Определение по дело №212/2021 на Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№………………

Гр.Враца 15.04.2021 година

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на петнадесети април, две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                            

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ                           

 

при участието на секретаря Галина Емилова и прокурора Николай Лалов, като разгледа докладваното от съдия Маринов ЧНД № 212 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба на осъдения Р.И.К., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право за УПО.

Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.

В с.з. осъдения заявява, че поддържа молбата си с изложените в нея доводи. Счита, че са налице доказателства, сочещи че са изпълнени изискванията на закона и желае да бъде освободен условно предсрочно.

С. М. – инспектор "Режимна дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата, като излага съображения, че осъденият с поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпения остатък от това наказание.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:

С протоколно Определение № 397/13.08.2020 г., постановено по ЧНД  № 1558/2020 год. по описа на РС Плевен, по отношение на осъдения са били групирани наказанията, наложени му по НОХД № 2667/2019 г. и по НОХД № 1360/2020 г. и двете по описа на РС Плевен, при което му е било определено за изтърпяване на едно общо наказание в размер на десет месеца „лишаване от свобода“. На основание чл. 24 НК, така определеното общо наказание е било увеличено с два месеца, при което К. е следвало да изтърпи общо увеличено най-тежко наказание от 1 година „лишаване от свобода“.

Осъденият е постъпил в Затвора Враца на 08.07.2020 год., като до момента фактически е изтърпял 9 месеца и 7 дни. От работа му се зачитат 20 дни, но тъй като осъденият е бил в прекъсване 20 дни, общо изтърпяно до момента наказание е в размер на 9 месеца и 7 дни.

Остатъка към  настоящия момент е 2 месеца и 23 дни.

При тези данни е видно, че К. фактически е изтърпял повече от 1/2 от определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.

Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се поправя и превъзпитава.

При първоначално изготвената оценка са отчетени високи стойности на риска от рецидив - 96 т. В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са били зоните Криминално минало - Трайно криминализирана личност с разнороден тип деяния: кражби, грабежи, изнасилване, противозаконно лишаване от свобода, отнемане на МПС, притежание на огнестрелно оръжие и присвояване; Отношение към правонарушението - омаловажава извършеното, не разбира мотивите си, не изпитва вина от действията си, липсва мотивация за промяна, с утвърдени криминални нагласи, трайно криминализирана личност, със занижена самооценка; Взаимоотношения - произхожда от многодетно семейство, бащата налагал емоционален тормоз след употреба на алкохол, не подържа взаимоотношения с близките си, имал е неуспешни интимни връзки, не полагал грижи за отглеждането на децата му; Трудова заетост и управление на финансите - липсват постоянни трудови навици и желание да полага труд, липсват квалификации и умения; може да полага единствено нисък квалифициран труд; доходите са му от реализирани користни деяния или от подкрепа на познати и роднини; Начин на живот и обкръжение - контактува с криминално проявени лица, лесно се влияе от тях, манипулативен, обичайните дейности в свободното време са предпоставка за допускане на закононарушения, има моменти в които действа безразсъдно и рисково; Междуличностни проблеми - при не задоволяване на потребност е склонен към враждебно поведение, многократни престъпления користни и користно насилствени, ограничени възможности в междуличностните му отношения; Умения за мислене - не може да намери алтернативни решения за справяне с проблемите си, но въпреки че може да анализира проблемите си, не се интересува от негативните последствия както за него така и за останалите, липсват цели, няма нагласа за законосъобразен начин на живот, действа импулсивно за набавяне на материални облаги, мисленето е ригидно.

Рискът от вреди спрямо обществото е оценен като висок, като се е определял от наличните криминални нагласи и нежеланието на лишения от свобода да се съобразява с установените норми и законовия ред в обществото. Липсвала е ясна мотивация за промяна на поведението при живота на свобода.

Първоначалният риск от вреди за служителите и лишените от свобода е бил определен като нисък.

Като цели в плана на присъдата са включени част от дефицитите, по които има нужда от корекция: отношение към правонарушението и нагласите му да води законосъобразен начин на живот, управление на финансите и умения за мислене.

В условията на контролирана среда, през изтеклия период от изтърпяване на присъдата, рискът от вреди е запазил стойностите си за всички категории.

Според ИСДВР, в резултат на проведената индивидуално - корекционна работа при осъдения са настъпили частични положителни промени.

 На 18.08.2020 г. е настанен в ЗОЗТ „Бойчиновци“, където спазва установените правила, няма нарушения и няма наложени дисциплинарни наказания. Няма и награди, поради отсъствието на системни положителни прояви. За времето 02 - 30.11.2020 година е бил включен в образователна програма “Опознай родината“. Полага епизодично доброволен труд по чл. 80 от ЗИНЗС, а поради влошено здравословно състояние е бил настаняван за лечение в болнични заведения.

Инспектора СДВР обаче е категоричен, че осъденият е с посредствено мислене, ограничени интереси и възможности за надграждане на знания и опит. Проявява апатия към провежданите културни мероприятия и не участва в спортните турнири. Индивидуално - корекционната работа с К. трябва да продължи, тъй като няма промяна в нагласите, не е формирано критично отношение към досегашното криминално поведение, липсва стимул за възстановяване на социалните контакти. Договорените дейности, отразени в плана на присъдата не са изпълнени, като осъденият не зачита напълно собствеността и правата на другите хора и границите на личната свобода. Не разпознава и не осъзнава проблемите си, което на този етап води до невъзможност и неспособност за разрешаването им.

Липсата на образование, професионална квалификация и нежелание за трудова ангажираност и последващите от това финансови затруднения, податливостта му на отрицателно въздействие от криминалното обкръжение, ригидното мислене, нежеланието му изцяло да се съобразява и да спазва законовите разпоредби и трайно формираните криминални нагласи определят вероятността от продължаването на престъпната дейност след освобождаването му от МЛС.

Изготвената и приложена по делото оценка е индикатор за частични положителни промени у К., но все още има дефицитни зони, които са включени в плана на присъдата и които все още не са изпълнени.

Законът в нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на затворника по време на изтърпяване на наказанието.

В тази връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване. Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.

В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е видно, че не се е поправил напълно.

Налице са трайно формирани криминални нагласи и практики. Нежеланието на К. да се съобразява и да спазва законовите разпоредби и общоприетите норми, неумението да не повтаря допуснатите грешки, а да си извади поука от тях, вземането на прибързани решения и поемане на немотивиран риск са предпоставка за извършване на ново правонарушение. Липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения. Приложените мерки за корекция не са дали обнадеждаващи резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен, поради което по отношение на него следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Методите и средствата на използваната спрямо осъденото лице наказателна репресия до момента не са дали нужния поправителен и превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода, за да се завърне отново към обичайния си противоправен начин на живот.

При това положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете законови предпоставки за УПО, а именно, че К. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

Съгласно разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.

 

 

При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК, Врачанският окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Оставя без уважение молбата на осъдения Р.И.К., роден на *** год. в с. ***, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му увеличено общо наказание "лишаване от свобода" в размер на 1 година, наложено му с Определение № 397/13.08.2020 г., постановено по ЧНД  № 1558/2020 год. по описа на РС Плевен, с остатък 2 месеца и 23 дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.

Препис от определението да се изпрати на осъдения, а след влизането му в сила и на Затвора гр. Враца.

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: