Р
Е Ш Е
Н И Е №
260314
гр. Бургас, 18.02.2021 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно
заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 2852 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1
от ЗЗД, предявени от “Водоснабдяване и кана-лизация”
ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.”Ген. Владимир Вазов” № 3, против Д.Х., гражданин на
Великобритания, роден на ***г., с адрес в Р България: гр.Созопол, м.“Буджака“,
ул.“Фокея“ № 2, ап.А-6.
Ищецът твърди, че през периода от 17.08.2016г. до 09.09.2019г. е
предоставил на ответника услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за
обект, находящ се на горния адрес – абонатен № 703664, на стойност 139.60 лв.
Твърди също, че Х. не е платил тази сума и иска от Съда да го осъди да стори
това. Претендира обезщетение за забавено плащане за периода от 27.10.2017г. до
09.12.2019г. в размер на 18.59 лв., за-конната лихва и направените по делото
разноски.
Ответникът, чрез назначения особен
представител, оспорва претенциите – излага
съображения, че не са ангажирани доказателства за извършването на услугите, за които са
начислени процесните суми. Евентуално, възразява и за погасяване на част от
взема-нията по давност, на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД. Моли Съда да
отхвърли исковете.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производ-ство доказателства, намира за
установено следното:
Ищцовото дружество е ВиК оператор по
смисъла на чл.2 от ЗРВКУ, и като такъв – предоставя ВиК услуги на
потребителите, съгласно чл.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.
От приетите по делото Нотариален акт и Справка
по лице, издадена от СВ Бургас, се установява, че отвеникът е собственик на
процесния недвижим имот – на адрес: гр. Созопол, обл.Бургас,
м.“Буджака“, ул.“Фокея“ № 2, ап.А-6, по силата на правна сделка – покупко-продажба, вписана на 12.10.2006г., като с нарочно заявление от
04.08.2015г. той е поискал от ищеца да се открие партида на негово име за
обекта. Ето защо, следва да се приеме, че Х. има качеството на потребител на
ВиК услуги, доставяни от ищцовото дружеството – по смисъла на чл.3, ал.1, т.2
от Наредба № 4 от 14.09.2004г., и като такъв – следва да ги заплаща.
От показанията на свидетелката К.И.К., служител-инкасатор
във “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, обслужваща района, в който се намира
во-доснабдяваният обект, се установява, че през процесния период достъп до него
й е оси-гурявало трето лице, също притежаващо СОС в сградата, и тя е отчитала водомера му с мобилно устройство – лично.
По делото е представена справка-извлечение от отчета с мобилното устройство
за обекта, с абонатен № 703664, и издадените в периода от 26.09.2017г. до 25.09.2019г.
въз основа на него 5 броя данъчни фактури, на обща стойност 139.60 лв. Същите,
няма спор между страните, са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищеца, което
е редовно водено – по тази причина не беше допуснато извършването на ССЕ, и
съобразно разпо-редбата на чл.182 от ГПК следва да се ценят като доказателство,
досежно отразените в тях обстоятелства по предоставянето на ВиК услугите.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е
ангажирал доказателства да е изпълнил задължението си да заплати на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД дължи-мите суми за предоставените му услуги
по доставка, отвеждане и пречистване на вода в имота, негова собственост, за
процесния период – в горния размер.
Възражението на
ответната страна за изтекла погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД по
отношение на част от вземанията – за периода от 17.08. до 11.12.2016г. /иско-вата
молба е подадена на 12.12.2019г./, т. е. за 117 дни, е основателно.
Тъй като по делото
няма данни на каква стойност са ВиК услугите, предоставени от ищеца на
ответника за това време, същата следва да бъде определена пропорционал-но от
начислената за периода от 17.08.2016г. до 23.08.2017г. /372 дни/ по данъчна
фак-тура № **********/26.09.2017г. сума – общо 57.85 лв., а именно – 18.19 лв.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че
претенцията за главница-та е доказана по основание и до размер от 121.41 лв.,
като за разликата над тази сума – до 139.60 лв., искът
следва да се отхвърли, поради погасяване на вземането по давност.
Върху нея се дължи и законната лихва, считано от 12.12.2019г. – датата на
подава-не на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане, както и
обезщетение за за-бавено плащане за периода от 27.10.2017г.
до 09.12.2019г. в размер на 14.68 лв. За
раз-ликата над тази сума до 18.59 лв., акцесорната претенция
за мораторна лихва следва да се отхвърли, поради погасяването на главното
задължение по давност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени на-правените по делото разноски, съразмерно с уважената част
от исковете: 82.96 лв. за ДТ и 129.04 лв. за особен представител, както и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Х., гражданин на Великобритания, роден на ***г., с адрес в Р България:
гр.Созопол, м.“Буджака“, ул.“Фокея“ № 2, ап.А-6, да заплати
на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управле-ние: гр.Бургас, ул.”Ген. Владимир Вазов” № 3, сумата 121.41 лв.,
представляваща неиз-платени задължения за доставена, отведена и пречистена вода в обект, находящ се на горния адрес – абонатен № 703664, за периода от 12.12.2016г. до 09.09.2019г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 12.12.2019г. до окончателното й изплащане; су-мата 14.68 лв. – обезщетение за забавено плащане за
периода от 27.10.2017г. до 09.12. 2019г., както и сумите 212 лв. – деловодни разноски и 100
лв. – юрисконсултско възна-граждение, като за разликите
над тях, до пълните им предявени размери – от 139.60 лв. за главницата /18.19
лв. за времето от 17.08. до 11.12.2016г./ и от 18.59 лв. за моратор-ната лихва
/за 3.91 лв. – обезщетение
за забавено плащане върху главницата от 18.19 лв. за
периода от 27.10.2017г. до 09.12.2019г./, ОТХВЪРЛЯ
исковете поради погасяване на вземането по давност.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.
Съдия: