№ 18586
гр. София, 24.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело №
20241110145124 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на ищеца Д. В. С., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к.хд бл.188, вх.Ж, ет.6, ап.90, чрез адв.Д., със съдебен адрес
гр.София, ж.к.Яв, ул.“хо“ № 74, ет.1, ап.1, с която се иска изменение на постановеното по
делото решение по отношение на разноските, присъдени в полза на ответника „ск“ ООД.
В молбата се сочи, че съдът не е отчел действителната фактическа и правна сложност
на спора, както и материалния интерес по делото по главния и по насрещния иск. След
направен анализ в тази насока, ищецът иска от съда да намали присъденото адвокатско
възнаграждение на ответника „ск“ ООД.
В срока за отговор, насрещната страна по молбата – „ск“ ООД, чрез адв.М., е
депозирала такъв, с който се оспорват доводите на ищеца.
Като прецени данните по делото и доводите на страните, съдът намира следното:
Молбата за изменение на постановеното по делото решение за извършените от ищеца
разноски, е предявена в срока по чл.248 ГПК и от страна с правен интерес. Същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче молбата се явява неоснователна по следните
съображения:
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. В. С., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к.хд бл.188, вх.Ж, ет.6, ап.90, с която е предявен иск против
„ск“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Сцш“ № 115Е, ет.5, за обявяване
нищожността на договор за потребителски кредит № ***/23.02.2023 г., сключен между
страните, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а
в условията на евентуалност за обявяване за нищожна на неустоечната клауза на чл.11, ал.1
от договора на основание чл.26, ал.1, пр.1 и 2 вр. ал.4 от ЗЗД.
В производството е приет за разглеждане и предявен в срока по чл.131 от ГПК
насрещен иск от „ск“ ООД, насочен срещу Д. В. С. с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.
1
чл.240, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 284.50 лв., частично предявена от общия размер
на иска от 1100.00 лв., представляваща дължима главница, дължима по процесния договор
за потребителски кредит № ***/23.02.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 13.08.2024 г. до окончателното плащане.
По делото е постановено решение № 5320/26.03.2025 г., с което исковете са изцяло
уважени и са присъдени разноски единствено на ищеца.
Видно от данните по делото, ищецът по насрещния иск – „ск“ ООД е представило
доказателства за ангажирана правна помощ за процесуално представителство и защита чрез
адв.дружество „ну, М.“ единствено по насрещния иск. За това дружеството е заплатило
възнаграждение в размер на 480.00 лв. с ДДС /л.139-140 и л.163 от делото/.
При тези данни следва на първо място да се отбележи разпоредбата на чл.2, ал.7 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, коато предвижда, че
при частични искове /какъвто е процесния насрещен иск/, възнаграждението за първия
предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането, независимо за каква
част от него е предявен искът. В случая, действително предявеният насрещен иск е с цена
284.50 лв., но това е само част от пълния размер от 1100 лв.
От друга страна, според настоящия състав, независимо от цената на иска, на
адвоката, осъществяващ процесуално представителство и защита на страна по делото, е
необходимо сходно по продължителност време за запознаване със същото – с твърденията на
насрещната страна, с представените доказателства; за изграждане на защитната линия на
неговия клиент; за преценка какви доказателства да се ангажират и т.н. Т.е. независило дали
се касае за спор за 284.50 лв. или за 3760.71 лв. /какъвто е размера на главните искове/,
процесуалният представител на страната следва да положи еднакви усулия, за да изпълни
задълженията си и да окаже необходимата правна помощ и съдействие.
С оглед на това, настоящият състав намира, че изцяло е съобразил данните по делото
и е определил правино разноските и на двете страни за адвокатско възнаграждение, като
съобразно изхода на всеки един от разгледаните искове, е присъдил съответната
пропорционална част от тях.
Ето защо съдът приема подадената от Д. В. С. молба за изменение на постановеното
по делото решение в частта за разносите, за неоснователна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. В. С., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к.хд бл.188, вх.Ж, ет.6, ап.90, подадена чрез адв.Д., със съдебен адрес гр.София, ж.к.Яв,
ул.“хо“ № 74, ет.1, ап.1, за изменение на постановеното по настоящето гр.д.№ 45124/2024 г.
решение № 5320/26.03.2025 г., досежно присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение на „ск“ ООД, ЕИК *** .
2
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на
обжалване на решението – в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3