Определение по дело №190/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК. Образувано е по жалба, подадена от А. Ел. П., пълномощник на „С.” Е. гр. С., против отказа на ЧСИ Р.С. с рег. № 812 по изп. дело № 53/2014 г. да не начислява или да намали претендираното от взискателя адвокатското възнаграждение, без да изложи мотиви за това. Отказа се атакува като постановен в нарушение на закона, немотивиран и несъобразен с доказателствата по делото. Сочи се в жалбата, че във връзка с представени при ЧСИ Р.С. изпълнителен лист от 19.12.2013 г. по ч. гр. д. № 219/2013 г. по описа на Районен съд- К.за сумата в размер на 10747.25 лв., изпълнителен лист от 08.01.2014 г. по гр. д. № 613/2013 г. по описа на Районен съд- К.за сумата от 2114.94 лв. и допълнителен изпълнителен лист от 16.01.2014 г. по ч. гр. д. № 219/2013 г. по описа на Районен съд- К.за сумата 1426 лв., било образувано изпълнително дело № 53/2014 г. по описа на ЧСИ Р.С. с взискател „Д.- 94” Е.- гр. К.и длъжник- „С.” Е. гр. С., на когото била изпратена покана за доброволно изпълнение. Общата стойност на претендираната по изпълнителните листове сума била в размер на 14288.19 лв. По изпълнителното дело взискателят представил адвокатско пълномощно с основание и предмет образуÔане и водене на изпълнително дело при ЧСИ с адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв., която сума била начислена от ЧСИ за заплащане към общата дължима сума и отразена в призовката за доброволно изпълнение. Твърди се в жалбата, че по делото липсвали доказателства адвокатското възнаграждение да е заплатено от взискателя на ангажираното адвокатско дружество. Дори в пълномощното било отразено, че адвокатското възнаграждение ще бъде заплатено на упълномощеното адвокатско дружество пропорционално на ефективно събраните от ЧСИ суми и пълномощникът дал съгласието си уговореното адвокатско възнаграждение да му бъде преведено по сметка директно от ЧСИ след събиране на сумата от длъжника. В този смисъл било ТР № 6/2012 г. на ОСГК т. 1. Жалбодателят излага съображения и за това, че адвокатското възнаграждение било прекомерно завишено по размер съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото с оглед предвидените минимални размери за тези възнаграждения в чл. 36 от ЗА. Поддържа се и това, че съгласно Тълкувателното решение, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, съдът не бил обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и бил свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Искането е, да се постанови решение, с което се отмени отказа на ЧСИ Р.С. да не бъде начислявана по изп. дело № 53/2014 г. сумата в размер на 2200 лв., представляваща претендирани от взискателя „Д.- 94” Е.- гр. К.разноски за адвокатско възнаграждение и се реши делото по същество като не бъде начислявана посочената сума за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. Алтернативно е направено искане, след отмяна на отказа на ЧСИ, на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, да се намали размера на адвокатското възнаграждение от 2200 лв. към предвидения минимален размер за тези възнаграждения. Претендира направените по делото разноски и прилага списък на разноските.

Взискателят по изпълнителното дело не е представил писмено възражение на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 3 ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № 53/2014 г. по описа на ЧСИ Р.С. с рег. № 812, с район на действие Окръжен съд- К., е образувано по молба на взискателя „Д.- 94” Е. гр. К., чрез пълномощник И. К., адвокат, управител на „Адвокатско дружество К., Б. и Ко” гр. С., срещу длъжника „С.” Е. гр. С.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени три броя изпълнителни листове, както следва: изпълнителен лист от 08.01.2014 г. за сумата в размер на 2114.94 лв.; изпълнителен лист от 19.12.2013 г. за сумата в размер на 8295.90 лв.и лихва за забава 2451.35 лв. и допълнителен изпълнителен лист от 16.01.2014 г. за сумата 259 лв.- държавна такса и 1167 лв. за адвокатско възнаграждение.

Към делото е приложен „договор за правна защита и пълномощно” със страни: клиент- „Д.- 94” Е. гр. К.и адвокатско дружество „К., Б. и К.” гр. С. за образуване и водене на изпълнително дело при ЧСИ по повод изпълнителен лист/и по ч. гр. д. № 219/13 г. и гр. д. № 613/13 г. и в. гр. д. № 323/13 г. по описа на КРС и КОС срещу „С.” Е. гр. С. „за сумата прибл. от 14300 лв.- главница, ведно със законна лихва до изплащане на вземането, както и за разноски по частното гражданско дело и по установителния иск и делата свързани с него”. Договорено е възнаграждение в размер на 2200 лв., платими пропорционално на ефективно събраните суми, като взискателят е дал съгласие адвокатски‗е хонорари да се съберат от ЧСИ и да се преведат директно по сметка на упълномощеното адвокатско дружество. Приложени са по изпълнителното дело фактура с № 96/27.01.2014 г., както и вносна бележка за сумата 2200 лв. От фактурата се установява, че същата е издадена за „образуване и водене на И.Д. при ЧСИ по ИЛ от 08.01.2014 г., 17.01.2014 г. и от 19.02.2013 г. ВР. ЗИ № 170/11.02.2013 г. КРС, ВР. ГР. Д. № 613” с посочена стойност на сделката 2200 лв. без ДДС. По изпълнителното дело обаче не са представени изпълнителни листове с дати 17.01.2014 г. и 19.02.2013 г., описани в процесната фактура и за изпълнението по които се твърди да е платено адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв. И тъй като друго не е вписано във фактурата, а за получател на сумата 2200 лв. е посочено адвокатско дружество „К., Б. и К.”, очевидно следва да се приеме, че се касае до внесено адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело, но само във връзка с изпълнителен лист от 08.01.2014 г. за сумата в размер на 2114.94 лв. И след като по изпълнителното дело са приложени описаната по- горе фактура, както и вносна бележка за сумата 2200 лв., внесена от „Д.- 94” Е. в полза на адвокатското дружество, то несъстоятелно е твърдението в жалбата, че по делото липсвали доказателства адвокатското възнаграждение в посочения размер да е било заплатено от взискателя на ангажираното адвокатско дружество.

По делото се установява и това, че с констативен протокол от 11.02.2014 г. на основание чл. 434 от ГПК, във връзка с постъпила от длъжника „С.” Е. по банков път сума в размер на 19709.85 лв., е извършено разпределение като на взискателя по банков път и с РКО са преведени 15855.91 лв. и е останала неразпределена сума в размер на 2327 лв. до произнасяне на съда „за прекомерност на адвокатския хонорар”.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 2 и 3 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най- високата предложена цена, както и постановлението за разноските. Правната уредба на разноските е регламентирана в Общите правила на ГПК и тези правила се отнасят и за изпълнителното производство, поради което страните в изпълнителното производство имат право да повдигат въпроса относно разноските пред съдебния изпълнител, който е длъжен да се произнесе по едно такова искане и актът на съдебния изпълнител подлежи на съдебен контрол. С оглед на това и предвид направеното искане в изпълнителното производство от адвоката- пълномощник на длъжника на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, по което ЧСИ се е произнесъл с резолюция от 10.02.2014 г. като го е оставил без уважение, съдът приема жалбата за допустима, а по същество и основателна в частта, с която се иска намаляване размера на претендираните суми за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното по- горе във връзка с описаните в приложената фактура изпълнителни листове, съдът намира, че адвокатското възнаграждение в размер на 2200 лв. касае действията по изпълнението, свързани само със сумата по изпълнителния лист от 08.01.2014 г. в размер на 2114.94 лв. Изхождайки от размера на посочената и събрана сума по този изпълнителен лист, разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото, като в тази връзка следва да се отчете, че дължимата от длъжника сума е внесена в полза на взискателя само след около 15 дни след образуване на изпълнителното производство и връчването на длъжника на покана за доброволно изпълнение, както и приетото с ТР № 6/2013 г. на ОСГТК, съдът счита, че платеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно завишено. А съгласно Тълкувателното решение при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Поради това и с оглед на всичко изложено, съдът намÞра, че следващото се адвокатско възнаграждение за взискателя възлиза на сумата общо в размер на 233.45 лв. /100 лв.- за образуване и 133.45 лв.- възнаграждение, определено съобразно чл. 10 т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/2004 г./, до който размер същото следва да се намали. Или, следва да се отмени отказа от 10.02.2014 г. на ЧСИ Р.С. с рег. № 812, с район на действие Окръжен съд- К., на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, да намали размера на претендираните за събиране суми за адвокатско възнаграждение за взискателя в изпълнителното производство и вместо него следва да се намали неговия размер от 2200 лв. на 233.45 лв.

При този изход на делото разноски се следват в полза на жалбодателя в размер на 360 лв., съгласно представения от жалбодателя списък на разноските, като видно от договор за правна защита и съдействие, посочената сума е договорена и платена в брой за адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА отказа на ЧСИ Р.С. с рег. № 812 с район на действие Окръжен съд- К.от 10.02.2014 г. да намали размера на претендираното от взискателя адвокатското възнаграждение на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, вместо което постановява:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело № 53/2014 г. по описа на ЧСИ Р.С. с рег. № 812, договорено между взискателя „Д.- 94” Е. гр. К.и адвокатско дружество „К., Б. и К.” гр. С. с договор за правна защита и пълномощно от 27.01.2014 г., от 2200 лв. на 233.45 лв., като оставя без уважение жалбата в останалата й част.

ОСЪЖДА „Д.- 94” Е. гр. К., с ЕИК * да заплати на „С.” Е.- гр. С., с ЕИК *, представлявано от управителя Р. М. Б., разноски по делото в размер на 360 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/