№ 12
гр. Ихтиман, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Р.а М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Р.а М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20231840200374 по описа за 2023 година
“*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Ихтиман, ул. „*“ № 7 е
обжалвало наказателно постановление № 23-2300164/09.05.2023 г., издадено Директора на
дирекция “Инспекция по труда” Софийска област, с което за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ,
вр. чл. 1, ал. 2 КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева.
В жалбата се твърди, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като АУАН е съставен в
отсъствие на представител на нарушителя, не е предявен по надлежния ред, липсва
подробно описанието на нарушение, датата и обстоятелствата, при които е извършено. По
същество се твърди, че не е извършено нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата, като моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 и 18 от НПК, приема за установена
следната фактическа обстановка
На 07.03.2023 г. служители на Дирекция “Инспекция по труда - Софийска област”
извършили проверка в местността „Равни Рът“, с. *, общ. Ихтиман за спазване на
разпоредбите на КТ и ЗЗБУТ, при която установили три лица измежду които и В. И. Б.,
който декларирал, че работи в „*“ ЕООД като товарач с работно време от 08,00 до 15,00
часа, с почивни дни събота и неделя, 1 час дневна почивка, трудово възнаграждение 60 лева
на курс и че не е получил екземпляр от трудов договор. Останалите заварени лица били Ч. В.
А. и Р. К. Л., които също декларирали, че полагат труд в „*“ ЕООД. На мястото по време на
проверката дошъл и св. В. И., работещ като лесничей в дружеството, на когото била връчена
призовка за явяване на представител на дружеството в Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“.
При приключването на проверката на 10.03.2023 г. в сградата на ДИТ-София. бил
1
съставен акт за установяване на административно нарушение № 23-2300164, в който е
отразено, че „*“ ЕООД в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ не е
уредил отношенията си по предоставяне на работна сила като трудови, като не сключил
трудов договор с лицето В. И. Б. преди постъпването му на работа, което представлява
нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Актът е съставен в присъствието на
упълномощен представител на „*“ ЕООД.
От показанията на актосъставителя К. К., се установява, че проверката е била
осъществена съвместно с представители Регионална дирекция по горите - София във връзка
с постъпил сигнал в Дирекция „Инспекция по труда“, като лицата са били заварени на пътя
до камион, който се е бил повредил и му бил извършван ремонт, а те прехвърляли. дървен
материал от един камион в друг.
Това обстоятелство е заявено и от свидетел по акта И. Г., според когото две от
заварените лица извършвали товаро-разтоварна дейност на дървесината, е третото
ремонтирало камиона. Свидетелят твърди, че две от заверените лица саморъчно попълнили
дадените декларации, свидетелят попълнил декларацията на третото, тъй като то заявило, че
е неграмотно.
От показанията на св. В. И., който работи като лесничей в „*“ ЕООД, се установява,
че е трябвало да бъде натоварено с дървесина ремарке на пътя към с. * с камион на
дружеството, но камионът се повредил, поради което и той се обадил на св. Р. Л., за да
използва услугите му. Предложил възнаграждение от 180 лева за 30 куб/м – по 6 лева за
кубик. Л. потвърдил, че може да извърши услугата, като се ангажирал да намери още
момчета за претоварването. Когато св. И. отишъл на мястото, където е било паркирано
ремаркето, установил, че и камионът на Л. се е счупил. Там били и проверяващите, като И.
им се представил и също попълнил декларация. На Л. и останалите лица не било платено
нищо, защото не са били извършили каквато и да е дейност.
В показанията си св. Ч. А., твърди, че бил повикан от Р. Л., за да натовари два курса
дърва, като ще му бъде заплатено 60 лева на курс. Когато отишли на мястото камионът се
счупил. Седели до камиона, когато дошли проверяващите. Те поискали да напише нещо, но
А. не можел да пише и чете Свидетелят заявява, че друг път не е ходил да работи за „*“
ЕООД.
Тези факти се потвърждават и от показанията на св. В. Б., според когото
проверяващите са му казали какво да пише в декларацията. Свидетеля заявява, че само този
път е ходил в * да товари дърва.
От показанията на св. Р. Л. се установява, че притежава товарен автомобил „Зил“. В.
му се е обадил да отиде да донатовари едно ремарке, като предложил по 2 лева за куб м. /60
лева на курс/. Л. минал през „махалата“ в Ихтиман и видял В. Б. и Ч. А., и ги поканил да
отидат да натоварят ремаркето. Когато отишли на място камионът му се счупил. Дошли
проверяващите от „Инспекция по труда“ и горските, като св. Л. им споделил, че ремаркето е
на „*“ ЕООД
От изисканата справка от НАП относно наетите лица в „*“ ЕООД се установява, че в
дружеството работят по трудов договор общо 34 лица, включително и общи работници и
секачи.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на „*“ ЕООД в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1
ДР на КТ за извършеното нарушение на 61, ал. 1 КТ, вр. чл. 1, ал. 2 КТ на основание чл. 416,
ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
От правна страна:
При служебната проверка, съдът не констатира съществени нарушения на
2
процесуалните правила по ЗАНН при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление.
Вярно е, че в обстоятелствената част на АУАН и НП не е описано какви трудови функции е
извършвало лицето за което се твърди, че е нямало сключен трудов договор с
жалбоподателя, но това не представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
след като наказващият орган е приел, че лицето е работило като „товарач“ в дружеството.
Не е допуснато нарушение и при определяне на правната квалификация на деянието,
доколкото и в АУАН, и в НП е посочено, че жалбоподателят не е уредил отношенията си по
предоставяне на работна сила с лицето И. Б. като трудови, което представлява както
нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, изискващ трудовият договор да бъде сключен преди
постъпването на работа, така и на чл. 62, ал. 1 КТ, предвиждащ писмена форма нза
действителност на трудовия договор.
Според настоящия състав обаче, жалбата е основателна, тъй като не се установи, че
жалбоподателят е извършил твърдяното административно нарушение от обективна страна.
За да достигне до този извод съдът съобрази, че за да възникване на задължение на
работодател да уреди отношенията си с дадено лице като трудови е необходимо това лице
да предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа на определено работно
място, при определено работно време и при съответно трудово възнаграждение.
От показанията на св. И. се установи, че заварените от проверяващите лица са били
„наети“ от Р. Л., с когото И. е имал уговорка за извършване на конкретна услуга по
натоварване на дървесина на ремарке, собственост на дружеството- жалбоподател.
Следва да се има предвид, че попълнената от лицето декларация няма формална
доказателствена стойност, доколкото представлява частен свидетелстващ документ и не е
достатъчна, за да докаже харакрера на правоотношението. В случая предвид показанията на
св. Б., според когото декларацията е била попълнена под диктовка, а и с оглед на
показанията на св. Л., според когото именно той е уговорил Б. за използването на работната
му сила във връзка с претоварване на дървесина, съдът приема, че е опровергано
съдържанието на писменото изявление на лицето.
Това означава, че не се доказа обективно престирането на работната сила на И. Б. да е
било уговорено от името и за сметка на жалбоподателя. Вярно е, че отговорността на
юридическите лица е обективна, но във всички случай следва да бъде установено действие
от името на дружеството, свързано с възникване на конкретни правоотношения с работник
или служител във връзка с използването на работната му сила.
Освен това, съдът приема, че не се доказа от обективна страна и системност,
възмездност и йерархичност, характерни за трудовите правоотношения с конкретното лице,
за да може за де приеме, че „*“ ЕООД е следвало да уреди отношенията си с И. Б. като
трудови и оттам – деянието да е съставомерно от обективна страна.
Съдът намира за уместно да отбележи, че не може да се очаква всички отношения в
гражданския оборот, които са свързани с предоставяне на работна сила да бъдат уреждани
като трудови. Инцидентното използване на работна сила срещу предварително уговорено
възнаграждение във връзка с постигането на конкретен резултат (в случая претоварване на
камион с дърва) не е забранено от закона, поради което и не би могло да обоснове
реализирането на административнонаказателната отговорност на съответното юридическо
лице за това, че не е уредил правоотношенията си с работника като трудови.
Ето защо съдът намира, че след като нарушението не е било извършено от обективна
страна, наказателното постановление е издадено в противоречие с материалния закон,
поради което и следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
жалбоподателя следва да бъде присъдени сторените в.разноски, които включват заплатено
3
адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-2300164/09.05.2023 г., издадено
Директора на дирекция “Инспекция по труда” Софийска област.
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда” Софийска област ДА ЗАПЛАТИ на “*“
ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. Ихтиман, ул. „*“ № 7 сумата от 600,00
лв. /шестстотин лева/ разноски в производството.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АдмС
съд – София област, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4