Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
3789
Година 2016 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански състав
На 09.12
Година 2016
В публично
заседание на 01.12.2016 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
Вера Тодорова
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
номер 17495 по описа за 2015
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по реда на чл.310 и
следващите от ГПК.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищцата ***. *** моли съдът да постанови
решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед №
РД-08-202/27.10.2015 г. на Директора на ответното училище, да я възстанови на
предишната работа, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение за
оставането на ищцата без работа поради уволнението през периода 28.10.2015 г. – 28.04.2016 г. в размер общо на
4 200 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в
исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Ответникът СУ (към момента на подаване на
исковата молба - СОУ) “Христо Груев Данов” – гр. Пловдив оспорва обективно
съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли изцяло
като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в
писмена защита съображения. Прави възражение за прихващане, като моли съдът,
ако уважи иска за заплащане на обезщетение на ищцата за времето, през което е
останала без работа поради уволнението, с присъденото обезщетение да бъде
прихванато изплатеното на ищцата от ответника обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ
в размер на 1 575, 12 лева. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищцата на пълномощника й адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените доводи от страните, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, а и
от събраните по делото писмени
доказателства и заключението от 21.11.2016 г. на вещото лице по ССЕ се
установява, че действително ищцата е работила по трудово правоотношение при
ответника от 14.01.1993 г., последно (на основание подписано между страните на 28.10.2013
г. допълнително споразумение към трудовия договор – л.33 от делото) на
длъжност „***“ (а не ***, както твърди ищцата). С процесната
Заповед, връчена на ищцата на 28.10.2015 г., считано от 28.10.2015 г. трудовото
правоотношение с *** е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ –
поради това, че ищцата не притежава необходимото образование за *** на „***“,
като със самата Заповед е било разпоредено на ищцата да се изплатят обезщетения
по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 2 брутни трудови възнаграждения, и по чл.224,
ал.1 от КТ за 109 дни неползван платен годишен отпуск.
Действително, във връзка с
оптимизацията на *** в ответното училище, с връчено на ищцата на 22.10.2015 г.
уведомително писмо, на *** са били връчени и два броя длъжностни характеристики
за длъжността „***“, в сила от 07.09.2015 г. – за длъжността „***“ и „***“ и е
бил даден тридневен срок на ищцата да представи доказателства, че притежава
висше образование със специалностите, необходими за заемането на длъжността - „***“,
„***“, придобита квалификация „***“ и право да *** двете *** в *** ***,
алтернативно – ако желае да заеме другия пълен ***, в който случай ще *** ***
по „***“ с *** *** „***“ – в тридневен срок да представи доказателства, че
притежава завършено висше образование със специалност „***“ и за квалификацията
й, позволяваща да *** „***“ в *** и *** ***.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че действително ищцата притежава висше образование
по специалността „***“, както и *** квалификация и квалификация да *** *** „***“
в *** ***, но не притежава висше образование по специалността „***“ или „***“,
нито – квалификация да *** *** „***“ в *** *** – поради което съдът намира,
че действително ищцата не притежава
необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се
явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а оттук – с
оглед на акцесорния им характер, като неоснователни и недоказани следва да се
отхвърлят и обективно съединените с него искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
С оглед на изхода от спора ищцата
следва да заплати на ответната страна направените разноски за производството по
делото в размер общо на 1 350 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕГН **********,***, Адвокатска
кантора „***“, адв. ***, против СУ „Христо Груев Данов“ – гр. Пловдив, ЕИК: *********,
представлявано от *** ***, със съдебен адрес:***, офис ***, адв. ***, обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ - за признаването за незаконна и отмяната като такава на Заповед
№ РД-08-202/27.10.2015 г. на Директора на ответното училище, да я възстанови на
предишната работа, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение за
оставането на ищцата без работа поради уволнението през периода 28.10.2015 г. – 28.04.2016 г. в размер общо на
4 200 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, както и
направените разноски за производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ. ОСЪЖДА
***, с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА СУ „Христо Груев Данов“, с
посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, направените
разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 350 лева. Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 15.12.2016 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
ПАВЕЛ ПАВЛОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Т.