РЕШЕНИЕ
№ 612
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110157341 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. М. М., с която срещу
[община] е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 вр.чл.439 АПК за признаване
недължимост на сумата от 100 лева, представляваща глоба за непритежаван редовен
превозен документ от пътник в обществения градски транспорт на територията на [община],
отказал да закупи карта за еднократно пътуване от контрольор по редовността на пътниците,
за която е издадено наказателно постановление № [номер]/10.03.2016 г., поради изтекъл
погасителен давностен срок.
Ищецът извежда субективно предявените си съдебни права при твърдения, че с
издадено наказателно постановление № [номер]/10.03.2016 г. от заместник-кмета на
[община] му била наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл. 35, ал. 7, т.1
НРУПОГТТСО (отм.). Допълва, че наказателното постановление му било връчено на
14.11.2016 г. и влязло в сила на 22.11.2016 г., от която дата започнал да тече погасителен
давностен срок. Твърди, че въз основа на наказателното постановление на 17.10.2019 г. било
образувано изп.д. № [номер] по описа на ЧСИ А. П.. Поддържа твърдение, че давността за
вземането е две годишна и е започнала да тече на 22.11.2016 г. с влизане в сила на
наказателното постановление и е изтекла преди образуване на изпълнителното дело.Новият
факт, на който се позовава, е настъпила давност по чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН преди
образуване на изпълнителното производство. Искането към съда е да уважи предявения иск,
1
признавайки за установено недължимост на сумата, поради изтекъл давностен срок.
Представя документи, прави искане за събиране на доказателства и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответника е подал писмен отговор, с който намира исковата
молба за нередовна предвид наличието на вътрешно противоречие в твърденията на ищеца,
а предявената претенция за неоснователна. Ответникът оспорва като неоснователно
твърдението на ищцата за настъпила погасителна давност за събиране на наложените
административни наказания „глоба“, тъй като действията по образуване на изпълнително
производство и принудително събиране на наложената глоба, са предприети изцяло в
законоустановеният срок и не била изтекла абсолютната погасителна давност. Твърди че е
налице несъответствие в исковата молба, тъй като в нея е посочено, че сумата, за която е
образувано изпълнителното дело е недължима, като ищецът се позовава на изтекла
изпълнителна давност, с мотива, че публичните задължения се погасяват според чл.168, ал.1,
т.3 ДОПК по давност. Ответникът твърди, че съществуват съществени различия между
изпълнителната давност по чл.82 ЗАНН и погасителната давност по чл.110 ЗЗД. Също така
посочва, че дори при изтичане на погасителната давност, след което вземането не може да се
защитава по съдебен ред, вземането продължава да съществува, аргументирайки се с чл.118
ЗЗД. Твърди, че посоченото несъответствие между петитум и обстоятелствена част на
исковата молба представлява нарушение на разпоредбите на чл.127, ал.1 ГПК. Твърди че
същото прави невъзможно да се разбере дали ищцата претендира, че наложеното
административно наказание „глоба“ не следва да бъде изпълнено поради изтекла
изпълнителна давност или иска да бъде признато за установено, със силата на пресъдено
нещо, че за процесните суми е изтекла погасителна давност по смисъла на чл.110 ЗЗД.
Поради това моли исковата молба да бъде оставена без движение до отстраняването на
посочените противоречия. Твърди, че неоспорването на наказателното постановление, въз
основа на което е образувано изпълнителното дело е поради факта, че е извършила
посоченото в наказателното постановление административно нарушение, което се
подкрепяло и от факта, че ищецът не е заплатил минималната санкция в тридневен срок от
датата на съставянето на акта, а е разчитал, че няма да бъдат предприети никакви действия
по осъществяването на административната санкция. Твърди, че след влизане в сила на
наказателното постановление възможността за атакуването му пред съдебен орган била
преклудирана поради бездействието на настоящия ищец да подаде жалба пред компетентен
орган в законоустановения за това срок. Поддържа, че след този момент, наказателното
постановление може да бъде отменено само по реда на гл. VIII ЗАНН и то при спазване на
нормата на чл.72 ЗАНН, т.е. при наличие на изрично посочена активна процесуална
легитимация, както и че делото следвало да се разгледа от съответния административен съд.
Поддържа, че следвало да се приеме, че задължението на ищцата ще продължи да
съществува при евентуалното установяване на факта, че правото на съдебна защита е
погасено по давност, което предполагало отхвърлянето на предявения иск за недължимост
на процесните суми. Навежда твърдения, че претенцията е недопустима, доколкото към
датата на депозиране на исковата молба глобата и разноските по изпълнението са били
събрани. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
2
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
Съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК публични са държавните и общински
вземания по влезли в сила наказателни постановления. Разпоредбата на чл. 163, ал. 4 ДОПК
предвижда при възлагане на публични вземания за събиране на съдебен изпълнител това
събиране да се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс. Редът за събиране на
публичното вземане определя и компетентният съд, който следва да се произнесе по
исковата молба за установяване несъществуването на оспорено вземане от този вид. В
случая на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК вр. чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ публичното вземане е
възложено за събиране на частен съдебен изпълнител, предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 439 ГПК и следва да се разгледа от гражданския съд
/Определение № 16/16.04.2021 г. на смесен петчленен състав на ВАС ВКС по адм.д.
№14/2021 г., както и постановените по сходни казуси Определение № 63 от 17.10.2017г. на
ВАС по адм. д. № 47/2017г., Определение № 48 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. №
34/2018г., Определение № 87 от 29.11.2019г. по адм. д. № 45/2019г., Определение № 39 от
02.10.2020г. по адм. д. № 23/2020г., Определение № 52 от 29.12.2020г. на ВКС по гр. д. №
38/2020г., 5-членен с-в/. При принудително събиране на публично общинско вземане
съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се произнесе по
възражението за давност, основано на чл. 171 ДОПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК
съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде
представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, с който е
признато за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на
изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност. Тъй
като няма правомощие да се произнася по възражение за давност и не е орган в структурата
на общинската администрация, съдебният изпълнител не би могъл да „отпише” погасено по
давност публично общинско задължение, а и с оглед разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК
същият не разполага с възможността да вземе предвид евентуално постановено от орган в
структурата на общинската администрация подобно „отписване”, извършено след
предаването на публичното задължение за събиране по реда на ГПК. Наличието на такова
може да обоснове отправянето на искане от взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, но
заявяването му е по волята на взискателя, а единственият способ за защита на длъжника при
твърдение за изтекла давност е провеждане на установителния иск по чл.439 ГПК
/Определение № 130 от 24.07.2017г. по ч.гр. дело № 756/2017г. на ВКС, II ГО/. Поради
изложеното основанието на исковата претенция се открива в разпоредбата на чл. 124, ал. 1
във вр. с чл. 439 ГПК, искът е допустим, а компетентен да го разгледа е гражданският съд.
Между страните не е спорно и по делото се установява от приобщените писмени
доказателства, че на 25.02.2016г. на ищеца е съставен акт за установяване на
административно нарушение № [номер] /л.31/, въз основа на който е издадено наказателно
постановление № [номер]/10.03.2016 г. от заместник-кмета на [община], влязло в сила на
3
22.11.2016г., с което на М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лева за пътуване без редовен превозен документ и отказ за закупуване на карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците (нарушение по
чл.18, ал.1, б.“а“, б.“б“ и б.„в“ НРУПОГТТСО (Приета с Решение № 520 по Протокол № 48
от 26.09.2013 г., изм. и доп. с Решение № 617 по Протокол № 52 от 22.11.2013 г.)).
Не се спори и се установява, че въз основа на наказателното постановление и
възлагателно писмо на ответника от 17.10.2019 г. е образувано изп.д. № [номер] по описа на
ЧСИ А. П., рег. № [номер] на КЧСИ. На 31.10.2019 г. е изпратено запорно съобщение с изх.
№ 9876 за наложен запор на вземания по трудово правоотношение на М. с [фирма]. На
05.11.2019 г. на длъжника по изпълнителното дело е връчена покана за доброволно
изпълнение. На 20.11.2019 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху
вземания по банкови сметки на длъжника, открити при [фирма]. Съобщението е получено от
третото задължено лице на 05.12.2019 г.
С отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 във вр.чл.439 ГПК длъжникът може
да оспорва чрез иск изпълнението, т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и
материалната незаконосъобразност на изпълнението, но може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Предявеният иск е отрицателен установителен, поради което
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост е наличието на правен
интерес, който следва да съществува и към момента на приключване на съдебното
дирене.Правен интерес от провеждане на отрицателен установителен иск за вземане е
налице винаги докато съществува годно изпълнително основание в полза на привидния
кредитор и същият не е удовлетворен. Този иск е недопустим само ако изпълнителния
процес е приключил поради събиране на дълга и плащане на взискателя, защото тогава ще е
налице интерес от иск по чл.55 ЗЗД, а защитата която длъжника се стреми да получи не би
могла да се осъществи с иск по чл. 439 ГПК, доколкото дори да се уважи такъв иск
събраните и платени на взискателя суми не биха могли да се съберат обратно от него поради
липсата на изпълнителна сила на решението по чл. 439 ГПК. В конкретния случай
изпълнителното производство е висящо към датата на приключване на съдебното дирене, не
се установява постъпили по изпълнителното дело суми, които да са преминали в
патримониума на взискателя. Последният не е удовлетворен, принудата не е приключила и
за ищеца е налице интерес от провеждане на иска. Интерес от иска е налице и единствено с
оглед неприключилото събиране на вземането /Определение № 130 от 24.07.2017г. по ч.гр.д.
№ 756/2017г. на ВКС, II г.о., ГК/.
Новелата на чл.82, ал.1, б."а" ЗАНН установява двугодишна давността за наложено
наказание „глоба“, която според чл.82, ал.2 ЗАНН започва да тече от влизане в сила на акта,
с който същото е наложено и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на конкретното наказание. По делото не се
установяват предприети действия, водещи до прекъсване или спиране на давността за
периода от влизане в сила на наказателното постановление на 22.11.2016 г. до депозиране
4
пред съдебния изпълнител на възлагатено писмо за образуване на изпълнителното дело на
17.10.2019 г. или давността по чл.82, ал.1, б."а" ЗАНН е изтекла преди образуване на
изпълнителното дело. Изложеното обосновава основателност на предявената претенция.
На ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, се следват сторените в производството
разноски в размер на 50 лева за заплатена държавна такса.
На М. е предоставена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 вр.чл.38, ал.1,
т.2 ЗАдв., видно от вписване в представения по делото договор за правна защита и
съдействие/л.25/, поради което на процесуалния представител на същата се следва
възнаграждение в минирания размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения от 300 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. с чл.439
ГПК, предявен от Р. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес [населено място], [улица],
ет.3, офис 1, срещу [община], БУЛСТАТ [номер], с адрес [населено място], [улица], че Р. М.
М. не дължи на [община] сумата от 100 лева, представляваща глоба по чл.35, ал.7, т.1
НРУПОГТТСО (отм.) за непритежаван редовен превозен документ от пътник в обществения
градски транспорт на територията на [община], отказал да закупи карта за еднократно
пътуване от контрольор по редовността на пътниците, за която е издадено наказателно
постановление № [номер]/10.03.2016 г., въз основа на което е образувано изп.д. № [номер]
по описа на ЧСИ А. П., рег. № [номер] на КЧСИ, поради изтекъл давностен срок.
ОСЪЖДА [община], БУЛСТАТ [номер], с адрес [населено място], [улица], на
основание чл.78, ал. 1 ГПК, да заплати на Р. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес
[населено място], [улица], ет.3, офис 1, сумата от 50 лева, представляваща разноски за тази
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА [община], БУЛСТАТ [номер], с адрес [населено място], [улица], на
основание чл.78, ал. 1 ГПК вр.чл.38, ал.2 вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., да заплати на адв. М.И. П.
от САК, с адрес на практика [населено място], [улица], ет.3, офис 1, сумата от 300 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5