С решение № 7 от 06.03.2009 г., постановено по гр.д. №342/08 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Всестранна кооперация „Перперикон”, с. Перперек, общ. Кърджали, срещу Община Кърджали, частичен иск за сумата от 500 лв.,ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 11.06.2008 г. до окончателното й изплащане, представляваща част от цялата сума от 15 000 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в масивна едноетажна сграда със стопанско предназначение с обща застроена площ 171.70 кв.м., построена в УПИ ІІ-45, кв.5 по плана на с. Конево. Първоинстанционният съд е осъдил Всестранна кооперация „Перперикон”, с. Перперек, общ. Кърджали, да заплати на Община Кърджали, сумата в размер на 2 103.75 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на магазин със склад в с. Конево, представляващ част от масивна едноетажна сграда със стопанско предназначение с обща застроена площ 171.70 кв.м., построена в УПИ ІІ- 45, кв.5 по плана на с. Конево, за периода от 16.01.2007 г. до 12.06.2008 г., като съдът е отхвърлил иска за разликата над сумата от 2 103.75 лв. до пълния му предявен размер от 18 678.75 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на УПИІІ-45, кв.5 по плана на с. Конево , за периода от 16.01.2007 г. до 04.07.2008 г. Съдът е осъдил Всестранна кооперация „Перперикон”, с. Перперек, общ. Кърджали, да заплати на Община Кърджали, сумата в размер на 280.58 лв. , съставляваща разноски по делото. Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от решението, ищец ВК” Перперикон” , с. Перперек,частична въззивна жалба. В жалбата се твърди, че обжалваното първоинстанционно решение в частта му, с която съдът е отхвърлил предявения от Всестранна кооперация „Перперикон” с.Перперек, частичен иск за сумата от 500 лв., ведно със законна лихва от 11.06.2008г. до окончателното изплащане на сумата, съставляваща част от цялата сума от 15 000 лева, представляваща стойността на извършените подобрения в масивна едноетажна сграда със стопанско предназначение, с обща застроена площ от 171.70 кв.м., построена в УПИ ІІ -45, кв.5 по плана на с.Конево, общ.Кърджали; в частта му , с която съдът е осъдил Всестранна кооперация „Перперикон”, с.Перперек, да заплати на Община Кърджали сумата в размер на 2 103.75 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на магазин със склад в с.Конево, общ.Кърджали, представляващ част от масивна едноетажна сграда със стопанско предназначение, с обща застроена площ от 171.70 кв.м., построена в УПИ ІІ, кв.5 по плана на с.Конево, общ.Кърджали; както и в частта му, с която съдът е осъдил Всестранна кооперация „Перперикон” , с.Перперек, да заплати на Община Кърджали сумата в размер на 280.58 лева, представляваща направените по делото разноски, е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. В жалбата се излагат съображения в три аспекта: първо-Районният съд неправилно бил приел, че Всестранна кооперация „Перперикон”, с.Перперек, не владее добросъвестно спорния имот повече от 30 години; второ-по делото съдът бил приел, че не са налице доказателства, че Всестранна кооперация „Перперикон”, с.Перперек, е правоприемник на Потребителна кооперация „Перперикон”; и трето-съдът неправилно бил приел, че искането по чл.72, ал.3 от ЗС, за задържане на имота до заплащането на присъдени подобрения и разноски, принадлежи само на ответник по иск за предаване на владението върху имот. Жалбодателят моли настоящата инстанция да постанови решение по същество, с което да осъди Община Кърджали да заплати на Всестранна кооперация „Перперикон”, с.Перперек, сумата от 500 лв., ведно със законната лихва от 11.06.2008г., до окончателното й заплащане, съставляваща част от цялата сума от 15 000 лева, представляваща стойността на извършените подобрения в масивна едноетажна сграда със стопанско предназначение, с обща застроена площ от 171.70 кв.м., построена в УПИ ІІ -45, кв.5 по плана на с.Конево, общ.Кърджали, както и на основание чл.72, ал.3 от ЗС, да признае правото на Всестранна кооперация „Перперикон”,с.Перперек, да задържи имота до заплащане на претендираната, вероятно присъдена от съда сума; както и да отхвърли предявения от Община Кърджали, насрещен иск за заплащане на обезщетение за лишаване от право да се ползва магазин със склад в с.Конево, общ.Кърджали, за времето от 16.01.2007г. до 12.06.2008год., като неоснователен и недоказан. Жалбодателят претендира разноски и за двете инстанцÞи. В надлежния срок не е постъпил отговор от ответника по въззивна жалба -Община Кърджали. В съдебно заседание, жалбодателят ВК „ Перперикон” , с. Перперек, редовно призован не се представлява. В съдебно заседание, ответникът по въззивната жалба, Община Кърджали, чрез процесуалния си представител, старши юрисконсулт Дедев, оспорва същата. За първи път пред въззивната инстанция прави нов довод – за изтекла погасителна давност от 5 години по отношение на главния иск. Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното: Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество. Пред надлежния, Кърджалийски районен съд е предявен иск от ВСЕСТРАННА КООПЕРАЦИЯ „Перперикон” , с. Перперек, с правно основание чл.72,ал.1 от ЗС, а именно иск, с който се цели да бъде осъдена Община Кърджали, в качеството й на собственик на УПИ- дворно място с площ 650 кв.м., представляващо парцел II, кв.5 по подробния устройствен план на с.Конево, община Кърджали, ведно с построената в него масивна сграда със стопанско предназначение със застроена площ 171.70 кв.м., състояща се от два магазина със складови помещения към тях, да заплати на ищеца, в качеството му на добросъвестен владелец на имота, направените от последния подобрения на обща стойност 15 000 лв., от които за излята през 1976 г. плоча - 2 000лв., за изградена през 1976г. покривна конструкция от ламарина и керемиди - 6 000лв., за 171.70 кв.м. циментова замазка на пода през 2000г. - 3 000лв., за варова мазилка на стените на сградата през 1978г. – 2000 лв. и за поставена през 1979г. дограма - 1500 лв., като искът е предявен като частичен за сумата от 500 лв. Ищецът претендира добросъвестност на своето 30 годишно владение, като основаващо се на владение на правно основание годно да го направи собствени, а именно протокол № 4/27.06.1979 г. на приемателна комисия за приемане на завършен и въвеждане в действие на обект, както и поради обстоятелството, че процесните имоти били записани в баланса на кооперацията от 27.04.1962 г. по сметка № 203. Безспорни са в производството, обстоятелствата, че с влязло в сила съдебно решение N 110/2004 г., постановено по по гр.д. N 277/2004г. на Районен съд-Кърджали, ВК „Перперикон", с. Перперек, е била осъдена да предаде на Община Кърджали, владението на УПИ- дворно място с площ 650 кв.м., представляващо парцел II, кв.5 по подробния устройствен план на с.Конево, община Кърджали, ведно с построената в него търговска/ стопанска/ сграда -едноетажна масивна постройка със застроена площ 171.70 кв.м., при граници на имота: югоизток-път, северозапад-парцел III, отреден за пълномощничество, североизток-имот с пл. N 46, югозапад-УПИ/ парцел/ V, отреден за детски дом, както и че е бил отменен и Нотариален акт за собственост на недвижим имот N 64, том I, рег. N 1766, дело N 255/2001 г. и Нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост на недвижим имот N 34, том I, рег. N 1432, дело N 147/2002г. на нотариус Калин Николов Димитров с район на действие РС-Кърджали, регистриран в нотариалната камара под N 020, с които нотариални актове, ВК „Перперикон", с.Перперек, е била призната за собственик на описания имот. Решението е влязло в сила на 16.01.2007г. Страни в производството са били страните и в настоящото производство, а именно като ищец -Община Кърджали и ответник – ВК „ Перперикон” , с. Перперек, поради което по отношение на същите се разпростира абсолютната сила на присъдено нещо. В този аспект безспорно е и обстоятелството, че с Акт N 4153/27.11.19751 г. е бил актуван за държавна собственост : държавна земя-парцел II с площ 650 кв.м., кв.5, пл.№ 45 по регулационния план на с.Конево, застроен със стопанска сграда по стопански начин с бюджетни средства за 1973 г. на СОНС с.Миладиново, като сградата се счита за държавна от построяването през 1973 г. и същата се ползва за аператив и представлява едноетажна сграда със стоманобетонна конструкция, със застроена площ 80 кв.м. Със Заповед N РД-09-377/08.08.2002 г. на Областният управител на Област с административен център гр. Кърджали, е наредено да бъде отписан от актовите книги за държавна собственост и предаден на Община Кърджали имота, актуван като държавна собственост с цитирания Акт N 4153/27.11.1975 г. С Акт N 979/14.02.2003г., процесният имот в частта му относно земята-УПИ/ парцел/ I , е бил актуван като частна общинска собственост, а с Акт N 921/03.10.2002 г. за такава собственост е била актувана и находящата се в парцела сграда. И в двата акта за общинска собственост като правно основание за актуване се сочат & 7, ал.1 т.6 от ПЗР на ЗМСМА, чл.2, ал.1 т.9 от ЗОС и Заповед N РД-09-377/08.08.2002г. на Областен управител, гр.Кърджали. Безспорно е в производството и обстоятелството, че на 16.05.2007 г. ,с Акт N 1942, на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.7 от ЗОС, и влязлото в сила на 16.01.2007г. ,съдебно решение /цитирано по-горе/, ревандикираният имот е бил актуван като частна общинска собственост. В производството ищецът- ВК „ Перперикон”, е представил като доказателство Протокол № 4 от 27.06.1979 г. , от прочита който се установява, че приемателна комисия, определена със заповед на Председателят на ОКС, гр. Кърджали, е приела и въвела в действие завършения обект – Пивница, с. Конево, с инвеститор ПК „Перперикон” , като обекта е изпълнен по стопански начин. В този аспект относно идентичността, респективно правоприемството между инвеститора ПК „ Перперикон „ и ищецът ВК „Перперикон” , в настоящото производство не са представени надлежни доказателства. Това обстоятелство в производството остана недоказано. И това е така защото видно от представеното по делото удостоверение за актуално състояние изх. № 20080618102844/18.06.2008 г. на АВ ,се установява, че ищецът като самостоятелно юридическо лице е вписан по фир.д. № 95 по описа на кърджалийския окръжен съд за 1989 г. Същото обстоятелство се установява и от прочита на приобщеното към гр.д. № 277/2004 г. на РС, гр. Кърджали, удостоверение за актуално състояние към 05.04.2004 г. на КОС , а именно , че с решение №96/31.07.89 г. в Регистъра на кооперативните организации под № 6, стр.26, ф.д. № 95/ 89 г., е вписана кооперация с наименование ВСЕСТРАННА КООПЕРАЦИЯ „ПЕРПЕРИКОН”, като новосъздадено самостоятелно юридическо лице. До противния извод не води и анализа на приложеното от ищеца и прието по делото Удостоверение № ИП-01-07-50/04.01.2008 г. на Териториален държавен архив, гр. Кърджали, от което се установява, че в документалния фонд на Потребителна кооперация „Перперикон” ,основана и регистрирана 10.07.1947 г. ,същата се среща в различните години и с различни наименования,вкл. и като Всестранна кооперация. Изводът за правоприемство , респ. за идентичност на субектите ВК „ Перперикон” и ПК „Перперикон” обаче, с оглед разпоредбата на чл.7 от действащия към датата на постановяване на съдебното решение по цитираното фирмено дело № 95/89 г., Закон за кооперативните организации / ДВ бр. 46 от 16.06.1989 г./, кооперацията като юридическо лице се вписва в окръжния съд по седалището й, по молба на изпълнителния комитет, а когато няма изпълнителен комитет - от управителния съвет на същата. До цитираното изменение , а именно в периода от влизане в сила на Закона за кооперативните организации и до ДВ бр. 46 / 89 г., кооперацията като юридическо лице се вписва в районния съд по седалището й, по молба на изпълнителния комитет, а когато няма изпълнителен комитет - от управителния й съвет. В исторически план за времето , в което ищецът твърди, че е съществувал като кооперация, регистрационен режим за възникването винаги е съществувал, и по-точно в Закона за кооперациите /1948 г. – 13.02.1953 г. / ,като предпоставката за възникването на кооперацията е предвидено вписване в народния съд, а Законът за кооперациите / в сила от 13.02.1956 г. – 01.01.1984 г./, е предполагал вписване на съответната кооперация, като предпоставка за нейното възникване в регистрите на съответния народен съвет. Или казано в други думи, така представеното удостоверение от ТДА, гр. Кърджали , не може да бъде кредитирано като надлежно писмено доказателство, установяващо факта на надлежна регистрация, на съществуване, на правоприемство и/или идентичност на наименование на конкретна кооперация. В тази светлина, в частност при отсъствие на доказателства за идентичност на субектите, следва да се обсъжда и представеното писмено доказателство от ищеца, съставляващо извлечение от сметка 203 по баланса на Всестранна кооперация „Перперикон” за 1962 г. Така формирания по-горе извод води до констатацията, че атакуваното първоинстанционно решение в частта му досежно иска с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС, е правилно. Този извод обуславя правилността на решението и в частта му досежно произнасянето от решаващия съд по искането с правно основание чл.72, ал.3 от ЗС, за признаване на ищеца право да задържи процесния имот до заплащане на присъдената сума. Доколкото такава сума няма призната и присъдена в полза на ищеца по делото, неоснователно е признаване на право на задържане в негова полза. С оглед на така формирания извод, и само да изчерпателност на изложението следва да бъде посочено, че направеният от ответника по жалбата, довод за изтекла погасителна давност по отношение на иска с правно основание чл. 72, ал.1 от ЗС ,като направен за първи път във възивното производство, се явява преклодиран. С въззивната жалба , предявена от ВК „ Перперикон” , с. Перперек , като предмет на въззивен контрол е въведено и първоинстанционното решение, в частта му, с която е осъдена кооперацията да заплати на Община Кърджали, сумата в размер на 2 103.75 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на магазин със склад в с. Конево, представляващ част от масивна едноетажна сграда със стопанско предназначение с обща застроена площ 171.70 кв.м., построена в УПИ ІІ,кв.5 по плана на с. Конево, за периода от 16.01.2007 г. до 12.06.2008 г. В този аспект правилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът ВК”Перперикон” , с. Перперек, ответник по насрещния иск, след влизане в сила на 16.01.2007 г. , на решението, с което е бил осъден да предаде на Община Кърджали, собствеността и владението върху процесния имот, е придобил качеството на недобросъвестен владелец. В този смисъл и с оглед разпоредбата на чл.73 от ЗС, недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите , които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски. С предявения насрещен иск , ответникът Община Кърджали цели да бъде осъден ищецът ВК” Перперикон” , да му заплати обезщетение за ползите от които го е лишил, като за парцел тези пропуснати ползи ответникът оценява в размер на 16 575 лв.,а за сградата, съставляваща магазин със склад с обща площ от 82.50 кв.м., в размер на 2 103.75 лв.Ответникът счита ,че му се следва обезщетение за ползите, от които бил лишен за периода от 16.01.2007 г. до 04.07.2008 г.-датата на изготвяне на отговора, с който е предявен насрещния иск, и поради това ,че в помещенията - магазин със склада, се намирала на отговорно пазене стока, собственост на кооперацията, и това правело невъзможно провеждането на търг за отдаване на помещението под наем, както и поради обстоятелството, че и магазинът и складът имали самостоятелни входове от лицевата страна на сградата,от към парцела,и използването на тези входове за зареждане пречило на ползването от Община Кърджали на парцела изцяло. В този аспект безспорно по делото е установено, отразеното вече в по-горен абзац обстоятелство, че решение N 110/2004 г., постановено по по гр.д. N 277/2004г. по описа на Районен съд-Кърджали, с което ревандикационният иск,предявен от Община Кърджали срещу ВК” Перперекон”, е бил уважен досежно процесния и в настоящото производство недвижим имот, съставляващ УПИ- дворно място с площ 650 кв.м., представляващо парцел II, кв.5 по подробния устройствен план на с.Конево, община Кърджали, ведно с построената в него търговска/ стопанска/ сграда -едноетажна масивна постройка със застроена площ 171.70 кв.м.,е влязло в сила на 16.01.2007 г. Не е спорно в производството и обстоятелството, че издадената от Кмета на Община Кърджали, заповедта № 1292/09.11.2007 г.,за изземване на магазин със склад, представляващ част от сградата, ревандикирана от Община Кърджали, е била изпълнена на 12.06.2008г. от нарочна комисия, като стоките в магазина били описани на отговорно пазене и магазинът бил запечатан. Или установява се, че за периода от 16.01.2007 г. до 12.06.2008 г., ВК „Перперикон", с.Перперек, е продължила ползването на магазина, ведно със склада към него.Несъмнено е, че владението на кооперацията върху имота, е било смутено с предявяването на иска по чл.108 от ЗС, на 25.03.2004 г. и след уважаването му, кооперацията е продължила да ползва имота без правно основание, в частта му, представляваща магазин със склад, като по този начин е лишила собственика на имота от ползването му. От кредитираното и от настоящата инстанция заключение, изготвено от в.л. Е. Янев, се установява, че стойността на средния месечен пазарен наем на помещение в населено място от VІІ функционален тип, попадащо в ІV зона, каквото е с. Конево, е в размер на 1.50 лв. Тази стойност умножена по търсената от предявилият насрещния иск, Община Кърджали, квадратура на помещението от 82.50 кв.м. се равнява на сумата от 123.75 лв. , а тя пък изчислена по търсения период от 16.01.2007 г. до 12.06.2008 г., се равнява на търсената сума от 2 103.75 лв. Тази сума се явява дължима, поради което насрещният иск в частта му досежно процесния имот, съставляващ магазин със склад от 82.50 кв.м. , се явява основателен до размера на сумата от 2 103.75 лв. Правилен е в този аспект формираният от решаващия съд извод, че след изземването на магазина и запечатването му от Община Кърджали на 12.06.2008 г., кооперацията е била възпрепятствана да ползва магазина и склада към него, при което нито го е държала, нито го е владяла, и не може да се приеме, че е лишила Община Кърджали от възможността да го отдава под наем.Без значение е, че в магазина се е намирала стока на кооперацията, тъй като Община Кърджали е могла да вложи тази стока на отговорно пазене на разноски на кооперацията по аналогия на правилата на чл.95 и сл. от ЗЗД. Решението по насрещния иск в отхвърлителната му част като необжалвано, не е предмет на настоящия въззивен контрол. Изложеното до тук води до извода за правилност на първоинстанционния съдебен акт в атакуваните му части, предмет на въззивния контрол, включително и в частта му относно присъдените разноските. Предвид изложеното следва същото да бъде потвърдено в тези му части. При този изход на делото във въззивното производство, доколкото разноски изрично са поискани, се дължат от жалбодателя на ответника по жалбата за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Предвид изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВРЪЖДАВА решение № 7 / 06.03.2009 г., постановено по гр.д. № 342/ 2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в обжалваните му части. ОСЪЖДА Всестранна кооперация „Перперикон”, с. Перперек, общ. Кърджали, да заплати на Община Кърджали, сумата в размер на 100 лв.,съставляваща възнаграждение за юрисконсултска защита във възивното производство. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Р.България, в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
|