№ 47
гр. Сливница , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20201890200608 по описа за 2020 година
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ, „С.-М” ООД, ЕИК :***, със седалище и адрес на управление
**** представлявано от управителя Г.С., чрез адв. П. – САК, обжалва наказателно
постановление № 23-003470, издадено на 19.10.2020 г. от директора на Д. „ИТ-СО”, с което
на основание чл.416, ал.5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда му е наложена
имуществена санкция в размер 2000 лв. за нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като са
изложени доводи относно обстоятелството че липсват каквито и да било доказателства ,
събрани от АНО, относно факта че Василева е работела в дружеството. Твърди, че към
момента на проверката, между нея и дружеството жалбодател е сключен граждански
договор, поради което счита, че липсват доказателства за наличие на трудово
правоотношение между тях. В съдебно заседание, редовно призован жалбодателят се
представлява от управителя Г.С. и пълномощник – адв.П., които поддържат жалбата по
изложените в нея съображения. Алтернативно молят за намаляване до законоустановеният
минимум на размера на определеното наказание..
Административнонаказващият орган Д”ИТСО“, редовно уведомен се представлява от
юрискнсулт Вутов, с представено надлежно пълномощно по делото. Същия изразява
становище за неоснователност на жалбата, излагайки подробни съображения за правилност
и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, което моли да бъде
потвърдено от съда. Претендира юрисконсултско възнаграждение, определено по
отношение на размера му от съда.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
На 13.08.2020г. свидетелите К.К. и колежката й С.Д., служители в Д „ИТ” – София
област, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект бърза
закуска на център „Ю.Б.“ ЕООД, стопанисван от дружеството жалбодател. На място,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство. При извършването на
1
проврката не присъствал управителят на дружеството, нито негов представител. На
заварените на място да полагат труд раздали да попълнят саморъчно декларации,
включително и на Н.В., която била заварена на място, работеща на касата. Н.В., в
попълнената от нея декларация, саморъчно посочила, че работи при жалбодателя от
03.08.2020г. на длъжност „касиер”, като е посочила работно време, график, месторабота и
договорено възнаграждение, като в графа има ли сключен трудов договор е посочила „да”.
На служител в заведението / главен готвач Е.З./, била връчена призовка за управителя
представяне на документи и продължаване на проверката по документи на 17.08.2020г. и на
19.08.2020г. в офиса на ДИТ, в гр.София, за явяване и представяне на документи свързани
със спазване на трудовото законодателство и приключване на проверката. На определената
дата за довършване проверката в ДИТ, се явил управителят на дружеството, който
представил изисканите с призовката документи в това число и сключен на 03.08.2020г.
граждански договор с Н.В., както и сключен на 13.08.2020г. трудов договор с нея, както и
уведомление до НАП по чл.62, ал.1 КТ. На 19.08.2020г., управителят на дружеството се явил
и бил съставен АУАН № 23-003470 от 19.08.2020г., за констатираното нарушение, а именно
за това, че жалбоподателят, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
КТ не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила с лицето Н.Х.В. работа на
длъжност „касиер”, преди да й предостави заверено копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ,
заверено от ТД на НАП. Отбелязано е, че е нарушил чл.63, ал.2 от КТ . АУАН № 23-003470
от 19.08.2020г., бил връчен лично на управителя на дружеството, жалбодател. В хода на
проверката, е изискана и приложена от **е, справка от системата за вход и изход в обекта, с
отразяване чий работник е дадено лице, от която е видно, че Н.В. регистрирана
последователно за явяване, респективно тръгване от работа преди 13.08.2020г.
Констатациите от извършените проверки били отразени и в протокол, който е
приложен по делото.
Срещу съставения акт не е постъпило възражение в предвидения в чл. 44 от ЗАНН
срок.
Въз основа на така съставения АУАН, било издадено обжалваното НП № 23-003470,
издадено на 19.10.2020 г. от директора на Д. „ИТ-СО”, с което на основание чл.416, ал.5 във
вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на жалбодателя е наложена имуществена санкция в
размер 2000 лв. за нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа
на показанията на свидетеля К.К., както и от приетите по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата.
От приложените по делото доказателства е видно, че наказателно постановление №
23-003470, издадено на 19.10.2020 г. е връчено на жалбоподателя на 25.11.2020г., и на
02.12.2020г. е подадена жалба чрез административно- наказващия орган до РС - гр.Сливница
/ видно от поставеното клеймо/. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на
обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл.59 от ЗАНН 7-дневен срок за
обжалване на връченото наказателно постановление.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
Настоящия състав намира, че, както в акта, така и в обжалваното постановление
правилно и точно е направена квалификацията на извършеното нарушение. От формална
страна издадените актове отговарят на изискванията на чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН.
2
Съдът не споделя изложените от страна на пълномощника на жалбоподателя твърдения за
допуснати съществени процесуални нарушения свързани с разпоредбите на ЗАНН. Следва
да се отбележи, че както АУАН, така и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
поради което същите са съобразени със законовите изисквания и на това основание
производството не подлежи на прекратяване.
Съгласно трайната съдебна практика установените в акта за административно
нарушение фактически констатации, в рамките на производството по налагане на
административно наказание, се считат за верни до доказване на противното. По силата обаче
на чл.16 ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила /в този смисъл т.7 на ППВС № 10/1973
г./. В съдебно заседание, от проведените разпити на свидетелите извършили проверката, се
събраха доказателства, от които да бъде изведен изводът, че жалбоподателя е извършил
посоченото в процесното наказателно постановление нарушение.
Видно от събраните писмени доказателства е че жалбодателят не е сключил трудов
договор с Н.В., която към момента на извършване на проверката от служители на
въззиваемата страна, е полагала труд , в стопанисваното от жалбодателя заведение.
Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила - усилия от
работника за продължителен период от време. Престацията на труд е предмет на трудово, а
не на обикновено гражданско, договорно правоотношение. Следователно когато даден
договор има за свой предмет отдаването на работна сила, страните са длъжни да сключат
трудов договор, съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ. Страните имат автономия при договарянето
помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Законът не
предоставя право на избор между трудов договор и договорите на гражданското право. Това
е така, защото множеството последици от сключването на трудов договор възникват по
силата на закона и освен права, предоставят на страните по трудовото правоотношение
специфична защита, както и редица формални процедури в рамките, на които ще се развиват
техните отношения. Случаите, когато не е сключен трудов договор, а е налице фактическо
престиране на работна сила, се квалифицират като фактическо трудово правоотношение.
Трудовият договор се сключва преди постъпването на работа. Работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му бъде предоставен екземпляр от
сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3
от КТ.
Предвид липсата на трудов договор между страните, за работодателя обективно не би
могло да възникне задължение да предостави екземпляр от такъв и от уведомлението, както
и не би могъл да наруши забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ да не допуска до работа работник
или служител, преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1 от КТ - копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите. По делото се установява, че по време на инкриминирания период,
установен от направената проверка на обекта, между работодателя „С.-М” ООД, ЕИК :*** и
работника Н.В. не е бил налице сключен трудов договор в писмена форма. При това
положение, описаното в наказателното постановление деяние е несъставомерно по
посочения текст – чл. 63, ал. 2 от КТ, т.к. приетата от административнонаказващия орган
правна квалификация не отговаря на действително установените по делото фактически
положения, отразени в АУАН и НП. Санкционирането на лицето на основание чл. 63, ал. 2
от КТ за това, че е допуснал до работа лице, без да му е предоставил копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3 от КТ, предполага да е налице подписан трудов договор между работодателя
и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП. Очевидно е, че при липса
на писмен трудов договор между страните, то и работодателят не би могъл да предостави на
работника копие от същия и уведомлението. При липса на писмен трудов договор
работодателят следва да понесе отговорност за неизпълнение на задължение по чл. 62, ал. 1
от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ - за това, че не е сключил с работника трудов договор в
3
писмена форма. Отговорността по чл. 63, ал. 2 от КТ изисква друга фактическа обстановка, а
именно – наличие на сключен и подписан трудов договор и непредставяне на работника на
копие от удостоверението по чл. 62, ал. 3 от КТ. В случай, че не е осъществен юридическият
факт, пораждащ задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ, не би могло да се стигне до нарушаване
на забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ.
Предвид изложеното, процесното НП е незаконосъобразно и като такова, следва да
бъде отменено.
Липсват искания от страните във връзка с разноските, поради и което съдът не дължи
присъждането им.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-003470, издадено на 19.10.2020 г. от
директора на Д. „ИТ-СО”, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 414, ал. 3 от
КТ на „С.-М” ООД, ЕИК :***, със седалище и адрес на управление **** представлявано от
управителя Г.С. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за
извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ..
Решението може да се обжалва пред Административен съд София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4