Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. София, 01.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-12 състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести януари две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЮ ЗГУРОВ
при секретаря Ирина Василева, като
разгледа докладваното от съдия Згуров
гражданско дело № 14719 по описа на съда
за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените от ищеца „Б.П.Б.“ АД срещу
ответника С.А.С. обективно и кумулативно съединени искове с правни основания
чл.17, т.1, б. „б“ от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1896/2006 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА във вр. с чл.626 ГПК във вр. с чл.430, ал.1 ТЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД
относно признаването за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
вземането по издадената на 07.06.2017г. по ч.гр.д.№4474/2017г. по описа на
Софийски градски съд, I-22 състав Европейска заповед за плащане в размер на 195 583 лв., представляващо част от дължима
главница в пълен размер от 3 144 502,09 лв. съгласно договор за
кредит №132/2993г. и анексите към него, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 07.04.2017г. до
изплащане на вземането, и осъждането на ответника да заплати тези суми, заедно
с разноските по делото във връзка с издаването на европейска заповед за плащане
на ищеца.
Ищцовата банка основава исковете си с твърденията, че е
депозирала пред СГС заявление за издаване на Европейска заповед за плащане, въз
основа на което е било издадена такава, но длъжникът и ответник в настоящото
производство е подал възражение срещу нея, с което оспорил вземането. Поради
това и поради обстоятелството, че ответникът е солидарен длъжник по договор за
кредит № 132/2003г. сключен между ищцовата банка и „БГ П.“ ООД и сключените във
връзка с него Анекс А1-132/2003 от 04.12.2003 г., Анекс А2-132/2004 от
19.05.2004 г., Анекс А3-132/2004 от 22.12.2004 г., Анекс А4-132/2005 от
29.04.2005 г., Анекс А5-132/2006 от 26.04.2006 г., Анекс А6-132/2006 от
30.05.2006 г., Анекс А7-132/2007 от 10.04.2007 г., Анекс А8-132/2007 от
10.12.2007 г., Анекс А9-132/2008 от 30.04.2008 г., Анекс А10-132/2008 от
23.06.2008 г., Анекс А11-132/2009 от 27.01.2009 г., Анекс А12-132/2009 от
28.04.2009 г., Анекс А13-132/2010 от 29.04.2010 г., Анекс А14-132/2010 от
29.05.2010 г., Анекс А15-132/2010 от 21.09.2010 г., Анекс А16-132/2011 от
30.03.2011 г., Анекс А17-132/2011 от 30.05.2011 г., Анекс А18-132/2011 от
29.06.2011 г., Анекс А19-132/2011 от 30.08.2011 г., Анекс А20-132/2011 от
29.09.2011 г., Анекс А21-132/2012 от 24.08.2012 г., Анекс А22-132/2013 от
20.05.2013 г., Анекс А23-132/2013 от 07.10.2013 г., Анекс А24-132/2014 от
29.05.2014 г., Анекс А25-132/2014 от 30.06.2014 г., Анекс А26-132/2014 от
28.11.2014 г., Анекс А27-132/2015 от 27.03.2015 г. и Анекс А28-132/2015 от
29.06.2015 г. сочи, че дължи претендираното вземане, представляващо част от
дължимата и падежирала на 30.09.2015г. главница по кредита.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба такъв
постъпи от страна на ответника С., като с него последният оспорва предявените
искове. Сочи, че те са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, защото
кредитът към 30.09.2015г. не е бил изискуем, както и поради това, че той не е
солидарен длъжник по него, а поръчител, който отговаря само доколкото
кредиторът е предявил иск спрямо длъжника в шестмесечен срок съгласно чл.147,
ал.1 ЗЗД. Твърди, че ищцовата банка не е предявила иск спрямо длъжника в
шестмесечния срок по чл.147 ЗЗД, при което той в качеството на поръчител вече
не е задължен по договора за кредит.
В съдебното заседание, ищцовото дружество се представлява
адв.Д., която поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи и претендира
за разноски по делото.
Ответникът не се яви лично в съдебното заседание, той беше
представляван от пълномощника му адв.Г., която оспорва исковете като
неоснователни, моли съда да ги отхвърли и претендира за разноски по делото.
След
като взе предвид изложеното в исковата молба, събраните доказателства по делото
и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото като писмено
доказателство по делото Решение №5173/27.07.2018г. постановено по
гр.д.№13052/2017г. по описа на СГС, I-11 състав, влязло в сила на 1604.2020г., след като е
било потвърдено с решение на Апелативен съд –София, което не е допуснато до
касационно обжалване с Определение №264/16.04.2020г. постановено по
т.д.№1807/2019г. по описа на ВКС, ТК, предявеният от „Б.П.Б.” АД, ЕИК ******срещу С.А.С. с адрес ***,
роден на ***г. осъдителен иск с правно
основание чл.430 ТЗ за сумата от 100 000 лева, представляваща част от
вземане в общ размер от 3 144 502,09 лева- дължима главница по
Договор за кредит №132/2003 от 18.03.2003г. и Анекс А1-132/2003 от 04.12.2003г.,
Анекс А2-132/2004 от 19.05.2004г., Анекс А3-132/2004 от 22.12.2004г., Анекс
А4-132/2005 от 29.04.2005г., Анекс А5-132/2006 от 26.04.2006г., Анекс
А6-132/2006 от 30.05.2006г., Анекс А7-132/2007 от 10.04.2007г., Анекс
А8-132/2007 от 10.12.2007г., Анекс А9-132/2008 от 30.04.2008г., Анекс
А10-132/2008 от 23.06.2008г., Анекс А11-132/2009 от 27.01.2009г., Анекс
А12-132/2009 от 28.04.2009г., Анекс А13-132/2010 от 29.04.2010г., Анекс
А14-132/2010 от 29.05.2010г., Анекс А15-132/2010 от 21.09.2010г., Анекс А16-132/2011
от 30.03.2011г., Анекс А17-132/2011 от 30.05.2011г., Анекс А18-132/2011 от
29.06.2011г., Анекс А19-132/2011 от 30.08.2011г., Анекс А20-132/2011 от
29.09.2011г., Анекс А21-132/2012 от 24.08.2012г., Анекс А22-132/2013 от
20.05.2013г., Анекс А23-132/2013 от 07.10.2013г., Анекс А24-132/2014 от
29.05.2014 г., Анекс А25-132/2014 от 30.06.2014 г., Анекс А26-132/2014 от
28.11.2014г., Анекс А27-132/2015 от 27.03.2015г. и Анекс А28-132/2015 от
29.06.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от 19.08.2016 г. до
окончателното й изплащане е отхвърлен.
Единствената причина за отхвърлянето на този
иск е обстоятелството, че съдът е приел, че ответникът не е солидарен длъжник
по смисъла на чл.101 ЗЗД, а поръчител, като кредиторът не е предявил иск срещу
длъжника по договора за кредит в шестмесечен срок от настъпването на падежа-30.09.2015г.
и при това положение, ответникът С. на основание чл.147, ал.1 ЗЗД вече не
отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за кредит.
Това
решение е влязло в сила по отношение на друга част от същото вземане в общ
размер на 3 144 502,09 лв. и между същите страни. Съгласно чл.297 ГПК
неговата сила на пресъдено нещо следва да бъде зачетена в настоящото
производство.
Според
Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК, при отхвърляне на частичния иск
като неоснователен, ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата непредявена част от
вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичният иск, се
отрича цялото спорно право. Следователно СПН обхваща цялото вземане, т. е. това
решение се ползва със СПН и по отношение на непредявената част от вземането,
включително и относно правопораждащите факти. Тази позиция на ВКС е изразена и
в т. 9 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСТТК на ВКС -
"обективните предели на СПН, когато правото е отречено, обхващат
установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало или че
е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или
погасило към момента на приключване на съдебното дирене". Силата на
пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния
иск разпростира действието си и за
непредявената част, защото от гледна точка на материалното право
несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на
правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право
факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем
според твърденията на ищеца.
В случая очевидно ищцовата банка е предявила макар и не
цялото вземане, друга част от него, по отношение на която важи напълно
посоченото по-горе относно останалата непредявена част от вземането при
отхвърлен с влязло в сила решение частичен иск.
Основанието за отхвърлянето на иска е непредявяването на иск
спрямо кредитополучателя в срок от 6 месеца след настъпването на
падежа-30.09.2015г., т.е до 30.03.2016г. Това обстоятелство не се опровергава
от представените и приети в настоящото производство писмени доказателства,
поради което се налага извода, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни само на това основание, без да се налага да бъдат обсъждани
останалите събрани доказателства по делото.
Поради неоснователността на предявените искове, на основание
чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от
него разноски по делото, които се състоят в заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 3000 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК №******срещу ответника С.А.С., роден на ***г., с
адрес: гр.Верея, Република Гърция, ул.“******, обективно и кумулативно съединени искове с
правни основания чл.17, т.1, б. „б“ от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №
1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА във вр. с чл.626 ГПК във вр. с чл.430, ал.1 ТЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД относно признаването за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца вземането по издадената на 07.06.2017г. по
ч.гр.д.№4474/2017г. по описа на Софийски градски съд, I-22 състав Европейска заповед за плащане
в размер на 195 583 лв., представляващо част от дължима
главница в пълен размер от 3 144 502,09 лв. съгласно договор за
кредит №132/2993г. и анексите към него, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 07.04.2017г. до
изплащане на вземането, и осъждането на ответника да заплати тези суми, заедно
с разноските по делото във връзка с издаването на европейска заповед за плащане
на ищеца.
ОСЪЖДА „Б.П.Б.“ АД, ЕИК №******да заплати
на С.А.С., роден на ***г., с адрес: гр.Верея, Република Гърция, ул.“******
сумата от 3000 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Апелативен съд-София.
СЪДИЯ: