№ 8817
гр. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110118855 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от името на
Първа инвестиционна банка АД, ЕИК **************** срещу АЛ. ИЛ. Ш.,
ЕГН **********, с която Първа инвестиционна банка АД, ЕИК
**************** е предявило срещу АЛ. ИЛ. Ш., ЕГН **********
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, по
реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми,
както следва: 1/ сумата от 1 500,00 лева /хиляда и петстотин лева/,
представляваща главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка Номер: 51РКО-В-1101/09.10.2007 г., сключен на
09.10.2007 г. между Първа инвестиционна банка АД и АЛ. ИЛ. Ш., ведно със
законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 4,17
лева /четири лева и 17 стотинки/, представляваща лихва за забава за периода
от 16.08.2021 г. до 25.08.2021 г.; 3/ сумата от 4 778,48 лева /четири хиляди
седемстотин седемдесет и осем лева и 48 стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 19.12.2010 г. до 15.08.2021 г.; 4/ сумата от 1
708,40 лева /хиляда седемстотин и осем лева и 40 стотинки/, представляваща
наказателна лихва за периода от 08.02.2011 г. до 19.12.2014 г. и 5/ сумата от
1
78,00 лева /седемдесет и осем лева/, представляваща годишна такса за
поддръжка, за които суми на 04.09.2021 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 49845/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Със заявление вх. № 46146/26.08.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу АЛ. ИЛ. Ш., ЕГН ********** за
суми, както следва: 1/ сумата от 1 500,00 лева /хиляда и петстотин лева/,
представляваща главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка Номер: 51РКО-В-1101/09.10.2007 г., сключен на
09.10.2007 г. между Първа инвестиционна банка АД и АЛ. ИЛ. Ш., ведно със
законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 4,17
лева /четири лева и 17 стотинки/, представляваща лихва за забава за периода
от 16.08.2021 г. до 25.08.2021 г.; 3/ сумата от 4 778,48 лева /четири хиляди
седемстотин седемдесет и осем лева и 48 стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 19.12.2010 г. до 15.08.2021 г.; 4/ сумата от 1
708,40 лева /хиляда седемстотин и осем лева и 40 стотинки/, представляваща
наказателна лихва за периода от 08.02.2011 г. до 19.12.2014 г. и 5/ сумата от
78,00 лева /седемдесет и осем лева/, представляваща годишна такса за
поддръжка. На 04.09.2021 г. е издадена заповед по чл. 417 ГПК. Ответникът е
подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок. На
08.03.2022 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за
установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 07.04.2022 г. /в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че на 09.10.2007 г. между "Първа инвестиционна
банка"АД и АЛ. ИЛ. Ш. е сключен договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по сметка
№ 51РКО-В-1101/09.10.2007 г. Посочва, че по силата на договора на
ответника бил предоставен банков кредит – овърдрафт в размер на 1500,00
лева, като предоставената сума е усвоена изцяло от кредитополучателя по
банкова сметка с IBAN BG86FINV91501000092149. Поддържа се, че съгласно
чл. 7 от сключения между страните в производството договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по сметка № 51РКО-В-1101/09.10.2007 г., при непогасяване до
датата на падежа на пълния размер по дебитното салдо, формирано до края на
2
последния отчетен период, от кредитополучателя се заплаща на банката, след
изтичане на първите три отчетни периода, годишен лихвен процент от 16 %
за извършване на безналични плащания на ПОС терминал и 18 % за всички
останали плащания, като при неплащане на месечна погасителна вноска или
надвишение на разрешения кредитен лимит, от банката се начислява
наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12
%. Поддържа се, че срокът на договора се подновявал автоматично за нов
едногодишен период при условие, че никоя от страните по същия не е
уведомила другата страна за прекратяване на правоотношението. Посочва се,
че кредитът е в просрочие, считано от 19.12.2010 г. или общо 3903 дни към
25.08.2021 г. В тази връзка се излагат съображения, че поради неплащане в
срок на задълженията по процесния договор за кредит и на основание Раздел
XIII, т. 13.1 вр. т. 13.1.1 от Общите условия на Първа инвестиционна банка
АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с
чип MasterCard и Visa, банката е връчила на кредитополучателя покана с изх.
№ 168-1208/22.04.2021 г., с която е поканила ответника в петндневен срок,
считано от получаване на поканата, да изпълни доброволно просрочените си
задължения, като в противен случай банката ще счита кредита за изцяло
предсрочно изискуем. Поддържа се, че горепосочената покана е получена
лично от ответника А.Ш. на 22.04.2021 г., като поради неизпълнение на
задълженията в предоставения срок, банката е обявила кредита за изцяло
предсрочно изискуем, считано от 16.08.2021 г.
Предвид гореизложеното, се моли, за постановяване на решение, с
което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество суми, както следва: 1/ сумата от 1 500,00 лева /хиляда и петстотин
лева/, представляваща главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка Номер: 51РКО-В-1101/09.10.2007 г., сключен на
09.10.2007 г. между Първа инвестиционна банка АД и АЛ. ИЛ. Ш., ведно със
законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 4,17
лева /четири лева и 17 стотинки/, представляваща лихва за забава за периода
от 16.08.2021 г. до 25.08.2021 г.; 3/ сумата от 4 778,48 лева /четири хиляди
седемстотин седемдесет и осем лева и 48 стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 19.12.2010 г. до 15.08.2021 г.; 4/ сумата от 1
708,40 лева /хиляда седемстотин и осем лева и 40 стотинки/, представляваща
3
наказателна лихва за периода от 08.02.2011 г. до 19.12.2014 г. и 5/ сумата от
78,00 лева /седемдесет и осем лева/, представляваща годишна такса за
поддръжка, за които суми на 04.09.2021 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 49845/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените
искове. Излагат се подробни съображения в този смисъл. Оспорва се
наличието на облигационна връзка между страните в производството с
твърдяното в исковата молба съдържание. Оспорва се обстоятелството, че
процесния платежен документ – кредитна карта, е бил предаден във
фактическа власт на ответника /кредитополучател по твърдения в исковата
молба договор за кредит/. Оспорва се, че твърдяната в исковата молба сума е
предадена, респективно усвоена от ответника. Заявява се, че в договора липса
уговорка за размера на базовия лихвен процент, както и за условията и
методиката на формирането му. Прави се възражение, че клаузите на
процесния договор и общите условия към него са неравноправни и не
пораждат целените с тях правни последици. Прави се възражение за
недействителност на целия процесен договор за кредит, както и за нищожност
на отделни негови клаузи, и на клаузи от Общите условия на Първа
инвестиционна банка АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa. Прави се възражение
за погасяване по давност на претендираните в исковата молба вземания.
Моли се, за отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
4
доказване, че между "Първа инвестиционна банка"АД и АЛ. ИЛ. Ш. е
възникнало валидно правоотношение по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по сметка
№ 51РКО-В-1101/09.10.2007 г., по което кредиторът е предоставил на
кредитополучателя посочената в исковата молба сума, а последният се е
задължил да я върне в посочените срокове; че ответникът е преустановил
плащанията на дължимите суми, с което за ищецът е възникнала правна
възможност за обявяване вземанията по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по сметка
№ 51РКО-В-1101/09.10.2007 г. за изцяло предсрочно изискуеми; че е
уведомил ответника за обявената предсрочна изискуемост на вземанията по
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по сметка № 51РКО-В-1101/09.10.2007 г.; че
ответникът се е задължил да заплати в полза на ищеца възнаградителна лихва
в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на
обезщетението за забава; че ответникът се е задължил да заплати в полза на
ищеца наказателна лихва при твърдените в исковата молба условия и размер;
че са били налице основания за начисляване на наказателна лихва и нейния
размер; както и че ответникът се е задължил да заплаща в полза на ищеца
годишна такса за поддържане на сметката и нейния размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително
възраженията си за недействителност на договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по сметка
№ 51РКО-В-1101/09.10.2007 г., както и за нищожност на отделни клаузи от
същия договор, и на отделни клаузи от Общите условия на Първа
инвестиционна банка АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата
молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до
спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на
5
претендираните в настоящото производство вземания.
От събраните по делото доказателства, в това число Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-1101/09.10.2007 г.,
сключен между Първа инвестиционна банка АД, в качеството на кредитор и
АЛ. ИЛ. Ш., в качеството на кредитополучател и заключението на вещото
лице по допуснатата, приета и неоспорена от страните в производството
съдебно-счетоводна експертиза, се установява по делото, че страните са били
обвързани от валидно възникнало и съществувало правоотношение по
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-
1101/09.10.2007 г., по силата на което банката открила на името на
кредитополучателя картова разплащателна сметка с IBAN
BG86FINV91501000092149, издала към нея, на името на кредитополучателя,
револвираща международна кредитна карта с чип VISA Classic и
предоставила на ответника банков кредит овърдрафт, по разкритата банкова
разплащателна сметка, в размер на 1500,00 лева, който може да бъде усвояван
посредством издадената към картовата разплащателна сметка на
кредитополучателя, международна кредитна карта с чип VISA Classic.
В тази връзка, съдът намира, че възражението на ответника,
обективирано в подадения от името на същия отговор на исковата молба, за
липса на облигационна връзка между страните с твърдяното от ищеца
съдържание, е неоснователно.
Допълнителен аргумент в насока правилността на извода за наличие на
облигационна връзка между страните в производството с твърдените в
исковата молба предмет и съдържание е установеното, посредством приетото
в производството заключение на вещото лице по допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, обстоятелство, а именно, че от страна на
ответника са извършвани множество доброволни погасявания във връзка с
усвоявани суми по предоставения кредитен лимит, което обстоятелство води
до извод за наличие на твърдяното в исковата молба правоотношение между
страните.
Горният аргумент води до извод за неоснователност и на
възражението, направено от името на ответника, че не му е предоставяна
6
фактическата власт върху твърдения в исковата молба платежен инструмент –
кредитна карта. Това е така, тъй като, както се посочи по-горе, от приетото в
производството заключение на вещото лице по допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, се установи обстоятелство, че от страна на
ответника са извършвани множество доброволни погасявания във връзка с
усвоявани суми по предоставения кредитен лимит, което обстоятелство води
до извод, че процесната международна кредитна карта с чип VISA Classic е
била предоставена във фактическа власт на кредитополучателя по процесния
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-
1101/09.10.2007 г.
Съгласно чл. 3 от договора, срокът за ползване на овърдрафта е до
09.10.2009 г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда,
предвидени в Общите условия на банката за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa.
Съгласно чл. 4 от договора, кредитополучателят се задължава да
погасява предоставения овърдрафт с сроковете и по начина, договорени в
общите условия.
Съгласно чл. 6 от договора за ползвания овърдрафт, титулярът ползва
гратисен период от 45 дни. В случай, че до датата на падежа титулярът погаси
изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка, формирано до
края на последния отчетен период, банката не начислява лихва върху
дебитното салдо.
Съгласно чл. 7 от договора при непогасяване до датата на падежа на
пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен
период, титулярът заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни
периода, годишен лихвен процент: а/ за извършване на безналични плащания
на ПОС-терминал; б/ за всички останали трансакции – 18 %.
Съгласно чл. 8 от договора, при неплащане на месечна погасителна
вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит, банката начислява
наказателна лихва в размер на договорния лихвен процент с надбавка от 12 %.
Съгласно чл. 16.1 от Общите условия на Първа инвестиционна банка
АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с
чип Mastercard и Visa, на 20-то число на всеки месец (ако е неработен ден – на
7
следващия работен ден) банката изготвя и изпраща на титуляра писмена или
електронна форма на отчет по сметката, съдържащ извлечение по всяка от
издадените по сметката кредитни карти за изтеклия отчетен период и за
дължимите суми за извършени операции с картите, както и дължимите лихви,
такси и комисионни.
Съгласно чл. 17 от Общите условия на Първа инвестиционна банка АД
за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип
Mastercard и Visa, титулярът има право да оспори данните за регистрираните
разходи, съдържащи се в месечното извлечение, като изпрати писмените си
възражения в срок от 30 дни от датата на издаване на извлечението, като в
случай, че данните в извлечението не бъдат оспорени в срок, се счита, че те са
одобрени от титуляра.
Съгласно чл. 18 от Общите условия на Първа инвестиционна банка АД
за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип
Mastercard и Visa, титулярът се задължава всеки месец до падежа или на
следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по сметката
минималната погасителна вноска, посочена в извлечението, като
обстоятелството, че титулярът не е получил извлечението, не го освобождава
от задължението да внесе в срок до падежа минималната погасителна вноска.
На 22.04.2021 г. от ответникът е получил покана за доброволно
погасяване на сумите, дължими по процесното договорно правоотношение.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по допусната,
изготвена, приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като ясно, обосновано и компетентно изготвено. Въз
основа на заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза се установява по делото, че
от страна на ответника, в качеството му на картодържател по процесния
договор, са усвоени суми, както следва: 1/ за периода 15.10.2007 г. –
23.04.2008 г. са усвоени суми в общ размер от 1430,00 лева, върху която сума
е начислявана лихва, при условията и по реда на договора и приложимите
спрямо него Общи условия на Първа инвестиционна банка АД за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и
Visa, която за посочения по-горе период е начислена в размер на 91,37 лева;
за същият период са начислени такси за облужване на сметката в размер на
8
66,91 лева; за горепосочения период е начислена и наказателна лихва в
размер на 0,54 лева; от страна на кредитополучателя е внесена сума в размер
на 477,08 лева, като заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че с извършените от кредитополучателя
плащания са погасени изцяло начислените суми за такси за обслужване на
сметката, наказателна и възнаградителна лихва, като е останала непогасена
сума за главница в размер на 1111,74 лева, върху която след 01.05.2008 г. е
начислявана възнаградителна лихва; 2/ за периода 01.05.2008 г. – 20.08.2021 г.
са усвоени суми в общ размер от 1550,00 лева /цялата сума е усвоена в
периода 15.05.2010 г. – 31.08.2010 г./; начислявана е лихва, при условията и
по реда на договора и приложимите спрямо него Общи условия на Първа
инвестиционна банка АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, която за периода
22.05.2008 г. – 20.08.2021 г. е начислена в размер на 5767,41 лева; за периода
14.10.2008 г. - 12.08.2015 г., са начислени такси за облужване на сметката в
размер на 296,92 лева; за периода 20.01.2011 г. – 08.07.2015 г. е начислена и
наказателна лихва в размер на 1708,40 лева; от страна на кредитополучателя е
внесена сума в размер на 2757,85 лева, като от заключението на вещото лице
по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че с извършените
от кредитополучателя плащания банката е погасила суми, както следва: а/
изцяло усвоената в периода 15.05.2010 г. – 31.08.2010 г. главница в размер от
1550 лева; б/ лихва /съгласно чл. 7 от договора/ в размер на 988,93 лева; в/
такси за обслужване на сметката в размер на 218,92 лева, като след
извършените погасявания с извършените от кредитополучателя плащания,
дължими по договора са останали суми, както следва: а/ главница в размер на
1111,74 лева /мигрирана на дата 01.05.2008 г./, усвоена в периода 15.10.2007 г.
– 09.11.2007 г. и непогасена, съгласно изложеното в заключението на вещото
лице по приетата в производството съдебно-счетоводна експертиза /вещото
лице изрично посочва, че с извършените от кредитополучателя плащания в
периода 01.05.2008 г. – 20.08.2021 г. – в размер на 2757,85 лева е погасена
изцяло усвоената главница в размер на 1550,00 лева/; б/ лихва по чл. 7 от
процесния договор, в размер на 4778,48 лева, начислена и дължима за
периода 20.12.2010 г. – 20.08.2021 г.; в/ наказателна лихва по чл. 8 от
процесния договор, в размер на 1708,40 лева, начислена и дължима за
периода 09.02.2011 г. – 23.12.2014 г.; г/ годишна такса за поддържка на
9
сметката в размер на 78,00 лева, дължима за м. 08.2015 г.; д/ законна лихва за
забава за периода 16.08.2021 г. – 25.08.2021 г. в размер на 4,17 лева, върху
непогасената главница по процесния договор.
По делото не са събрани доказателства за други предоставени,
респективно усвоени от кредитополучателя, суми по процесния договор за
кредит, в това число извършен превод от банката по разкрита на името на
кредитополучателя банкова сметка IBAN BG86FINV91501000092149 в размер
на 1500 лева. Същевременно, от събраните по делото доказателства се
установи, че процесния Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ 51РКО-В-1101/09.10.2007 г., кредитополучателят е усвоил сума в общ
размер от 2980 лева /1430 лева в периода 15.10.2007 г. – 09.11.2007 г. и 1550
лева в периода 15.05.2010 г. – 31.08.2010 г./, от която е погасил сума в размер
на 1868,26 лева, като непогасена остава усвоена главница в размер на 1111,74
лева, усвоена в периода 15.10.2007 г. – 09.11.2007 г. и мигрирана от банката
на 01.05.2008 г. /вещото лице по приетата в производството съдебно-
счетоводна експертиза изрично посочва, че с извършените от
кредитополучателя плащания в периода 01.05.2008 г. – 20.08.2021 г. – в
размер на 2757,85 лева е погасена изцяло усвоената главница в размер на
1550,00 лева/.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал и при съобразяване на извънсъдебното поведение на
ответника, изразяващо се в добровлно погасяване на задължения по Договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-
1101/09.10.2007 г., съдът намира, че между Първа инвестиционна банка АД и
АЛ. ИЛ. Ш. е сключен Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ 51РКО-В-1101/09.10.2007 г., по силата на което банката открила на името
на кредитополучателя картова разплащателна сметка с IBAN
BG86FINV91501000092149, издала към нея, на името на кредитополучателя,
револвираща международна кредитна карта с чип VISA Classic и
предоставила на ответника банков кредит овърдрафт, по разкритата банкова
разплащателна сметка, в размер на 1500,00 лева, който може да бъде усвояван
посредством издадената към картовата разплащателна сметка на
10
кредитополучателя, международна кредитна карта с чип VISA Classic срещу
насрещното задължение на ответника да върне получените на кредит суми, по
уговорените условия и начини, и в уговорените срокове,
Изложените от името на ответника възражения за недействителност на
целия Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-
1101/09.10.2007 г., респективно на отделни негови клаузи, поради
противоречието им с посочени в отговора на исковата молба разпоредби на
Закона за потребителския кредит, съдът намира за неоснователни, доколкото
процесния договор е сключен преди приемането на Закон за потребителския
кредит /в сила от 12.05.2010 г./, като същевременно не се установяват и
твърдените от ответника пороци на договора, които да са в състояние да
обусловят неговата недействителност. На следващо място, съдът приема, че
клаузите в процесния договор относно уговорените в чл. 7 и чл. 8 от същия,
са действителни и не са нищожни като противоречащи на закона и на добрите
нрави. Лихвите са уговорени в абсолютен фиксиран размер, посочен ясно в
договора в процентно изражение, поради което липсва необходимост от
уговаряне на компоненти и методика за тяхното изменение. Същевременно
уговорените в чл. 7 и чл. 8 от договора лихвени проценти, съответстват на
трикратния размер на законната лихва на годишна база и като се вземе
предвид вида на кредита, неговият размер, и липса на обезпечение, не се
явяват в противоречие с добрите нрави, нито е налице очевидна
нееквивалентност между размера на предоставената главница и този на
уговорените в полза на кредитора лихви, дължими в хипотезите по чл. 7 и чл.
8 от процесния договор.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата в
производството съдебно-счетоводна експертиза се установи, че от ответникът
са извършени 40 бр. плащания по процесния договор, извършени в периода
21.03.2008 г. – 14.08.2015 г., като последното извършено плащане е в размер
на 52,00 лева на 14.08.2015 г., след която дата нито са извършвани плащания,
нито са усвоявани суми по процесния договор.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че в производството
се установи, че в тежест на ответника АЛ. ИЛ. Ш. съществува изискуемо
парично задължение по Договор за издаване на револвираща международна
11
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ 51РКО-В-1101/09.10.2007 г.
В тази връзка, съдът намира, че следва да разгледа релевираното от
ответника възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който
вземането е изискуемо. Ето защо следва да се съобрази, че задължението,
поето от ответника, е да внася вноски за погасяване на задължението по
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-
1101/09.10.2007 г. и следователно давността тече отделно за всяка вноска, от
датата, на която плащането й е било дължимо по отношение на заемодателя,
т.е от падежа на всяка вноска. В този смисъл е и константната практика,
обективирана в решение № 90/31.03.2014г. по гр.д.№ 6629/2013г. на ВКС, ІV
г.о., решение № 196/22.06.2016г. по гр.д.№ 956/2016г. на ВКС, ІV г.о.
Същевременно по делото се установи, че ответникът периодично е внасял
суми, в изпълнение на задълженията си по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-1101/09.10.2007 г., с които
плащания и по аргумент от разпоредбата на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, давността
следва да се счита за прекъсната, доколкото същите представляват признание
от длъжника, относно дължимостта на сумите по процесния договор за
издаване на кредитна карта.
От събраните по делото доказателства се установи, че процесния
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-
1101/09.10.2007 г., кредитополучателят е усвоил сума в общ размер от 2980
лева /1430 лева в периода 15.10.2007 г. – 09.11.2007 г. и 1550 лева в периода
15.05.2010 г. – 31.08.2010 г./, от която е погасил сума в размер на 1868,26
лева, като непогасена остава усвоена главница в размер на 1111,74 лева,
усвоена в периода 15.10.2007 г. – 09.11.2007 г. и мигрирана от банката на
01.05.2008 г. /вещото лице по приетата в производството съдебно-счетоводна
експертиза изрично посочва, че с извършените от кредитополучателя
плащания в периода 01.05.2008 г. – 20.08.2021 г. – в размер на 2757,85 лева е
погасена изцяло усвоената главница в размер на 1550,00 лева/.
12
Същевременно, от заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-счетоводна експертиза се установява в
производството, че последната дата, на която кредитополучателят е усвоил
суми по процесния Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ 51РКО-В-1101/09.10.2007 г., е 31.08.2010 г., на която дата е усвоена сума в
размер на 10,00 лева /не са ангажирани каквито и да било доказателства, че
след тази дата от ответника са усвоявани суми по процесния Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-1101/09.10.2007 г.
Доказването на това обстоятелство е било в тежест на ищеца, видно и от
разпределената доказателствена тежест с определение № 14516/08.06.2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав/.
Както се посочи по-горе, съгласно чл. 16.1 от Общите условия на
Първа инвестиционна банка АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, на 20-то число на
всеки месец (ако е неработен ден – на следващия работен ден) банката изготвя
и изпраща на титуляра писмена или електронна форма на отчет по сметката,
съдържащ извлечение по всяка от издадените по сметката кредитни карти за
изтеклия отчетен период и за дължимите суми за извършени операции с
картите, както и дължимите лихви, такси и комисионни. Съгласно чл. 17 от
Общите условия на Първа инвестиционна банка АД за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa,
титулярът има право да оспори данните за регистрираните разходи,
съдържащи се в месечното извлечение, като изпрати писмените си
възражения в срок от 30 дни от датата на издаване на извлечението, като в
случай, че данните в извлечението не бъдат оспорени в срок, се счита, че те са
одобрени от титуляра, като същевременно разпоредбата на чл. 18 от Общите
условия на Първа инвестиционна банка АД за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa,
предвижда, че титулярът се задължава всеки месец до падежа или на
следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по сметката
минималната погасителна вноска, посочена в извлечението, като
обстоятелството, че титулярът не е получил извлечението, не го освобождава
от задължението да внесе в срок до падежа минималната погасителна вноска.
13
При съвкупния анализ на цитираните по-горе разпоредби от Общите
условия на Първа инвестиционна банка АД за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, касаещи
настъпване изискуемостта на вземанията по процесния Договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-1101/09.10.2007 г., съдът
намира, че най-късният момент на настъпване на изискуемостта на
задължението на кредитополучателя за връщане на заетата по договора сума е
с изтичането на 30-дневния срок за възражение, считано от датата на издаване
на месечното извлечение /т.е. считано от 20 число на всеки месец – а ако е
неработен ден, считано от следващия работен ден/. Допълнителен довод в
този смисъл е и обстоятелството, че ежемесечно са начислявани лихви по чл.
7 и чл. 8 от договора, които са обвързани от неизпълнение на задължението
по месечното извлечение на уговорения по договора падеж /т.е. и ищецът
признава – посредством отразените в счетоводството му обстоятелства –
настъпване на падеж на процесните задължения за главница, обвързан от
датата на издаване на месечните извлечения и изтичане на съответния срок за
подаване на възражение от кредитополучателя/.
Установи се по делото, че последната дата, на която
кредитополучателят е усвоил суми по процесния Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-1101/09.10.2007 г., е
31.08.2010 г., на която дата е усвоена сума в размер на 10,00 лева.
Следователно изискуемостта за връщане на главницата, чиято дължимост се
установи в настоящото производство /1111,74 лева/ е настъпила най-късно на
21.10.2010 г., от който момент е започнала да тече погасителната давност за
това вземане /по становище на настоящият съдебен състав, изискуемостта е
настъпила в още по-ранен етап, доколкото по делото се установи, че
непогасената и останала дължима главница по процесния договор е усвоена в
периода 15.10.2007 г. – 09.11.2007 г. и е мигрирана от банката на 01.05.2018 г.,
следователно е станала изискуема най-късно на 20.06.2018 г., но дори да не се
приеме този извод, то при събраните по делото доказателства и съвкупния
анализ на приложимите по отношение падежа и настъпване изискуемостта на
задълженията на кредитополучателя по процесния договор договорни клаузи,
следва да се приеме, че най-късната възможна дата за настъпване
14
изискуемостта на дължимата сума за главница, която е останала незаплатена
по процесното договорно правоотношение, е 21.10.2010 г./.
Същевременно по делото се установи, че ответникът периодично е
внасял суми, в изпълнение на задълженията си по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-1101/09.10.2007 г., с които
плащания и по аргумент от разпоредбата на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, давността
следва да се счита за прекъсната, доколкото същите представляват признание
от длъжника, относно дължимостта на сумите по процесния договор за
издаване на кредитна карта.
След датата 21.10.2010 г. от страна на кредитополучателя са
извършвани плащания, както следва: на 17.11.2010 г., 03.08.2015 г. и на
14.08.2015 г., с които плащания се е прекъсвала давността по отношение
дължимата сума за главница по договора и считано от последното плащане,
извършено на 14.08.2015 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен
срок, който е изтекъл на 14.08.2020 г. /доколкото по делото не са ангажирани
доказателства за реализиране на обстоятелства, които да са довели до
спиране, респективно, прекъсване течението на давностния срок. Доказването
на това обстоятелство е било в тежест на ищеца, видно и от разпределената
доказателствена тежест с определение № 14516/08.06.2022 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав/.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
депозирано в съда на 26.08.2021 г., т.е. възражението за погасяване по давност
на претенцията за главница се явява основателно, доколкото общата
петгодишна погасителна давност за вземането за главница е била изтекла към
този момент, а именно на 14.08.2020 г.
С оглед достигането до извод за неоснователност на иска за главното
вземане, неоснователен се явява и искът за акцесорното вземане за лихва,
начислявана съгласно чл. 7 от процесния Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 51РКО-В-1101/09.10.2007 г. Както се посочи по-
горе, съгласно чл. 7 от процесния Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 51РКО-В-1101/09.10.2007 г. при непогасяване до
15
датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на
последния отчетен период, титулярът заплаща на банката, след изтичане на
първите три отчетни периода, годишен лихвен процент: а/ за извършване на
безналични плащания на ПОС-терминал; б/ за всички останали трансакции –
18 %. Видно от горепосочената разпоредба на процесния договор, страните са
уговорили дължимост на лихва при забава в изпълнение на задължението на
кредитополучателя по кредита за погасяване на пълния размер на дебитното
салдо по месечното извлечение на уговорената дата на падеж. Следователно
разпоредбата на чл. 7 от процесния договор предвижда възможност за
кредитора да начислява и събира обезщетение за забавата на
кредитополучателя в изпълнение на задължението му по кредита за
погасяване на пълния размер на дебитното салдо по месечното извлечение на
уговорената дата на падеж. Така уговорената в чл. 7 от процесния договор
лихва има обезщетителен, а не възнаградителен характер. Тя е предвидена,
като обезщетение на кредитора при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за погасяване на съответната вноска по кредита в
уговорения падеж, а не като възнаграждение за кредитора във връзка с
предоставената в заем парична сума.
Следователно така уговорената лихва има характер на лихва за забава
и предвид отхвърлянето на иска за главници и акцесрония характер на
претенцията за лихва за забава, то и искът за сумата от 4 778,48 лева /четири
хиляди седемстотин седемдесет и осем лева и 48 стотинки/, представляваща
лихва /уговорена в чл. 7 от процесния договор/ за периода от 19.12.2010 г. до
15.08.2021 г., подлежи на отхвърляне.
С оглед отхвърляне на иска за главница, следва да бъде отхърлена и
акцесорната претенция за лихва за забава за периода 16.08.2021 – 25.08.2021
г.
Както се посочи по-горе, по делото се установи дължимостта на сумата
от 1 708,40 лева /хиляда седемстотин и осем лева и 40 стотинки/,
представляваща наказателна лихва за периода от 08.02.2011 г. до 19.12.2014 г.
По аргумент от разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, вземанията за
лихви /каквото е и процесното вземане за наказателна лихва/ се погасяват с
тригодишна давност.
В настоящото производство се претендира наказателна лихва /по чл. 8
16
от процесния договор/ за периода 08.02.2011 г. – 19.12.2014 г. Съдът, като
съобрази периода, за който се претендира наказателна лихва в
производството и датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в съда –
26.08.2021 г., намира, че претенцията на ищеца за наказателна лихва,
дължима за периода 08.02.2011 г. – 19.12.2014 г., се явява погасена по
давност, респективно следва да бъде отхвърлена.
По делото се установи дължимост на сумата от 78,00 лева,
представляваща такси за поддръжка на сметката, дължими за месец август
2015 г. По отношение на претенцията за такси за поддръжка на сметката,
дължими за м.08.2015 г., съдът намира, че е приложима общата петгодишна
давност, която с оглед установения по делото момент на настъпване на
изискуемостта на вземанията по процесния договор за кредит и датата на
депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 26.08.2021 г., е изтекла.
С оглед всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира,
че предявените за разглеждане в производството искове, следва да бъде
отхвърлени.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
има ответникът.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство.
От името на ответника АЛ. ИЛ. Ш. е направено искане за присъждане
на разноски в исковото производство по гр.д. № 18855/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав, а именно за адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие от адвокат Н.И. И..
Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие, сключен между АЛ. ИЛ. Ш. и адвокат Н.И. И., страните са
уговорили, че адвокатът предоставя на клиента безплатна правна помощ и
съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като
клиентът изрично е декларирал, че е материално затруднено лице по смисъла
17
на същата разпоредба. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за
адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица.
Същевременно съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в случаите по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати. Съдът съобразявайки фактическата и правна сложност
на производството и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
намира, че в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на
ответника АЛ. ИЛ. Ш. в исковото производство по гр.д. № 18855/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, следва да се определи възнаграждение в
размер, близък до минималния, предвиден размер, съобразно Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
съответния вид работа /при съобразяване на защитимия от ответника в
производството материален интерес по гр.д. № 18855/2022 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав/, а именно в размер от 733,45 лева.
Предвид горното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
„П.И.Б. АД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ****************** следва да бъде осъдено да заплати в полза на
адвокат Н.И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
********************** сумата от 733,45 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ответника АЛ. ИЛ. Ш. безплатна правна
помощ и съдействие в производството по гр.д. № 18855/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
От името на ответника АЛ. ИЛ. Ш. е направено искане за присъждане
на разноски в заповедното производство по гр.д. № 49845/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав, а именно за адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие от адвокат К.И. Б..
Видно от представения по делото договор за правна защита и
18
съдействие, сключен между АЛ. ИЛ. Ш. и адвокат К.И. Б., страните са
уговорили, че адвокатът предоставя на клиента безплатна правна помощ и
съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като
клиентът изрично е декларирал, че е материално затруднено лице по смисъла
на същата разпоредба. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за
адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица.
Същевременно съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в случаите по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати. Съдът съобразявайки фактическата и правна сложност
на производството, разпоредбата на чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
намира, че в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на
ответника АЛ. ИЛ. Ш. в заповедното производство по гр.д. № 49845/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, следва да се определи възнаграждение в
пълния посочен в инкорпорирания в подаденото от името на длъжника
възражение по чл. 414 ГПК, списък с разноски по чл. 80 ГПК, а именно в
размер от 360,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
„П.И.Б. АД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ****************** следва да бъде осъдено да заплати в полза на
адвокат К.И. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
********************** сумата от 360,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ответника АЛ. ИЛ. Ш. безплатна правна
помощ и съдействие в производството по гр.д. № 49845/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
19
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на „П.И.Б. АД, ЕИК
****************, със седалище и адрес на управление: гр. София,
****************** против АЛ. ИЛ. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. Дружба – 1, бл. 6, вх. Б, ет. 2, ап. 29, по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.
2 вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че АЛ. ИЛ. Ш., ЕГН ********** дължи в полза на „П.И.Б. АД, ЕИК
**************** суми, както следва: 1/ сумата от 1 500,00 лева /хиляда и
петстотин лева/, представляваща главница по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка Номер: 51РКО-В-1101/09.10.2007 г.,
сключен на 09.10.2007 г. между Първа инвестиционна банка АД и АЛ. ИЛ.
Ш., ведно със законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 4,17 лева /четири лева и 17 стотинки/, представляваща лихва за
забава за периода от 16.08.2021 г. до 25.08.2021 г.; 3/ сумата от 4 778,48 лева
/четири хиляди седемстотин седемдесет и осем лева и 48 стотинки/,
представляваща лихва /начислена съгласно чл. 7 от Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка Номер: 51РКО-В-1101/09.10.2007 г.,
сключен на 09.10.2007 г./ за периода от 19.12.2010 г. до 15.08.2021 г.; 4/
сумата от 1 708,40 лева /хиляда седемстотин и осем лева и 40 стотинки/,
представляваща наказателна лихва /начислена съгласно чл. 8 от Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка Номер: 51РКО-В-1101/09.10.2007 г.,
сключен на 09.10.2007 г./ за периода от 08.02.2011 г. до 19.12.2014 г. и 5/
сумата от 78,00 лева /седемдесет и осем лева/, представляваща годишна
такса за поддръжка, за които суми на 04.09.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 49845/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА „П.И.Б. АД, ЕИК ****************, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ****************** да заплати в полза на адвокат
Н.И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
********************** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
20
минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 733,45
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на
ответника АЛ. ИЛ. Ш. безплатна правна помощ и съдействие в исковото
производство по гр.д. № 18855/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II
ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА „П.И.Б. АД, ЕИК ****************, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ****************** да заплати в полза на адвокат
К.И. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
********************** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
сумата от 360,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на ответника АЛ. ИЛ. Ш. безплатна правна помощ и съдействие
в заповедното производство по гр.д. № 49845/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21