№ 232
гр. *****, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100483 по описа за 2022 година
Производството по делото се води по искова молба С. С. Ю. ЕГН **********, с
постоянен адрес с. ****** срещу Прокуратура на Република България с адрес гр. София,
бул. Витоша №2.
Ищецът твърди, че на 27.05.2011г. с постановление бил привлечен в качеството на
обвиняем по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-***** при ОДМВР гр. ***** за това, че на
15.08.2010 г. в ******, област - *****, в съучастие като съизвършител с М. С. Ю., Х. С. Ю. и
Х. С. Ю. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието но своето съдържание се
отличава с особена дързост - престъпление по чл. 325 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от
НК.
Била му взета мярка за неотклонение „Подписка” и бил разпитан в качеството на
обвиняем в присъствието на упълномощен от него защитник. Ищецът дал подробни
обяснения по обвиненията, в които отрекъл участието си в престъпните деяния.
При предявяване на разследването ищецът с неговия защитник искал производството
по делото да бъде прекратено, поради липса на събрани доказателства, но това не се
случило.
Срещу него бил внесен обвинителен акт, затова, че на 15.08.2010 г. в ******, област -
*****, в съучастие като съизвършител с М. С. Ю., Х. С. Ю. и Х. С. Ю. извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с особена дързост -
престъпление по чл. 325 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
1
Било образувано НОХД № 513/2011 г. по описа на РС *****. По делото били
проведени редица открити съдебни заседания, в които се извършили множество съдебни
следствени действия. Въпреки липсата на достатъчно доказателства за виновността на
ищеца, представителят на прокуратурата поддържал предявените срещу него обвинения и
пледирал за налагане на наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието
изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66 ал, 1 от
НK.
С присъда № 23/21.03.2013г., съдът признал ищеца за невинен и го оправдал по
повдигнатите му обвинения.
Прокуратурата протестирала оправдателната присъда пред Окръжен съд гр. *****,
било образувано ВНОХД № 992/2013г. по описа па Варненския окръжен съд. В открито
съдебно заседание, проведено на 17.10.2013г., протестът бил поддържан от представителя
на въззивната прокуратура.
С Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г., Варненският
окръжен съд отменил присъда № 23/21.03.2013 г. на ПРС, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и върнал делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд.
Въз основа на отменителното решение на контролната инстанция и по същия
обвинителен акт, в Районен съд гр. ***** било образувано НОХД № 580/2013г.. Всички
процесуални и съдебни следствени действия били отново извършени при повторното
разглеждане на делото, като се провели и нови. След приключване на съдебното следствие,
представителя на прокуратурата пледирал ищеца да бъде признат за виновен и му се наложи
наказание „Лишаване от свобода” с прилагане на института на чл. 66 ал. 1 от НК.
С присъда № 1/11.01.2016г. съдът признал ищеца за невинен и го оправдал по
повдигнатите му обвинения.
Недоволна от постановения съдебен акт, прокуратурата отново го протестирала, с
искане въззивната инстанция да отмени оправдателната присъда и да постанови нова, с
която да признае за виновен ищеца и да му наложи съответното наказание.
По протеста било образувано ВНОХД № 203/2017 г. по описа на Варненския окръжен
съд. В открито съдебно заседание, проведено на 20.04.2017г., протестът бил поддържан от
представителя на въззивната прокуратура.
С Решение № 113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г. Варненският
окръжен съд потвърдил присъда № 1/11.01.2016 г. по НОХД № 580/2013г. на Районен съд
гр. *****.
На основание чл. 412 ал. 2 т. 1 от НПК, решението на въззивния съд, потвърждаващо
оправдателната присъда на първоинстанционния съд, влязло в законна сила на 25.05.2017г..
Ищецът твърди, че привличането му в качеството на обвиняем и вземането на мярка за
неотклонение във фазата на досъдебното производство и повдигането на обвинение с
обвинителния акт му създало значителни притеснения и негативни изживявания.
2
Действията на разследващия орган, контролиран от прокуратурата призоваване в качеството
на обвиняем, привличане в качеството на обвиняем, вземане на мярка за неотклонение,
разпит на обвиняем, както и самите действия на ответната институция - повдигане и
поддържане на обвинение с настояване за налагане па наказание, протестиране на
оправдателните присъди, предизвикали у ищеца емоционален стрес и непрекъснато
психическо напрежение. Ищецът твърди, че в резултат от тези действия станал напрегнат,
потиснат, тревожен и разконцентриран. Трудно заспивал, сънят му бил неспокоен.
Събуждайки се, ищеца започвал да мисли за проблема с правосъдието и неяснотата от
изхода на наказателното производство го изпълвал е тревога.
Ищецът твърди, че изпитвал неудобство и стеснение от близките, семейството й
приятелите си, които разбрали за обвинението срещу него, защото никога не бил се
сблъсквал с правораздавателна и правоохранителната системи (не бил осъждан, нямал
полицейска регистрация) и се ползвал с добро име в обществото. Затворил се в себе си и
ограничил социалните си контакти. Чувствал се унизен, когато като последица от
привличането в качеството на обвиняем му била извършена полицейска регистрация, чрез
дактилоскопиране и фотографиране. Чувството за нееправидливост на обвинението спрямо
мен се засилвалои от факта, че в инцидента, предмет на разследване в наказателното
производство, ищеца твърди, че бил бит и му били нанесени телесни увреждания.
Гореописаните действия довели до здравословни проблеми от психологическо и
психиатрични естество. Ищецът станал нервен, раздразнителен, мнителен и напрегнат,
обзели го натрапчиви мисли, чувство на безизходица и неясно бъдеще. Страдал от
главоболие, силно притеснение и получавал задух, които особено се обостряли, когато
наближавала датата на поредното съдебно заседание.
Ищецът не потърсил медицинска помощ веднага, тъй като се надявал тези състояния
да отзвучат, но това не се случило. Състоянието му се влошило. След приключване на
наказателното производство, ищецът потърсил невролог и психиатър. Бил диагностициран с
органични налудно разстройство; тежък депресивен епизод с психотични симтоми;
рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод - тежък, без психотичми
симптоми, като му било назначено медикаментозно лечение.
Твърди, че наказателното производство от момента на привличането му в качеството
на обвиняем до влизането на присъдата в сила, продължило седем години. Tози срок бил
прекомерно продължителен, спрямо фактическата и правна сложност ма делото, като той с
процесуалното си поведение не е ставал причина за това. Докато се водило досъдебното
производство бил призоваван два пъти, а в съдебната фаза на процеса участвал в абсолютно
всички открити съдебни заседания пред първоинстанционния и въззивния съд. Считам, че с
продължилият седем години наказателен процес е нарушено правото му на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, съгласно изискването на чл. 6 §1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи и чл. 22 от ИПК.
Ищецът твърди, че е упълномощил адвокат по досъдебното и съдебните производства
като му заплатил следните суми:
3
По ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-***** при ОДМВР гр. ***** - 360 лева;
По НОХД № 513/2011.г по описа па PC гр. ***** - 480 лева;
По ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. ***** - 300 лева;
По НОХД № 580/2013 г. по описа на PC гр. ***** 1 100 лева;
По ВНОХД № 203/2017 г.по описа на ОС гр. ***** - 500 лева;
Общо заплатеното от него възнаграждение за адвокатска защита за цялото наказателно
производство възлизало на 2740 лева.
Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
8000 лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в
следствие на незаконно повдигнатото обвинение по чл.325, ал.2, пр.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2
от НК, изразяващи се в причинени притеснения и негативни изживявания, емоционален
стрес и непрекъснато психическо напрежение, напрегнатост, потиснатост, тревожност,
безпокойство, неудобство, чувство на унизеност, отбягване на обичайната социална среда,
обезщетение за забавено изпълнение върху нея в размер на 2 437.97лева, считано от
19.05.2019г. до датата па завеждане на исковата молба - 19.05.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата от 8000 лева, считано oт датата на предявяване на исковете пред
ПРС 19.05.2022г. до окончателното им изплащаме на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ и
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД;
4000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6,
пар.1 от КЗПЧОС, изразяващи се в причинени притеснения и негативни изживявания,
емоционален стрес и непрекъснато психическо напрежение, напрегнатост, потиснатост,
тревожност, безпокойство, неудобство, чувство на унизеност, отбягване на обичайната
социална среда, обезщетение за забавено изпълнение върху нея в размер на 1246,77 лева,
считано от 19.05.2019г. до датата на завеждане на исковата молба - 19.05.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от 4000 лева, считано oт датата на предявяване на
исковете пред ПРС 19.05.2022г. до окончателното им изплащане на основание чл. 2б, ал. 1
от ЗОДОВ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД;
2740 лева, представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди,
изразяващи се в заплащане на възнаграждения за адвокат в наказателното производство,
обезщетение за забавено изпълнение върху нея в размер на 835.01 лева, считано от
19.05.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба 19.05.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 2740 лева, считано от датата па предявяване на исковете пред
ПРС - 19.05.2022 г. до окончателното им изплащане на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ
и чл. 86 ал. 2 от ЗЗД;
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
В него излага, че исковата молба е допустима, но неоснователна и недоказана.
4
Счита, че така подадената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като е недоказана
по основание и размер.
По отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди не били налице
доказателства, пораждащи обективната отговорност на ответника - Прокуратура на
Република България, а именно: не били посочени ясни и непротиворечиви доказателства за
изложените от ищеца настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност,
безпокойство, неудобство, чувство на унизеност от повдигнатото обвинение.
Нямало доказателства да съществува пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между недоказаните, но твърдени неимуществени вреди, понесени от ищеца, и
воденото срещу него наказателно производство.
Ищецът е представил медицински документи, от които се установява, че е
диагностициран с психични проблеми повече от една година след прекратяване на
увреждането, за което претендира обезщетение, а освен това и страда от болест на
Алцхаймер, които обстоятелства пряко противоречали на връзката на обстоятелствата,
посочени в тези документи и воденото срещу него наказателно производство.
Оспорва се претенцията за обезщетение на имуществени вреди в размер на 2740 лева
по направени разноски за адвокатско възнаграждение в хода на досъдебното производство.
Не били ангажирани доказателства, които да удостоверяват реално изплатена сума за
адвокатско възнаграждение.
Оспорва се претенциите за забавено изпълнение съответно в размер на 2437,97 лева и
835,01 лева по отношение на евентуално настъпилите неимуществени и имуществени вреди,
тъй като при присъждане на обезщетение по ЗОДОВ се дължало компенсаторна лихва, но не
и мораторна лихва.
В евентуалност в случай на уважаване на иска се иска намаляване на размера му.
В хода на съдебното производство ищецът чрез процесуалният си представител
поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Ответната страна Прокуратурата
на Република България оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли да бъдат
отхвърлени, в случай, че съдът намери исковете за основателни се моли да не бъдат
уважавани в искания размер.
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните
доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От Присъда № 1/2016г. по описа на ПРС,; Решение № 113/25.05.2017г. по ВНОХД №
203 по описа на ВОС за 2017г.; Обвинителен акт, НОХД №513/2011г., ПД №150/2011г. по
преписка вх. № 1408/2010г. по описа на РП[1]*****, по досъдебно производство №
2122/2010г. по описа на РУП на МВР-*****,; Разпореждане № 1112/11.11.2011г. по НОХД
№ 513/2011 по описа на ПРС, Протест с № 1408/ 10 от 22.03.2013г.; Протест № 1408/10 от
12.01.2016г.;.; както и НОХД № 580/2013г. по описа на РС-*****, ведно с ВНОХД №
203/2017г. по описа на ВОС, ВНОХД № 992/2013г. по описа на ВОС, НОХД № 513/2011г.
5
по описа на ПРС и ДП № 2122/2010г. по описа на РУ на МВР[1]***** се установява, че
ищецът на 27.05.2011г. с постановление бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №
2122/2010 г. по описа на РУП-***** при ОДМВР гр. ***** за това, че на 15.08.2010 г. в
******, област - *****, в съучастие като съизвършител с М. С. Ю., Х. С. Ю. и Х. С. Ю. е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието но своето съдържание се отличава с особена
дързост - престъпление по чл. 325 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Взета му е мярка
за неотклонение „Подписка” и е разпитан в качеството на обвиняем в присъствието на
упълномощен от него защитник.
В разпита си като обвиняем ищецът отрича да е извършил хулигански действия.
Срещу ищеца е внесен обвинителен акт, затова, че на 15.08.2010 г. в ******, област -
*****, в съучастие като съизвършител с М. С. Ю., Х. С. Ю. и Х. С. Ю. извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с особена дързост -
престъпление по чл. 325 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. По внесения обвинителен
акт е образувано нохд 513/2011г. по описа на РС ***** на 21.10.2011г.. По делото са
проведени 4 открити съдебни заседания. Откритите съдебни заседания са отлагани поради
искания за събиране на доказателства от страните включително и на защитника на ищеца
подсъдимия С. Ю. – за назначаване на СППЕ, за повторен разпит на вещото лице Б..
Производството по делото е било отложено по молба на адв. К. с вх.№ 4962/30.10.2011г.
поради ангажираността му в друго производство, поради молба с вх.№ 629/05.02.2013г. на
защитника на Х. Ю. адв.М. поради ангажираността й в друго производство, поради молба на
защитника на Х. Ю. адв.М. поради ангажираността й в друго производство.
По време на съдебната прения представителя на прокуратурата поддържа предявените
срещу ищеца обвинения и пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода” за срок
от шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три години на
основание чл. 66 ал, 1 от НK. Защитника на под.С. Ю. и С. Ю. моли за оправдателна
присъда.
Производството по делото е приключило с присъда № 23/21.03.2013г., с която съдът е
признал ищеца за невинен и го оправдал по повдигнатите му обвинения.
Прокуратурата протестира оправдателната присъда пред Окръжен съд гр. *****,
образувано е ВНОХД № 992/2013г. по описа на Варненския окръжен съд. В проведеното
едно открито съдебно заседание на 17.10.2013г., протестът е поддържан от представителя на
въззивната прокуратура.
С Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г., Варненският
окръжен съд отменя присъда № 23/21.03.2013 г. на ПРС, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и връща делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Въз основа на Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г.,
6
Варненският окръжен съд в Районен съд гр. ***** е образувано НОХД № 580/2013г.. По
него са повторени всички процесуални и съдебни следствени действия и са проведени и
нови. Производството по това дело е протекло в шест открити съдебни заседания.
Производството по делото е било отложено по молба на адв. К. с вх.№
4512/09.10.2014г. поради ангажираността му в друго производство, отложено заради
неявяване на подсъдимия С. Ю. поради заболяването му и ангажираността на адв.К.,
отложено по молба на защитата, включително и на защитника на ищеца – подсъдим С. Ю. за
събиране на допълнителни доказателства. Производството е отложено поради молба на
адв.Н. пълномощник на Д.Д..
След приключване на съдебното следствие, представителя на прокуратурата пледира
ищеца да бъде признат за виновен и му се наложи наказание „Лишаване от свобода” с
прилагане на института на чл. 66 ал. 1 от НК.
С присъда № 1/11.01.2016г. съдът признава ищеца подсъдим за невинен и го оправдава
по повдигнатите му обвинения.
Прокуратурата протестира присъдата, с искане въззивната инстанция да отмени
оправдателната присъда и да постанови нова, с която да признае за виновен ищеца подъсдим
и да му наложи съответното наказание.
По протеста е образувано ВНОХД № 203/2017г. по описа на Варненския окръжен съд.
В проведеното едно открито съдебно заседание, на 20.04.2017г., протестът е поддържан от
представителя на въззивната прокуратура.
С Решение № 113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г. Варненският
окръжен съд потвърждава присъда № 1/11.01.2016 г. по НОХД № 580/2013г. на Районен съд
гр. *****. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
От Справка от 13.05.2011г.; Медициско удостоверение № 905/2010г. от МБАЛ „Св.
Анна-*****“ АД приложени по ДП 2122/2010г. на РС ***** се установява, че ищецът
обвиняем е с добри характеристични данни. Не е конфликтна личност, ползва се с добро име
в селото, не употребява алкохол, няма данни да злоупотребява с наркотици и други
наркотични вещества, не се движи с криминално проявени лица, няма криминални прояви.
По време на побоя от 15.08.2010г. е получи разкъсно контузна рана в областта на главата,
травматичен отток на главата, кръвонасядания по гръдния кош, ожулвания по гръдния кош,
контузия на гръдния кош, на дясната длан, ожулвания в областта на долните крайници.
С Договор за правна защита и съдействие от 27.05.2011г. между ищеца обвиняем и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 300 лева възнаграждение по
ДП 2122/2010г. на РУП *****.
С Договор за правна защита и съдействие от 18.07.2011г. между ищеца обвиняем и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 60 лева възнаграждение по
ДП 2122/2010г. на РУП ***** на основание чл.12 от Наредба №1/2004г. на ВАС.
С Договор за правна защита и съдействие от 29.03.2012г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 300 лева възнаграждение за
7
защита по нохд 513/2011г. на РС *****.
С Договор за правна защита и съдействие от 07.06.2012г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 60 лева възнаграждение по
нохд 513/2011г. на РС ***** на основание чл.14 от Наредба №1/2004г. на ВАС.
С Договор за правна защита и съдействие от 17.09.2012г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 60 лева възнаграждение по
нохд 513/2011г. на РС ***** на основание чл.14 от Наредба №1/2004г. на ВАС за явяване в
съдебно заседание на 17.09.2022г..
С Договор за правна защита и съдействие от 21.03.2013г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 60 лева възнаграждение по
нохд 513/2011г. на РС ***** на основание чл.14 от Наредба №1/2004г. на ВАС за явяване в
съдебно заседание на 21.03.2022г..
С Договор за правна защита и съдействие от 17.10.2013г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 300 лева възнаграждение за
защита по внохд 992/2013г. на ОС *****.
С Договор за правна защита и съдействие от 13.10.2014г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 500 лева възнаграждение за
защита по нохд 580/2013г. на РС *****.
С Договор за правна защита и съдействие от 15.04.2015г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 100 лева възнаграждение по
нохд 580/2013г. на РС ***** на основание чл.14 от Наредба №1/2004г. на ВАС за явяване в
съдебно заседание на 15.04.2015г..
С Договор за правна защита и съдействие от 08.06.2015г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 100 лева възнаграждение по
нохд 580/2013г. на РС ***** на основание чл.14 от Наредба №1/2004г. на ВАС за явяване в
съдебно заседание на 08.06.2015г..
С Договор за правна защита и съдействие от 07.09.2015г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 100 лева възнаграждение по
нохд 580/2013г. на РС ***** на основание чл.14 от Наредба №1/2004г. на ВАС за явяване в
съдебно заседание на 07.08.2015г..
С Договор за правна защита и съдействие от 09.11.2015г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 100 лева възнаграждение по
нохд 580/2013г. на РС ***** на основание чл.14 от Наредба №1/2004г. на ВАС за явяване в
съдебно заседание на 09.11.2015г..
С Договор за правна защита и съдействие от 14.12.2015г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 100 лева възнаграждение по
нохд 580/2013г. на РС ***** на основание чл.14 от Наредба №1/2004г. на ВАС за явяване в
съдебно заседание на 14.12.2015г..
8
С Договор за правна защита и съдействие от 11.01.2016г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 100 лева възнаграждение по
нохд 580/2013г. на РС ***** на основание чл.14 от Наредба №1/2004г. на ВАС за явяване в
съдебно заседание на 11.01.2015г..
С Договор за правна защита и съдействие от 20.04.2017г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 500 лева възнаграждение за
защита по внохд 203/2017г. на ОС *****.
От Амбулаторен лист № 374/07.07.2018г.; Амбулаторен лист № 386/21.07.2018г. се
установява, че ищеца е с поставена диагноза органично налудно (шизофренно) разстройство,
придружаваши заболявания – вредна употреба. Той е с временна неработоспособност,
предписана му е терапия
От Амбулаторен лист № 1381/18.12.2018г. е с поставена диагноза ранна болест на
Алцхаймер
От Амбулаторен лист № 30/05.01.2019г. се установява, че ищеца е с основна диагноза
тежък депресивен епизод с психотични симптоми.
От Амбулаторен лист № 306/01.06.2019г. се установява, че ищеца е с основна диагноза
рецедивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод тежък без психотични симптоми.
От Амбулаторен лист № 41/18.01.2020г. се установява, че ищецът е с основа
рецедивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод тежък без психотични симптоми.
Придружаващи заболявания сърдечна аритмия.
От Справка за съдимост с рег. № 812/10.05.2011г. се установява, че ищецът не е
осъждан към 10.05.2011г..
От показанията на св.И.И., които съдът кредитира като обективни и компетентно
изготвени се установява, че тя живее на семейни начала с ищеца. След сбиването, по време,
на което на ищеца бил нанесен побой и след като бил обвинен той се променил, затворил се
в себе си, станал нервен, не контактувал с децата си и свИ.. Ищецът станал депресивен,
разболял се след делото, много тежко преживял случилото се. Не можел да спи по цели
нощи, бълнувал. Състоянието на ищеца продължавало и до настоящ момент. Преди
обвинението ищеца бил весел човек, общувал с лекота, след обвинението се затворил в себе
си и не искал да общува с никой. Често бил с главоболие и високо кръвно налягане,
тревожен, напрегнат, разстроен. Производството по делото, по което ищецът бил обвинен
продължило около 8 години. Ищецът се чувствал така от началото на повдигнатото му
обвинение. Преди побоя ищецът не употребявал алкохол, но след него започнал да пие по
малко. Здравословните и психическите проблеми на ищеца не били само от алкохола, но и
от работата му, той имал бригада и имал проблеми там и в резултат и на производството по
делото. СвИ. придружавала ищеца при ходенето му на лекар. Според лекаря състоянието на
ищеца било първо в резултат на нанесените му удари по време на боя в областта на главата,
той имал открита рана. С цел да не се влошава заболяването Алцхаймер, лекарите
препоръчали на ищеца да не употребява алкохол, да пие лекарствата си и да бъде спокоен.
9
Ищецът се напивал от 100-200 гр. ракия като не употребявал алкохол всеки ден от
седмицата. На 03.09.2022г. той получил инсулт и инфаркт едновременно.
Предвид така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ (съдът е
допуснал техническа грешка в проекто доклада по делото – Определение №
602/01.08.2022г., като е посочил, квалификацията по т.1, на чл.2, ал.1) и чл.86 ЗЗД с искане
за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на ищеца сума в размер на
8000 лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в
следствие на незаконно повдигнатото обвинение по чл.325, ал.2, пр.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2
от НК, изразяващи се в причинени притеснения и негативни изживявания, емоционален
стрес и непрекъснато психическо напрежение, напрегнатост, потиснатост, тревожност,
безпокойство, неудобство, чувство на унизеност, отбягване на обичайната социална среда,
обезщетение за забавено изпълнение върху нея в размер на 2 437.97лева, считано от
19.05.2019г. до датата па завеждане на исковата молба - 19.05.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата от 8000 лева, считано oт датата на предявяване на исковете пред
ПРС 19.05.2022г..
Предявен е осъдителен иск по чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД с искане за
осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на ищеца сума в размер на
2740 лева, представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи
се в заплащане на възнаграждения за адвокат в наказателното производство, обезщетение за
забавено изпълнение върху нея в размер на 835.01 лева, считано от 19.05.2019 г. до датата
на завеждане на исковата молба 19.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 2740 лева, считано от датата па предявяване на исковете пред ПРС - 19.05.2022 г. до
окончателното им изплащане.
Предявен е осъдителен иск по чл.2б, ал. 1 ЗОДОВ с искане за осъждане на Прокуратура
на Република България да заплати на ищеца сума в размер 4000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок от привличането на С. С. Ю. в качеството му на
обвиняем 27.05.2011г. по ДП № 2122/2010г. по описа на РУП-***** при ОДМВР гр. *****
до влизането в сила на окончателната присъда № 1/11.01.2016 г. по НОХД № 580/2013г. на
Районен съд гр. ***** - 25.05.2017г., съгласно чл.6, пар.1 от КЗПЧОС, изразяващи се в
причинени притеснения и негативни изживявания, емоционален стрес и непрекъснато
психическо напрежение, напрегнатост, потиснатост, тревожност, безпокойство, неудобство,
чувство на унизеност, отбягване на обичайната социална среда, обезщетение за забавено
изпълнение върху нея в размер на 1246,77 лева, считано от 19.05.2019г. до датата на
завеждане на исковата молба - 19.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от
4000 лева, считано oт датата на предявяване на исковете пред ПРС 19.05.2022г. до
окончателното им изплащане.
В тежест на ищеца е да докаже, че е бил привлечен като обвиняем, по ДП № 2122/2010
10
г. по описа на РУП-*****, че е бил подсъдим по НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр.
*****, по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. *****, по НОХД № 580/2013 г. по описа
на PC гр. *****, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. *****, че е бил оправдан, че
присъдата е била потвърдена от ВОС, продължителността на наказателното преследване
срещу него, претърпените от него конкретни неимуществени вреди посочени в исковата
молба, получената психична болест, периода през който са претърпени, размерът на
заплатените адвокатски възнаграждение по горепосочените наказателни производства,
причинната връзка между привличането му като обвиняем, качеството му на подсъдим,
срокът на наказателно преследване и претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Ответника няма факти, които да са в негова доказателствена тежест.
При постановена оправдателна присъда се ангажира отговорността на Прокуратурата
на Република България по чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за претърпени вреди от увреждане,
които са в пряка причинно-следствена връзка с незаконно обвинение, независимо от това
дали са причинени виновно от длъжностно лице. Отговорността на Прокуратурата по чл. 2
от ЗОДОВ е обективна, а възникването й е поставено единствено в зависимост от крайния
резултат, с който е приключило наказателното производството.
Обезщетението за немуществени вреди в случая се дължи за увреждане на
неимуществени права, блага или правнозначими интереси – нарушаване на свободата на
предвижване, на социални контакти, на труд. В понятието „немуществени вреди“ се
включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и
страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на
лицето, намерили негативно отражение в неговата психика за определен период от време.
На обезщетяване подлежат вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с
увреждането и техния размер се определя според вида и характера на упражнената
процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията.
Размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства.
Определящо за размера на неимуществените вреди в случая е на обвинението, начина,
по който се е отразило върху личността и начина на живот, социални контакти,
професионална реализация, здравословно състояние на ищеца, възрастта му и всички други
факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът на 27.05.2011г. е
привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-***** при
ОДМВР гр. ***** за това, че на 15.08.2010 г. в ******, област - *****, в съучастие като
съизвършител с М. С. Ю., Х. С. Ю. и Х. С. Ю. е извършил непристойни действия, грубо
11
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието но своето съдържание се отличава с особена дързост - престъпление по чл. 325 ал.
2 пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
Срещу ищецът е внесен обвинителен акт по повдигнатото му обвинение, който, по
който е образувано нохд 513/2011г. по описа на РС ***** на 21.10.2011г., приключило с
оправдателна присъда спрямо ищеца на с присъда № 23/21.03.2013г.. Представителят на
прокуратурата през цялото време е пледирал за виновността на ищеца и е искал наказването
му.
По протест на ответника е образувано е ВНОХД № 992/2013г. по описа на Варненския
окръжен съд, приключило с Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№
992/2013г., с което е отменена присъда № 23/21.03.2013 г. на ПРС.
По образуваното НОХД № 580/2013г. ищецът отново е оправдан с присъда №
1/11.01.2016г.. Прокурорът отново пледира за виновността на ищеца и иска наказването му.
Прокуратурата протестира присъдата, поддържа протеста като с Решение №
113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г. Варненският окръжен съд
потвърждава присъда № 1/11.01.2016 г. по НОХД № 580/2013г. на Районен съд гр. *****.
За престъплението, за което ищеца е привлечен в качеството на обвиняем – чл.325,
ал.2, пр.2 вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 5
години.
Предвид гореизложеното съдът намира, че е налице първата предпоставка за уважаване
на предявените искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ наличие на незаконно обвинение. Това е
обвинение, за което дадено лице е било привлечено в качеството на обвиняем, срещу него е
внесен обвинителен акт, който е поддържан от представител на прокуратурата, пледирано е
от него за наказването на лицето, оправдателните присъди срещу лицето са протестирани,
което отново показва поддържане на обвинението.
От амбулаторните листи и показанията на св.И. кредитирани от съда се доказа, че
ищецът е претърпял и към настоящ момент все още търпи последиците от незаконното си
обвинение. Ищецът е приел много тежко обвинението си предвид чистото си съдебно
минало и добрите си характеристични данни. Преди процеса той е бил общителен, весел,
жизнерадостен. След побоя над него, привличането му като обвиняем и воденето срещу него
съдебното производство той се е променил в негативна посока. Станал е тревожен,
напрегнат, срамувал се е, тъй като репутацията му в обществото е пострадала, притеснявал
се е да не бъде осъден, бил е призоваван често в полицията, а след това в съда. Започнал е да
употребява алкохол, затворил се е в себе си, не е общувал със семейството си, имал е
нарушения в съня си, болки в главата, повишено кръвно, станал депресивен. Бил е във
временна неработоспособност. Качеството на живот на ищеца е силно влошено. Всички тези
последици съдът намира, че са в пряка причинна връзка от незаконното обвинение на
ищеца.
12
Ищцовата страна поради оттегляне на искането си за назначаване на ССПЕ не доказа,
че получените психиатрични болести органично налудно разстройство, рецедивиращо
депресивно разстройство и Алцхаймер са резултат от незаконното му обвинение, а не се
дължат на органично разстройство на мозъка му в резултат на получените удари по главата
по време на побоя над него. За тези увреждания Прокуратурата на РБ не носи отговорност, а
лицето което е нанесло ударите. Видно и от показанията на свИ. според лекуващите лекари
на ищеца причината за състоянието на ищеца са нанесените му удари по главата. Следва да
се съобрази също, че тревожността и психичните страдания на ищеца са провокирани не
само от незаконното обвинение срещу него, но и от проблеми в работата му според
показанията на свИ..
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, за
неимуществени вреди е основателен, но предявен в завишен размер с оглед практиката на
съдилищата по този род дела, икономическите условия и стандарта на живот в нашата
страна. При преценка на всички гореизложени обстоятелства, съдът намира за справедливо
парично обезщетение на ищеца сумата от 5000 лева като за разликата до пълния предявен
размер на иска от 8000 лева, искът следва са се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ищецът е претендирал обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода от 19.05.2019г. до завеждане на исковата молба 19.05.2022г. в размер на 2437,97
лева. На ищецът се дължи такова обезщетение, но не и в този размер. Съдът използвайки
електронен калкулатор на https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp, изчисли че
законната лихва върху главницата от 5000 лева за периода от 19.05.2019г. до завеждане на
исковата молба 19.05.2022г. е в размер на 1523.73 лева. Поради това предявения иск по
чл.86 ЗЗД следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата от него до
предявения размер от 2437,97 лева.
На ищеца следва да се присъди сумата от 5000 лева на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, но не от датата на предявяване
на исковете – 19.05.2022г. както е поискал ищеца, тъй като за този ден съдът вече е
присъдил обезщетение по чл.86 от ЗЗД. Обезщетението за забава следва да се присъди от
20.50.2022г. деня следващ деня на входиране на исковата молба в РС *****.
Искът по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, за нанесените на ищеца имуществени вреди се явява
изцяло основателен. Ищецът доказа незакоността на обвинението срещу него. Доказа, че е
заплатил на защитник адвокат, за да го представлява и защита по ДП № 2122/2010 г. по
описа на РУП-*****, по НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр. *****, по ВНОХД №
992/2013г. по описа на ОС гр. *****, по НОХД № 580/2013 г. по описа на PC гр. *****, по
ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. ***** сума в размер на общо 2740 лева. Тази сума
е заплатена от ищеца поради правото и необходимостта да има адвокат, който да го защита
по незаконното му обвинение т.е. е в пряка причинна връзка с него. Поради това ответникът
следва да бъде осъден да я заплати. Ищецът е претендирал обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за периода от 19.05.2019г. до завеждане на исковата
молба 19.05.2022г. в размер на 835,01 лева. На ищецът се дължи такова обезщетение,
13
предвид основателността на иска. Съдът използвайки електронен калкулатор на
https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp, изчисли че законната лихва върху
главницата от 2740 лева за периода от 19.05.2019г. до завеждане на исковата молба
19.05.2022г. е в размер на 835,01 лева. Поради това предявения иск по чл.86 ЗЗД следва да
бъде уважен в този размер.
На ищеца следва да се присъди сумата от 2740 лева на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, но не от датата на предявяване
на исковете – 19.05.2022г. както е поискал ищеца, тъй като за този ден съдът вече е
присъдил обезщетение по чл.86 от ЗЗД. Обезщетението за забава следва да се присъди от
20.50.2022г. деня следващ деня на входиране на исковата молба в РС *****.
По отношение на предявения иск по чл.2б, ал. 1 ЗОДОВ съдът намира същия за
недопустим. Според чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ гражданите и юридическите лица могат да предявят
иск по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ само когато е изчерпана административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на Глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма
постигнато споразумение. Административната процедура по Глава ІІІ "а" от Закона за
съдебната власт е създадена в интерес и на двете страни, доколкото кратките срокове в нея
гарантират бързо постигане на споразумение, което да даде възможност за своевременно
репариране на вредите и предотвратяване на съдебен процес. В чл. 60а ал. 3 ЗСВ е
предвидил максимален размер на обезщетението 10 000 лв., което е по-малко от
претендираното от ищеца.
С оглед казаното и като взе предвид факта, че ищецът нито сочи, нито представя
доказателства за развитието и приключването на посочената процедура, съдът приема, че
искът за обезщетяване по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ е преждевременно заведен и производството
по същия следва да бъде прекратено като недопустимо. Освен това пасивната процесуална
легитимация на искът по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ по отношение на досъдебното производство е
Прокуратурата на РБ, тъй като решаващия орган в досъдебното производство е прокурора,
но в съдебното производство пасивно процесуално легитимиран е съответния съд, който се
твърди, че е забавил разглеждане на делото. В случая съдебното производство е протекло
пред РС ***** и ОС *****, а исковете са насочени само срещу Прокуратурата на Република
България и за твърдяно забавяне в съдебното производство, което ги прави недопустими в
тази им част. Поради недопустимостта на иска по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ производството по
него следва да бъде прекратено.
По делото е направено искане от ищцовата страна за присъждане на разноски. Според
доказателствата по делото сторените от ищеца разноски са в размер на 950 лева за
адвокатско възнаграждение и в размер на 10 лева за държавна такса. На основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ и чл.78, ал.1 от ГПК искането за разноски на ищеца следва да се уважи
съразмерно с уважената част от иска, като му се присъдят разноски в размер на 10 лева за
държавна такса и 684,59 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
14
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , с адрес гр. София, бул. Витоша №2
ДА ЗАПЛАТИ на С. С. Ю. ЕГН **********, с постоянен адрес с. ****** сумата от 5000
лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в следствие на
незаконно повдигнатото и поддържано обвинение за престъпление по чл.325, ал.2, пр.2, вр.
ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-*****, НОХД № 513/2011г.
по описа па PC гр. *****, по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. *****, по НОХД №
580/2013 г. по описа на PC гр. *****, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. *****, за
което е оправдан с Присъда № 23/21.03.2013г. по НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр.
*****, отменена с Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г. на ОС
*****, оправдан с Присъда № 1/11.01.2016г. по НОХД № 580/2013г. на РС *****,
потвърдена с Решение № 113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г.
Варненският окръжен съд, изразяващи се в причинени притеснения и негативни
изживявания, емоционален стрес и непрекъснато психическо напрежение, напрегнатост,
потиснатост, тревожност, безпокойство, неудобство, чувство на унизеност, отбягване на
обичайната социална среда, ведно със законната лихва върху главницата от 5000 лева,
считано oт 20.05.2022г. – денят следващ датата на предявяване на иска, както и обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 5000 лева в размер на 1523.73 лева, считано от
19.05.2019г. до датата на завеждане на исковата молба - 19.05.2022г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата от уважения размер от 5000 лева за главницата до предявения размер
от 8000 лева и за разликата от уважения размер от 1523.73 лева за лихвата до предявения
размер от 2437,97 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, бул. Витоша №2
ДА ЗАПЛАТИ на С. С. Ю. ЕГН **********, с постоянен адрес с. ****** сума в размер на
2740 лева, представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди, в следствие
на незаконно повдигнатото и поддържано обвинение за престъпление по чл.325, ал.2, пр.2,
вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-*****, НОХД №
513/2011г. по описа па PC гр. *****, по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. *****, по
НОХД № 580/2013 г. по описа на PC гр. *****, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр.
*****, за което е оправдан с Присъда № 23/21.03.2013г. по НОХД № 513/2011г. по описа па
PC гр. *****, отменена с Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г.
на ОС *****, оправдан с Присъда № 1/11.01.2016г. по НОХД № 580/2013г. на РС *****,
потвърдена с Решение № 113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г.
Варненският окръжен съд, изразяващи се в заплащане на възнаграждения за адвокат по ДП
№ 2122/2010 г. по описа на РУП-*****, НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр. *****, по
ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. *****, по НОХД № 580/2013 г. по описа на PC гр.
*****, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. *****, ведно със законната лихва върху
15
главницата от 2740 лева, считано oт 20.05.2022г. – денят следващ датата на предявяване на
иска до окончателното им изплащане, както и обезщетение за забавено изпълнение върху
главницата от 2740 лева в размер на 835.01 лева, считано от 19.05.2019г. до датата на
завеждане на исковата молба - 19.05.2022г..
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр.д.483/2022г. по отношение на
предявения иск с правно основание от чл.2б, ал. 1 ЗОДОВ С. С. Ю. ЕГН **********, с
постоянен адрес с. ****** срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес
гр. София, бул. Витоша №2 с искане за осъждане на Прокуратура на Република България да
заплати на ищеца сума в размер 4000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок от привличането на С. С. Ю. в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.325,
ал.2, пр.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК по ДП № 2122/2010г. по описа на РУП-***** при
ОДМВР гр. ***** на 27.05.2011г. до влизането в сила на окончателната присъда №
1/11.01.2016 г. по НОХД № 580/2013г. на Районен съд гр. ***** - 25.05.2017г., съгласно
чл.6, пар.1 от КЗПЧОС, изразяващи се в причинени притеснения и негативни изживявания,
емоционален стрес и непрекъснато психическо напрежение, напрегнатост, потиснатост,
тревожност, безпокойство, неудобство, чувство на унизеност, отбягване на обичайната
социална среда, обезщетение за забавено изпълнение върху главницата в размер на 1246,77
лева, считано от 19.05.2019г. до датата на завеждане на исковата молба - 19.05.2022г., ведно
със законната лихва върху главницата от 4000 лева, считано oт датата на предявяване на
исковете пред РС ***** 19.05.2022г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София,
бул. Витоша №2 да заплати на С. С. Ю. ЕГН **********, с постоянен адрес с. ******
сумата от 694,59 лева, представляващи сторени по делото съдебно-деловодни разноски и
възнаграждение за адвокат, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ и чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
16