Р Е Ш Е Н И Е
260046 17.11.2020г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година
Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Пети август 2010
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 830 2019
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск по смисъла на чл. 344, ал.2 от ГПК, във връзка с чл. 31 от
Закона за собствеността.
В исковата си молба Х.Р.Г., малолетен към датата на предявяване на исковата
молба, чрез своята майка и законен представител М.П. ***, със съдебен адрес:***,
срещу Ю.Р.И.,***, сочи, че с ответницата са съсобственици на апартамерт № *, на
третия етаж в жилищен блок № *, в кв. ***, по отменения план на гр. П., който
апартамент е с площ от 82,13 кв.м. и се състои от две стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения, ведно с избено помещение № *, с площ от 11,48 кв.м., и
ведно с 7,893% ид.ч. от общите части на сградата, за който имот е отреден
идентификатор *****.***.****.*.*, с административен адрес: гр. П., ул. „Г.Б.“№ **.
Ищецът твърди, че с решение по гр. дело *13/2014 г. по описа на Панагюрския
районен съд, недвижимият имот е възложен на ответницата И., която е следвало да
заплати сумата от 18150,00 лв.- за ½ ид. ч. от недвижимия имот, като
решението е влязло в сила на 20.11.2015 г., а сумата, дължаща се от И., е заплатена
на 01.12.2017 г. по постъпило на 06.12.2017 г. в открито съдебно заседание,
банково бордеро.
Ищецът твърди, че с покана от 17.07.2015 г., е поканил ответницата да му
отстъпи ползването на ½ ид.ч. от процесния апартамент, тъй като е бил
лишен от това право заедно с майка си, но И. не е разрешила ползването на
½ ид.ч., поради което за Х.Р.Г., чрез неговата майка и законен
представител М.П.П., се явява правния интерес да иска осъждане на И. да му
заплати обезщетение за лишаване от ползването на ½ ид.ч. от жилището, за
периода от поканата – 17.07.2015 г., до заплащането на цялата сума, дължима на Х.Г.
– 01.12.2017 г.
Според ищеца, през този период съсобствеността им с ответницата не е била
прекратена, но И. не е дала възможност на внука си, нито на неговата майка, да
ползват собствената му ½ ид.ч.
Претендира се обезщетение в размер на 500,00 лв. месечно, или общо за
исковия период сума в размер на 14250,00 лв., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска, до окончателно изплащане на сумата.
Х.Р.Г., чрез неговата майка и законен представител М.П.П., моли съда да
постанови решение, с което да бъде осъдена Ю.Р.И. да му заплати сумата от 14 250,00
лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на ½
ид.ч. от съсобственото им с ответницата жилище, представляващо Апартамерт *, на
третия етаж в жилищен блок *, в кв. ***, по отменения план на гр. П., който
апартамент е с площ от 82,13 кв.м. и се състои от две стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения, ведно с избено помещение *, с площ от 11,48 кв.м., и ведно
със 7,893% ид.ч. от общите части на сградата, за който имот е отреден
идентификатор *****.***.****.*.*, с адм. адрес гр. П., ул. „Г.Б.“ ***, за
периода от 17.07.2015 г. до 01.12.2017 г., или за 28 месеца и 13 дни, ведно със
законната лихва върху всяка месечна сума до окончателното й заплащане.
Моли, да бъде допусната и назначена съдебно- оценителна експертиза със
задача вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши
необходимите справки, да даде заключение какъв е размерът на пазарния наем на
процесното жилище за исковия период.
Моли, да бъде допуснат един свидетел, при режим на довеждане в открито
съдебно заседание, който ще установява факта на недопускане до жилището на
малолетния тогава Х.Г. и неговата майка М.П..
Представя следните писмени доказателства в копие: Съобщение изх. №
4/17.07.2015 г. по Телепоща, издадено от „Български пощи“ АД; Определение №
15/13.01.2017 г. постановено по гр. дело *13/2014 г. по описа на Панагюрския
районен съд, ведно със съобщение от 16.01.2017 г., по същото гражданско дело;
Решение № 125/30.10.2015 г., постановено по гр. дело *13/2014 г. по описа на
Панагюрския районен съд; Протокол от открито съдебно заседание, проведено на
06.12.2017 г., по гр. дело *13/2014 г. по описа на Панагюрския районен съд.
В законоустановения срок ответницата Ю.Р.И.
представя писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че исковата
молба на М.П. е неоснователна, защото, както самата тя твърди, са имали
уговорка с Ю.И., ответницата да остави ключ на съседката и тогавашен
домоуправител на жилищния блок – Н. А. Ш., което Ю.И. е сторила, но никой не е
потърсил оставения ключ. Сочи, че никога не е ощетявала както ищеца, така и
неговата майка.
Според писмения отговор, причината за закъснение в плащането на
определената сума по делото се дължи на
факта, че ответницата дълги години живее и работи в Либия, като за целта
представя документ за трудовата й заетост от 2008 г. до момента на представяне
на писмения отговор по исковата молба.
Ю.И. сочи, че поради гражданската война в Либия няма пари в банките, чака
се с дни, а за преводи е трудно да се осъществят, тъй като се извършва сериозен
контрол на всички финансови средства, отиващи за Европа, заради тероризъм.
Сочи, че няма посолство на Република България в Либия, за да може да се прибере
в България и войната продължава от 2011 г.
Сочи, че М.П. не й разрешава да вижда внука си. Твърди, че е претърпяла
тежка операция, което я е оставило на легло повече от 2 месеца в чужда страна.
Моли за справедливо решение.
С вх. № 4079/16.12.2019г. по описа на Районен съд П., е представен писмен
отговор на искова молба от пълномощника на ответницата Х. Р. И. – брат на Ю.Р.И.,
който съдът счита, че не следва да цени като такъв, тъй като братята не са включени като възможност,
предвидена за процесуално представителство, съгласно чл. 32 от ГПК.
Представя следните писмени доказателства в копие: Декларация от Н.А. А. от
16.12.2019 г.; Обяснения от Ю.Р.И. от 25.06.2014 г., дадена пред инспектор Т.,
в РУ П. при ОД на МВР Пазарджик; Изявление № справки 10055/17.11.2019 г., на
Управление Болница за инциденти Абу Салим, относно физиотерапевт Ю.Р.; Жалба,
вх. № 399/12.05.2014 г. по описа на РП П., предявена от М.П.П..
В съдебно заседание, редовно призован ищецът Х.Р.Г. не се явява. Не се
явява и неговия законен представител и майка М.П. както и процесуалния му
представител адвокат И. от САК. Ответницата Ю.Р.И. не се явява и не изпраща процесуален
представител.
По делото е разпитана свидетелката П. И. П..
По делото е приложено определение № 15/13.01.2017 г., постановено по ГД
513/2014 г. по описа на Панагюрския районен съд, от което се установява, че
ответницата Ю.Р.И. е задължена да представи писмени доказателства относно
заплащането на сумата от 18150,00 лв., представляваща паричното уравнение на
дела на ищеца Х. Р. Г. в процесния недвижим имот, с идентификатор *****.***.****.*.*
– апартамент на едно ниво, с площ от 82,13 кв.м.
По делото е приложено Решение № 125/30.10.2015 г., постановено по
същото гражданско дело, от което се констатира, че на ответницата Ю.И. е
възложен в изключителен дял процесния недвижим имот, представляващ апартамент *,
на третия етаж в жилищен блок *, в кв. ***, по отменения план на гр. П., който
апартамент е с площ от 82,13 кв.м. и се състои от две стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения, ведно с избено помещение *, с площ от 11,48 кв.м., и ведно
със 7,893% ид.ч. от общите части на сградата, за който имот е отреден
идентификатор *****.***.****.*.*, с административен адрес: гр. П., ул. „Г.Б.“***.
Съгласно решението, ответницата е следвало да заплати сумата от 18150,00 лв. на
ищеца Х.Р.Г. като парично уравнение на дела му, в размер на ½ ид.ч. от
недвижимия имот.
Съгласно приложения по делото протокол от проведено на 06.12.2017 г. открито
съдебно заседание по гр. дело *13/2014 г. по описа на Районен съд П., съдът е
приел, че е налице плащане на сумата от 18150,00 лв. от ответницата Ю.И. на
ищеца Х.Г., като същото гражданско дело е прекратено.
Видно от приложена по делото Декларация на Н.А. А., живуща ***, А. е
декларирала, че като домоуправител на жилищна кооперация с административен
адрес: гр. П., ул. „Г.Б.“*** е съхранявала у себе си ключ за апартамент *,
оставен й от Ю.Р.И., която дълги години живее и работи в Либия. Н. А. е
декларирала, че се е задължила да го предаде при поискване на М.П. и Х.Г., в
качеството му на съсобственик на жилището, но в продължение на 2 години те не
са се явили, за да го получат. Н. А. е посочила, че през 2017 г., когато Ю.И. е
станала собственик на цялото жилище, А. е предала ключа от него, на брат й Х. И..
В декларацията се сочи, че жилището е било необитаемо през цялото време.
По делото е приложено обяснение, дадено пред органите на МВР от ответницата
Ю.И. на 25.06.2014 г., по повод подадена жалба от М.П., в качеството й на майка
и законен представител на ищеца Х.Р.Г.. От обясненията на ответницата И. се
констатира, че от 1982 г. до 1999 г. са били съпрузи с И.Т. Г., като през този
период е закупен процесния апартамент. Сочи, че жилището е закупено от покойния
Г., който е работил в „Асарел Медет“, но е изплатен със средства на И., които
тя е получила от работата си в Либия. Сочи, че след смъртта на синовете й, И.Т.
Г. е ползвал апартамента, тъй като е бил сериозно болен и постоянно е имало
хора, които да се грижат за него. В показанията си И. изяснява, че апартаментът
не е разделян официално, като с майката на Х.Г. не са в добри отношения, поради
което е поискала да бъдат прехвърлени партидите за заплащане на комуналните
консумативи на свое име, тъй като винаги плаща разноските на домакинството.
Посочила е, че не е ограничавала достъпа на Х.Г. до апартамента, като винаги е
искала, пребивавайки в България, да прекарва повече време с внука си, но
майката на ищеца -М.П., ограничава контактите му с Ю.И..
По делото е приложено Изявление на Болница за инциденти Абу Салим №
10055/17.11.2019 г., от която е видно, че Ю.Р. е български физиотерапевт и
работи в тази болница от 02.09.2008 г., като това е официално изявление на
болничното управление.
Видно от приетата по делото жалба, вх. № 399/12.05.2014 г., М.П.П., в
качеството си на майка и законен представител на малолетния тогава ищец Х.Р.Г., е посочила пред Ройонна прокуратура П. че И.Т.
Г. е дядо на сина й Х.Р.Г. и до смъртта му на 29.05.2013 г. П. му е гостувала,
заедно със сина си и са имали нормални взаимоотношения. В жалбата се сочи, че
на 22.06.2013 г. е пристигнала от Либия ответницата Ю.И., която е бивша съпруга
на И. Г. и след като е била посрещната на летището и подпомогната за багажа от М.П.,
И. заявила, че няма да нощува у П., а иска да пристигне през нощта в П., заедно
с ищеца Х.Г.. Посочено е, че всички са пътували до П. и са отседнали в
процесния апартамент, като след това ответницата Ю.И. е изпратила ищеца Х.Г.,
заедно с майка му да се върнат в София,
с уговорката, че ще остави ключ у съседи, за да може ищецът да ползва
апартамента при нужда. В жалбата е посочено, че освен скандалните изявления на И.,
ответницата е лишила ищеца Х.Г. от възможността да ползва своята собственост, с
което му се нанасят имуществени вреди. От Районна прокуратура П. М.П. е
поискала да се образува наказателно производство за причинени имуществени вреди
на Х.Г..
По делото е прието и неоспорено от страните заключение на съдебно- оценъчна
експертиза, от което се констатира, че процесният недвижим имот представлява
апартамент, находящ се на трети етаж в пететажен жилищен блок с *, в кв. *** по
отменения план на гр. П., с идентификатор *****.***.****.*.*, който е закупен
от ответницата и бившия й съпруг през месец декември 1990 г., като жилището е с
площ от 82,13 в.м. и се състои от 2 спални, дневна, кухня и сервизни помещения,
ведно с изба и припадащи се идеални части от общите части на жилищната сграда.
Посочено е, че допълнителна комуникация на жилището е наличието на асансьор.
Вещото лице сочи, че същото е занемарено и неподдържано, покрито с прах и
натрупана покъщнина, бялата техника е амортизирана и неизползваема, секционните
кухненски шкафове са нехигиенични за ползване и похабени, а подовите настилки –
мокет и рубитекс, са остарели, нагърчени и захабени, като в дневната има
изградена камина и окачен таван с луминисцентно осветление, като към момента на
огледа няма следи от ползване на помещенията. Вещото лице е посочило, че жилището
е реално неподеляемо, като за да се използва по предназначение, се нуждае от
тотален ремонт. В заключението се сочи, че размерът на пазарния наем на
процесното жилище за периода 17.05.2015-01.12.2017г. или 28 месеца и 13 дни е
изчислен на 2,97лв. на кв.м. на месец, като вероятната наемна стойност възлиза
на 245,00 лв. месечно. За периода 17.05.2015-01.12.2017г. в заключенито се
сочи, че пазарният наем за ½ ид. ч. на процесния недвижим имот за
посочения период възлиза на стойност от 3483,40 лв.
По делото е разпитана свидетелката П. И. П. - Т., чийто показания съдът
цени отчасти, тъй като същата е баба по майчина линия на ищеца Х.Р.Г.. В
показанията си свидетелката сочи, че баща на ищеца е малкият син на ответницата
И., който е починал през 2007 г., 3 години след големия син на ответницата,
като по този начин единственият наследник на ответницата Ю.И. остава ищеца Х.Г..
П. - Т. сочи, че в жилището е останал да живее бившият съпруг на ответницата,
като същото никога не е било поделено между бившите съпрузи. Според
свидетелката, когато е помолена да даде ключ за жилището на своя внук и
съсобственик Х.Г., Ю.И. е отказала, като е оставила ключ на съседката и е
сменила бравата на входа на блока, като е раздала ключове на всички съседи във
входа, но не и на ищеца Х.Г., за да няма той достъп до съсобственото жилище.
Свидетелката твърди, че е предложила 7000,00 лв. на ответницата, за да закупи
нейния дял, но И. е отказала и е заплатила данъците за целия апартамент. П. - Т.
сочи, че са изчакали около 1 година, за да може И. да предприеме мерки за
разрешаване на проблема и тогава М.П. е завела дело за делба. Установява, че
половината от апартамента е на стойност 18500,00 лв., а не 7000,00 лв., което
отново е ощетяване на интересите на Х.Г.. Свидетелката сочи, че ищецът не се е
опитвал да влезе в апартамента, макар да е помолил за ключ. Според
свидетелските показания, Х.Г. нито веднъж не е поискал да влезе в апартамента
след смъртта на дядо си И., но след като И. Г. е починал през 2015 г.
ответницата се е прибрала от Либия и е поискала да се види с ищеца, за да
поддържат добри роднински взаимоотношения. П. – Т. изяснява, че не са опитвали
да влязат в апартамента и не знаят дали има предназначен за ищеца ключ у
домоуправителката на жилищната кооперация.
По делото безспорно се установи, че със свое решение от 30.10.2015 г.,
постановено по гр. дело *13/2014 г. по описа на Панагюрския районен съд, на
ответницата е възложен в изключителен дял самостоятелен обект в сграда- апартамерт
*, на третия етаж в жилищен блок *, в кв. ***, по отменения план на гр. П.,
който апартамент е с площ от 82,13 кв.м. и се състои от две стаи, дневна, кухня
и сервизни помещения, ведно с избено помещение *, с площ от 11,48 кв.м., ведно
със 7,893% ид.ч. от общите части на сградата, за който имот е отреден идентификатор
*****.***.****.*.*, с административен адрес: гр. П., ул. „Г.Б.“***.
Установи се също, че със свое определение от 13.01.2017 г. Панагюрският
районен съд е задължил ответницата Ю.Р.И. да представи писмени доказателства
относно заплащането на ищеца на сумата от 18150,00 лв., представляваща парично
уравнение на неговия дял, в размер на ½ ид.ч. от процесния недвижим
имот. Съгласно протокол от открито съдебно заседание, проведено на 06.12.20107
г., се установява, че ответницата е заплатила на ищеца Х.Р.Г. дължимото
уравнение на неговия дял в недвижимия имот. По делото се установи безспорно и
категорично, че жилището е занемарено, същото се нуждае от тотален ремонт, а
размерът на пазарния наем на същото за процесния период от
17.05.2015-01.12.2017г. възлиза на сумата от 3483,40 лв. От свидетелските
показания на П. И. П. – Т. се констатира, че ищецът е посещавал жилището, за да
се вижда със своя дядо до смъртта му през месец май 2015 г., но след смъртта му
ответницата Ю.И. не му предала ключ от жилището, а му е заявила, че оставя ключ
за достъп на управителя на жилищната кооперация. От показанията на свидетелката
се установява също, че ищецът и неговата майка и законен представител М.П. не
са правили постъпки да получат достъп до недвижимия имот, не са предприемали
каквито и да било действия, за да установят владение в него, а през 2017 г.
след заведено дело за делба, е получил левовата равностойност на дела му, в
размер на ½ ид.ч. от недвижимия имот. От представената по делото
декларация на домоуправителя Н.А. А. се установява, че ищецът Х.Г. не е правил
никакви постъпки, за да получи достъп до недвижимия имот, като тя е била
задължена да предаде при поискване ключ от жилището, което през целия процесен
перидо от 2015-2017 г. е останало необитаемо.
От събраните по делото доказателства се установи, че майката на ищеца Х.Г.
е предявила жалба пред Районна прокуратура П., вх. № 399/12.05.2014 г. за това,
че достъпът на Х.Г. до апартамента е бил ограничен.
По делото не се събраха доказателства за самоуправни действия, извършени от
Ю.И. по отношение на процесния недвижим имот. Установи се безспорно и
категорично обаче, че през периода от 17.06.2015-01.12.2017 г. ищецът Х.Р.Г. не
е правил постъпки да получи достъп до недвижимия имот и да упражнява владение
над него като съсобственик, нито лично, нито чрез своята майка и законен
представител М.П.П..
Съдът констатира, че единственото действие, извършено от малолетния тогава
ищец е завеждането на гражданско дело за делба от неговата майка и законен
представител и получаването на средствата, представляващи уравнение на дължимия
му дял в недвижимия имот. Установи се, че ищецът, нито лично, нито чрез
неговата майка и законен представител М.П.П., не е направил каквито и да е
постъпки да влязат в имота, да се снабдят с ключ за него, да обитават и
поддържат същия. Напротив, съгласно заключението на вещото лице- оценител,
жилището е неподдържано, занемарено, а съгласно писменото изявление на
домоуправителя на жилищния блок, жилището е необитаемо след смъртта на И. Г..
Тези факти показват недвусмислено, че предявеният от Х.Р.Г. срещу Ю.И.И.
иск по смисъла на чл. 344, ал.2 от ГПК, във връзка с чл. 31 от ЗС следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Така мотивиран, на основание чл. 344, ал.2 от ГПК, във връзка с чл. 31 от
ЗС, Панагюрският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен и недоказан, предявеният от Х.Р.Г., с
ЕГН-**********, със съгласието на своята майка и законен представител М.П.П., с
ЕГН- **********-***, със съдебен адрес:***, срещу Ю.Р.И., с ЕГН- **********,*** да заплати на ищеца сумата от 14 250,00 лв.(четиринадесет хиляди двеста и
петдесет лева), представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на
½ ид.ч. от съсобственото им с ответницата жилище, представляващо:
Апартамерт *, на третия етаж в жилищен блок *, в кв. ***, по отменения план на
гр. П., който апартамент е с площ от 82,13 кв.м. и се състои от две стаи,
дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение *, с площ от 11,48
кв.м., и ведно със 7,893% ид.ч. от общите части на сградата, за който имот е
отреден идентификатор *****.***.****.*.*, с административен адрес: гр. П., ул.
„Г.Б.“ ***, за периода от 17.07.2015 г. до 01.12.2017 г., или за 28 месеца и 13
дни, ведно със законната лихва върху всяка месечна сума до окончателното й
заплащане.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението да страните, че решението е изготвено с
мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: