Присъда по дело №477/2022 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 17 от 10.08.2022 година
по НОХД № 477/2022 година на Районен съд (РС) – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (БП) № 22/2021
година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ ТОС - 1436/2020
година по описа на Районна прокуратура – Хасково, Ц.Л. – Прокурор при
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград
повдига обвинение на А.Г.М., роден на ************ година в град
Първомай, област Пловдив, българин, български гражданин, с настоящ адрес
в ********************* и с адрес за призоваване: град Свиленград, бул.
„България” № 57, област Хасково, чрез адвокат Д.Т., с основно образование,
неженен, ЕГН **********, неосъждан, за това, че в периода от месец януари
2020 година до месец юни 2022 година, включително, в град Свиленград,
област Хасково, след като е бил осъден по силата на Съдебна спогодба по
гражданско дело (гр.д.) № 1085/2019 година по описа на РС - Свиленград,
одобрена с Определение № 1189 от 04.12.2019 година, влязла в сила на
11.12.2019 година, да издържа свой низходящ – дъщеря си Д. А.М., родена на
********* година, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно: 30 броя месечни вноски по 140 лв.,
всичко на обща стойност 4 200 лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал.
3, т. 3 от НПК в отсъствие на подсъдимия А.Г.М., тъй като
1./ отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на
обективната истина;
2./ обвинението, за което е повдигнато обвинението не е за тежко
умишлено престъпление;
3./ редовно е призован за датата и часа на съдебното заседание на
посочения от него адрес;
4./ не е посочил уважителни причини за неявяването си и
5./ изпълнена е процедурата по чл. 358, ал. 3, вр.ал. 1, т. 4 от НПК.
Преупълномощеният от договорния адвокат Д.Т., защитник на
подсъдимия – адвокат И.И., пледира за определяне на минимално по размер
наказание „Лишаване от свобода”, а именно: 3 месеца, поради наличие на
смекчаващи вината обстоятелства и при приложението на чл. 66 от НК за
срок от 3 години.
Представителят на Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград: Прокурор Цветослав Лазров поддържа обвинението
по отношение на фактическата обстановка, изложена в ОА. Изразява
становище същото да е безспорно доказано от обективна и субективна
1

страни, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните
доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните –
обективен и субективен признаци на вмененото престъпление по възведената
правна квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в
лицето на подсъдимия. Поради това, Прокурорът пледира за признаването му
за виновен и осъждането му, като му бъде наложено предвиденото в чл. 183,
ал. 3 от НК наказание, което да се индивидуализира при условията на чл. 54
от НК, а именно: наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца при
приложението на чл. 66 от НК за срок от 3 години.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по
настоящия адрес на детето Дамла А.М. съгласно § 1, т. 15 от Допълнителната
разпоредба на Закона за закрила на детето(ЗЗДет)), уведомена на основание
чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, изпращат представител – Николай Славов, имащ право
да извършва практическа дейност по закрила на детето съгласно Заповед №
2603 – РД01 – 0226 от 13.04.2022 година на Директора на ДСП – Свиленград.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 927
от 19.07.2022 година, издадена от Бюро за съдимост при РС - Свиленград,
подсъдимият не е осъждан.
Съгласно Характеристична справка, изготвена от Младши
полицейски инспектор Мариян Николов (служител на РУ – Свиленград)
подсъдимият не се издирва от органите на МВР, не е криминално проявен и
няма криминалистическа регистрация.
Подсъдимият живеел на семейни начала със свидетеля Б. С. Юс.
през 2009 година. От съвместното им съжителство се ражда дъщеря им
Д.А.М., родена на ********* година. Двамата се разделят в края на 2014
година. Б. С. Юс., заедно с дъщеря им Д., заживяват в село Сладун, област
Хасково като през 2019 година се местят в град Свиленград, област Хасково.
Б. С. Юс. на 26.09.2019 година подава граждански иск до РС - Свиленград, с
който иска Съдът да й предостави упражняването на родителските права
върху детето Д., да определи режима на лични отношения на бащата с детето
и да бъде осъден подсъдимият да изплаща месечна издръжка на дъщеря си.
Образувано е гр.д.№ 1085/2019 година и по делото е постигната спогодба,
обективирана в Определение № 1189 от 04.12.2019 година, влязло в сила на
11.12.2019 година, по силата на което упражняването на родителските права
върху малолетната Д. са предоставени на майката, а подсъдимият е осъден да
изплаща месечна издръжка в размер на 140 лв. чрез майката и законен
представител – свидетеля Б. С. Юс., считано от датата на подаване на
Исковата молба до настъпването на законна причина за изменение или
прекратяване.
Въз основа на издадения Изпълинтелен лист по посоченото гр.д. е
образувано изпълнително дело № 11/2020 година по описа на Съдебно-
2

изпълнителна служба (СИС) при РС - Свиленград срещу А.Г.М., по което от
последния няма внесени суми.
Подсъдимият не плаща дължимата издръжка, поради което Б. С.
Юс. на 21.10.2020 година подава Жалба до Прокуратурата.
Видно от становището на представителя на ДСП – Свиленград,
изложено в съдебно заседание, става ясно, че майката, съжителят й и детето
Д. живеят в град Свиленград, област Хасково. Жилището, в което живеят,
представлява двуетажна масивна сграда, от която те ползват първия етаж,
който се състой от спалня, детска, кухня и санитарно помещение. Жилището
е обзаведено с ел.уреди, необходими за едно домакинство. Електрифицирано
и водоснабдено е. Детето Д. има избран личен лекар - д-р Патишева. То е
физически здраво. Завършило е 5 клас в Основно училище „Христо Ботев” в
село Левка, област Хасково, с отличен успех. Любимият му предмет е
математика. Майката е безработна и получава от ДСП – Свиленград месечни
помощи. Майката се грижи за детето добре. По сведения на майката бащата
не плаща месечна издръжка на Д., не се интересува от детето и не
осъществява режима на лични контакти с детето.
По делото не са установени данни, с оглед събраните
доказателства, в инкриминирания период, както и понастоящем да е
отпаднало основание за плащане на месечната издръжка на детето Д.. Също
така към настоящия момент липсват данни подсъдимият да е изпълнил
задължението си за плащане на дължимите издръжки, в указания по-горе
сумарен размер от 4 200 лв.
Разпитан в хода на БП подсъдимият заявява, че разбира в какво е
обвинен, признава се за виновен, съжалява и заявява, че причината за
неизпълнение на задължението му е фактът, че бил дълго време безработен.
Обясненията му от БП, дадени в присъствието на защитник пред орган на БП,
бяха прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1, т. 2
от НПК.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: разпити на свидетели, изискани са и са приложени много писмени
документи и т.н.
Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен
начин от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното
предварително разследване (БП), които са приобщени във фазата на
съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира писмените
доказателствени средства – Докладни записки; Жалба; Писма от СИС при РС
– Свиленград; Протокол от съдебно заседание, проведено на 04.12.2019
година по гр.д. № 1085/2019 година на РС – Свиленград; Акт за раждане на
детето Д., издаден от Община – Свиленград; Писма от НАП, Територилна
дирекция – Пловдив, офис Хасково; Писма от НОИ, Територилно поделение -
Хасково; Характеристична справка; Справки за съдимост и актуална такава и
3

т.н. Така също, още и от гласните доказателства, обхващащи показанията на
свидетелите, разпитани пред настоящия Съдебен състав, а именно: Б. С. Юс.
и Ж. Г. П., както и от обясненията, дадени от подсъдимия в хода на БП пред
разследващия орган, прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение
второ, вр.ал. 1, т. 2 от НПК.
В доказателствата по делото - писмени и гласни, противоречия не се
констатираха. Доказателствата, приобщени по делото, са събрани по
съответния ред, условия и в съответната форма. Анализирани в съвкупност и
съотнасяне гласните доказателства помежду им и с писмените доказателства,
се налага извод същите да са систематизирани, логически издържани, взаимно
допълващи се и еднопосочни, с ясна конкретика за фактите за които
свидетелстват, като в тях не съществуват противоречия, които да налагат
критиката им или съмнение в безпристрастността им. Липсват индиции за
предубеденост на свидетеля Б. С. Юс., отчитайки факта, че е майка на детето
Д.. Липсват индиции за предубедеността и на полицейския служител, който
само поради това си качество, макар и обективно обстоятелство, в
единствената си даденост не може да обоснове съображение за неговата
заинтересованост. Още повече, от данните по делото не се установява
свидетелят – полицески служител, да се е намирал в някакви отношения с
подсъдимия, поради което да цели увреждането му, като му припише
престъпление, което не е извършил. Паказанията на двамата свидетели Съдът
кредитира изцяло с доверие, тъй като са относими към предмета на делото и
подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени
източници, така и с оглед начина на формирането им. Предвид изложеното
Съдът оцени показанията на всички свидетели като достоверен и надежден
източник на информация, т.е. като убедителни.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че Съдът
възприе като изчерпателни показанията на свидетеля Б. С. Юс., макар и
същата да се явява пострадал от деянието в качеството си на майка и законен
представител на детето Д., тъй като това a priori не е индиция за
недостоверността на твърденията й. Фактите и обстоятелствата, включени в
предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички
допустими доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с
предварително определена доказателствена сила. Показанията на
пострадалото лице са важен източник на преки доказателства и не могат да
бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост от изхода
на делото.
Описаната фактическа обстановка относно периода, мястото,
механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са
доказани пряко от събраните на БП и надлежно приобщени към делото по
реда на чл. 283 от НПК, доказателства, а именно: обясненията на подсъдимия,
дадени на БП и прочетени пред настоящия състав по съответния ред, Справка
за съдимост, Акт за раждане на детето Д., Протокол от съдебно заседание,
проведено на 04.12.2019 година по гр.д. № 1085/2019 година на РС –
4

Свиленград и др., както и от събраните в съдебната фаза на процеса
доказателства.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. Съдът няма да коментира приложената в БП
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, тъй
като липсва подпис на лицето, от което изхожда.
Идентична е оценката и относно обясненията на обвиняемия,
депозирани в това качество на БП, прочетени на основание чл. 279, ал. 2,
предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НПК, с характер на самопризнания, които
не се опровергават от останалите доказателства.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правните изводи относно
периода, местото и изпълнителната форма на деянието и механизъмът на
извършване, както и авторството му.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и по дадената правна квалификация на деянието на
подсъдимия.
При така изяснената фактическа обстановка, Съдът достигна
до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си
подсъдимият А.Г.М. е осъществил състава на престъплението по чл. 183,
ал. 1 от НК.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е такова на просто
извършване и законът не се интересува от нищо друго, освен от факта на
неплащане на издръжката. От обективна страна трябва да е налице безспорно
установеният факт на неплащане на издръжката от подсъдимия за посочения
период, за който е била дължима, и което задължение е ежемесечно и не може
да бъде съзнателно прекъсвано. Всякакви други обстоятелства (включително
липса на доходи при наличие на трудоспособна възраст и на обективни
причини за неизпълнение за задължението си) са без значение и са предмет на
други (включително и граждански) производства, които не могат да бъдат
взети предвид от наказателния Съд във връзка с предявено обвинение за
неплащане на издръжка по чл. 183, ал. 1 от НК. От наказателноправна гледна
точка са от значение единствено обстоятелствата, че е налице парично
задължение, което се дължи на равни месечни вноски, и което не е изпълнено
за повече от два месечни периода. Т.е. изпълнителното деяние на посоченото
престъпление се състои в това, че деецът като е осъден да издържа свой
низходящ и съзнава напълно, че не плаща ежемесечните вноски за
издръжката - съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка.
Престъплението по чл. 183 от НК е продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време като по този начин се създава едно
5

трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване. От
друга страна, съгласно наказателноправната теория престъплението е
формално, което се осъществява чрез бездействие (както вече бе посочено).
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият А.Г.М. е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 183, ал. 1
от НК.
Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните
доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на детето -
низходящ на подсъдимия М. и осъждането му с влязло в сила на 11.12.2019
година Определение № 1189/04.12.2019 година по гр.д. № 1085/2019 година
по описа на РС - Свиленград, да заплаща месечна издръжка на същото, в
конкретно определен размер, а именно от по 140 лв., считано от 26.09.2019
година, както и неизпълнението на тези му задължения, за повече от две
месечни вноски. Така, в частност, установеният период на неговото
бездействие, обхваща времето от месец януари 2020 година до месец юни
2022 година, включително, като подсъдимият е неизправен длъжник за общо
от 30 месечни вноски за паричната издръжка на детето Д., които е осъден да
плаща, тъй като упражняването на родителските права и непосредствени
грижи за отглеждането му, са предоставени, респ. поети от другия родител
(майката - свидетелят Б.Ю.). До тези основни обективни признаци се свеждат
и предвидените в престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК предпоставки,
които безспорно в настоящия казус са налице и са доказани – постановен е
Съдебен акт за присъждане на ежемесечна издръжка, както и неплатени
повече от две вноски от същата. Всички неизплатени месечни издръжки,
сборно възлизат на 30 месечни вноски от дължимата издръжка за детето и в
това си цифрово изражение, очевидно надхвърлят и то значително
предвидени в НК минимум - две неплатени вноски съгласно фактическия
състав на чл. 183, ал. 1 от НК. Липсват данни за плащане на част или някои от
месечните издръжки за времето на инкриминирания период, като категоричен
и безспорен извод за валидното надлежно погасяване на същите, не може да
се формира от събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съвкупното им обсъждане. Поради това, Съдебният състав прие, че е налице
бездействие и неизпълнение на родителското задължение по отношение на
детето за инкриминирания период, визиран в обвинението.
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила
промяна в обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна
на подсъдимия да заплаща присъдената издръжка на посоченото дете.
Същият е в трудоспособна възраст, следователно и няма пречки да реализира
доходи от трудово или друго правоотношение, а към настоящия момент вече
е трудово ангажиран. Обстоятелството, че същият е бил безработен в
6

определен период от време и влошеното финансово състояние, не го
освобождават от задължението като родител да издържа ненавършилото си
пълнолетие дете, с оглед обективния, безусловен характер на това
задължение. Следва да се отбележи че фактът, че макар подсъдимият да не е
работил през част от инкриминирания период, не е релавантен за
наказателното производство, доколкото при наличието на обективни пречки,
има специален ред, по който следва то да се установи и с изричен Съдебен
акт, което предполага да е инициирал гражданско производство за
прекратяване на присъдената издръжка или нейното намаляване. Липсват
данни, съгласно които препятстващи плащането на издръжката обстоятелства
да са били установявани по предвидения за това ред (чл. 150 и чл. 151 от СК).
Единствено в производството по иск за издръжка се вземат предвид доходите
на родителя, който е задължен да дава издръжка, както и възможностите му за
това, като важи правилото, че размерът на издръжката се определя от
нуждите на търсещия, но не повече от възможностите на дължащия. Съгласно
чл. 150 от СК единствено при изменение на обстоятелствата, при която
размерът и основанието за даване на издръжката е определен, присъдената
издръжка може да бъде изменена или прекратена. Ирелеванвантно за
съставомерността на деянието би било и обстоятелството за липса на
образувано изпълнително производство за събиране по принудителен ред на
дължимите и неплатени месечни издръжки за детето, по осъдително Решение,
респ. Определение на гражданския Съд, което в настоящия случай не е
налице. С тези съображения и Съдът приема, отсъствие на обективни
обстоятелства, които да са попречили на подсъдимия да изпълни
задълженията си и да плати издръжката на свой низходящ – детето Д., след
като е бил осъден да плаща такава със Съдебен акт - Определение. Доказани
са авторството на деянието, периодът и мястото на извършването му – град
Свиленград, област Хасково, където се дължат действията за престиране на
носимите парични задължения за издръжки, т.е. където майката и детето
живеят в град Свиленград, област Хасково.
В резултат на пълното си бездействие, през инкриминирания период,
изразило се в цялостно неплащането на дължимите вноски за месечната
издръжка на детето, считано от месец януари 2020 година до месец юни 2022
година, включително, настъпил е и престъпният резултат по отношение на
кредитора – детето Д., действащ чрез законния си представител и негова
майка – родителят, упражняващ родителските права. Забавата е за общо 30
месечни вноски за детето, които са еднакви по размер – 140 лв., а общата
сума на неплатените издръжки в резултат на просто математическо
пресмятане, възлиза на стойност общо 4 200 лв. Неизпълнението на
посочените задължения - периодично, месечно е за срок, надхвърлящ
минимално изискуемия от закона - две месечни вноски, като в случая
непрестираните са 30 вноски, спрямо детето.
Фактът, че подсъдимият е дал някакви суми на детето не
представлява изпълнение на част от задълженията за издръжка. Задължението
7

за издръжка според съдебната практика се заплаща ежемесечно, тъй като по
своята същност издръжката е предназначена да задоволява ежедневните
нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от
личните си имущества. Поради което за неплатената издръжка за времето, за
което същата се дължи въз основа на Съдебно решение, респ. Определение,
лицето носи не само гражданска, но и наказателна отговорност. Същата дори
е изискуема от началото на месеца, за който се отнася, и не следва да се
изчаква неговото изтичане. За пълнота на настоящото изложение сладва да се
посочи, че задължения на бащата към банкови и кредитни институции не
могат да попречат на даването на издръжка, за която същият е осъден, тъй
като родителските задължения стоят на първо място и се ползват с приоритет
пред всички други задължения. За да бъде освободен от задължението си за
даване на издръжка, за която е осъден, деецът следва да представи безспорни
доказателства, че е давал такава. Съобразно Съдебният акт присъдените суми
следва да се привеждат на родителя, на когота са предоставени за
упражняване родителските права, и който е законен представител.
Подсъдимите прават грешката, която много разведени/разделени
съпрузи/съжители правят, че не искат да дават пари на бившия
съпруг/съпруга/съжител, с който/която са разведени. Все пак присъдената
сума е за задоволяване нуждите на детето и родителят, на когото са
присъдени родителските права е този, който най-добре може да прецени от
какво имат нужда децата. Дори да е дадена определена сума на детето и тя да
е похарчена неразумно от него, това не означава, че сумата е дадена за
издръжка. Това се счита за даден подарък, какъвто не е забранено, а е
нормално да се прави. Сумата за издръжката обаче следва да се привежда на
родителя, на когото са предоставени родителските права, за да може да
откликва на нуждите на детето.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият
А.Г.М. е годен субект на престъплението.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Налице е умисъл,
като форма на вината. Бездействието на подсъдимия и неизпълнението на
задължението му за издръжка е напълно съзнателно. Деянието е извършено с
цялостно изразени волеви и интелектуален моменти на умисъла, при
съзнаване неговия общественоопасен характер, както и последиците –
общественоопасни. Подсъдимият А.М. е имал знание за дължимостта на
издръжката на своето дете – низходящ, с цел предоставяне на средства за
задоволяване на потребностите за физическото и духовното развитие на
детето, съгласно Съдебното определение за присъждането й, което му е било
известно (, тъй като е подписал сам документите в Съда), знаел е и точния
размер на тази издръжка, че се дължи ежемесечно, както и периодът, за който
не е внесъл вноските, разбирал е и характера (неотменимост и периодичност с
месечно престиране на сума) на задълженията си. Въпреки това напълно
осъзнато е бездействал за прякото му изпълнение, чрез плащане, поради това
8

от волева страна, безспорно е предвиждал сигурното и възможно настъпване
на престъпния резултат - вредните последици, обхващащи ежемесечната
издръжка, от която е била лишена детето му и по този начин лишава детето си
от необходимите материални средства, определени по съответния
гражданскоправен ред, и тъй като и последните са били предвиждани от него
– налице е прекият му умисъл за извършване на престъплението. Обективната
невъзможност за изпълнение на задължението за издръжка, поради липсата на
материални възможности за това, няма за последица липса на субективна
страна на деянието. За да бъде то съставомерно и от субективна страна (както
вече бе посочено), достатъчно е само и единствено деецът да съзнава, че -
първо, има установено с влязъл в сила Съдебен акт парично задължение
(изискуемо и ликвидно) да заплаща издръжка, и второ - че не плаща.
Причините за неплащането са без всякакво правно значение, както вече бе
посочено по-горе в настоящото изложение.
По изложените съображения, Съдът призна подсъдимият А.Г.М. за
виновен в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, която
правна квалификация и е възведена с внесения ОА.
Подсъдимият А.Г.М. е роден на ************ година в град
Първомай, област Пловдив, с ЕГН **********. Български гражданин е от
български произход. С настоящ адрес е в град ************ и с адрес за
призваване е в град Свиленград, бул.„България” № 57, област Хасково, чрез
адвокат Д.Т., като понастоящем живее във Федерална Република Германия,
където и работи. С основно образование е. Не е женен. Не е осъждан.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно: принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 183, ал.
1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 1 година или
„Пробация”. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК дава възможност на Съда да
избере едно измежду две, предвидени като основни наказания – „Лишаване от
свобода” или „Пробация”. Наказанието „Лишаване от свобода” няма
специален минимум, което позволява замяната му с друг вид наказание при
условията на чл. 55 от НК. При условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” от НК
наказанието „Пробация” може да бъде заменено с „Глоба”.
За пълнота следва да се посочи, че по отношение на подсъдимия не
може да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като не са
възстановени причинените от престъплението имуществени вреди.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
9

обстоятелства по смисъла на закона. Обсъждайки въпросът за следващото се
наказание, което да бъде наложено на подсъдимия А.М., за престъплението в
извършването на което той беше признат за виновен, в спазване на правилото
на чл. 54 от НК, Съдебният състав взе предвид, от една страна обществената
опасност на дееца – невисока предвид чистото му съдебно минало и тази на
деянието, която е завишена предвид стойността на неплатената издръжка за
ненавършилото пълнолетие дете (сравнено с минималната работна заплата за
страната за 2020 година в размер на 610 лв. съгласно ПМС № 350/19.12.2019
година, за периода от 01.01.2021 година до 31.03.2022 година в размер на 650
лв. съгласно ПМС № 331/26.11.2020 година и от 01.04.2022 година в размер
на 710 лв. съгласно ПМС № 37/24.03.2022 година) - за да прецени, че е
налице завишената обществена опасност на деянието Съдът отчете и
завишеното обществено недоволство и критика към подобни престъпни
деяния. Взеха се предвид и причините за извършване на престъплението -
ниското правно съзнание и култура на подсъдимия, незачитане на
установения в страната правов ред за поведение в обществото и
неизпълнение на родителските задължения от страна на подсъдимия, т.е.
липсата на чувство за отговорност и родителски дълг. Отчетоха се и други
смекчаващи отговорността обстоятелства, с която правна характеристика се
съобрази Съдът – добрите характеристични данни, липса на изградени
престъпни навици, направеното признание от подсъдимия, изразеното
критично отношение към деянието, декларираното желание за в бъдеще
добросъвестно да заплаща дължимите суми за месечната издръжка на детето,
както и трудовата му ангажираност към момента. В тази връзка не може да се
отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на подсъдимия,
доколкото възрастта от 34 години предполага житейски опит, който е
достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин,
позволяващ му да не извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не
може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на
смекчаващо вината обстоятелство. Също така, съобрази се с оценка на
отегчаващо обстоятелство - значителният брой неплатени вноски,
многократно надвишаващи минимално предвидените за съставомерността на
деянието, което безспорно завишава обществената опасност с оглед
продължителния период на бездействието, довело в последица до
ограничаване възможностите за социално развитие на детето и до
затруднения за другия родител да покрива ежедневните му нужди,
осигурявайки необходимите парични средства неговата издръжка. Взе се
предвид и фактът, че подсъдимият се намира в трудоспособна възраст.
Съобразно относителната тежест на тези релевантни за отговорността
обстоятелства, Съдът прецени че индивидуализацията на наказанието следва
да се проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие съотношение на
превес на смекчаващите обстоятелства. Последните, в случая не са нито
многобройни, нито пък изключителни, поради което не обосновават
основание за смекчаване на наказателната репресия при условията на чл. 55,
10

ал. 1 от НК, когато и най – лекото, предвидено в закона наказание, би се
оказало несъразмерно и неоправдано тежко, с оглед индивидуалната
обществена опасност на конкретното деяние и дееца. Т.е. Съдът в настоящия
си състав намира, че не са налице предпоставките за налагане на наказание
при условията на чл. 55, ал. 1 от НК, за да преценява дали приложението му е
по-благоприятно за дееца, тъй като както вече бе посочено не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, когато и
най–лекото предвидено в чл. 183, ал. 1 от НК наказание ще бъде
несъразмерно тежко, предвид завишената степен на обществена опасност на
деянието, свързана със стойността на предмета на престъплението и
невъзстановяване на имуществената вреда.
За престъплението, в което подсъдимият М. беше признат за
виновен – чл. 183, ал. 1 от НК в материалната наказателна норма, както вече
бе посочено, предвидени в условия на алтернативност са две наказания –
„Лишаване от свобода” и „Пробация”. Измежду посочените и мотивиран от
предходните съображения, относно индивидуализацията, респ.
обстоятелствата, релевантни за отговорността, Съдът прецени по-тежкото
измежду двете алтернативно предвидени такива, а именно наказанието
„Лишаване от свобода” (по първата алтернатива на закона) за по-подходящо в
случая, с оглед целите, предвидени в чл. 36 от НК и личността на дееца, както
и предвид обстоятелството че се намира в чужбина.
Като анализира така индивидуализиращите отговорността
обстоятелства настоящият Съдебен състав счете, че в конкретния казус е
налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, значението на
които до известна степен неутрализира ефекта на отегчаващото
отговорността обстоятелство и следва на подсъдимия М. да се наложи
наказание в размер около минималния, предвиден в Общата част на НК.
Поради това, съобразно изложените правни аргументи и в рамките
на предвидената в чл. 183, ал. 1 от НК санкция, Съдебният състав определи и
наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” в размер на 4
месеца. Съдът счита че за даване възможност на подсъдимия да изпълнява
трудовата си функция и да изплаща издръжка на детето си ще е достатъчен
посочения срок. За да определи точно този размер на наказанието „Лишаване
от свобода”, Съдът се съобрази и с обстоятелствата, че подсъдимият на
фазата на БП изразява критично отношение към деянието, както и декларира
желание за в бъдеще добросъвестно да заплаща дължимите суми за месечната
издръжка на детето.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, Съдът отложи изпълнението на
така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години,
считано от влизане в сила на Присъдата, тъй като наложеното наказание е до
3 години, лицето не е осъждано и за постигане на целите на наказанието и за
поправянето на подсъдимия не е необходимо да изтърпи наказанието
ефективно.
Така индивидуализираното наказание ще въздейства в достатъчна
11

степен върху личността на подсъдимия като предизвика положителни
промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще,
без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на
наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция. В
случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с него подсъдимият ще бъде предупреден, че подобно
поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с
което ще му даде възможност да преосмисли напълно извършеното. Съдът се
надява с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско
правосъзнание, за да не допуска занапред подобни престъпления. От друга
страна индивидуализирано така по вид и размер, наложеното наказание,
Съдът прецени за необходимо, достатъчно и справедливо наказание за
постигане целите на наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК, а
именно: да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Относно разноските:
По делото не се констатираха такива.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
12

Номер на акта:	17
Дата:	10 август 2022 г.
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20225620200477
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 август 2022 г.

Присъда по дело №477/2022 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите