РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2374
гр. Пловдив, 22 ноември 2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
ПЛОВДИВ, І отд., Четиринадесети състав в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3151 по описа на съда за 2019 год. и взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.248 ГПК във връзка чл.144 от АПК.
Постъпила е молба от процесуалния
представител на ответника директора на ТД на НАП – Пловдив, юрк. Ф., с която се
иска допълване на определението в частта за разноските. Твърди, че с
определение от 17 октомври 2019 г. съдът е прекратил производството по адм.д.№ 3151/
2019 г. по описа на Пловдивски административен съд, тъй като жалбата е била
просрочена.
Обосновава искането си с това, че по делото е
била ангажирана юрисконсултска защита, депозирано е и становище от надлежно
упълномощен юрисконсулт, както и списък с разноските в размер на 500 лв.
Дадена е възможност на
жалбоподателя „Луана“ ЕООД за становище по искането с препис от молбата по
чл.248 ГПК в седемдневен срок от съобщението, връчено на управителя Л.К. на
дружеството на 24.10.2019 г. Становище не е постъпило.
Съдът намира, че молбата е
подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, тъй като съобщение за определението е получено
от ответника на 18.10.2019 г., а молбата е подадена на 22.10.2019 г.
Ето защо съдът намира
молбата за допустима, а по същество за частично основателна, предвид следното.
Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за допълване/ изменение на решението в частта за разноските е средство за поправяне
на допуснати от съда грешки във фактическите констатации или в правните изводи.
Съдът констатира, че с
представената административна преписка по факса, на 16.10.2019 г. от страна на
процесуалния предсатвител на ответника е представено както становище по спора,
така и списък с разноските, в който е упомената сумата от 500 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.143, ал.1 АПК право
да иска допълване на постановения съдебен акт в частта му за разноските има
страната, за която този акт е благоприятен, а чл. 143, ал. 4 АПК установява
изрично задължението за разноски при същите условия, включително минималното
възнаграждение за един адвокат. С тълкувателно решение № 3 от 13.05.2013 г. по
тълкувателно дело № 5/2009 г. Върховният административен съд прие, че при
условията на чл. 143, ал. 4 АПК страната дължи заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван
от юрисконсулт. В мотивите на същото тълкувателно решение е отчетено, че в
разпоредбата на чл. 143 АПК - "Отговорност за разноски" - не е дадена
пълна и изрична регламентация на всички хипотези, при които се дължат разноски,
при което е налице непълнота, която може да бъде преодоляна чрез субсидиарно
приложение на ГПК, на основание чл. 144 АПК. Изрично е прието, че мълчанието на
законодателя относно дължимостта на разноски в случаите, които не са изрично
уредени в чл. 143 АПК съставлява хипотезата на т. нар. "неуредени
случаи", при които ГПК е субсидиарно приложим.
Относно дължимостта на
разноски при прекратяване на делото, законодателят в чл. 143, ал. 3 АПК е
регламентирал изрично само една от хипотезите с правен резултат прекратяване на
съдебното производство, а именно - оттегляне на жалбата. Член 159 АПК обаче
съдържа още основания за прекратяване на съдебното производство. За тези
хипотези на прекратяване на съдебното производство АПК не съдържа регламентация
относно разноските - законодателят нито ги е посочил в чл. 143, ал. 3 и 4 АПК,
нито ги е изключил изрично като хипотези, при които не е налице отговорност за
разноски. Следователно за тези хипотези на прекратяване на съдебното
производство законодателят не е регламентирал отговорността за разноски в
Административнопроцесуалния кодекс. Налице е непълнота, която следва да бъде
преодоляна чрез субсидиарното прилагане на ГПК, на основание чл. 144 АПК, а
конкретно в случая на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК.
Нормата на чл. 78 ГПК
установява общия принцип на дължимост на разноските от страната, която с
поведението си е станала причина за неоснователно предизвикания правен спор. В
същото време Алинея 4 на посочената разпоредба регламентира правото на разноски
на ответника при прекратяване на делото, като не поставя каквито и да било
изисквания относно причината за прекратяването, предвид характера на
отговорността за разноски като обективна и безвиновна.
С оглед на изложеното, в
хипотеза като настоящата, когато съдебното производство е прекратено поради
недопустимост обусловена от липсата на допустимост на жалбата поради просрочие,
оспорващият има задължението да заплати направените и доказани разноски на
ответника за юрисконсултско възнаграждение. Фактът, че по делото не е проведено
открито съдебно заседание е ирелевантен за процесуалното представителство и за
осъществената защита. От доказателствата по делото е видно, че органът е бил
надлежно представляван от юрисконсулт - по делото е представено становище на
органа, изготвено от него, както и приложен списък с разноските.
Предвид обстоятелството, че
приложимата норма в случая е тази на чл.78 ГПК, то съдът намира, че по силата
на чл.78, ал.8 ГПК следва юрисконсултското възнаграждение да се определи по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, а именно в размер на 100 лв., а не
както претендира ответника в искането и с представения списък с разноските в
размер на 500 лв.
Ето защо на основание чл.144 АПК във връзка с чл.248 ГПК, Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА Определение № 2066 от 17 октомври 2019 г.,
постановено по адм.д.№ 3151 по описа за 2019 г. на Административен съд – Пловдив В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "ЛУАНА" ЕООД – гр. Пловдив, с ЕИК
*********, с адрес на управление/ гр. ****, с управител Л.К., да заплати на
Национална агенция за приходите, Териториална дирекция – Пловдив сумата от 100
/сто/ лева върнаграждение за юрисконсултска защита.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
седемдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: