Определение по дело №634/2019 на Окръжен съд - Бургас

     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                       

Номер 3                                         02.01.2020                                      град  Бургас

Бургаският окръжен съд…..…….…граждански състав …………………………..

на втори януари две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                                      

                                                        Председател: Десислава Динкова

 Членове:

                                                         

като разгледа докладваното от Д.Динкова

търговско дело № 634 по описа за 2019 година.

Производството по делото е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД против Н.С.Ж. – лично и като законен представител (майка) на Ж.И.Ж., за установяване по отношение на ответниците Н.Ж. – в лично качество и като наследник на Иво Желязков, и Ж.И.Ж. – като наследник на Иво Желязков, че имат задължение към ищеца, произтичащо от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 32214/19.12.2007 год., частично от целия размер на вземането по договора, а именно главница в размер на 25 564,60  евро, ведно със законната лихва от 04.04.2019 год.

В исковата молба се съдържат доводи, че заповедният съд е дал неправилни указания на ищеца за предявяване на иск за установяване на вземането против двамата длъжници – Н. и Иво Желязкови. Твърди се, че подаденото възражение от Иво Желязков против заповедта за изпълнение е нередовно, тъй като той е починал на 04.10.2019 год., а възражението е подадено в ПРС на 08.10.2019 год. Заявява се, че подписът във възражението не е положен от починалия длъжник. Според ищеца, налице са били предпоставките на чл.428 ал.3 от ГПК и е било необходимо съдебният изпълнител да връчи нова покана за доброволно изпълнение, след което действията по подаване на възражение да бъдат предприети от наследниците на починалия длъжник.   

Бургаският окръжен съд, като съобрази разпоредбите на закона и т.10а и т.10б от ТР №4/18.06.2014 год. по т.д.№4/2013 год. на ОСГТК ВКС, намира производството за недопустимо по отношение на Ж.И.Ж. и Н.С.Ж. в качеството им на наследници на Иво Желязков, по следните съображения:

С цитираното по-горе ТР №4/13 год. се приема, че преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл.415, ал.1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск. Освен това се приема, че при универсално правоприемство на страната на длъжника искът следва да се предяви от заявителя срещу правоприемника.

В конкретния случай от приложеното ч.гр.д.№300/2019 год. по описа на ПРС се установява, че заповедта за незабавно изпълнение е издадена на 11.04.2019 год.  против солидарните длъжници Иво и Н. Желязкови. Поканите за доброволно изпълнение до двамата са връчени на 01.10.2019 год. чрез пълномощник – адвокат. На 08.10.2019 год. в ПРС са подадени възражения от всеки един от длъжниците, след което с разпореждане от 09.10.2019 год. ПРС е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането.

В настоящото производство  ищецът представя доказателства за това, че длъжникът Иво Желязков е починал на 04.10.2019 год. Този факт изключва възможността възражението да е подадено от него на 08.10.2019 год. Доколкото възражението по чл.414 от ГПК представлява писмено изявление до съда по смисъла на чл.102 от ГПК, следва да се приеме, че неговата релевантност се преценя към момента на постъпването му в съда или в най-лошия случай при постъпване на изявлението в пощата (арг.от чл.62 ал.2 от ГПК). Липсват доказателства за подаване по пощата, а според отбелязването върху възражението то е постъпило в ПРС на 08.10.2019 год в 10.45 ч. Към този момент лицето, сочено като негов автор, е изгубило правоспособността си поради настъпилата на 04.10.2019 год. смърт, което означава, че възражение от Иво Желязков изобщо липсва. Липсата на възражение прави претенцията против неговите наследници процесуално недопустима. Тук последиците по чл.10б от ТР №4/13 год. за универсалното правоприемство не могат да се приложат, тъй като изобщо липсва възражение от длъжника. Претенцията би била допустима само в случай, че съдебният изпълнител изпрати нова покана за доброволно изпълнение по реда на чл.428 ал.3 от ГПК до наследниците, които са обхванати от субективните предели на изпълнителния лист, и те именно упражнят правото за подаване на възражение по чл.414 от ГПК.      

В обобщение съдът намира, че претенцията е допустима само против Н.Ж. в качеството ѝ на длъжник по договора, а по отношение на нея и детето ѝ като наследник на починалия длъжник Иво Желязков е недопустима и в тази част производството следва да се прекрати.

Водим от горното, на основание чл.130 от ГПК  Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№634/2019 год. по описа на БОС по предявените от „Юробанк България“ АД искове за установяване по отношение на ответниците Н.Ж. – като наследник на Иво Желязков, и Ж.И.Ж., чрез нейната майка Н.Ж. – като наследник на Иво Желязков, че имат задължение към ищеца, произтичащо от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 32214/19.12.2007 год., частично от целия размер на вземането по договора, а именно главница в размер на 25 564,60  евро, ведно със законната лихва от 04.04.2019 год.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаски апелативен съд в седмичен срок от връчването му на ищеца.

 

 

                                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: