Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 2., ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 61/01.06.2012 г. по гр. д. № 38/2012 г. по описа на Районен съд – С. е прието за установено по отношение на “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., район В. В., Б. П. – В., сграда № 6, ЕИК ............., че Д. В. Д., И. Т. И., Х. Д. Х., Г. К. П., А. С. А. и П. П. Д. – собственици в сграда – етажна собственост, находяща се в гр. С., ул. „Ч. В.” № 5. Б. 2, В. „А”, не дължат сумата в размер на 1 073.15 лева (хиляда и седемдесет и три лева и 15 ст.), начислена на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ по партида с клиентски номер * за абонатен номер *, за периода 13.06.2011 г. до 09.12.2011 г. Със същото решение е осъдено “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., район В. В., Б. П. – В. сграда № 6, ЕИК ................, да заплати на Д. В. Д., И. Т. И., Х. Д. Х., Г. К. П., А. С. А. и П. П. Д. – собственици в сграда – етажна собственост, находяща се в гр. С., ул. „Ч. В.” № 5. Б. 2, В. „А”сумата от 500.00 лева (петстотин лева) – деловодни разноски. В законния срок е постъпила въззивна жалба от “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., р-н В. В., бул. „В. В.” № 2., В. тауърс Г, ЕИК ........... против Решение № 61/01.06.2012 г. по гр. д. № 38/2012 г. по описа на Районен съд – С.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Твърди се, че първоинстанционният съд бил приел, че съществува трайна съдебна практика, с която бил даден отрицателен отговор на въпроса за съществуването на законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Също било прието, че ответникът не бил доказал, че посоченото в справката за корекция количество електроенергия е реално доставена и към коя дата процесният електромер измервал неточно. Излага се, че тези мотиви на първоинстанционния съд не били съобразени с императивната разпоредба на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, не кореспондирали със събраните по делото доказателства. На първо място се излага, че нито смисълът, нито буквата на закона предвиждали въвеждането на дискриминационен режим спрямо електроразпределителните дружества. Пропускът на нормотвореца да предостави на електроразпределителните дружества изрично възможносттта за извършване на едностранна корекция бил вследствие или на виждането, че това трябва да се определи от ОУ или се касаело за празнота в правото. На следващо място се излага, че съществувала изрична законова разпоредба – императивната норма на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, така и съдебна практика по отношение на провоприлагането в случаите на празнота в правото. Излага се още, че съществувал изричен законов текст – чл. 44 от ЗИ, който възлагал на всички лица, които използват средства за техническо измерване да следят за тяхната изправност и да носят отговорност за точността на измерването. Абонатът бил ползувател, в облигационно-правен смисъл на СТИ, независимо че не бил собственик и това било законовото основание за съществуването на текстовете на чл. 37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ, поради което те не можели да бъдат неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Излага се, че тази процедура нямала характер на санкция към потребителя, тъй като задължението на абоната да заплати сумата изчислена по метедологията посочена в чл. 38, ал. 3 от Общите условия на договора за пренос на електрическа енергия по електропреносната мрежа (ДПЕЕЕМ) произтичало пряко от договора като източник на права и задължения за страните по правоотношението за доставка и продажба на електрическа енергия. В този смисъл регламента на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ не била неравноправна клауза по чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Ако се приемало обратното, то би се лишил потребителя от правната възможност да бъде компенсиран в случаите, кагато СТИ измерва в повече от колкото се потребява от абоната. На следващо място по делото не били събрани доказателства, че електроразпределителното дружество не било изппълнявало с грижата на „добър стопанин” задълженията си установени в ЗИ, ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ. Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В отговора на въззивната жалба се излага, че същата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 38/2012 г. по описа на Районен съд – С. е образувано въз основа на предявен от Д. В. Д., И. Т. И., Х. Д. Х., Г. К. П., А. С. А. и П. П. Д. – собственици в сграда – етажна собственост, находяща се в гр. С., ул. „Ч. В.” № 5. Б. 2, В. „А” против “Е. Б. П.”, със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. сграда № 6 иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците не му дължат сумата 1 073.15 лв., представляваща начислена корекционна сума за периода 13.06.2011 г. - 09.12.2011 г. В исковата молба се излага следното: Ищците твърдят, че са собственици в сграда – етажна собственост, находяща се в гр. С., ул. „Ч. В.” № 5. Б. 2, В. „А”, като ползваната на този адрес ел. енергия „общ стълбищен ток” (за консумираната ел. енергия от осветителните тела в стълбищното пространство) се заплащала на ответника по партида с клиентски № *, за абонатен номер *. По пощата получили писмо с изх. № 891771/15.12.2011 г., заедно със справка № 20574/14.12.2011 г. за корекция при неточно измерване на електрическа енергия, като корекцията била извършена на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕ. От справката било видно, че въз основа на Констативен протокол № 49271, съставен на 09.12.2011 г. от служители на ,,Е. Б. М.” , била начислена от ответника ,,Е. Б. П.” процесната сума от 1 073.15 лв. Твърдят, че не дължат сумата по корекцията. Ангажират се твърдения, че липсва правно основание за извършената от ответното дружество едностранна корекция на сметката им за електрическа енергия по партида с клиентски номер * за абонатен номер *. В тази връзка се твърди, че начислената ел. енергия не е била доставена от ответника и употребена, твърди се, че нямат достъп до средството за техническо измерване, което е собственост на ответника и е монтирано от него. Позовават се на нищожност на клаузите на договора с ответника, като твърдят, че същите са в противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, вр. чл. 7, ал. 2 ЗЕ.Твърдят, че липсват доказателства електрическата енергия на процесния адрес да се измерва от законно монтирано, сертифицирано по реда на Закона за измерванията, СТИ. Оспорват начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида като неправилни и незаконни. Заявява, че размерът на паричната сума по корекцията е произволно определен, при това от лица без пьлномощия за това. Твърди, че произволно е “начислена” сумата, т.е. без каквото и да е правно основание, в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия, като не било ясно по какъв начин и въз основа на каква методика била извършена служебната корекция. Считат, че разпределителното дружество няма право да иска заплащане на ел. енергия, която не е била доставена и потребена. Посочва, че потребителите при общи условия дължат на доставчика - продавач, съгласно издадения лиценз, само стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно измерена ел. енергия, посредством законно монтирано и сертифицирано СТИ. Считат, че от потребителя не може да бъде тьрсена каквато и да било отговорност по повод правилното измерване на електрическата енергия, тьй като потребителят нямал задължение да следи за техническата изправност на СТИ, нито тези средства били негова собственост. Заявява, че всяко претендиране и получаване на суми, начислени въз основа на презумирани неизправности на измервателните средства, е неоснователно и представлява злоупотреба с монополно положение. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължат сумата 1 073.15 лв., начислена по партидата им за корекция на потребена ел. енергия за периода 13.06.2011 г. - 09.12.2011 г. Пред първоинстанционния съд ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е оспорил предявения иск.Излага подробди доводи, за неправилност на съдебната практика на ВКС, постановена до момента по сходни казуси. По същество на спора, реливира твърдения, че процесната сума е съобразена с принципите и методологията на корекционните процедури в чл. 37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ, като на 09.12.2011 г., в резултат на извършена контролна проверка на СИ на абоната, било установено отклонение в точността на измерване на потребяваната електроенергия, като било констатирано, че от главния предпазител излизат два кабела, които не минават през средството за измерване. Моли се предявеният против него отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен като бъдат присъдени направените деловодни разноски. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстÓновка: Не е спорно в отношенията между страните, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение, по силата на който ищците - собственици в сграда – етажна собственост са потребители на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент (кл. № *) на дружеството ответник за обект, находящ се в гр. С., ул. „Ч. В.” № 5. Б. 2, В. „А”. От представения по делото копие от констативен протокол № 0049271/09.12.2011 г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Е. Б. М.”, гр. В. са извършили техническа проверка на електромер № ..........., находящ се в електромерно табло в помещение на обекта. Проверяващите са установили, че схемата на присъединяване е неправилна. Установено било въздействие, като директно от главния предпазител били прикачени два броя медни проводници със сечение 1 кв.мм. преди СТИ. Въз основа на заключението от протокола, в ответното дружество е изготвена Справка за корекция при неточно измерване на ел. енергия за периода от 13.06.2011 г. - 09.12.2011 г., общо 180 дни, за обекта на ищците. Същевременно за този период „Е. Б. П.” е съставил фактура № */15.12.2011 г., на стойност 1 073.15 лв. с ДДС. Св. А. Динев, служител на „Е. Б. М.” заявява, че на датата упомената в протокола правили проверка на обекти в гр. С., ул. „Ч. В.”. Установено било въздействие, като директно от главния предпазител били прикачени два броя медни проводници със сечение 1 кв.мм. преди СТИ. Свидетелят твърди, че свидетелят подписал протокол не присъствал през цялото време на проверката. По делото са приложени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е. Б. П.” и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “Е. Б. М.” . От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - техническа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че начислената в справката корекция „електроенергия за доплащане” в размер на 2 851 квтч. технически е ввъзможно да бъде доставена и да премине през присъединителните съоръжения на абоната. Вещото лице дава заключение, че при така осъществената схема на свързване се извършва шунтиране на измервателната система на СТИ, в следствие на което преминава електрическа енергия от захранващия кабел по проводника ПВ 1 кв.мм. към абоната, без да се отчита от СТИ, като по този начин е налице неправомерна намеса в свързването на СТИ към електроразпределителната мрежа. От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – счетоводна експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че при определяне на дължимото за доплащане количество ел. енергия, посочено в справките за корекция за периода 13.06.2011 г. - 09.12.2011 г. са спазени изискванията на чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ. От заключението на експетизата се установява, че изчислението на стойностите на определеното за плащане задължение по цитираната справка е извършено математически вярно. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 61/01.06.2012 г. по гр. д. № 38/2012 г. по описа на Районен съд – С. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявения иск е с правно основание чл. 124 от Гражданско процесуалния кодекс (отрицателен установителен иск). Не се спори, че ищците са потребители на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на . Предвиденият в чл. 38 от ОУ, механизъм за корекция на сметката на потребителя за минал период почива на предположение, че енергията е доставена, без да е измерена или не е измерена правилно от средствата за търговско измерване, върху които потребителят е длъжен да не извършва интервенция. В случая ответникът, чиято е тежестта на доказване на съществуването на вземането, отричано от ищеца (), не е провел пълно доказване, че е налице промяната на схемата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ), отразяваща се на измерването на ползваната електрическа енергия. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ОУ ответното дружество изчислява и коригира количеството пренесена електрическа енергия, в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъдединяване към разпределителната мрежа. В случая не само, че не е установено такова неправомерно въздействие от страна на потребителя, а напротив от констативен протокол № 0049271/09.12.2011 г. се установява, че електромерът е бил пломбиран. Съставеният констативен протокол от 09.12.2011 г. е частен свидетелстващ документ, с оглед критериите на , който като удостоверяващ изгодни за издателя му факти не се ползва и с доказателствена стойност. Ето защо и протоколът от 09.12.2011 г. се ползва само с формална доказателствена сила () относно авторството му, чието съдържание, от което съдът не е обвързан, се преценява по вътрешно убеждение наред с другите доказателства. Промяната на схемата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ) не е доказана и посредством изслушаната съдебно – техническа експернтиза, тъй като вещото лице е правило изводите си въз основа на констатациите в протокола от 09.12.2011 г. За да бъде констативния протокол, съставен от служителите на „ Е. Б. М.” основание за корекция на сметката на абоната, съгласно същите Общи условия (чл. 61), на които се позовава ответното дружество, следва да е спазена процедурата по съставянето му. Смисълът е, че по този начин фактическите констатации и резултатите от проверката се довеждат до знанието на потребителя и същевременно той удостоверява с подписа си неизгодния за себе си факт – разминаването в потребената и отчетена ел. енергия, за да могат тези фактически констатации и резултати от проверката да се доведат до знанието на потребителя, той трябва да присъстава на проверката от самото й начало. Едва, ако не може да бъде намерен и ако са положени достатъчно усилия той да бъде открит, проверката може да се извърши в присъствието на свидетел, които ще удостовери това с подписа си. Това би могло да бъде единственото тълкуване на чл. 61 от Общите условия. При положение, че при проверката не е присъствал представител на ищците от самото й начало, то се налага извода, че обективираните в протокола констатации са непротивопоставими на ищците и представеният протокол за проверката не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. По делото се установи, че представител на потребителите (ищите) не е присъствал на проверката (показанията на св. А. Д.) от самото й начало. По делото не се установи подписалия протокола свидетел, да е упълномощаван от етажната собственост да се подписва на такъв тип протоколи. Св. А. Д. – служител на ответното дружество свидетелства за действия, които той е извършвал, поради което съдът не кредетира показанията му. Съдът цени показанията на този свидетел, като съгласно съобразява факта, че е служител на ответното дружество и ги съпоставя с останалите, събрани по делото доказателства. Но дори същият свидетел установява, че ищецът И. не е присъствал на проверката от самото й начало. Ответното дружество, за да докаже неправомерното въздействие, е можело да се възползва от разпоредбата на чл. 207 от ГПК, което не е сторено. На следващо място ответното дружество не е доказало, че начисленото количество електрическа енергия е доставено и реално потребено от ищците, поради което същите да дължат нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока (вж. Решение № 1081/07.02.2008 г., по т. Д. № 657/2007 г. на ВКС на РБ). Относно възможността относими правни норми да пораждат това право за ответното дружество, следва да се отбележи, че процедурата по коригиране на сметки по реда на НППРЕМПП (отм.) противоречи на закона, тъй като специална процедура за едностранно коригиране на цената на доставяното количество електроенергия на потребителите за изминал период отсъства в ЗЕ. С Решение № 165/19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г., II т.о. на ВКС на РБ относно приложението на НЛДЕ се приема, че такава процедура при новите материални правила не е предвидена, т.е. липсва и нормативно установено задължение за абоната да заплаща ел.енергия извън установената със СТИ. Следва да се има предвид и обстоятелството, че методиките в общите условия допускат изчисляване на корекцията, без да се отчита към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия. Безспорно е, че поддържането на техническата изправност на средствата за търговско измерване е задължение на електроразпределителното дружество. По делото не се установи кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция. Недобросъвестното поведение на собственика на СТИ не следва да ощетява потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му във всички случаи за максимално предвидения срок. На следващо място при извършената проверка, не е извършен опис на уредите на ищците, поради което не е установено безспорно къде е крайният консуматор на електроенергията, респективно - консумира ли се ток, без да се отчита и заплаща, чрез направеното присъединяване към мрежата. Теоретичната възможност за консумация на електрическа енергия, без да е отчитана по надлежния ред, не може да се приеме за безспорно, че е осъществена от абоната, тъй като при липсата на консуматори, които да е възможно да са ползвани, в конкретния случай не се установяват. Тук следва да се подчертае и че основанието за заплащане на електрическа енергия е нейното ползване, поради което и по същество стойността на корекцията на сметката за електрическа енергия, извършена при условията на чл. 38 от ОУ, не представлява цена за ползването на енергията. Следва да се отбележи и че за доставяне, съотв. за заплащане на електрическа енергия, в разглежданата хипотеза не може да се поставя въпрос за неоснователно обогатяване от страна на потребителя. В основата на преизчисляването по реда на чл. 38 от ОУ са принципите на разпределението на вредите и поемане на риска, тъй като корекцията на сметки, както бе отбелязано, почива на предположение за ползване на електрическа енергия. По всички изложени съображения и при приложение на разпределението на теже±тта на доказване, последиците от недоказването на основание и размер на вземането, следва да се отнесат във вреда на ответника (), поради което и предявеният срещу „Е.OH Б. П.” иск е основателен. В т. см. - Решение от 23.02.2009 г. на СГС по гр. д. № 866/2008 г. На следващо място коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане - Решение № 189/11.04.2011 г., по т.д. № 39/2010 г. на ВКС на РБ, ІІ т.о., Решение № 79/11.05.2011 г. по т.д. 582/2010 г. на ВСК на РБ, ТК, ІІ о. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанциянния съд, поради което Решение № 61/01.06.2012 г. по гр. д. № 38/2012 г. по описа на Районен съд – С., с което е уважен предявения иск, следва да се потвърди. Съобразно изхода на спора пред второинстанционния съд “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. сграда №6, ЕИК .............,следва да заплати на ищците Д. В. Д., И. Т. И., Х. Д. Х., Г. К. П., А. С. А. и П. П. Д. – собственици в сграда – етажна собственост, находяща се в гр. С., ул. „Ч. В.” № 5. Б. 2, В. „А” направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 450 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. – за граждански дела, респ. до 10 000 лв. – за търговски дела, решението и окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 61/01.06.2012 г. по гр. д. № 38/2012 г. по описа на Районен съд – С.. ОСЪЖДА “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. сграда №6, ЕИК ...............да заплати на Д. В. Д., И. Т. И., Х. Д. Х., Г. К. П., А. С. А. и П. П. Д. – собственици в сграда – етажна собственост, находяща се в гр. С., ул. „Ч. В.” № 5. Б. 2, В. „А” направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |