ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 820
гр. Пловдив, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500797 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано по частна жалба подадена от адвокат Е.И., АК – гр.
Пловдив, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „****“ № *, в качеството й на
пълномощник на ищеца АН. П. АН., ЕГН **********, против определение
№1303 /06.02.2022г. на Пловдивския районен съд, VІІ-ми гр. състав,
постановено по гр.д. № 9324/2021год., с което е изменено в частта за
разноските постановеното по делото Решение № 2107/12.11.2021 г. и са
намалени, поради прекомерност, от 600 лева на 300 лева разноските за
адвокатско възнаграждение, дължими от ответника „Вива Кредит“ ООД,
ЕИК: ********* на адв. Е.И., АК – гр. Пловдив, за процесуално
представителство на ищеца АН. П. АН., ЕГН: **********, на основание чл.
38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В частната жалба са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение с искане до въззивния съд
за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно е приел,че след като предявените по
делото два иска имат един и същ предмет на доказване и един и същ
правопораждащ юридически факт, то адвокатското възнаграждение се дължи
само за един иск.Твърди се в жалбата, че след като по делото е събрана
държавна такса по всеки един от исковете , който може да бъде предявен и
1
самостоятелно в отделно производство, то на пълномощника на страната
следва да се определи адвокатско възнаграждение по всеки иск.
Ответната страна по жалбата- „Вива Кредит“ ООД, ЕИК: *********,
чрез пълномощника си по делото адв.А.Н., в писмен отговор оспорва същата
и иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и
провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК,
намира:Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК
от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен
акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна, поради следното:
С постановеното по делото решение съдът е уважил предявените
искове от АН. П. АН., ЕГН: ********** против „Вива Кредит“ ООД, ЕИК:
*********, като е прогласил на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 5,
вр. ал. 4, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК нищожността на клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4,
ал. 2 от сключения между страните Договор за паричен заем „Вивакредит
план“ № 5383233 от 13.09.2017 г., поради това, че посоченият в договора
годишен процент на разходите надвишава повече от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. Тъй като
ищецът АН. П. АН., ЕГН: ********** е бил представляван безплатно по
делото от адвокат Е.И., то съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
първоинстанционният съд е осъдил търговското дружество да заплати на
пълномощника на ищеца сумата от 600 лв.- адвокатско възнаграждение на
основание на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По реда на чл.248 от ГПК
ответното търговско дружество е поискало изменение на решението в частта
му за разноските и тяхното намаляване поради прекомерност. С обжалваното
определение съдът е уважил молбата и е намалил , поради прекомерност, от
600 лева на 300 лева разноските за адвокатско възнаграждение, дължими от
„Вива Кредит“ ООД, ЕИК: ********* на адв. Е.И., АК – гр. Пловдив, за
процесуално представителство на ищеца АН. П. АН..От
първоинстанционният съд са изложени съображения, че макар по делото да са
предявени два обективно кумулативно съединени иска, същите са с един и
същ предмет на доказване, като изводът за нищожност на двете клаузи по
2
договора почива на един и същ правопораждащ юридически факт –
неизпълнение на изискването на чл. 19, ал.4 ЗПК. Затова е приел, че в полза
на процесуалния представител на ищеца се дължи възнаграждение в размер
на 300 лева, определено по реда на чл. 7, ал.2, т.1 от НМРАВ с оглед
материалният интерес по делото от 646,80 лева.
Така изложените мотиви от първоинстанционния съд се споделят от
въззивната инстанция, на осн. чл. 278, ал.4, вр. чл. 272 ГПК.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че минималният
размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи съобразно
материалния интерес на всеки от исковете поотделно, а не от аритметичния
сбор на всички претенции. В настоящия случай, въпреки че се касае за два
обективно кумулативно съединени иска, не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение за всеки един от тях поотделно, тъй като са основани на
облигационни отношения, произтичащи от един и същ юридически факт и
имат един и същ предмет на доказване.Съгласно трайната практика на ВКС,
обективирана в определение №533/30.10.2017г. по ч.т.д.№1649/2017г. на
ВКС, І т.о; определение №366/18.07.2016г. по ч. гр.д.№2443/16г. на ВКС, ІV
г.о.; определение №95/03.04.2017г. по ч. гр.д.№868/17г. на ВКС, ІІІ г.о.;
определение №292/13.06.2017г. по ч. гр.д.№2096/17г. на ВКС, ІV г.о., в
хипотеза на обективно съединяване на искове, каквато е процесната,
материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове.
Като е съобразил трайната съдебна практика и е определил размера на
дължимото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатското
възнаграждение съобразно материалния интерес по делото съответстващ на
сбора от цената на отделните искове, районният съд е постановил правилно ,
законосъобразно и обосновано определение, което следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1303 /06.02.2022г. на Пловдивския
районен съд, VІІ-ми гр. състав, постановено по гр.д. № 9324/2021год.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4