Определение по адм. дело №2294/2025 на Административен съд - Варна

Производство по чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба С. Д. К., [ЕГН], от гр. Варна, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) рег. № 25-0819-000922/22.08.2025 г. издаден а от полицейски инспектор към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „а“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това".

По делото е приложена административната преписка по издаване на оспорената заповед. Заповедта е съобщена на 15.09.2025 г. Жалбата е подадена в срок на 29.09.2025 г.

С разпореждане от 30.09.2025 г. жалбата е оставена без движене за отстраняване на нередовности. В срок е представен документ за внесена държавна такса.

С жалбата е направено и искане за спиране предварителното изпълнение на оспорения административен акт.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по административната преписка, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искането за спиране е процесуално допустимо, като подадено в срок, от активно легитимно лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ, т. е. във висящ процес по оспорване на заповедта.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презюмира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 АПК.

Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. По отношение на административни актове с които се налага ПАМ, каквато е конкретната заповед, предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона (ex lege). Специалният закон не предвижда основанията за спиране на изпълнението на заповедите по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, за които законът е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК.

Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 4 АПК на актове по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия.

Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е негова. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

В жалбата няма изложени никакви нови обстоятелства, което да обосновават възможността за настъпване на значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя, противопоставими на охраняваните с акта важни държавни и обществени интереси. Не се сочат никакви конкретни по вид и размер вреди, които биха могли да настъпят от предварителното изпълнение на принудителната мярка, за да се извърши преценка относно тяхната значителност, нито са представени доказателства за вреди. Липсват изобщо твърдения за нови обстоятелства, настъпили след допускането по силата на закона на предварителното изпълнение на акта, които биха съставлявали основание за спирането му.

Като твърдения са изложени затрудняване ежедновното съществуване и самостоятелност, парични загуби и допълнителни разходи, физическа преумора, натовареност и нарушаване на обичайния начин на живот на жалбоподателката. Не са посочени и конкретни последици, които би причинило изпълнението на заповедта и с които сериозно ще бъдат засегнати интересите й. Създаването на временни неудобства за жалбоподателката би представлявало определени затруднения и следователно сам по себе е факт, който ще има неблагоприятни последици за нея. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т. е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът, че жалбоподателката не може да управлява МПС предвид отнемането на СУМПС и това затруднява свободното й придвижване не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди.

Всяко принудително изпълнение на административен акт от страна на администрацията причинява неудобство и принципно може да засегне права и интереси, поради което е предвидена възможността за защита от страна на гражданите и организациите. От друга страна съгласно чл. 57, ал. 2 от Конституцията не се допуска упражняването на лични права на гражданите, ако с това се накърняват права и законни интереси на други. С чл. 4, ал. 3 АПК законодателят е въвел изискване субектите на административния процес да не вредят на държавата и обществото, нито на правата, свободите и законните интереси на други лица. В случая отнемането на СУМПС е постановено като превантивна мярка, именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителните действия на субекта на правоотношението. Отчитайки високата обществена значимост на безопасността на движение по пътищата в конкретния случай незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост.

За пълнота следва да се посочи, че излагането на мотиви в оспорената заповед относно наличие на предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК, било дори бланкетно, е ирелевантно при преценка за основателност на допуснатото предварително изпълнение, тъй като както бе изложено по-горе, последното е по силата на закона (ex lege). При тази правна уредба законодателят е презюмирал при издаването на ЗППАМ наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК.

С оглед изложеното, съдът счита, че направеното искане за спиране на влязлото в сила допуснато от органа предварително изпълнение на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 166, ал. 3 АПК, Административен съд - Варна, XIV състав,

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на С. Д. К., [ЕГН], за спиране предварителното изпълнение ЗППАМ № 25-0819-000922/22.08.2025 г. издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „а“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това".

Определението подлежи на обжалване с частна жалба чрез АдмС – Плевен пред Върховния административен съд в 7 – дневен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя.