Решение по дело №4805/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 722
Дата: 25 юни 2021 г. (в сила от 21 август 2021 г.)
Съдия: Геновева Илиева
Дело: 20213110104805
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 722
гр. Варна , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110104805 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Б.Д.“ АД, ЕИК ****, гр.
София срещу М.В. и С.Д. искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1
ЗПК и чл. 92 ЗЗД за заплащане в условията на солидарност на следните суми:
1./ сумата от 5 583, 15 лв., от която 238, 41 лв., остатък от главница с падеж, както
следва: 57, 61 лв., дължима на 15.12.2020г.; 57, 61 лв., дължима на 15.01.2021г., 58, 01 лв.,
дължима на 15.02.2021г.; 58, 02 лв. с падеж на 15.03.2021г. и частично от вноска с падеж на
15.11.2020г. в размер на 7, 16 лв. по договор за кредит за текущо потребление от
07.11.2018г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и договор за
поръчителство от 07.11.2018г. и 5 344, 74 лв., предсрочно изискуема главница, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 01.04.2021г. до окончателното изплащане на
задължението;
2./ сумата от 226, 92 лв., претендирака като падежирала възнаградителна лихва, както
следва: 15.11.2020г. сумата от 39, 68 лв., начислена за времето от 29.10.2020г. до
15.11.2020г.; 41, 06 лв. с падежа – 15.12.2020г.; 41, 06 лв. с падежа – 15.01.2021г.; 40, 96 лв. с
падежа – 15.02.2021г.; 40, 95 лв. с падежа – 15.03.2021г.; 23, 21 лв. с падеж – 01.04.2021г.;
3./ 45, 98 лв., претендирана като неустойка за забава за периода от 15.02.2020г. до
12.03.2020г. /вкл./ и от 14.05.2020г. до 31.03.2021г. /вкл./;
4./ сумата от 120 лв., претендирана като разходи за изискуем кредит по т. 5 от
Приложение № 3 от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Б.Д.“ АД прилага.
В исковата молба, ищецът „Б.Д.“ ЕАД твърди, че на 07.11.2018г. е сключил с М.В.
договор за кредит за текущо потребление от 07.11.2018г., с който е поел задължение да
предостави сумата от 7 000 лв., а потребителят да върне заетата сума на равни месечни
анюитетни вноски, формирани от главница и възнаградителна лихва в срок до 07.11.2026г.
Вземанията на банката по договора за кредит са обезпечени с поръчителството на
С.Д., въз основа на договора за поръчителство от 07.11.2018г.
1
Поддържа се, че банката е превела сумата от 7 000 лв. по сметка на
кредитополучателя, с което се явява изправна по правоотношението страна, а потребителят
е погасявал задължението си, заплащайки вноските с падеж до 15.02.2020г.
Незаплащането в срока на дължимите вноски, съобразно погасителния план, е дало
основание на банката да обяви вземанията за предсрочно изискуеми с получаване на препис
от исковата молба от страна на потребителя, в която е обективирано волеизявлението на
ищеца и да претендира наред с вземанията за падежирала главница и възнаградителна лихва
и предсрочно изискуемата главница.
Забавата на потребителя при погасяване на дължимите вноски е дало основание на
банката да начисли и неустойка за забава по чл. 18.1 от Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление, неразделна част от договора за потребителски кредит.
В срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на 16.05.2021г., ответниците М.В. и С.Д., не са
депозирали писмен отговор.
Редовно призовани за ОСЗ, ответниците не се явяват и не се представляват.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Като основание от което вземането произтича се сочи договор за кредит за текущо
потребление от 07.11.2018г., със сключването на който „Б.Д.“ АД, е поела задължение да
предостави на М.В. сумата от 7 000 лв., а потребителят да върне заетата сума, ведно с
възнаградителна лихва в срок до 07.11.2026г. месеца на равни месечни 96 броя анюитетни
вноски, всяка в размер на 99, 31 лв. с падеж 15 – то число на месеца.
Не е спорно, че сумата от 7 000 лв. е предадена на потребителя М.В., който факт се
установява и от извлечението от банкова сметка на потребителя, с което следва да се счита,
че банката се явява изправна по правоотношението страна.
Вземанията по договора за кредит са обезпечени с поръчителството на С.Д., въз
основа на договор, сключен на 07.11.2018г.
Твърденията на банката, че договорът за кредит е обслужван редовно до 15.02.2020г.,
не се оспорват от ответниците.
Със спиране на плащанията в полза на банката е възникнало право да обяви
вземанията за предсрочно изискуеми, на осн. чл. 18.2 от Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление, неразделна част от договора, с които потребителят е
декларирал, че е запознат и е получил препис от тях.
Обективният факт на спиране на плащанията не е достатъчен за обявяване
вземанията за предсрочно изискуеми, тъй като е необходимо изявлението на банката да
достигне до потребителя.
Видно от кориците на ч.гр.д. № 15700/2020г. на ВРС, изявлението на банката не е
достигнало до М.В., тъй като потребителят не е бил търсен нито на настоящия си, нито на
постоянния адрес, вписани като такива на 22.05.2020г., който факт е следвало да бъде
известен на частния съдебен изпълнител към деня, в който е посетил адреса, посочен в
договора – 27.05.2020г.
Моментът, от който вземанията на банката следва да се считат предсрочно
изискуеми, е денят, в който М.В. е получила лично препис от исковата молба, в която е
2
обективирано изявлението на „Б.Д.“ АД или считано от 15.04.2021г.
Считано от 15.02.2020г. до деня на подаване на исковата молба солидарните
длъжници дължат на банката падежирала главница в размер на 238, 41 лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 01.04.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, падежирала главница в размер на 226, 92 лв., формирана от
посочените вноски, ведно с неустойка за забава в размер на 45, 98 лв. за периода от
15.02.2020г. до 12.03.2020г. /вкл./ и от 14.05.2020г. до 31.03.2021г. /вкл./, поради което в
тази част исковете следва да бъдат уважени.
Освен посочените суми, ответниците дължат и предсрочно изискуема главница в
размер на 5 344, 74 лв. върху която сума следва да се присъди законна лихва от датата на
обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми – 15.04.2021г. до окончателното й
изплащане, тъй като от този момент се поражда задължение в тежест на солидарните
длъжници да върнат посочената сума, поради което искът, като основателен, следва да бъде
уважен.
За времето от датата на исковата молба – 01.04.2021г. до деня, предхождащ
получаване на изявлението на банката – 14.04.2021г. /вкл./, претенцията за законна лихва
следва да се отхвърли.
По отношение на сумата от 120 лв., представляваща разход за изискуем кредит.
Дължимостта й се сочи да е уговорена в т. 18 от договора във връзка с т. 6 от Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършени услуги.
По естеството си този вид разход на банката е свързан с дейността по управление на
кредита по смисъла на чл. 10а ГПК. Кредиторът обаче не сочи какъв е видът на сторените от
него разходи по повод настъпилата изискуемост на кредита, още повече, че правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем, той упражнява в рамките на настоящия исков процес.
Така, че искането за присъждане на сумата от 120 лв. - разход за изискуем кредит, като
свързано именно с управлението на кредита не може да бъде уважено предвид забраната по
чл. 10а, ал.2 ЗПК. Претенцията за разходи за изискуем кредит е в противоречие и с
императивното правило на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според което при забава на потребителя
законът признава на кредитора право на обезщетение за неизпълнението /т.е. за всички
вреди настъпили от неизправността на длъжника по облигационната връзка/ в размер само и
единствено на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
каквото претенция е заявена. В заключение тази претенция следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора в полза на „Б.Д.“ АД следва да се присъдят сторените по
делото съдебно – деловодни разноски в размер на 353 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Я. В., ЕГН **********, **** и СТ. В. Д., ЕГН **********, **** ДА
3
ЗАПЛАТЯТ солидарно на „Б.Д.“ АД, ЕИК ****, гр. София сумата от 238, 41 лв. /двеста
тридесет и осем лева и четиридесет и една ст./, представляваща остатък от главница с
падеж, както следва: 57, 61 лв., дължима на 15.12.2020г.; 57, 61 лв., дължима на 15.01.2021г.,
58, 01 лв., дължима на 15.02.2021г.; 58, 02 лв. с падеж на 15.03.2021г. и частично от вноска с
падеж на 15.11.2020г. в размер на 7, 16 лв. по договор за кредит за текущо потребление от
07.11.2018г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и договор за
поръчителство от 07.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 01.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 226,
92 лв. /двеста двадесет и шест лева и деветдесет и две ст./, представляваща падежирала
възнаградителна лихва, както следва: 15.11.2020г. сумата от 39, 68 лв., начислена за времето
от 29.10.2020г. до 15.11.2020г.; 41, 06 лв. с падежа – 15.12.2020г.; 41, 06 лв. с падежа –
15.01.2021г.; 40, 96 лв. с падежа – 15.02.2021г.; 40, 95 лв. с падежа – 15.03.2021г.; 23, 21 лв. с
падеж – 01.04.2021г., сумата от 45, 98 лв. /четиридесет и пет лева и деветдесет и осем ст./,
представляваща неустойка за забава за периода от 15.02.2020г. до 12.03.2020г. /вкл./ и от
14.05.2020г. до 31.03.2021г. /вкл./, на осн. чл. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1,
т. 3 ГПК.

ОСЪЖДА М. Я. В., ЕГН **********, **** и СТ. В. Д., ЕГН **********, **** ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на „Б.Д.“ АД, ЕИК ****, гр. София сумата от 5 344, 74 лв. /пет
хиляди триста четиридесет и четири лева и седемдесет и четири ст./, представляваща
предсрочно изискуема главница по договор за кредит за текущо потребление от
07.11.2018г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и договор за
поръчителство от 07.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на обявяване на
вземанията за предсрочно изискуеми по отношение на главния длъжник – 15.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна
лихва за времето от датата на подаване на исковата молба – 01.04.2021г. до деня,
предхождащ датата на обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми по отношение на
главния длъжник - 14.04.2021г. /вкл./, на осн. чл. чл. 9, ал. 1 ЗПК.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Д.“ АД, ЕИК ****, гр. София срещу М. Я. В., ЕГН
**********, **** и СТ. В. Д., ЕГН **********, **** иск по чл. 9, ал. 1 ЗПК за заплащане в
условията на солидарност на сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща
разходи за изискуем кредит по чл. 18 договор за кредит за текущо потребление от
07.11.2018г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и договор за
поръчителство от 07.11.2018г. вр. т. 5 от Приложение № 3 от Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които „Б.Д.“ АД прилага.

ОСЪЖДА М. Я. В., ЕГН **********, **** и СТ. В. Д., ЕГН **********, **** ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на „Б.Д.“ АД, ЕИК ****, гр. София сумата от 353 лв. /триста
петдесет и три лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5