Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. И., 16.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., пети
състав,
в открито заседание на 05.03.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Н.Б. като
разгледа докладваното от съдията АНД № 698 по описа за
2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Й.И.Х. против Наказателно постановление № 223/27.09.2019 г. на началника
на РУ на МВР – И., с което за нарушение на 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР на
основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“
в размер на 500 лв.
В
жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно
изложени съображения.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу
акт, подлежащ на въззивно обжалване.
Разгледана
по същество е основателна, но не по изложените съображения.
На 27.09.2019
г. срещу жалбоподателя Й.И.Х. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № … от свид. К.А. *** за това, че на . г. около 01.40 часа в гр. И.
на ул. „Ц.О.“ пред клуб „Р.“ на жалбоподателя е разпоредено високо, ясно,
неколкократно и разбираемо за него, неколкократно да се качи в патрулния
автомобил, но той отказва да го изпълни, с което е прието, че виновно е нарушил
разпоредбите на чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР.
Въз
основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление срещу
жалбоподателя, с което за това, че при същата фактическа обстановка, е прието,
че същият е допуснал нарушение на 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, поради което на
основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР на Й. И. Х. е наложено наказание „глоба“ в
размер на 500 лв.
Съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна
функция е предоставена по силата на чл. 267, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Спазени са
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и
срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК.
Въпреки
това при издаването на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като актовете не отговарят на изискванията за съдържание на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото липсва надлежно описание на нарушението от фактическа
страна и правна страна. Административнонаказващият орган не е посочил всички
релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Допуснатите
нарушения са съществени такива, имащи за последица фактическа необоснованост на
административното обвинение и представляващи абсолютно основание за отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
В
АУАН и НП липсва изискуемото описание на нарушението от фактическа страна. Непълното
описание касае обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава на
нарушението. От правна страна е прието, че с поведението си жалбоподателят е
нарушил разпоредбите на чл. 64, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР.
Първо
е необходимо да се отбележи, че чл. 64, ал. 2 ЗМВР не регламентира правило за
поведение, а единствено форма на издаване на полицейските разпореждания, когато
не може да бъде спазена писмената - устно или чрез действия, чийто смисъл е
разбираем за лицата, за които се отнасят. При това положение неправилно в
издадения АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят е допуснал нарушени на чл.
64, ал. 2 ЗМВР, тъй като разпоредбата не въздига правило за поведение за него,
което е и причината чл. 257 ЗМВР не предвижда наказание за неизпълнение на чл.
64, ал. 2 ЗВМР.
От
изложеното от фактическа и правна страна от актосъстваителя административнонаказващият
орган следва извод, че вмененото нарушение е за неизпълнение на устно
разпореждане, дадено от полицейски орган при изпълнение на възложените му
функции, т.е. нарушение на чл. 64, ал. 4 ЗВМР.
За да
е осъществен съставът на административно нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, е
достатъчно разпореждането да е дадено от полицейски орган в изпълнение функциите
му и да не е изпълнено.
В
случая в обстоятелствената част на АУАН и НП липсва фактическо твърдение кой е
дал разпореждане на лицето – дали това е направено от полицейски орган, ако да
кой е полицейският орган, дал разпореждането - не е посочено името, длъжността
и местоработата му с оглед понятието за "полицейски орган" по смисъла
на чл. 57 от ЗМВР. При това положение е допуснато съществено процесуално
нарушение при издаване на горепосочените актове. Нарушено е правото на защита
на жалбоподателя, тъй като не са посочени фактически съставомерни елементи на
деянието от обективна страна и от изложеното не е ясно кой е дал разпореждането
и в какво качество. С оглед това е невъзможно, без дописване на наказателното
постановление от фактическа страна в рамките на съдебното производство, което е
недопустимо, да бъде осъществена преценката за съставомерността на деянието.
Следва
да се припомни, че административните наказания са форма на държавна принуда -
репресивни мерки по повод неправомерно поведение на определено лице, като с
оглед този им характер законодателят е предвидил строго формални процесуални
правила и изисквания за реализирането на административнонаказателната
отговорност. Всяко нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното
нарушение, било то от фактическа или от правна страна, като ограничаващо
правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и
юридически формулираното съдържание на наказателното постановление, представлява
съществено процесуално нарушение. Ето защо в случая посочените по-горе
процесуални нарушения опорочават наказателното постановление и са абсолютно
основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно.
Мотивиран от изложеното, съдът
основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 223/27.09.2019 г. г. на
началника на РУ на МВР – И..
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: