№ 6052
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20251100504033 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ищеца М. С., с която се обжалва решение
№ 3864 от 07.03.2025г., постановено по гр. дело № 60599/2024 г. на СРС, 37 състав.
Решението се обжалва изцяло.
В жалбата се твърди неправилност на обжалваното решение поради
противоречие с материалния закон и с процесуалните правила. Въззивникът не
представя нови доказателства и не е заявил конкретни доказателствени искания пред
въззивния съд.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез представителя си по
пълномощие, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. В хода на
устните състезания пледира за основателност на въззивната жалба. Не претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият ответник С. Д. С., чрез
упълномощен представител, е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва
като неоснователна.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
1
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. За въззивното
производство държавна такса не се дължи от въззивника на основание чл. 83, ал. 1, т. 2
от ГПК. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията. Обжалваният съдебен акт е постановен от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били
налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
М. С. е предявил срещу С. Д. С. кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 144 от СК и чл. 149 от СК, за присъждане на месечна издръжка в
размер на 800 лв., считано от датата на исковата молба, както и месечна издръжка в
размер на 800 лв. за минало време – една година преди завеждане на исковата молба,
т.е. за периода от 14.10.2023г. до 13.10.2024г.
С обжалваното решение № 3864 от 07.03.2025г., постановено по гр. дело №
60599/2024 г. на СРС, 37 състав, съдът е отхвърлил исковете, като неоснователни.
Доводите във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните от
първоинстанционния съд доказателства и необоснованост, респ. неправилни изводи
въз основа на доказателствата по делото.
Настоящият въззивен състав приема за изцяло неоснователни наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение.
Според нормата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на своите
навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си
или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни
заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна
възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във
висше учебно заведение, при условие родителите да могат да я дават без особени
затруднения.
Страните спорят дали възможностите на въззиваемия С. Д. С. му позволяват
без особени затруднения да дава на въззивника месечна издръжка от 800 лв.
Възможността за предоставяне на издръжка по смисъла на чл. 144 от СК предпоставя
по-широка материална възможност, при която даването на издръжката няма
финансово да се отразява особено на родителя, който я дава. Родителят трябва да
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват
без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и
2
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт
намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните
пред първоинстанционния съд доказателства, е описана точно и изчерпателно в
обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед въведените от въззивника доводи следва да се отрази, че от
доказателствената съвкупност, събрана от първата инстанция е установено, че за С. Д.
С. няма данни за подадени осигурителни декларации за периода м. 12. 2023г. – м. 11.
2024г., както и няма данни за подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2023г.
Същевременно е установено, че въззиваемият е и баща на малолетното дете С. С. С.,
роден на 26.05.2020г., както и погасява задължения към кредит, отпуснат от „Първа
инвестиционна банка“ АД. Към 17.12.2024г. кредитът е с остатък 143572.92 лв. и с
месечна вноски от 1782.10 лв.
Във въззивното производство не са ангажирани нови доказателства, които да
установяват реалните месечни доходи на въззиваемия.
Спрямо пълнолетния въззивник, който е син на въззиваемия, задължението за
издръжка не е безусловно, тъй като по съществуваща оборима житейска презумпция
всеки пълнолетен може и следва сам да се издържа. Пълнолетният имат право на
издръжка при определени ограничения с оглед имуществото на търсещия издръжка и
имуществото на родителя от когото я търси.
От събраните доказателства не може да се обоснове извод, че доходите на
въззиваемия С. Д. С. са достатъчни, за да може да дава издръжка и на пълнолетното си
дете без особено затруднение. Безусловното задължение за издръжка към
ненавършилото пълнолетие дете С. С. С. има предимство пред издръжката на
въззивника, поради което това задължение следва да бъде отчетено при преценка на
възможностите на родителя от когото се търси издръжка, след като обезпечи
финансово и собствените си нужди, да осигури издръжка и за пълнолетния си син.
Обичайните нужди на детето С. С. С., както и нуждите на самия родител, обосновават
извод, че С. Д. С. няма възможност да отделя никакви средства за издръжката на
въззивника М. С..
В изложения смисъл въззивният съдебен състав приема, че при липса на
доказателства за доходите на въззиваемия не може да се формира извод, че същият
има материална възможност за да заплаща без особени затруднения издръжка на
пълнолетния си син.
Недоказани са твърденията на представителя на въззивника, че на 20.12.2023г.
С. Д. С. е получил сума в размер на 65000 евро, която е изпълнение по договор за заем.
Нито пред първата инстанция, нито във въззивното производства има събрани
доказателства за получена сума от въззиваемия в посочения размер. Недоказаните
факти са неосъществени за съда факти и не могат да породят правни последици. От
събраните доказателства съдът приема, че след като в периода м. декември 2023г. -
месец май 2024г. въззивникът е имал осигурителни доходи средномесечно около 3500
лв., вкл. като пълнолетен учащ редовно обучение, то същият може да полага труд и да
се издържа сам.
Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, като не
намира за необходимо да ги преповтаря. Първоинстанционното решение е
постановено при спазване на императивните материалноправни норма и следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
3
Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 3864 от 07.03.2025г.,
постановено по гр. дело № 60599/2024 г. по описа на Софийски районен съд,
37 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4