№ 63
гр. Ямбол, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. С.
Членове:Яна В. Ангелова
Светла Р. Д.а
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Светла Р. Д.а Въззивно гражданско дело №
20242300500367 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена от М. Г. С.,
чрез нейния пълномощник адв. О. С. Ш. от САК против решение № 394/11.07.2024г.
постановено по гр.д. № 3187 по описа на РС-Ямбол за 2023г., с което съдът :
Приема за установено по отношение на М. Г. С., че същата дължи на Д. Г. Д. чрез
адв.Г. Д. от ЯАК, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№ 2813/2023г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 25000лв., представляваща неизплатено
задължение по запис на заповед от 10.09.2012г., ведно със законната лихва от 27.10.2023г. до
изплащане на вземането.
Осъжда М. Г. С. да заплати на Д. Г. Д. сумата от 2100лв. – разноски по заповедното
производство по ч.гр.д. № 2813/2013г. на ЯРС.
Осъжда М. Г. С. да заплати на Д. Г. Д. сумата от 3401,51 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски в исковото производство.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като
неправилно и незаконосъобразно, като се претендира неговата отмяна. Счита изводите на
първоинстанционния съд, относно редовността и действителността на процесния запис на
заповед, както и за липса на нищожност на представения договор за заем, за неправилни,
противоречащи на повелите на закона, както и на събрания по делото доказателствен
материал.
Сочи, че съдът неправилно е приел, че процесния запис на заповед е редовен от
1
външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, като се е позовал на
приетото по делото заключение на съдебно-графологичната експертиза. Същото било
оспорено от жалбоподателката, чрез процесуалния й представител в открито съдебно
заседание , проведено на 03.07.2024г., което оспорване не е зачетено от съда, като същият е
отказал да назначи допълнителна екпертиза, въпреки направеното доказателствено искане,
като по този начин съдът е допуснал процесуално нарушение. Според нея заключението не е
установило по категоричен начин кой действително е положил подписите под записа на
заповед, както и под договора за заем. Изрично заявява, че на представените с исковата
молба Договор за заем и разписката към него не е положен подписа на ответницата по иска,
а ръкописно попълнените дати на падежа и предявяване не са написани от нея. С оглед на
това, счита, че неправилно съдът е приел, че процесния запис на заповед е редовен,
съответно, че сумата, посочена в него се дължи на валидно основание.
На следващо място счита, че в производството пред първостепенния съд ищецът не
е доказал факта на предаване на заемната сума, поради което е останало и недоказано
съществуването на каузална сделка между страните. Сочи, че РС е допуснал съществено
процесуално нарушение , довело до неправилност на решението, като в проведено о.с.з. на
11.04.2024г., въпреки направеното изрично искане от процесуалния представител на М.С.
към доказателствената тежест на ищеца да се разпредели доказване на предаване на
заемната сума, като основен елемент от договора за заем, съдът не е изменил
проектодоклада по делото.
На следващо място оспорва изводите на съда, че противоречието на чл.1 и чл.5 от
процесния договор за заем с повелите на Закона за ограничаване на плащанията в брой не
води до нищожност . Намира за неправилно и приетото от съда, че „непосочването на
каузално правоотношение не влияе върху действителността на записа на заповед“, т.к.
ищецът по делото твърдял, че записа на заповед е обвързан неразривно с договора за заем,
който се твърди че обезпечава. Счита, че непосочването на договора в записа на заповед
обуславя неговата нищожност. Моли атакуваното решение да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно и да се отхвърли като недоказан предявеният иск.
Направил е доказателстветно искане по чл.266, ал.3 от ГПК за назначаване на
повторна съдебно-графологична експертиза, която да отговори на въпросите, дали подписът,
положен срещу издател в процесния Запис на заповед, както и за заемател в процесния
Договор за заем, както и този положен за получател в разписка от 10.09.2012г. е на М.Г.С.,
което въззивният съдът е уважил.
По повод на жалбата и в предвидения от закона срок е постъпил писмен отговор от
Д. Г. Д., чрез пълномощника му адв.Г. Д. от АК - Ямбол, в който е заявено становище за
неоснователност на жалбата и са изложени съображения за правилност на решението, като
обосновано и законосъобразно. Моли въззивната жалба да се остави без уважение,
потвърждавайки атакувания с нея съдебен акт на районния съд, като му бъдат присъдени
направените разноски пред въззивната инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание въззивницата, редовно пР.ана не се
2
явяват, но чрез процесуалния си представител - адвокат Н.П. от САК , поддържат жалбата по
изложените в същата съображения.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемият Д. Г. , редовно и
своевременно пР.ан не се явяван, като участващия по делото негов пълномощник адв.Г.Д.
моли обжалваното решение да се потвърди, като обосновано и законосъобразно, като на
същия бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази
доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за
установено следното от фактическа страна:
Районен съд Ямбол е бил сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.538, ал.1 от ТЗ, с който ищецът Д. Г. Д. е претендирал да се
признае за установено по отношение на ответника М. Г. С. съществуването на вземане по
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2813/2023г. по описа
на ЯРС за сумата от 25 000лв., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Ищецът е твърдял, че с
ответницата е имал сключен договор за заем по силата на който той й е предоставил в заем
сумата от 25 000лв. Твърдял е, че в чл.1 от договора е уговорено, че подписването му
удостоверявало получаването на сумата, като страните подписали и разписка от същата дата
за реалното й предаване и получаване от страна на ответницата. Заема бил предоставен със
срок за ползване от 10 години, а съгл.чл.5 от договора сумата следвало да се върне в брой на
10.09.2022г. В чл.9 от договора страните са договорили за обезпечаване на вземането
заемателят издава в полза на заемодателя запис на заповед, като такъв бил издаден и
подписан от длъжника на 10.09.2022г. Тъй като към датата на падежа заема не била
погасена никаква част от заема ищеца е депозирал заявление по чл.417 от ГПК, по което
било образувано ч.гр.д. № 2813/2023г., по което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ № 1498/30.10.2023г. и изпълнителен лист за
сумата от 25 000лв. по запис на заповед от 10.09.2012г. и за сумите от 500 лева заплатена
държавна такса и 1600 лева адвокатско възнаграждение. По същото е постъпило възражение
от длъжника, поради което съдът е спрял принудителното изпълнение по образуваното
изпълнително дело № 1379/2023г. на ЧСИ И.Х. и е указал на заявителя в едномесечен срок
да предяви иск за установяване на вземането си. Това обусловило предявяването на иска му
в съда.
В законоустановения срок е бил депозиран отговор от ответницата, с който е
оспорила иска като неоснователен и недоказан. С него същата е оспорила подписите под
договора и разписката към нея, както и ръкописно изписаните имена, че не са изпълнение от
нея, оспорила е и наличието на каузално правоотношение, по повод и във връзка с което бил
издаден процесния записа на заповед. Оспорва да е станало предаване на сумата, като не
бил изпълнени фактическия състав на чл.240 от ЗЗД и липсвала каузална сделка. Отделно е
направила възражение за нищожност на договора като противоречащ на закона. Пледирала
за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
3
По делото са приети като писмени доказателства: договор за заем от 10.09.2012г.
сключен между страните, разписка от 10.09.2012г., с която М. Г. С. е получила от Д. Г. Д.
заем по договор в размер на 25000лв., запис на заповед от 10.09.2012г. за сумата от 25000лв.
с издател М. Г. С.,Заповед № 148/30.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 2813/2023г. по описа на ЯРС, с която е разпоредено
длъжникът М. Г. С. да заплати на кредитора Д. Г. Д. сумата от 25 000лв., представляваща
неизплатено задължение по запис на заповед от 10.09.2012г., ведно със законната лихва от
27.10.2023г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 500,00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 1600,00 лв. Приети са още изпълнителен лист
№1345/30.10.2023 издаден по делото, съобщение по изп.д. № 20238780401379 от ЧСИ рег.№
878 И.Х. до адв.Г. Д., като пълномощник на Д. Г. Д. и определение № 2160/21.11.23г.,
постановено по ч.гр.д.№ 2013/2023г. на ЯРС, което дело е приложено към
първоинстанционното производство.
По искане на ответницата съдът е открил производство по чл.193 от ГПК по
оспорване истинността на договор за заем от 10.09.2012г. , разписка от 10.09.2012г., както и
запис на заповед от 10.09.2012г., във връзка с което е назначил съдебно-почеркова
експертиза , която е дала заключение, че подписа положен за „Издател“ в Запис на заповед,
издаден на 10.09.2012год. с ЕГН – ********** за сумата от двадесет и пет хиляди лева бил
положен от М. Г. С.. Подписа, положен за „Заемател“ в договора за заем от 10.09.2012 г.,
сключен между Д. Г. Д. с ЕГН- ********** като заемодател и М. Г. С. с ЕГН – **********
като заемател, бил положен от М. Г. С.. Подписа, положен за „Получил“ в разписка от
10.09.2012 г. за получена сума в размер на 25 000 лв. от М. Г. С. с ЕГН – ********** по
договор за заем, бил положен от М. Г. С.. Ръкописния текст „М. Г. С.“ в Запис на заповед,
издадена на 10.09.2012 г. от М. Г. С. с ЕГН – ********** за сумата от двадесет и пет хиляди
лева, в договор за заем от 10.09.2012 г., сключен между Д. Г. Д. с ЕГН- ********** като
заемодател и М. Г. С. с ЕГН – ********** като заемател и разписка от 10.09.2012 г. за
получена сума в размер на 25 000 лв. от М. Г. С. с ЕГН – ********** по договор за заем
били изпълнени от М. Г. С.. Експертизата е била оспорена от пълномощника на ответницата,
като е направено искане за повторна експертиза, което е отхвърлено от съда, който е приел
заключението.
По искане на ответницата по делото е била назначена и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която след като се запознало с материалите по
делото и направило справка в ТД на НАП- Бургас, офис Ямбол установило, че по данни на
ТД на НАП- Бургас, офис Ямбол, посочени в изх. № 280332400111992/ 02.05.2024 г. и изх. №
2387/02.05.2024 г. , за 2012 г. нямало подадена годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ
за Д. Г. Д., ЕГН **********.
При тези фактически данни , с обжалваното решение ЯРС е уважил иска, като е
приел за установено по отношение на М. Г. С. с ЕГН ********** от гр. Ямбол, че същата
дължи на Д. Г. Д. с ЕГН ********** от гр. Ямбол, сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2813/2023 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от
4
25 000 лв., представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 10.09.2012 г.,
ведно със законната лихва от 27.10.2023 г. до изплащане на вземането, като е осъдил М. Г. С.
да заплати на Д. Г. Д. сумата от 2100,00 лв. – разноски по заповедното производство по
ч.гр.д. № 2813/2023 г. по описа на ЯРС. Както разноски в исковото производство в размер на
3401,51лв.
По въззивното производство бе изготвено заключение по назначената съдебно-
почеркова експертиза, вещото лице по която е дало заключение, което е идентично с това в
първоинстанционното производство, а именно, че подписите и ръкописния текст на имената
в процесния запис на заповед, договор и разписка са положени от лицето М. Г. С.. Съдът
кредитира заключението, като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните.
Въз основа на така установената фактическа обстановки, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от
закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, и отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е лигитимиран и има правен интерес от обжалването.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка, въззивният съд намери атакуваното решение за
валидно и допустимо.
По наведените от въззивника оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, настоящият състав на ЯОС намира следното:
Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от
правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на
изпълнение вземане е въз основа на запис на заповед на стойност от 25000лв. Безспорно
записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на
съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. В същото време
обаче записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в
чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. При възникнал между
страните спор, всяка от тях следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от
които извлича изгодни за себе си правни последици. В хипотезата на претенция по запис на
заповед кредиторът трябва да установи съществуването на вземането, факта, от който
произтича вземането му, пораждането на задължението и неговия размер, а длъжникът - да
изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни
/срещу формата или съдържанието на записа на заповед/ и лични, основани на отношенията
му с кредитора. В случая ответницата е въвела абсолютни основания, свързани със
съдържанието на записа на заповед, а именно нищожност, т.к. той не е подписан от нея.
Тези възражения са неоснователни с оглед констатираното от двете почеркови ескпертизи,
че подписа , положен за „издател“в записа на заповед от 10.09.2012г. и в ръкописния текст
5
на имената в записа на заповед са положени от М. Г. С..
Съгласно т.17 на ТР № 4 / 2014 год. на ОСГТК на ВКС ищецът – поемател по запис
на заповед, за съществуване вземането по която предявява иска по чл. 422 ал.1 ГПК, не е
длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на каузално правоотношение във връзка с което е издаден
записът на заповед. С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в
производството по чл.422 ал.1 ГПК подлежи на доказване и каузалното правоотношение, но
само доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица
погасяване вземането по записа на заповед. По правилото на чл.154 ал.1 ГПК всяка от
страните доказва фактите на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи
претендираното, съответно отричаното право.
В случая ищеца е въвел такова твърдение с исковата молба, че записа на заповед е
сключен във връзка със сключен договор за заем с ответницата за сумата от 25 000лв. Това се
установява от представения договор за заем, чиято действителност и автентичност бе
установено от доказателствата по делото. Според същия /чл.1 ал.2/ с подписването му се
удостоверява получаването на сумата от страна на заемателя – М. Г. С.. За получената сума
от 25 000лв. по договора, същата е подписала и разписка от 10.09.2012г., като безспорно се
установи, че подписа и изписването на имената й в договорна и разписката са положени от
нея.
Неоснователен се явява доводът на въззивника, че непосочването на договора за заем
в записа на заповед обуславя неговата нищожност, с оглед характера на записа на заповед
като абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието,
поради което не е условие за действителност на ефекта.
Първоинстанционният съд е приел, че записът на заповед е редовен от външна
страна, тъй като съдържа всички предвидени в чл.535 ТЗ задължителни реквизити, което се
споделя и от настоящия въззивен съдебен състав.
За правилни се приемат и изводите на първоинстанционния съд, че нарушаването на
Закона за ограничаване на плащанията в брой , има за последица
административнонаказателната отговорност на дееца, но не се отразява на валидността на
договора от който произтича вземането, като в тази връзка е и посочената от пълномощника
на въззиваемият практика – определение № 1193/11.12.2015г. по гр.д. № 4396/2015г. На ВКС
– трето ГО , определение №120/06.03.2017г. по ч.т.д. №1709/2016г. На ВКС , второ ТО и
определение № 173/05.11.2019г. по гр.д. № 1657/2019г. На ВКС – трето ГО.
При правилно изградени изводи за действителност на записа на заповед
първоинстанционният съд е разрешил спора за съществуване на произтичащото от записа на
заповед вземане в съответствие с материалния и процесуалния закон - чл.535 ТЗ и чл.154
ГПК, и с указанията в Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2013 г. по т. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. В качеството му на абстрактна правна сделка редовният от външна
страна запис на заповед доказва вземането на поемателя за обещаната от издателя парична
6
сума, което вземане е предмет на делото в производството по чл.422, ал.1 ГПК.
Ответницата не е доказала да е погасила вземането чрез плащане или друг
предвиден в закона способ, от което следва извод, че вземането съществува, а предвид
настъпилия падеж на записа на заповед - че същото е изискуемо и подлежи на изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото въззиваемият има право да му бъдат присъдени разноските
за въззивното производство. Според представения списък по чл.80 от ГПК такива той е
направил за адвокатско възнаграждение от 2650 лв. Няма направено възражение за
прекомерност, поради което тази сума следва да му бъде присъдена.
Воден от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 394/11.07.2024г. на Районен съд – Ямбол постановено
по гр.д. № 3187 по описа за 2023г. на същия съд.
ОСЪЖДА М. Г. С. , ЕГН ********** от гр.****, ул.****№ ** да заплати на Д. Г. Д.,
ЕГН ********** от гр.***.ж.к."*******№ **, вх.**, ет.**ап.** на основание чл.78, ал.3 от
ГПК разноски пред въззивната инстанция в размер на 2650/ две хиляди шестстотин и
петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7