Р Е Ш Е Н И Е
№ 260032
гр. Първомай, 24.10.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа
година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 98 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), с чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД и с чл. 86, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК.
Ищецът „А. С. В.” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от Д. Б. Б.в качеството на управител и по процесуално пълномощие
от юрисконсулти А.Д.Р. и В. В. Д., с адрес за съдебна
кореспонденция: ****, моли съда да признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът Г.П.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представлявана по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ****, офис *, му дължи по Договор за паричен заем № ****г., сключен между „С. К.” ООД, ЕИК: *****,
от една страна като „Заемодател”, и ответника, от друга страна като „Заемател”,
както следва:
Ø сумата от 511, 26 лева (петстотин и единадесет лева и двадесет и шест стотинки) – главница, ведно със законната лихва за забава, считано от 10.12.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното издължаване;
Ø сумата от 50, 86 лева (петдесет лева и осемдесет и шест стотинки) – договорна лихва за периода от 21.02.2017 г. до 17.10.2017 г.;
Ø сумата от 91, 64 лева (деветдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 05.09.2017 г. до 17.10.2017 г.;
Ø сумата от 135, 36 лева (сто тридесет и пет лева и тридесет и шест стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 21.02.2017 г. до 10.12.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 373/11.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 686/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.
Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения,
че по силата на Договор за паричен
заем № ****г. и приложимите към него Общи условия „С. К.” ООД, ЕИК: *****, се задължило да отпусне паричен заем в размер на 600, 00
лева на ответника, който, предварително информиран за параметрите на сделката
чрез Стандартен европейски формуляр, следвало да възстанови на кредитодателя в
срок до 17.10.2017 г. заемната сума и да му
заплати уговорената възнаградителна лихва в размер на 106, 88 лева, съгласно
инкорпорирания в съглашението погасителен план, чрез 43 равни седмични анюитетни
вноски от по 16, 44 лева всяка, първата и последната от които дължими съответно
на 27.12.2016 г. и 17.10.2017 г.
Съобразно клауза от кредитния контракт в тежест на заемателя поради неизпълнение на ангажимента му
в 3-дневен срок от договорното обвързване да предостави на кредитора поне две
обезпечения на дълга измежду следните такива: издаване на запис на заповед,
поръчителство, залог върху движима вещ, първа по ред ипотека или безусловна банкова
гаранция, била начислена неустойка в размер на 565, 92 лева, платима разсрочено
на гореуказаните падежи.
Кредитополучателят усвоил заемните средства, като за
погасяване на задълженията си за главница, договорна лихва, неустойка и
мораторна лихва престирал сумите съответно от 88,
74 лева, 56, 02 лева, 474, 28 лева и 60, 00 лева.
Според ищеца поради допуснатата забава
ответникът му дължи обезщетение от 135, 36 лева, равняващо се на законната лихва върху
главницата за периода от 21.02.2017 г. до деня
на сезиране на заповедния съд – 10.12.2019 г.
Въз основа
на Приложение № 1/25.03.2019 г. към
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.03.2019 г. кредитодателят
прехвърлил процесните притезания на ищеца, който пристъпил към принудителното
им удовлетворяване по регламента на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № 373/11.12.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 686/2019 г.
по описа на Районен съд – Първомай, І
състав, срещу която
ответникът депозирал възражение. В
качеството си на пълномощник на цедента цесионерът съобщил на длъжника за цесията
с уведомление, връчено му на 05.04.2019 г., както и в хода на настоящото
производство като приложение към исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
е постъпил Отговор вх. № 2842/12.06.2020 г., с който ответникът чрез
процесуалния си представител застъпва становище за неоснователност на исковите претенции и пледира
за тяхното отхвърляне. Признава, че е усвоил сумата от 600, 00 лева и че е
осъществил погашения по кредита в общ размер на 679, 04 лева.
Излага доводи,
че в
нарушение на императива на чл. 26, ал. 4 от ЗПК цесията не му е съобщена от
цедента.
Оспорва действителността на
кредитния договор на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като съдържанието му не
съответства на изискването на чл. 11, т. 11 от ЗПК поради непосочване в него на
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми. Правните последици на сделката се отричат и с оглед допуснатото със
сключването й заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
доколкото уговорената в чл. 4, ал. 2
неустойка прикрива възнаградителна лихва, чиято величина увеличава годишния
процент на разходите над предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален праг.
По правилото на чл. 23 от ЗПК, в хипотезата на чл. 22
от ЗПК заемателят следвало да върне само чистата стойност на заема, което бил
сторил с извършените платежи от общо 679, 04 лева.
Навеждат се съображения за невалидност и
на клаузата на чл. 8 предвид противоречието й на морала и на чл. 33, ал. 1 от ЗПК и неравноправния
й характер по смисъла на чл. 143,
т. 5 от ЗЗП.
По отношение на претендираните лихви
ответникът противопоставя възражение за изтекла погасителна давност, а в случай
на евентуална действителност на облигационната връзка обективира воля за
прихващане на признатите за съществуващи задължения с вземанията му в размер на
56, 02 лева, 474, 28 лева и 60, 00 лева за връщане на платеното от него в
изпълнение на нищожни уговорки за дължимост
съответно на възнаградителна лихва, неустойка и лихва за забава за периода от
20.12.2016 г. до 10.06.2020 г.
В открито съдебно заседание ищцовото
дружество не се представлява, а ответникът чрез пълномощника си поддържа
заявената процесуална позиция.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във
вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните доводи, приема от
фактическа страна следното:
От приобщените доказателствени източници и въз
основа на обявеното по реда на чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК фактическо съвпадение се установява, че по
силата на Договор за паричен заем № ****г. (л. 16), включващ Общи условия (л. 18
– л. 19), запознаването си с, безусловното приемане и получаването на които ответницата
декларирала в Молбата си № *****г. за сключване на договор за паричен заем (л. 20),
„С. К.” ООД, ЕИК: *****, се ангажирало да й отпусне кредит от 600, 00 лева, а
последната, която била предварително информирана за параметрите на сделката чрез Стандартен европейски формуляр (л. 21 – л. 22), предоставен й на 20.12.2016 г., и която удостоверила в договорния текст и признава в
открито съдебно заседание усвояването на заемната сума в брой, следвало да я
възстанови на кредитодателя и да му заплати лихва при годишен лихвен процент от
40, 08% разсрочено в периода от 27.12.2016 г. до 17.10.2017 г., съгласно
инкорпориран в съглашението Погасителен план (л. 17), чрез 43 седмични вноски,
първите четиридесет и две от които от по 16, 44 лева, а последната – от 16, 40
лева, и при следните други параметри: обща сума за плащане – 706, 88 лева, и годишен
процент на разходите – 49, 079%.
Съгласно чл. 8 от договора за неизпълнение на ангажимента си по чл. 6, ал.
2 от него в 3-дневен срок от подписването му да предостави на насрещната страна
обезпечение във вид на банкова гаранция или поръчителство на едно или две
физически лица, отговарящи кумулативно на изискванията по чл. 9, ал. 2 от
Общите условия – а именно: да имат осигурителен доход общо в размер на
най-малко седем пъти, а поотделно поне четири пъти минималната работна заплата
за страната; да не са поръчители и заематели по други заемни договори със
заемодателя; да нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация, различна от „Редовен”, и представят служебна бележка от работодателя
си или друг съответстващ документ за дохода си, заемополучателят му дължи
неустойка от 565, 88 лева, платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез
добавка към всяка от първите четиридесет и две на сумата от 29, 60 лева и към
последната – 29, 56 лева, а според чл. 7, ал. 1 от договорното съдържание в
случай на забавата им – и законната лихва за всеки ден закъснение до
окончателното погасяване.
В индивидуалните уговорки по чл. 5, чл. 9 и чл. 10 и в общата по чл. 7 били
регламентирани правата на потребителя да се откаже от договора, да пристъпи към
предсрочно погасяване на дълга и да изиска погасителен план за извършените и
предстоящите платежи, както и редът за тяхното упражняване. Съобразно чл. 17 от
общите условия за получени и узнати от кредитополучателя се считат всички
съобщения на насрещната страна, ако бъдат изпратени на адреса му, посочен в искането за заем: *****.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 25.03.2019 г.
(л. 5 – л. 8) заемодателят, на когото чл. 21.8. от Общите условия позволявал по
всяко време да цедира на трето лице вземанията си, се задължил да прехвърли
възмездно на ищеца своите такива, които произтичат от договори за потребителски
кредит, ведно с привилегиите, обезпеченията, принадлежностите и изтеклите
лихви, и които били подробно изброени и индивидуализирани в неразделно към
контракта Приложение № 1 от 25.03.2019 г. (л.
11 – л. 13). Под № 102 в него фигурирали тези по Договор № ****г.,
описани, както следва: „отпусната главница в левове” – 600, 00 лева, „остътък
главница в левове (към 25.03.2019 г.)” – 511, 26 лева, „остатък договорна лихва
в левове (към 25.03.2019 г.)” – 50, 86 лева, „остатък неустойка в левове (към
25.03.2019 г.)” – 91, 64 лева, „остатък лихва за просрочие в левове (към 25.03.2019
г.)“ – 101, 35 лева, и „общо дължимо към датата на продажба (към 25.03.2019 г.)”
– 755, 11 лева. Цедентът верифицирал писмено цесията с Потвърждение (л. 10), а
в качеството на негов пълномощник, овластен от него с Пълномощно (л. 9) да уведомява
от името му всички длъжници за стореното прехвърляне, приобретателят адресирал чрез
пощенски оператор до ответницата на записания в искането й за кредитиране неин постоянен
адрес Уведомително писмо изх. № УПЦ/П-СТК/101508/29.03.2019 г. (л. 15), което
по данни от Известие за доставяне № 1010204 (л. 14), издадено от „Български
пощи” ЕАД, било предадено на съпруга й Р. К.на 05.04.2019 г. и което съдържало както
информация за извършената покупка на вземания по Договор за кредит № 101508, сумирани
към 29.03.2019 г. на 755, 11 лева, в т. ч. начислена мораторна лихва, неустойки
и такси, така и покана да ги издължи в срок до 5 дни.
Сезиран от цесионера с депозирано на 10.12.2019 г. Заявление вх. № 7928/10.12.2019
г. (л. 2 – л. 3 от ч. гр. дело № 686/2019 г. по описа на Районен съд –
Първомай), Районен съд – Първомай издал Заповед № 373/11.12.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 686/2019 г. (л. 8 от ч. гр. дело № 686/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай), връчена на длъжника на 02.01.2020
г., с която му разпоредил да заплати на заявителя процесните притезания. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът чрез процесуалния си
пълномощник адв. С.М. оспорил тяхната дължимост с Възражение вх. № 287/17.01.2020 г. по образец (л. 13 от ч. гр. дело № 686/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай). За постъпването му ищецът бил информиран от заповедния съд на 05.02.2020 г., а разглежданите
установителни искове предявил на 05.03.2020
г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК с
подадена по пощата Искова молба вх. № 1353/06.03.2020 г. (л. 2 – л. 3).
Изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза излага заключение (л. 82 – л. 86), което следва
да се кредитира, тъй като е обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно
изготвено и кореспондира със съвпадащите фактически изявления на страните, че кредитополучателят
е осъществил погашения в общ размер на 679, 00 лева, от които: на 20.12.2016 г., 16.02.2017 г. и
02.05.2018 г. – от по 60, 00 лева, на 31.07.2017 г., 31.08.2017 г., 27.09.2017
г., 30.10.2017 г., 22.11.2017 г., 29.12.2017 г., 11.01.2018 г. 28.02.2018 г. – от по 30, 00 лева, на
23.01.2017 г. – от 90, 00 лева, на 30.03.2017 г. – от 119, 00 лева, и на
26.06.2017 г. – от 50, 00 леа, и с които задълженията му за главница,
възнаградителна лихва и неустойка за непредоставяне на обезпечение, възлизащи
съответно на 600, 00 лева, 106, 88 лева и 565, 88 лева, както и за законна
лихва за забава, са намалени съответно с 88, 74 лева, 56, 02 лева, 474, 24 лева
и 60, 00 лева. Респективно неизплатеният остатък от първите три суми се равнява
съответно на 511, 26 лева, 50, 86 лева и 91, 64 лева, а във вариант на
недължимост на неустойка – съответно от първите две – 27, 75 лева и 0, 13 лева.
Законната
лихва върху главница от 511, 26 лева и от 27, 75 лева за периода съответно от
10.01.2017 г. до 10.12.2019 г. и от 21.02.2017 г. до 10.12.2019 г., е
калкулирана съответно на 128, 00 лева и 13, 03 лева.
В случай на
включване на неустойката при формиране на предвидените в договора годишен
лихвен процент и годишен процент на разходите, величината им нараства съответно
на 210, 23% и 685, 38%.
При така изложените фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, черпят правното си
основание от чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Според чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата, което за парични престации чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на
законната лихва, или обезщетение за неизпълнение.
В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за
успешната си защита ищецът, който обосновава материалноправната си легитимация
в качеството на частен правоприемник на заповедните притезания, носи тежестта
да докаже както че праводателят му е изправен кредитор по валидно договорно
правоотношение с ответника, което е породило за него изискуеми задължения с релевираното
в исковата молба съдържание и размер, така и собственото си титулярство върху
тях по силата на действащ спрямо последния договор за цесия. Ответната страна
на свой ред следва да установи пълно обстоятелствата, на които позовава
възраженията си.
В разглежданата конкретика спорните права
произтичат от Договор за паричен заем № ****г. (л. 16), който, бидейки сключен
от „С. К.” ООД в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във
връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ
като търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от
него приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към
гражданското законодателство.
С оглед характера на насрещните престации и
профила на контрагентите съглашението се регулира и от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), който въвежда в българското законодателство
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.),
наричана Директива 2008/48/ЕО, а по
препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП).
По разбирането на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото
дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или
юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска
дейност, предоставя или се задължава да предостави на
потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на
професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно
платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността
на които се заплаща чрез периодични вноски.
Особеният режим на договора за потребителски
кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1
от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в
зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно
адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства
или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете
или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с
оглед на очаквана насрещна облага.
Като разновидност на договора
по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност,
закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален, едностранен и
безвъзмезден. При него заемодателят
предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се
обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество,
а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да
заплати лихва, ако е договорена писмено.
Регламентацията откроява като елементи на фактическия състав
на заемната връзка, за които чл. 154, ал. 1 от ГПК очаква от ищеца да проведе
доказване, постигнато съгласие за заемане
на съответната движимост и фактическото й даване от заемодателя на заемателя.
Чл. 10, ал.
1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг
траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити според чл. 11,
ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения
кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за
чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3);
името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и
адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по
т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен
посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в § 1,
т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата
предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или
услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено
плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и
процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т.
9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение
№ 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително
погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата
по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите
такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т. 12);
извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или
еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без главницата
(т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови
сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако
откриването им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент,
позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото
погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията,
при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания
лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за
променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава
на вноските (т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси,
ако има такива (т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т.
19); наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока
и условията за неговото упражняване, включително информация за задължението му
да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20);
информация за правата на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно
погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо,
информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК,
както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на договора
за кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и
за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски
кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите клаузи (т.
25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по
спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27). Чл. 11, ал.
2 от ЗПК разпорежда да е подписана от тях и всяка страница от общите условия,
които чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ допуска търговецът да утвърди отнапред във
взаимоотношенията с клиентите си и които съобразно чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗП стават задължителни за тях, само ако
са им били предоставени при сключването и те са заявили писмено, че ги приемат,
удостоверявайки това с парафа си.
Чл. 11, ал. 1 от ЗПК имплементира насоките на
чл. 10, §2 от Директива 2008/48/ЕО, който, както многократно подчертава Европейския
съд, допринася за постигане на набелязаната в съображенията й 7 и 9 цел – пълна
и наложителна хармонизация в областта на потребителското кредитиране за
осигуряване на високо и равностойно равнище на защита на интересите на всички
потребители в Европейския съюз и за улесняване изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. Познаването и правилното
разбиране от страна на потребителя на данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от особена
важност за него, тъй като му позволява да прецени обхвата на договорните си задължения,
да сравни офертите и да вземе информирано решение дали да се обвърже с
предлаганите условия, както и да ги съблюдава точно (в този смисъл Решение на Съда
от 21 април 2016 година по дело C-377/14).
В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да въведе ефективни и пропорционални санкции
с възпиращо действие за нарушение на националните разпоредби, приети съгласно този
общностен акт, в чл. 22 от ЗПК българският законодател е въздигнал неспазването
на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, които са зададени по примера на чл. 10, §2,
букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, в основание за недействителност на договора,
за което съдът е задължен да следи служебно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14; Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 2945/2013 г., II т. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т.
о., Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело №
4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г., ГК, I г. о., и
Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.).
Съотнесена към очертаната нормативна рамка,
конкретната фактическа обстановка обуславя извод, че между „С. К.” ООД, от една страна като
„Заемодател”, и ответника, от друга страна като „Заемател“, е сключен формален,
реален, двустранен и възмезден Договор за паричен заем № ****г. (л. 16) с
атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД при Общите условия на финансовата
институция (л. 18 – л. 19). По делото е приложен материализиращият съглашението
документ (л. 16), който доказва, че в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК
писмена форма посочените субекти са съгласували воля за предаването на сумата от 600, 00
лева в собственост от заемодателя
на заемателя с обязаност на последния да я върне. Усвояването й в брой се
признава от него изрично в открито заседание и се потвърждава от нарочното му
удостоверително изявление в текста на договора, формалната доказателствена сила
на което по чл. 180 от ГПК не е оспорена по законоустановения ред и се цени с
доказателствено значение на разписка по чл. 77, ал. 1 от ЗЗД. Договарящите са
обвързани и от Общите условия на търговеца (л. 18 – л. 19), всяка страница от които,
както повелява чл. 11, ал. 2 от ЗПК, носи подписа на страните. Съобразно чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 147а,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 24 от ЗПК те са станали
задължителни за ответника, тъй като в Молбата си № *****г. за сключване на
договор за паричен заем (л. 20) е заявил писмено, че са му предварително
предадени за запознаване, че ги приема, както и че е снабден с екземпляр от тях
при подписването на сделката.
Договорното изложение, кумулиращо
частните и общите клаузи, кореспондира с относимите предписания на чл. 10, ал.
1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 11 и т. 12 от ЗПК. Съставено е на хартиен носител в
шрифт, за който не се установява, да е по-малък от 12, и в него понятно са
отразени общият размер на кредита от 600, 00 лева; условията за усвояването му
– в брой; размерът, броят, периодичността и датите на платежите за издължаване
във вид на погасителен план (л. 17) – неразделна част от контракта, и разяснение на правото по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК на извлечение от
сметка. Последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми не е показана, но
видно от чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК такава детайлизация е необходима
само при променящи се лихвени проценти и при поискване от потребителя (в този
смисъл Решение № 106/03.06.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 3253/2021 г., III г. о.).
От аспекта на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 от ЗПК обаче
съдържанието на договора не удовлетворява в достатъчна степен критерия за
яснота, пълнота и прозрачност.
Формално по предписанията на
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК в него
са записани годишният лихвен
процент по кредита от 40, 08%, който при липса на уточнение, че е променлив,
следва да се счете за фиксиран по понятието
на § 1, т. 5, изр. 1, предл. 1 от ДР на ЗПК, годишният
процент на разходите от 49, 079% и дължимата се обща сума от 706, 88
лева. Но не се онагледени в степента, изискуема се от
чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, условията за прилагането на лихвената ставка, тъй
като не е уточнена базата, върху която се начислява – цялата заемна сума или
остатъчната главница след всяко погашение. Неизвестността на методиката за
формиране на лихвата, която е елемент от общия разход по кредита по §1, т. 1 от
ДР на ЗПК, компрометира достоверността и на реквизита „обща сума, дължима се от
потребителя”, равняваща се съгласно §1, т. 2 от ДР на ЗПК на сбора от общия
размер на кредита и общите разходи по него. Последните, от своя страна, представени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит по формула съгласно
приложение № 1 към ЗПК след съобразяване на изброените в него общи положения и
допълнителни допускания, са изразени
в годишния процент на разходите по смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
В разрез с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК от
договорните реквизити отсъстват както взетите предвид при изчисляването на годишния
процент на разходите допълнителни допускания, така и лихвеният процент на ден при евентуално
упражняване на правото на отказ, на което е посветен чл. 7.3. от Общите условия
на договора.
Следоватено договорът не осветлява кредитополучателя за всички задължителни сведения, които могат да имат отражение върху обхвата на отговорността му, и в приложение на чл. 22 от ЗПК следва да се прогласи за недействителен.
Според чл. 23 от ЗПК
в хипотезата на чл. 22 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на
заема, без да дължи лихва или други разходи по него. Касае се за специфична
законова последица, която, макар да е проявление на извъндоговорния институт на
неоснователното обогатяване, се прилага служебно от съда, в какъвто смисъл е
ориентирана практика на ВКС (напр. Определение № 50685/30.09.2022 г. по
гр. д. № 578/2022 г., III г. о., и Определение № 485/14.06.2022 г. по гр. д. №
2585/2021 г., IV г. о.). Следователно всички предявени
акцесорни искове се явяват неоснователни.
Експертните констатации, подкрепени от еднопосочните изявления на страните, сочат, че ответникът е предприел плащания в общ размер на 679, 00 лева, които са отнесени от кредитора за покриване на главницата с 88, 74 лева, а остатъкът от 590, 26 лева – на договорната лихва, неустойката за непредоставяне на обезпечение и законната лихва за забава съответно с 56, 02 лева, 474, 24 лева и 60, 00 лева.
След
прихващане на оставащата за връщане заемна сума
от 511, 26 лева с тези от общо 590, 26 лева, които заемателят следва да получи
обратно на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД като дадени от него без
кауза вследствие приложението на чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, възражение за
което е въвел в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, съдебният състав е мотивиран да
заключи, че главният дълг е напълно погасен преди съдебното завеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид горното исковете
следва да се отхвърлят изцяло и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
да бъде осъден да заплати съдебноделоводните разноски на ответника в исковото и
заповедното производство за адвокатско възнаграждение съответно от 500, 00 лева
и 300, 00 лева, уговорено и заплатено, съгласно Договори
за правна помощ и съдействие съответно от
09.06.2020 г. (л. 42) и от 16.01.2020 г. (л. 15 от ч. гр. дело № 686/2019 г. по
описа на Районен съд – Първомай).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове,
предявени от „А. С. В.” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от Д. Б. Б.в качеството на управител и по процесуално пълномощие
от юрисконсулти А.Д.Р. и В. В. Д., с адрес за съдебна
кореспонденция: ****, срещу Г.П.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представлявана по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ****, офис *, за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца по Договор за паричен заем № ****г., сключен между „С. К.” ООД, ЕИК: *****,
от една страна като „Заемодател”, и ответника, от друга страна като „Заемател”,
както следва:
Ø сумата от 511, 26 лева (петстотин и единадесет лева и двадесет и шест стотинки) – главница, ведно със законната лихва за забава, считано от 10.12.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното издължаване;
Ø сумата от 50, 86 лева (петдесет лева и осемдесет и шест стотинки) – договорна лихва за периода от 21.02.2017 г. до 17.10.2017 г.;
Ø сумата от 91, 64 лева (деветдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 05.09.2017 г. до 17.10.2017 г.;
Ø сумата от 135, 36 лева (сто тридесет и пет лева и тридесет и шест стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 21.02.2017 г. до 10.12.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 373/11.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 686/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА А. С. В.” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от Д. Б. Б.в качеството на управител и по
процесуално пълномощие от юрисконсулти
А.Д.Р. и В. В. Д., с адрес за съдебна
кореспонденция: ****, да заплати на Г.П.К., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ****, офис 1, както следва:
Ø сумата от 500, 00 (петстотин) лева –
съдебноделоводни разноски в исковото производство за квалифицирана процесуална
защита от адвокат, и
Ø сумата от 300, 00 (триста) лева – съдебноделоводни разноски по ч. гр. дело № 686/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, за
квалифицирана процесуална защита от адвокат.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава досието на
ч. гр. дело № 686/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, ведно
със заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД