МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД №900/2016г., по описа на РРС, ХІ н.с.
Русенска Районна
прокуратура е обвинила подс. Д.Г.М., с ЕГН-**********,
в това, че на 09.04.2016год., в град Русе, управлявал моторно превозно средство
лек автомобил „Сеат Толедо” с регистрационен № ВТ 6399 ВН, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда — 1.31 на хиляда, установено по надлежния
ред - по реда на Наредба № 30/27.06.2001 година на МЗ, МВР и МП за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства- престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението.
Подсъдимият изцяло
признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, по смисъла на
чл.371, т.2 от НПК.
Съдът, приема за установена по делото следната фактическа
обстановка:
На 09.04.2016 година,
след като употребил алкохол, подс. Д.Г.М. привел в движение и управлявал моторно
превозно средство- лек автомобил „Сеат Толедо” с регистрационен № ВТ 6399 ВН.
Към 07:00 часа на 09 април 2016 година, при движението си с автомобила по улица
„Измаил” - в близост до бл. „Диляна”, управлявайки моторното превозно средство,
подс. Д.Г.М. бил спрян за проверка от свидетелят Н.М.Г. и колегата му Р.Ц. - и
двамата полицейски служители от Второ районно управление „Полиция” - град Русе
при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - град Русе. След
като установили самоличността на водача на автомобила двамата полицейски
служители поискали съдействие от Сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи - град Русе. На място пристигнали
свидетелят Д.Т.Ч. и колегата му Н.Н. - и двамата служители в Сектор „Пътна
полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - град
Русе. При извършване на проверката свидетелят Д.Т.Ч. и колегата му Н.Н. тествали
обвиняемия Д.Г.М. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест 7510+”
с фабричен № АRВВ 0100, при което уредът отчел стойност 1.37
промила. За
констатираното нарушение свидетелят Д.Т.Ч. изготвил акт за установяване на
административно нарушение. Полицейският служител Н.Н. изготвил талон за
медицинско изследване и го връчил на обвиняемия Д.Г.М.. Същият се явил в
болничното заведение за даване на проба кръв, в която се доказало етилов
алкохол в количество 1,31 промила, видно от изготвената в процеса на
разследване по делото химическа експертиза.
Изложената фактическа
обстановка се установява от свидетелските показания на Д.Т.Ч., Н.М.Г., както и
от приложените към материалите по делото писмени доказателства и
доказателствени средства - докладна записка, рапорт, справка за нарушител от
региона, копие от списък с идентификационните номера на преминали успешно
последваща проверка средства за измерване анализатори на концентрацията на
алкохол в дъха, талон за медицинско изследване, справка за съдимост, акт за
установяване на административно нарушение, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, автобиография, химическа експертиза, заповед за
прилагане на принудителна административна мярка, протокол за медицинско
изследване.
Анализ на
доказателствата и правни изводи
Съгласно чл.102 от НПК в
наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и
участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от всички събрани по делото
доказателства, безспорно се установи факта на извършено престъпление, за което
е обвинен подс.М.. Доказателствата, имащи за източник всяко от
доказателствените средства по делото са съответстващи си и логично разкриват
фактическата обстановка на деянието. В събрания доказателствен материал по
делото не съществуват противоречия. От събраните доказателства, Съдът е
достигнал до единствено възможният извод за виновността на подсъдимия и за
постановяване на осъдителна присъда спрямо него.
От обективна страна подс.
Д.Г.М. е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК тъй като
на 09.04.2016 година, в град Русе, област Русе, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил „Сеат Толедо” с регистрационен № ВТ 6399 ВН, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда - 1.31 на хиляда,
установено по надлежния ред - по реда на Наредба № 30/27.06.2001год. на МЗ, МВР
и МП за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество
от водачите на моторни превозни средства.
От субективна страна подс.
Д.Г.М. е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК действайки
с пряк умисъл - по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК. Съзнавал е
обществено-опасния характер на извършваното от него деяние и
обществено-опасните му последици и е целял тяхното настъпване. Към момента на
извършване на деянието подс. Д.Г.М. е бил пълнолетен и психически здрав.
Съзнавал е принципната забрана да се управлява моторно превозно средство след
употреба на алкохол. Въпреки това, след като употребил алкохол привел в
движение и управлявал притежавания от него лек автомобил. Изпълнителното деяние
на престъплението осъществил чрез действие — изразяващо се в управление на
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда -
1.31 на хиляда. Тази концентрация била установена по надлежния ред - посочен в Наредба
№ 30/27.06.2001год. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.
Причини за извършване на престъплението ниско правосъзнание, неспазване на забраната да се управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол.
При индивидуализацията на наказанието, Съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства признаването на вината, критичното
отношение към извършеното деяние, ниската възраст - ученик. Като отегчаващи
вината обстоятелства, Съдът приема наличие на множество налагани наказания по ЗДвП за сравнително кратък
период от време /правоспособността като водач на МПС е придобита на
11.11.2014г./. Предвид това и с оглед видът на конкретното престъпление
и високата обществена опасност от извършване на този вид престъпления, Съдът
приема, че е налице баланс на смекчаващи и отегчаващите отговорността
обстоятелства, налагащ определяне на наказание малко над минималнопредвидения в
Закона размер, при липсата на многобройни смекчаващи вината обстоятелства или
наличието на изключителни такива, които да мотивират приложението на чл.55 от НК. Мотивиран така и съобразявайки чл.373, ал.2 от НПК за задължителното
прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, Съдът приема, че целите на наказанието ще се
постигнат с определяне на наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ТРИ МЕСЕЦА, което следва да се НАМАЛИ С ЕДНА ТРЕТА, поради което да се наложи
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като се отложи
изтърпяването му за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, на основание чл.66, ал.1 от НК, предвид това, че подсъдимия е с често съдебно минало и предвид генералната
и личната превенция по чл.36 от НК. Следва да се наложи и
кумулативнопредвиденото наказание „ГЛОБА” в размер над минималния - от 300 лв.
/ТРИСТА ЛЕВА/.
На
основание чл.343г от НК, подсъдимият следва да бъде лишен от правото да
управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца /размер определен също над
законовият минимум по чл.37, ал.1, т.7 от НК/, тъй като както бе посочено
по-гореq подсъдимият като
правоспособен водач на МПС е наказван многократно за извършени нарушения по
ЗДвП, а на основание чл.59, ал.4 от НК следва да се приспадне времето, през
което е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява правото
да управлява МПС.
Така наложеното наказание
по преценка на съда съответства в пълна степен на обществената опасност на
дееца и деянието. С налагането му последният ще има възможност да преусмисли
постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото. Това наказание е насочено към постигане на визираните в
чл.36 от НК цели и в пълна степен би оказало превъзпитателно въздействие на
подсъдимия.
Подсъдимият следва да заплати направените по делото
разноски.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :