РЕШЕНИЕ
№ 2283
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110212317 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. Р. С., ЕГН: **********, срещу Наказателно
постановление (НП) № 19-4332-027913 от 10.01.2020 г., издадено от Г Б на
длъжност „Началник група“ към СДВР - ОПП, с което на жалбоподателя са
наложени четири административни наказания „глоба“, както следва:
1. На основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено
нарушение на чл. 104а от ЗДвП;
2. На основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева за
извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП;
3. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за
извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
4. На основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за извършено нарушение на чл.
190, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи, че НП е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично,
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП, като счита, че са налице
1
несъответствия между описаното в акта и изложеното в НП, както и че
санкционните норми не съответстват на описаните нарушения.
Въззиваемата страна - началник група към СДВР - ОПП - редовно
призована, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
На 08.10.2019 г., около 16:05 часа, жалбоподателят А. Р. С. управлявал
лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № , чужда собственост, в гр. София по бул.
„А. Стамболийски“ с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул.
„Христо Ботев“. Непосредствено преди площад „Възраждане“ водачът
използвал мобилния си телефон без устройство, позволяващо употребата му
без участие на ръцете му. Освен това не се съобразил с пътен знак Г2.
Свидетелят А. С., на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, и
колегата му Росен Стойчев, видели тези обстоятелства, поради което спрели
автомобила, управляван от С.. При извършената документна проверка С. не
представил СУМПС и контролния талон към него. След установяването на
самоличността на водача, контролните органи извършили проверка в
информационните масиви на ОПП – СДВР, при която се установило, че на С.
е била наложена глоба с НП № 18-0254-000957/06.11.2018 г., издадено от РУ
Димитровград при ОДМВР Хасково, влязло в сила на 11.06.2019 г., която не е
била заплатена в законоустановения срок.
На същата дата свидетеля С. съставил на жалбоподателя АУАН Серия
GA № 51229 от 08.10.2019 г., с който вменил на жалбоподателя извършване
на четири нарушения, изразяващи се в използване по време на движение от
водача на мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете - квалифицирано като нарушение по чл. 104а
от ЗДвП; нарушение по чл. 6, т. 1, пр. 3 от ЗДвП поради несъобразяване с
пътен знак Г2; нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради
непредставяне на СУМПС и контролния талон към него и нарушение по чл.
190, ал. 3 от ЗДвП, изразяващо се в това, че лицето не е изпълнило
задълженията си в законоустановения срок относно НП № 18-0254-000957
(посочено е че е от 11.06.2019 г.).
Свидетелят С. съставил посочения по-горе АУАН в присъствието на
свидетел-очевидец (колегата му Росен Стойчев), и в присъствието на
жалбоподателя, който получил екземпляр от същия срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не
постъпили възражения.
На база на съставения акт било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № 19-4332-027913 от 10.01.2020 г. от Гергана Борисова
на длъжност „Началник група“ към СДВР - ОПП, с което на жалбоподателя
били наложени четири административни наказания „глоба“, както следва: на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 104а от
2
ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева за
извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
10 /десет/ лева за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 /двадесет/ лева за извършено нарушение на чл. 190, ал. 3 от
ЗДвП.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се
в показанията на разпитания от съда свидетел А. С. /актосъставител/, както и
от събраните по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК писмени
доказателства: справка картон на водача; заповед № 8121к-ВНО/23.10.2019
г.; заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на МВР и заповед №
513з-1802/01.03.2019 г. на директора на СДВР.
Разпитаният свидетел бегло си спомня случая с оглед изминалия голям
пероид от време и постоянната рутинна сходна дейност, но макар и
лаконично описва констатираните нарушения.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото. Жалбоподателят не оспорва от фактическа страна,
че е осъществил вменените му нарушения, единствено излага съображения за
допуснати процесуални нарушения.
Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок (доколкото няма данни за връчване на НП),
от лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното
НП, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи и съобразно представената
заповед, действащи в кръга на техните правомощия, в предвидената от закона
писмена форма и съдържание на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при спазване на
3
установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Относно нарушението по чл. 104а от ЗДвП:
НП е законосъобразно както от процесуална страна, така и от
материалноправна гледна точка. Твърдяното нарушение е изчерпателно
описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен
начин е описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под
съответната норма на материалния закон (чл. 104а от ЗДвП), като безспорно
на посочената дата и място жалб. С. е използвал мобилния си телефон по
време на управление на автомобила без да използва устройство, позволяващо
употреба на телефона без участието на ръцете. Описанието на нарушението е
достатъчно пълно и ясно, съдържа всички относими факти към вмененото
нарушение по чл. 104а от ЗДвП, като цитираната правна норма се явява
правилна и съответна на описаната фактология. Санкционната разпоредба -
чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП се явява законосъобразна, съответна на описаното
нарушение по чл. 140а от ЗДвП, а наказанието в нея е фиксирано – глоба от
50.00 лв., поради което няма как да бъде изменено. Ето защо съдът прие, че в
тази част НП следва да бъде потвърдено.
Относно нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП:
По отношение на това нарушение съдът намира, че липсва каквото и да
е описание на нарушението. Единствено е цитирана нормата на закона (при
това със пропуски), че не се съобразява с пътен знак Г2. Липсва каквато и да е
фактическа обстановка – къде е бил поставен този знак, кое/и действие/я на
нарушителя показват несъобразяване с него. Ето защо НП в тази си част
следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като липсата на
фактическа обстановка затруднява санкционираното лице да ангажира
адекватна защита от една страна, от друга – пречи на съда да осъществи
въззивен контрол на административния акт – съществено процесуално
нарушение, водещо до отмяна на НП в тази част.
Относно нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: Съдът намери за
безспорно установено от фактическа страна, че жалб. С. при осъществената
му документна проверка не е представил при поискване от контролните
органи СУМПС и контролен талон към него, поради което и намери, че е
осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение по
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Като правоспособен водач на МПС С. следва да е
наясно, че при управление на МПС следва да носи у себе си горепосочените
документи и при поискване от контролните органи да ги представи за
проверка, но въпреки това не е разполагал с тях при поискването им от свид.
С.. Правилно за това нарушение е санкциониран по чл. 183, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, където наказанието отново е фиксирано – глоба от 10.00 лв., поради
което няма как да бъде изменено. Ето защо съдът прие, че в тази част НП
следва да бъде потвърдено.
Относно нарушението на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП:
Нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП гласи: „ Наложеното наказание
4
"глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване.“. Това не е норма, която да въвежда
някакво задължение за водачите на МПС в това им качество, съответно тя
няма как да бъде нарушена от тях. Ето защо НП в тази си част следва да бъде
отменено като противоречащо на материалния закон.
Съдът намира също така, че санкцията по чл. 185 от ЗДвП се налага в
случаите, когато има извършено нарушение на установените в ЗДвП правила
за движение, за които не са предвидени в изрична санкционна разпоредба
наказания, но не и за неизпълнение на други задължения, които не свързани с
управление на МПС. Санкцията за неизпълнено в срока за доброволно
плащане наказание води до необходимостта от принудително събиране на
санкцията или принудително изпълнение на непаричните наказания, но не
може да бъде основание за повторно санкциониране на нарушителя.
Принудителното събиране на наложените глоби се реализира, съгласно чл. 1
от ДОПК от органите по приходите и публичните изпълнители, въз основа на
посочените в чл. 209, ал. 2 от ДОПК актове, сред които в т. 5 е влязлото в
законна сила наказателно постановление. Поради изложеното съдът намира,
че деянието, за което жалбоподателят е санкциониран, е несъставомерно като
административно нарушение
С горните съображения процесното НП в частта по т. 4 следва да бъде
отменено, като издадено в противоречие на материалния закон.
Липсват искания за присъждане на разноски.
По изложените по-горе съображения настоящата съдебна инстанция
намира жалбата от А. Р. С. за частично основателна, поради което и на
основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1 и 5, ал. 3 и ал. 5 и ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 19-4332-027913
от 10.01.2020 г., издадено от Г Б на длъжност „Началник група“ към СДВР-
ОПП, в частта по т. 1 и 3, с които на А. Р. С. на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
/петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за извършено нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП ;
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 19-4332-027913 от
10.01.2020 г., издадено от Г Б на длъжност „Началник група“ към СДВР-
ОПП, в частта по т. 2 и 4, с които на А. Р. С. на основание чл. 183, ал. 3, т. 5,
пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30
/тридесет/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
5
/двадесет/ лева за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6