноски по делото за адвокатски хонорар.
Подсъдимия Т.М.Т. се явява в с.з,представлява
се от адв.К.Ц. от ВАК,редовно упълномощена.В с.з
заявява , че разбира повдигнатото му обвинение , но не се признава за виновен.В
обясненията си дадени в с.з твърди , че в действителност на посочената в
обвинителния акт по делото дата и на посоченото място е имал пререкания с
пострадалия Т..Твърди , че св.А. се обърнал към него с обидни думи и тръгнал
срещу него и за да се предпази го намушкал по ръката с тирбушон.Отрича да е нанасял
други удари на А., дори напротив ,
твърди , че след инцидента , св.А. го е настигнал по улицата с автомобил и го е
ударил.По късно , възползвайки се от правото си на последна дума, подсъдимият изразява
съжаление за случилото се.
Защитникът на подсъдимия- адв.К.Ц. от ВАК не приема описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка за безспорно установена. Твърди , че в хода на съдебното
следствие не е безспорно установено извършването на престъпление по чл.131 ал.1
т.12 НК от страна на подс.Т..Твърди , че през цялото
време разследването по ДП е водено тенденциозно и не събранивсички
доказателства които имат значение за установяване на облективната истина по
делото.Мили съда да приеме , че подс.Т. е осъществил състава на престъпление по
чл.133 от НК и да му наложи наказание „глоба“.По отношение на предявения гр.иск
твърди , че същият е завишен по размер и
моли ако бъде уважен то да е в размер
под претендирания.
След преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:подс.Т.М.Т. *** , но често посещавал гр.Суворово , тъй като имал имот там.Същият бил
музикант и често бил канен да свири на гайда по различни събития.Св.З.А. *** и
се познавал с подсъдимия , тъй като имотите им били в съседство.На 03.08.2017г.подс.Т. отишъл в гр.Суворово , тъй като бил решил да купи
от там малки прасенца които да отглежда.Междувременно бил поканен да свири и на
банкет организиран в гр.Суворово.В около 19.00 маса св.А. отишъл в магазин за
хранителни стоки в гр.Суворово , който се намирал на кръстовището на ул.“Паисий
Хилендарски“ и ул.“И. Вазов“ в гр.Суворово, в близост до спортната зала в
града.Управител и продавач – консултант в магазина била св.Н.К..Пред магазина и
около него имало две маси и около тях няколко дървени табуретки.На едната маса
, пред магаздина били седнали свидетелите А. И., С. С., Д.Р., Т.Я. и С.А..Малко
по- късно пред магазина дошли и седнали на масите свидетелите С.Н. и К. П..По
същото време , в около 20 .00 часа пред магазина пристигнал с велосипед и подс.Т..Той бил във видимо нетрезво състояние , тъй като
преди това бил употребил алкохол – ракия.На место изпил още 2 бири и започнал
да говори на висок глас и да обижда и да псува присъстващите.Св.А. в това време
разговарял със св.Е. Д. и направил забележка на подс.Т.
да не обижда и да не псува.Подс.Т. обаче продължил с
обидите , включително и към св.А. , като обидите към А. били и на етническа
основа.В това време в близост до магазина пристигнали с каруца свидетелите С. Ш.
М. и А.М.Х..Двамата тръгнали да влизат в магазина но още преди да влязат там
св.С.Н. без причина обидил св.С.М..Подс.Т. също се
включил към обидите към св.М. като го нарекъл „мангал“.Св.А. отново помолил подс.Т. и св.Н. да спрат с обидите.Тогава подс.Т. подразнен от факта , че св.А. му прави забележка ,
извадил нож/ неустановен по делото/ се отправил към св.А..За да се предпази от
ножа св.А. взел в ръка една от дървените табуретки и се опитал да отблъсне подс.Т..Тогава в скандала се намесили и част от другите
присъстващи на место и започнал масов бой.Подс.Т.
успял да намушка св.А. в областта на лакътя на лявата ръка.В този момент някой
от присъстващите нанесъл силен удар с твърд тъп предмет в областта на лявата
ръка на св.А. и той почувствал силна болка.Св.А. не видял кой точно нанесъл удара.В
този момент присъстващите на мястото на скандала се разотишли, св.С. Ш. и св.Е. Дянкова помогнали на св.А. да
превърже раната си.В този момент подс.Т. се качил на
велосипеда си и си тръгнал.След като бил превързан св.А. се качил в автомобила
се , след около километър настигнал подс.Т. и лего блъснал велосипеда по
задната гума в резултат на което подс.Т. паднал на
земята.
В хода на разследването по досъдебното
производство е била назначена и изготвена СМЕ
/в.л д-р С.М./ от чието заключение е видно , че съгласно данните по
делото, извършеният преглед и приложените към него медицински документи З.Ю.А. е
получил следните телесни увреждания- счупване на лява мишнична кост, определило
трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 2-2.5
месеца, прободно – прорезно нараняване в областта на горния край на лява
предмишница, определило временно разстройство на здравето неопасно за живота. Описаните
увреждания са получени както следва- средната телесна повреда по общият механизъм на удари с или върху
твърди тъпи предмети и е вероятно да е причинена от удар с дървена табуретка ,
което съответства на доказателствата събрани в хода на разследването по ДП и в хода на съдебното
следствие.Полученото прободно – прорезно нараняване е резултат от действието на едногърб нож
отгоре –надолу и отляво – надясно.Не се установяват данни , даващи основание да
се приеме като вредоносен агент приобщеното по делото ВД – отвертка със сива
ръкохватка и дължина на острието 10 см.В с.з вещото лице поддържа заключението
си.
В хода на разследването по ДП е
назначена и изготвена и СМЕ на подс.Т.М.Т./д-р Д.Д./
, от заключението на която е видно , че подс.Т. е получил травматично изкълчване на горната
междуфалангиална става на трети пръст на лявата ръка, разкъсно – контузна рана
в същата област.Описаните травматични увреждания са в резултат на удар с или
върху твърд тъп предмет реализиран в областта на ляв горен крайник за период от
окол 20 -25 дни.
В хода на съдебното следствие
бе назначена допълнителна СМЕ/д-р Д.Д./ относно
състоянието на подс.Т. след инцидента.От заключението
на вещото лице и видно , че не са установени и коментирани други телесни
увреждания на подс.Т. освен тези коментирани в
първоначално изготвената СМЕ.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема
за установена след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Съгласно тях съдът приема
че деянието е извършено от подс.Т.М.Т..Относно авторството
на престъплението, съдът приема и изцяло кредитира преките гласни
доказателства, каквито са показанията на пострадалото лице З.А. и на свидетелите Е.Д., А. И., С.Н. , Д.Р. , Н.К.,
С.М. , А.Х. и К. П. .Същите описват подробно и непротиворечиво това каето са
възприели като случило се по време на инцидента пред магазина захранителни
стоки в гр.Суворово.показанията им са ясни и логични.Свидетелите Н.К. и Кръстьо
П. не са възприели непосредствено нанасянето на ударите от страна на подс.Т.
към св.А. , но са възприели възникналия конфликт между двамата , като са чули
шум и викове и също така са възприели състоянието на пострадалото лице
непосредствено след инцидента.Така изложените показания изцяло кореспондират както
помежду си, така и със заключението на вещите лица по изготвените СМЕ които
съдът кредитира като безпристрастни и компетентни. Посочените в СМЕ телесни увреждания
, отговарят напълно на начина и механизма на причиняването им описан от
пострадалия.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Т.М.Т.,
като счита ,че те са плод на неговата защитна теза.Това е така , тъй като те са
в пълно противоречие както с показанията на свидетелят- очевидец на деянието и
пострадал от него-З.А. и показанията на останалите свидетил които съдът
кредитира а също така и със заключението на изготвената по делото СМЕ.
Съдът счита
, че показанията на свидетелят И.Т.М. нямат значение за разкриване на
обективната истина по делото , тъй като те описват единствено състоянието на
подс.Тодоов след инцидент при който е пострадал св.А..
С оглед на събраната
по делото доказателствена съвкупност
съдът достига до категоричния извод, че
деянието е осъществено от подсъдимият Т.М.Т. на мястото и по начина описан в
обвинителния акт по делото.
По делото не се събраха доказателства, които по
безспорен и категоричен начин да потвърждават изложената от страна на защитата
на подсъдимият теза , че действията му са предизвикани от поведението на св.А.
Писмените доказателства,
потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по
реда на чл.283 НК документи:доментите и писмата по ДП №163/2017г.по описа на РУ
Девня, , медицинско удостоверение, СМЕ, свидетелство за съдимост
,характеристика, декларация за семейно материално и имотно състояние, протоколи
за проведени следствени действия.
След съвкупната преценка на доказателствата,
съдът стигна до извода за
невиновността на подс.Т.М.Т. за това , че на 03.08.2017г.в
гр.Суворово , Варненска област причинил средна телесна повреда на З.Ю.А. ,
изразяваща се в счупване на лява мишнична кост ,
определило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от
2- 2.5 месеца , като деянието е било извършено по хулигански подбуди– престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл. 129 ал.2
вр.ал.1 НК.
Разпоредбата на чл.303 от НПК указва, че
присъдата не може да почива на предположения и, че съдът признава подсъдимият
за виновен само тогава, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. От
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, по предвидения в НПК
ред се установява единствено, че между подс.Т. и св.З.А. възникнал скандал по
повод на непристойното поведение на подсъдимия , изразяващо се в ожбиди и
псувни към различни лица намиращи се пред магазин в гр.Суворово.В скандала се
намесили и други лица и възникнал масов бой при който подс.Т. нанесъл лека
телесна повреда на св.А. израздяваща се в нанасяне на удар с нож в областта на лявата
ръка на свидетеля.В хода на разследването по ДП и в хода на прроведеното
детайлно и безпристрастно съдебно следствие не се събраха никакави
доказателства които да сочат , че подс.Т. със своите действия е причинил
счупването на лявата мишнична кост на св.А..Всички азпитани
по делотго свидетели вкл.и пострадалото лице твърдят
, че не са видели кой точно от участниците в масовия бой е нанесъл удара с
който е причинена средната телесна повреда.
По делото няма събрани преки или косвени доказателства,
които по безспорен и категоричен начин да водят до извода за извършване на
деяние по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл.129
ал.1 вр. ал.2 НК от страна на подсъдимият Т.М.Т..Обвинителната теза на
прокуратурата се гради единствено върху предположения които обаче не могат да
послужат за формиране на вътрешното убеждение на съда.
Обвинението за извършено престъпление по
чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.1 вр.
ал.2 НК от страна на подсъдимият
Т.М.Т. не
е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което и съдът оправда
подсъдимият по това обвинение на основание чл.304 пр.1 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С действията си на 03.08.2017г. подсъдимият Т.М.Т.
е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл. 130 ал.1 от
НК
–като в гр.Суворово , обл. Варненска ,по хулигански
подбуди умишлено причинил на З.Ю.А. лека
телесна повреда, изразяваща се причиняване на прободно прорезно нараняване в
областта на горния край на лява предмишница, обусловило разстройство на здравето
неопасно за живота.
Квалификацията на деянието е по чл.
131 ал.1 т.12 НК , тъй като в хода на съдебното следствие по безспорен и
категоричен начин е установен хулиганският мотив от страна на подсъдимият за
нанасяне на телесните увреждания на пострадалия.Това е така , тъй като фактическите
данни за поведението на подсъдимия Т. говорят категорично, че той е целял не
само нарушаването на телесната неприкосновенност на пострадалия, но и
нарушаването на общоприетите правила за поведение , свързано с проява на грубо
незачитане и неуважение на създадениятя обществен ред. Подсъдимият нагло и
безцеремонно , на обществено място , в присъствието на много лица ,без да е бил
предизвикан по никакъв начин е нанесъл лека телесна повреда на пострадалия,
като в същото време му е нанасял обиди.Следователно хулиганските подбуди са
били в представното съзнание на дееца, където е очертан обществено опасния
характер на деянието не само като засягащо телесната неприкосновенност на
личността но и общественият ред.Нанасянето на телесните увреждания на
пострадалия А. от страна на подс.Т. е свързано и с
брутална демонстрация срещу установеният в държавата правов ред и грубото
засягане на личните интереси на пострадалият.
В хода на
съдебното следствие не са събрани доказателства за наличието на личен мотив у
подс.Т. за нанасяне на телесните увреждания на пострадалия.Няма събрани
доказателствени факти за лична вражда на пострадалия с подсъдимия за да е формиран
личен мотив у дееца за нанасяне на побоя, изключващ хулигански подбуди.
Деянието е
осъществено при форма на вината
пряк умисъл- подсъдимият е съзнавал ,че с нанасянето на удари с нож по ръката на
пострадалия, ще му причини телесно увреждане и е целял постигането на този резултат.
Причини за извършване на
престъплението –грубо незачитане на установените норми за неприкосновенност на здравето на човека и нормите
за поведение в обществото , грубо незачитане на
установеният в държавата правов ред.
От
обективна страна изпълнителното деяние се изразява в нанасяне на удар с нож в лявата ръка на пострадалото лице,
довели до прободно – прорезно нараняване в областта на горния край ня лява
предмишница.
При определяне размера на наказанието за подсъдимият Т.М.Т., съдът прецени
степента на обществената опасност на престъплението като висока предвид
съществено засегнатото от деянието здраве
на пострадалото лице, както и предвид грубото нарушаване от страна на
подсъдимият на установеният в страната правов ред.Горното съдът прецени като
отегчаващо вината обстоятелство.Като ниска
съдът прецени степента на обществена опасност на подсъдимият, който към момента
на извършване на деянието не бил
осъждан.Липсата на критично отношение от страна на подсъдимия към извършеното
деяние говори за липсата на въздействие върху него от проведения наказателен
процес.Всички тези обстоятелства съдът прецени като отегчаващи отговорността на
подсъдимият.Съдът не намери смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.Горното, мотивира съда да наложи на подс.Димов наказанието „лишаване от свобода” в размер между
минималния и средния , с посока към средния предвиден в разпоредбата на чл. 131
ал.1 т.12 НК, при наличие само на отегчаващи и липса на смекчаващи вината
обстоятелства а именно шест месеца , изтърпяването на което отложи с
изпитателен срок от три години.
По
отношение на предявения от пострадалият граждански иск в размер от 15 000 лева
за причинените на пострадалато лице от
деянието неимуществени вреди съдът е присъдил сума в размер на 2000 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане.При определянето на размера на обезщетението съдът е
приел , че вредоносният резултат е сравнително лек по своя характер, и по делото
няма ангажирани доказателства относно това , че пострадалия е търпял дълго
време болка и страдания, сравнително бързо се е възстановил от нанесената му
травма.Също така от нанесеното му разстройство на здравето не са настъпили
трайни увреждания.Същия не е ангажирал доказателства за последващи
неблагоприятни последици , които да е търпял с оглед нанесеното му увреждане.
От друга страна от събраните по делото доказателства са налице данни , че освен
претърпените болка и страдание , съществено засегнати са били и честта и
достойнството на пострадалия , като му е нанесен побой на публично място , пред
очите на свидетели.Ето защо и като съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът
намира , че за репариране на претърпените от постарадалия неимуществени вреди е
необходима сумата от 2000 лева,като отхвърли иска за сумата до 15 000 лева
като неоснователен.При този изход на производството в частта му за гражданския
иск подсъдимия следва да заплати държавна такса в размер на 4% върху уважения
размер на обезщетението за неимуществени вреди а именно сумата от 80 лева.
На основание чл.189 ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимият Т.М.Т. направените
по делото разноски.
Съдът счита, че с това
наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и
генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: