№ 553
гр. В., 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500481 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 89729/08.11.2024 г., подадена от
Р. С. К. и И. Й. К. (ответници в първоинстанционния процес), действащи чрез
адв. Ц. Л., срещу решение № 3686/22.10.2024 г. по гр.д.№ 2904/2023 г. по
описа на Районен съд – В., 33-ти състав, с което:
- е допусната, на основание чл. 34 от ЗС, съдебна делба на недвижим
имот с идентификатор № ** по КККР на град В., одобрен със заповед № РД-
18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, разположен в поземлен имот с
идентификатор № ** по КККР на град В., с адрес на сградата в град В., ул.
„**“ № 13, със застроена площ 18 кв.м., брой етажи – 1, предназначение –
гараж, при граници, съгласно кадастрална скица и удостоверение за
търпимост: сграда с идентификатор № **.2, сграда с идентификатор № **.5,
ПИ с идентификатор № **** по КККР на град В., между съделителите и при
квоти: 1/2 ид.ч. за „ДП Инвест 20“ ООД, ЕИК: **, седалище и адрес на
управление в град В., **, и ½ ид. ч. за Р. С. К., ЕГН: **********, с адрес в
град В., община В., ул. „**“ № 13;
- е отхвърлен искът за делба по отношение на И. Й. К. , ЕГН:
**********, с адрес в град В., ул. „**“ № 13;
- е отхвърлен предявеният от Р. С. К., ЕГН: **********, с адрес в град
В., община В., ул. „**“ № 13, и И. Й. К., ЕГН: **********, с адрес в град В.,
ул. „**“ № 13, срещу „ДП Инвест 20“ ООД, ЕИК: **, седалище и адрес на
управление в град В., **, насрещен установителен иск с правно основание
чл. 124 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че Р. С. К. и И. Й. К. са собственици на делбения недвижим имот с
1
идентификатор № **, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна
давност с начална дата от 16.09.2011 г. и крайна дата 16.09.2021 г., на
основание чл. 77 и чл. 79 от ЗС, като фактическата власт е упражнявана при
условията на съвладение първоначално от И. Й. К. и нейния съпруг –
покойния С. А. К., като след смъртта на С. А. К., фактическата власт е
продължена при условията на съвладение от преживялата му съпруга И. Й. К.
и сина им Р. С. К.,
като решението е постановено при участието на И. А. К., ЕГН:
**********, с адрес в село Д., общ. П., като трето лице помагач на страната
на ищеца „ДП Инвест 20“ ООД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление в
град В., **.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на
решението в отхвърлителната част на делбения иск, доколкото ищецът изобщо
не е предявил иск за делба срещу И. К.. Въззивниците оспорват решението и
като неправилно поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Поддържат,
че делбеният гараж е незаконно построен и дворното място, върху което е
разположен, не е попадало в наследствената маса на родителите на И. К. –
праводател на ищеца. Родителите на последния (А. и Р. К.и) са придобили
идеални части от земята през 1972 г. с договор за покупко-продажба, но са ги
прехвърлили в полза на другия си син С. К. с договор за дарение от 16.09.2011
г. По силата на чл. 92 от ЗС А. и Р. К.и са били собственици на гаража и са
дарили същия на С. К. наред с дарението на дворното място. Макар в договора
да не е изрично посочено, че се прехвърля и гаражът, намират, че той също е
бил предмет на разпоредителната сделка, понеже не е изключен изрично от
нея. Позовават се и на съдебна практика в тази насока – решение №
37/04.04.2017 г. по гр.д. № 3180/2016 г. на ВКС, I г.о. Изтъкват, че
праводателят на ищеца И. К. е признал, че гаражът не е бил част от
наследствената маса на родителите му, в две други съдебни производства, в
които той е участвал – по ч.гр.д. № 484/2018 г. на ВРС за приемане на
наследство по опис и по гр.д. № 558/2018 г. на ВРС за възстановяване на
запазена част. Считат, че И. К. никога не е притежавал вещни права върху
дворното място по наследство или чрез възстановяване на запазена част от
наследството, съответно няма правно основание да придобива и
приращенията върху земята, сред които и процесния гараж. Затова и същият
не е бил собственик на прехвърлените в полза на ищеца ид.ч. от гаража,
съответно разпоредителните сделки от 10.11.2021 г. (дарение и покупко-
продажба) не са породили вещно-правно действие.
В условията на евентуалност възразяват срещу определения дял на
ищеца в съсобствеността. В тази връзка поддържат, че с влязло в сила съдебно
решение от 2018 г. е отхвърлен искът на праводателя му И. К. за
възстановяване на запазена част от наследството на неговата майка Р. К. и е
възстановена запазена част само от наследството на бащата А. К., при което и
доколкото всички имоти са били придобити от родителите на К. в режим на
СИО, то на него не му се припада дял от наследството на майката от делбения
гараж и дяловете за същия следва да се преизчислят. Изтъкват, че са
направили възражение в този смисъл в проведеното първо открито съдебно
заседание по делото, но същото не е обсъдено от първоинстанционния съд в
обжалваното решение.
2
Поддържат възражението си за нищожност на прехвърлителните сделки,
сключени между ищеца и третото лице помагач И. К., като привидни, на
основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД. Изтъкват, че първоинстанционният
съд е счел възражението им за неоснователно с аргумент от ТР № 5/2012 г. на
ВКС, в което се обсъжда съвсем друга хипотеза на нищожност на дарение
поради заобикаляне на закона. Твърдят, че с привидните сделки в случая е
прикрит договор за покупко-продажба на всички притежавани от И. К.
идеални части от делбения гараж, като за част от тях страните привидно са
сключили договор за дарение, за да изключат приложението на чл. 33, ал. 1 от
ЗС.
Поддържат и изявлението си за придобИ.е на делбения гараж по
давност, както и основания на него насрещен положителен установителен иск
за собственост. Твърдят, че от свидетелските показания на св. Г. М. е
установено, че А. К. е бил държател на гаража в тяхна полза - като
действителни собственици и наследници на покойния му син С. К..
Поддържат, че давността е изтекла преди предявяване на иска за делба, както
и че те са манифестирали намерението си за своене, вкл. спрямо праводателя
на ищеца. Намират, че съдът е формирал погрешен извод за неоснователност
на насрещния иск, понеже не е направил разграничение между държане и
владение (по отношение на упражняваната от А. К. фактическа власт) и не е
обсъдил всички релевантни за спора доказателства и в частност нотариално
заверените през 2017 г. декларации на съседите на делбения имот М. М. и П.
С., според които И. К. владее и ползва гаража. Изтъкват, че въпреки събраните
противоречиви свидетелски показания първоинстанционният съд не е обсъдил
на коя група свидетели основава крайните си изводи и защо. Освен това се е
позовал на отделни изречения от показанията на св. Г. М., които са извън
контекста на всички сведени от свидетеля данни и така е изопачил смисъла
им. Намират, че владението им е доказано от показания на св. С. С.ов и Г. М.,
а показания на св. М. Н. не следва да бъдат кредитирани, понеже свидетелят е
посещавал дворното място само веднъж и описва не делбения гараж, а друга
сграда в имота – разположения там магазин. Считат, че в нарушение на чл. 172
от ГПК съдът е кредитирал и показанията на св. Н. К. (съпруга на третото
лице помагач И. К.), която е пряко заинтересована от изхода на делото и също
не описва точното местоположение на процесния гараж в дворното място.
Намират, че показанията на последната са опровергани от тези на св. Г. М..
Поддържат, че решението, с което е отхвърлен насрещният иск, противоречи
на материалната норма на чл. 83 от ЗС, според която при доказано владение в
различни времена се приема за доказано и владението в промеждутъка.
Намират, че е допуснато и процесуално нарушение от първоинстанционния
съд, като не е допуснат разпит на поискания трети свидетел за установяване на
владението им и изтеклата в тяхна полза придобивна давност. Считат, че по
аналогия с разпоредбата на чл. 587, ал. 2 от ГПК за тези обстоятелства е
следвало да бъдат разпитани трима свидетели, по възможност съседи на
имота.
По изложените съображения по същество молят за обезсилване на
обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен искът за делба по
отношение на И. К. (като недопустимо произнасяне по непредявен срещу това
лице иск), и за отмяна на решението в останалата му част, с която е допусната
делба на процесния имот и е отхвърлен насрещният установителен иск за
3
собственост, и постановяване на друго решение, с което да бъде уважен
насрещният иск и да бъде отхвърлен искът за делба срещу Р. К.. Претендират
и разноски за две съдебни инстанции.
В открито съдебно заседание въззивниците, чрез адв. Ц. Л., поддържат
въззивната жалба и изложените в нея доводи, които излагат и в хода на
устните състезания. Представят списък на разноски по чл. 80 ГПК. В
депозирана писмена защита отново изтъкват, че праводателят на ищеца и
негов помагач по делото И. К. не е бил собственик на прехвърлените ид.ч.,
съответно деривативните правни сделки не са породили вещно-правния си
ефект и не легитимират ищеца като съсобственик на делбения имот.
Поддържат, че приживе родителите на И. К. – А. и Р. К.и не са се снабдили с
титул за собственост за процесния гараж и такъв не е съставеният в тяхна
полза КНА № 84, том 1, рег. № 5492, дело № 542/09.10.2000 г., сочен от
ищеца, който касае друг обект, а именно: законен строеж на две нива –
пристройка към апартамент. Намират, че доколкото гаражът е изграден без
учредено право на строеж, на основание чл. 92 ЗС той е станал собственост на
съсобствениците на дворното място, в което е построен, като търпимостта по
ЗУТ е неотносима към вещно-правните последици от незаконното
строителство. При тези условия считат, че И. К. не е придобил права върху
гаража по наследство от родителите му, доколкото последните нито са
разполагали със строителни книжа за него, нито към момента на смъртта им
са били собственици на дворното място. Поддържат и останалите си
възражения.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „ДП Инвест 20“
ООД (ищец в първоинстанционния процес) не е депозирала отговор на
въззивната жалба.
В открито съдебно заседание въззиваемият, чрез адв. С. З., оспорва
въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение като
правилно. Представя списък на разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5
от ГПК за прекомерност на претендираното от въззивниците адвокатско
възнаграждение. В депозирана писмена защита излага правни съображения
във връзка с възражението на въззивниците за придобИ.е на делбения гараж
по давност, което намира за неоснователно. Изтъква, че понеже
съсобствеността е възникнала от наследяване, презумпцията за своене по чл.
69 ЗС се счита оборена и всеки съсобственик (наследник) се счита за държател
на идеалните части на останалите, съответно за да започне да давности
същите следва да манифестира промяна в намерението си. Счита, че в случая
въззивниците (ищци) не са доказали извършването на действия, с които да са
обективирали спрямо другия наследник (И. К.) намерението да владеят
неговите идеални части. Отделно намира, че 10-годишният давностен срок не
е изтекъл, тъй като, ако има владение на въззивниците, то е установено най-
рано през 2017 г., когато е починал А. К..
Отговор не е постъпил и от третото лице помагач на страната на
ищеца (въззиваем) И. А. К..
В открито съдебно заседание третото лице се представлява от адв. К.
В., която оспорва въззивната жалба, претендира разноски за първата
инстанция и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от въззивниците адвокатско възнаграждение. Поддържа, че по
делото не е доказано, че процесният гараж е незаконен, тъй като липсва
4
надлежен административен акт в такава насока (заповед за незаконно
строителство). При това положение и доколкото гаражът е имал собствен
идентификатор, счита, че не е имало пречка той да бъде прехвърлен изрично
от А. и Р. К.и, в случай че са имали воля за това. Намира, че гаражът не е
прехвърлен с договора за дарение през 2011 г. заедно с дворното място, като
негово подобрение или приращение, тъй като липсва подобна уговорка в
текста на нотариалния акт. Счита, че поради наличието на собствен
идентификатор, гаражът представлява отделен обект и не може да се третира
като принадлежност. По тези съображения намира за ирелевантни
възраженията на въззивниците за преизчисляване на квотите на страните, с
оглед намаляване на дарственото разпореждане, извършено от А. К. в полза на
С. К., за възстановяване на запазената част на И. К. от наследството на неговия
баща. В депозирана писмена защита излага правни съображения, съобразно
събрания доказателствен материал. Намира за недоказано възражението на
въззивниците за придобИ.е на делбения имот по давност, вкл. и от
свидетелските показания на разпитания пред въззивната инстанция свидетел
В.М.а. Счита, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 92 ЗС, на която
се позовават въззивниците, тъй като липсват доказателства, че гаражът е
незаконно построен. Намира, че удостоверението за търпимост не
представлява такова доказателство, а декларираните от И. К. в производството
по издаването му обстоятелства, че гаражът е изграден преди 1991 г. без
строителни книжа, нямат правна стойност, понеже тя нито е изградила
гаража, нито е била собственик на земята към онзи момент. Намира, че
невключването на гаража при описа на наследството на баща му А. К. не е
равнозначно на отказ от правото на собственост върху вещта, още повече, че
при открИ.е на наследството на баща му той вече е бил собственик на ид.ч. от
гаража по наследство от починалата преди това негова майка Р. К.. По
същество моли за потвърждаване на решението като правилно.
Съдът констатира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „ДП
Инвест 20“ ООД срещу Р. С. К. иск по чл. 34 ЗС за съдебна делба на
горепосочения недвижим имот – гараж с идентификатор № ** по действаща
КК, при равни квоти от по ½ ид.ч. за всяка от страните.
В исковата молба и уточняващата такава от 27.03.2023 г. ищецът
твърди, че е придобил от И. К. общо ½ ид.ч. от процесния гараж, от които 1/10
ид.ч. по дарение, обективирано в нотариален акт № 194, дело 20899/10.11.2021
г., и 4/10 ид.ч. чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 3, дело № 20909/10.11.2021 г. Праводателят му е бил собственик на
прехвърлената ½ ид.ч. по наследство от неговите родители Р. К. (починала
през 2015 г.) и А. К. (починал порез 2017 г.), които приживе са придобили
целия гараж на основание извършено строителство в собствен имот, като са
признати за собственици съгласно КНА № 145, том VII от 09.10.2000 г., в
който гаражът е описан като сграда (пристройка). Останалата ½ ид.ч. е
придобита по наследство от ответника Р. К. – внук на А. и Р. К.и, дете на
починалия преди тях през 2013 г. техен втори син С. К..
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Р.
С. К. и от неучастващо по делото до този момент лице И. Й. К. (негова майка),
с който изразяват становище за допустимост, но неоснователност на иска за
5
делба. Двамата заявяват самостоятелни права върху делбения имот, като
твърдят, че те са негови собственици. Поддържат, че с нотариален акт за
дарение от 16.09.2011 г. А. и Р. К.и са дарили на сина си С. А. К. (баща на Р. К.
и съпруг на И. К.) 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № **, целия с
площ 536 кв.м., с административен адрес: гр. В., район „**“, ул. „**“ № 13,
ведно с магазин с идентификатор № **.3.1 и жилище – апартамент с
идентификатор № **.1.2, разположен на първия етаж в сграда с
идентификатор № **.1, състоящ се от антре, вестибюл, две стаи, кухня, баня,
тоалетна, с площ от 98 кв. м., в която са включени и 20 кв.м. площ на
пристроена жилищна част, описана в КНА № 145, том VII от 09.10.2000 г.,
ведно с прилежащите му две избени помещения. Твърдят, че в деня на
дарението - 16.09.2011 г. е предадена и фактическата власт върху процесния
гараж на надарения С. А. К. и неговата съпруга, който гараж дарителите са
притежавали на основание извършено строителство в съсобствен имот, но за
който не са притежавали документ за собственост. Поддържат, че гаражът не е
бил включен в прехвърлителната сделка на дарението поради липсата на
необходимите за прехвърлянето му строителни книжа или удостоверение за
търпим строеж, с каквото И. К. се е снабдила чак през 2017 г. Поддържат, че
от 16.09.2011 г. С. А. К. и съпругата му И. Й. К. са започнали съвместно да
владеят имота с намерение на своене, с след смъртта на С. А. К. през 2013 г.
фактическото отношение на владение е наследено на наследниците И. Й. К. и
Р. С. К., като владението им е продължило без прекъсване и с изтичане на 10-
годишния давностен срок на 16.09.2021 г. същите са станали собственици на
гаража, на основание чл. 77 от ЗС във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, при квоти: ¾
ид.ч. за И. К. и ¼ ид.ч. за Р. К.. Твърдят, че са манифестирали владението си,
вкл. пред останалите наследници, чрез извършването на явни действия по
стопанисването и ползването на гаража, на които никой не се е
противопоставял. Считат, че праводателят на ищеца И. К. не е притежавал
правото на собственост върху прехвърлените в полза на ищцовото дружество
общо ½ ид.ч. от гаража към момента на сключване на сделките на 10.11.2021
г., поради което и ищецът не е станал техен собственик.
С тези аргументи И. К. и Р. К. предявяват срещу ищеца „ДП Инвест 20“
ООД насрещни положителни установителни искове за собственост на
делбения гараж, с който молят да бъдат признати за негови собственици по
наследство и давностно владение, осъществено в периода 16.09.2011 г. –
16.09.2021 г. Молят също за отхвърляне на предявения иск за делба.
С определение № 10682/05.09.2023 г. първоинстанционният съд е
конституирал, на основание чл. 225 ГПК, като страна – ответник по
първоначалния иск за делба И. К., явяваща се неучастващо по делото лице с
предполагаеми права по отношение на делбения имот.
Предявените активно субективно съединени насрещни
положителни установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК
са приети за съвместно разглеждане в делбения процес, като въпросът за
процесуалната им допустимост е разрешен с определение № 1733/02.05.2024
г. по възз.ч.гр.д. № 817/2024 г. на ВОС, с което е отменено
първоинстанционното определение за прекратяване на производството по
насрещните искове, и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В отговор на насрещните искове ответникът по тях „ДП Инвест 20“
6
ООД (ищец по иска за делба) ги оспорва като недопустими и неоснователни.
Оспорва твърденията на насрещната страна за придобИ.е на имота по давност.
С определение № 12241/11.10.2023 г. е конституирано, на основание
чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лице помагач на страната на ищеца „ДП
Инвест 20“ ООД лицето И. А. К. (негов праводател).
Последният депозира становище по делото, с което оспорва
твърденията на ответниците са придобИ.е по давност на делбения гараж, вкл.
за установяване на владение върху същия от С. и И. К.и при извършеното през
2011 г. дарение на останалите имоти на адреса. Поддържа, че към 2011 г.
гаражът е представлявал самостоятелна сграда, отразена в КК със собствен
идентификатор, поради което А. и Р. К.и са могли да се снабдят с
удостоверение за търпимост и да го прехвърлят на сина си С. К., ако са имали
воля за това. Твърди, че гаражът е владян от родителите му до тяхната смърт и
те са го ползвали като склад за лични вещи. След смъртта на С. К.
отношенията между И. К. и свекър й А. К. са се влошили и до средата на 2017
г. двамата изобщо не са били в контакт. Оспорва заявеното непрекъснато,
спокойно и явно владение на ответниците в сочения период след 2011 г.
Твърди, че той е разполагал с ключ от гаража и металната порта на дворното
място и никой не му е ограничавал достъпа до имота. След смъртта на А. К.,
гаражът е придобит от наследниците му, сред които и той, заплащал е
данъците за имота и през 2021 г. се е разпоредил с притежаваната от него по
наследство ½ идеална част в полза на „ДП Инвест 20“ ООД.
В проведеното първо заседание по делото ответниците Р. К. и И. К. са
направили следните възражения (част от тях конкретизирани с последваща
уточнителна молба на л. 249 и сл.): 1.) евентуално възражение за
нищожност на прехвърлителните сделки – дарение на 1/10 ид.ч. и продажба
на 4/10 ид.ч. от делбения гараж, сключени на 10.11.2021 г. между ищеца и
третото лице помагач И. К., като привидни, на основание чл. 26, ал. 2, предл.
пето от ЗЗД, прикриващи договор за покупко-продажба на всички
притежавани от И. К. ½ ид.ч. гаража, с цел избягване приложението на чл. 33,
ал. 1 от ЗС (с протоколно определение № 5164/27.09.2024 г. не е приет за
съвместно разглеждане предявен от Р. К. и И. К. срещу „ДП Инвест 20“
ООД и И. К. евентуален иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС); 2.) възражение за
прехвърляне на процесния гараж като приращение заедно с
прехвърлените чрез дарението през 2011 г. ид.ч. от дворното място; 3.)
евентуално възражение срещу заявените от ищеца равни квоти в
съсобствеността поради това, че по гр.д. № 558/2018 г. на ВРС е отхвърлен
искът на И. К. по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството
на майка му Р. К. чрез намаляване на дарението от 2011 г. в полза на неговия
брат, и е уважен искът само до размера на запазената част от наследството на
баща му А. К..
Ищецът „ДП Инвест 20“ ООД изразява становище за неоснователност
на възраженията.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 134, том X,
дело № 4185/1972 г. на нотариус при Варненския районен съд (л. 12), на
7
17.10.1972 г. Р. И. К. и А. Й. К. са закупили апартамент, находящ се на ул. „**“
№ 13, ет. 1, състоящ се от ид.част от входно стълбище за етажа, антре,
вестибюл, стая, кухня, клозет, ид.част от избено стълбище, ид. част от избен
коридор, изба под кухнята, заедно с 1/6 ид.части от дворното място, цялото с
площ 536 кв.м, представляващо парцел пл. № 7 в кв. ** по плана на 3-ти
подрайон на гр. В..
С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 84,
том I, рег. № 5492, дело № 542/2000 г. по описа на нотариус О. Ш. с рег. № 147
на НК, вписан под № 145, том VII от 09.10.2000 г. в Служба по вписванията
към РС-В. (л. 23), съпрузите Р. И. К. и А. Й. К. са признати за собственици на
основание извършено строителство в собствен имот на сграда (пристройка) в
гр. В., ул. „**“ № 13, построена в дворно място, цялото с площ 536 кв.м,
съставляващ имот пл. № 7 в кв. № ** по плана на 3-ти подрайон на града, със
затроена площ 20 кв.м. и изба от 20 кв.м.
С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 15,
том I, рег. № 1715, дело № 131 от 2000 г. по описа на нотариус А. Г. с рег. №
194 на НК, вписан под № 177, том II от 22.03.2000 г. в Служба по вписванията
към РС-В. (л. 80), А. и Р. К.и са признати за собственици на магазин със
застроена площ 13,33 кв.м. на един етаж, застроен в същото дворно място на
ул. „**“ № 13 в гр. В., съставляващо имот пл. № 7 в кв. № ** по плана на 3-ти
подрайон на града, при съседи: ул. **, от две страни дворно място и магазина
на М. М. М., както и върху 13,33 % ид.ч. от общите части на сградата и от
дворното място.
От приложената документация за промяна и попълване на КК за обект:
ПИ ** по КК на р-н **, гр. В. (л. 84 и сл.), вкл. техническа експертиза от инж.
И. И.ов, скици-проект и схеми от 16.07.2011 г., се установява, че сградата
(пристройка), за която е съставен КНА № 145, том том VII от 2000 г. на СВп-
В., е част от апартамент с идентификатор **.1.2 по КК, разположен в
многофамилна жилищна сграда с идентификатор **.1, а магазинът, за който е
съставен КНА № 177, том II от 2000 г. на СВп-В., представлява самостоятелн
обект с идентификатор № **.3.1 по КК.
С нотариален акт за дарение на недвижими имоти № ** от 16.09.2011 г.,
том II, рег. № 5761, дело № 297 от 2011 г. по описа на нотариус П. П. с рег. №
224 на НК, вписан с вх. рег. № 20499 от 16.09.2011 г., акт 160, том LVIII, дело
№ 12436/2011 г. в Служба по вписванията – гр. В. (л. 76), А. и Р. К.и са дарили
на сина си С. А. К. притежаваните в режим на СИО имоти, както следва: 1/6
ид.ч. от ПИ с идентификатор ** (с номер по предходен план: имот пл. № 7 в
кв. № ** по плана на 3-ти подрайон на гр. В.), целия с площ по документ за
собственост 536 кв.м., а по скица – 553 кв.м, магазин с идентификатор №
**.3.1 със застроена площ 13,33 кв.м., разположен на първи етаж в сграда с
идентификатор № **.3, ведно с прилежащите му 13,33 % ид.ч. от общите
части на сградата, както и жилище-апартамент с идентификатор № **.1.2,
разположен на първи етаж в сграда с идентификатор № **.1, с площ 98 кв.м.,
в която площ са включени и 20 кв.м – площ на пристроена жилищна част,
описана в КНА № 145, том том VII от 2000 г. на СВп-В.), ведно с
прилежащите му две избени помещения, както и съответните ид.ч. от общите
части на сградата, като дарителите са си запазили вещното право на ползване
върху дарените имоти, докато са живи.
С нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 78 от 13.09.2011 г.,
8
том V, рег. № 6964, дело № 836 от 2011 г. по описа на нотариус И. К. с рег. №
225 на НК, вписан с вх. рег. № 3831 от 14.09.2011 г., акт 146, том IX, дело №
1751/2011 г. в Служба по вписванията – гр. П. (л. 11 от приобщеното гр.д. №
558/2018 г. на ВРС), Р. К. е дарила на сина си И. А. К. следните недвижими
имоти, находящи се в с.Д., общ. П., обл. В., а именно: дворно място с площ 880
кв.м, съставляващо УПИ ** в кв. 22 по плана на селото, заедно с построените
в това дворно място жилищна сграда със застроена площ 137 кв.м с
прилежащото й избено помещение от 20 кв.м., жилищна сграда със застроена
площ 16 кв.м. и селскостопанска постройка със застроена площ 84 кв.м., като
дарителят запазва правото си на ползване върху имотите, безвъзмездно,
докато е жив, а на А. Й. К. се учредява право на ползване върху имотите,
безвъзмездно, докато е жив.
Съгласно удостоверения за наследници с изх. №
АУ037407ОД/24.04.2023 г. (л. 34) и № АУ037406ОД/24.04.2023 г. (л. 35), двете
издадени от р-н ** при Община В., Р. И. К. е починала на 13.06.2015 г. и
оставила за законни наследници преживял съпруг А. Й. К., син И. А. К. и внук
Р. С. К. (дете на втория й син С. К., починал преди нея на ** г.). А. Й. К. е
починал на ** г. и наследен от син И. А. К. и внук Р. С. К..
Видно от приложеното удостоверение за търпимост № 24/24.11.2017 г.,
издадено от гл.архитект на р-н ** при Община В. (л. 97), същото е издадено за
процесния гараж с идентификатор № **, за който е установено, че попада в
обхвата на пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ като търпим строеж.
Неразделна част от удостоверението за търпимост са следните
нотариално заверени декларации (л. 73-75), а именно: декларация от
14.11.2017 г. на И. Й. К. – съсобственик в ПИ с идентификатор № **, с която
същата е декларирала, че гаражът е изграден преди 1999 г. и се ползва от нея,
както и декларации от 15.11.2017 г. и 16.11.2017 г., съответно на М. М. М. и П.
Д. С., двамата като съсобственици в същия поземлен имот, с които всеки от
тях е декларирал, че не е имал претенции към времето на изграждането и към
момента на декларирането на гаража, ползващ се от И. Й. К..
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 36, том IX, рег. №
10525, дело № 1403/2021 г. на нотариус К. К. с рег. № 513 на НК, вписан с вх.
рег. № 34623 от 10.11.2021 г., акт № 194, том XCIII, дело № 20899 в Служба по
вписванията – гр. В. (л. 4), И. А. К. е дарил на „ДП Инвест 20“ ООД 1/10 ид.ч.
от процесния гараж с идентификатор № **.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37, том IX,
рег. № 10526, дело № 1404/2021 г. на нотариус К. К. с рег. № 513 на НК,
вписан с вх. рег. № 34624 от 10.11.2021 г., акт № 3, том XCIV, дело № 20909 в
Служба по вписванията – гр. В. (л. 6), И. А. К. е продал на „ДП Инвест 20“
ООД 4/10 ид.ч. от същия гараж срещу продажна цена в размер на 11 000 евро.
Видно от съдържанието на посочените нотариални актове от 10.11.2021
г., при съставянето им прехвърлителят И. К. се е легитимирал като собственик
въз основа на НА № 134, том X, дело № 4185/17.10.1972 г. на нотариус при
ВРС и удостоверения за наследници, като е представил и издаденото
удостоверение за търпимост № 24/24.11.2017 г.
Видно от приложено съдебно удостоверение от 25.04.2018 г., издадено
по ч.гр.д. № 484/2018 г. по описа на Районен съд – В. (л. 207), съгласно
решение № 1573/27.03.2018 г. по посоченото дело И. А. К. е приел по опис
наследството, останало след смъртта на баща му А. Й. К., б.ж. на гр. В.,
9
починал на ** г., включващо: 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ** заедно
със следните самостоятелни обекти и сгради, намиращи се в поземления имот,
а именно: магазин с идентификатор № **.3.1, ведно с прилежещите му ид.ч.
от общите части на сградата, жилище-апартамент с идентификатор № **.1.2,
ведно с прилежащите му две избени помещения и съответните ид.ч. от общите
части на сградата.
Съгласно приложените удостоверения за промени на постоянен и
настоящ адрес с изх. № АУ032208ВН/29.03.2024 г., издадени от Община В. (л.
255-258), в периода 15.03.2000 г. – 31.08.2020 г. И. Й. К. е имала регистриран
постоянен и настоящ адрес в гр. В., ул. „**“ № 13. Там е регистриран и
настоящият и постоянен адрес на Р. С. К., съответно от 15.03.2000 г. и от
14.05.2003 г., без вписана промяна към момента на издаване на
удостоверенията.
От материалите по приобщеното гр.д. № 558/2018 г. по описа на
Районен съд – В. се установява, че делото е образувано по искова молба на И.
К. срещу Р. К. и И. К., с която е предявен иск по чл. 34 ЗС за делба на магазин
с идентификатор № **.3.1 и жилище – апартамент с идентификатори № **.1.1
и **.1.2 по КК на гр. В. (които имоти са дарени от А. и Р. К.и на С. К. с
договор за дарение от 16.09.2011 г., обективиран в НА №160 том LVIII, дело №
12436/2011 г. на СВп-В.). С отговора на исковата молба е предявен насрещен
иск по чл. 34 ЗС от Р. К. и И. К. срещу И. К. за делба на дворно място с площ
880 кв.м, съставляващо УПИ ** в кв. 22 по плана на с. Д., заедно с
построените в него две жилищни сгради и селскостопанска постройка (които
имоти са дарени от Р. К. на И. К. с договор за дарение от 14.09.2011 г.,
обективиран в НА №146 том IX, дело № 1751/2011 г. на СВп-П.). Всяка от
страните е предявила и иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част
чрез намаляване на дарственото разпореждане, извършено в полза на другата
с посочените нотариални актове от 14.09.2011 г. и от 16.09.2011 г.
С постановеното и влязло в сила решение № 3346/19.07.2019 г. по гр.д.
№ 558/2018 г. на ВРС е намалено, на основание чл. 30 ЗН, дарственото
разпореждане по НА №160 том LVIII, дело № 12436/2011 г. на СВп-В.,
извършено от А. К. в полза на С. К., като е възстановена запазената част на И.
К. от наследството на А. К. в размер на 1/3 част, и е допусната съдебна делба
на делбения магазин и апартамент в гр. В. между съделителите и при квоти,
както следва: 5/6 ид.ч. за Р. К. и И. К. и 1/6 ид.ч. за И. К.. С решението са
отхвърлени останалите искове, а именно: иска на И. К. за възстановяване на
запазена част от наследството на Р. К. чрез намаляване на дарението по НА
№160 том LVIII, дело № 12436/2011 г. на СВп-В., извършено от Р. К. в полза
на С. К.; иска на Р. К. и И. К. за възстановяване на запазена част от
наследството на Р. К. чрез намаляване на дарението по НА №146 том IX, дело
№ 1751/2011 г. на СВп-П.; иска за делба на имотите в с. Д..
В мотивите на решението по повод формирането на масата по чл. 31 ЗН
е прието, че наследодателите А. и Р. К.и не са оставили в наследството
свободно (неразпределено) имущество. Прието е още, че през 1989 г. А. К. е
дарил на внук си В. К. (син на И. К.) сумата от 3500 лв. с цел закупуване на
жилище в гр. В., **, което е закупено от В. К. на 30.03.1989 г., и му е
предоставил (дарил) средства за ремонт на това жилище в размер на 21626,65
лв. срещу поето от бащата на надарения - И. К. обещание, че брат му С. К. ще
живее в това жилище за определен период. Установено е, че през 2017 г. И. К.
10
е покрила разходите по настаняването на А. К. в дом за възрастни хора
„Здравец-2“, както и разходите за погребението му. Процесният гараж не бил
включен в масата, съответно не е оценяван и стойността му не е взета предвид
във връзка с намаляването на дарственото разпореждане.
Втората фаза на делбения процес по гр.д. № 558/2018 г. на ВРС е
приключил с одобрена съдебна спогодба, обективирана в протокол от о.с.з.,
проведено на 20.05.2020 г., с която е поставен в дял и изключителна
собственост на И. К. магазин с идентификатор № **.3.1 по КК на гр. В., а в
общ дял на Р. К. и И. К. – апартамент с идентификатор № **.1.2 по КК на гр.
В., като за уравняване на дяловете последните са осъдени да заплатят на И. К.
сумата от 10 000 лв.
За установяване фактическата власт върху делбения гараж и заявеното
намерение за своене на ответниците по делото са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпита на ангажираните от страните общо
петима свидетели (л. 216 и сл., л. 247).
Ангажираният от ищеца св. М. Н. (без родство и дела със страните)
споделя, че е приятел на Д. Д., управител на ищцовото дружество. През есента
на 2021 г. последният го почерпил за това, че бил купил гараж на улицата зад
сградата на „**“, срещу Община В.. Помни, че впоследствие Д. се оплаквал, че
имал някакви проблеми с гаража, понеже бил сменен ключът и не можел да
влезе. Свидетелят описва гаража с кафява дограма и две ключалки,
разположен на самата улица и приличащ на „малък мини офис“ и „мини
магазинче“.
Ангажираната от третото лице помагач И. К. св. Н. К. (негова съпруга)
разказва, че в периода 2002 г. – 2009 г. процесният гараж се е ползвал от И. К.,
който е държал там автомобила си, а след 2009 г. се е преместил да живее при
нея в гр. Д.. В периода 2009 г. – 2017 г. гаражът се е ползвал от А. К., който го
е бил превърнал в работилница и държал вътре инструментите си (шмиргел,
електрожен), а също и изнесени вещи от двете стаи в жилището, които давал
под наем и ремонтирал (матраци, шкафчета, мивки от банята и др.). В този
период И. К. посещавал баща си и паркирал автомобила си пред гаража. В
края на 2016 г. здравословното състояние на А. К. се влошило и докато бил в
болницата, заявил на И. К. и И. К., че иска гаражът да остане за най-малкия му
внук А. (син на И. К.), на който няколко месеца преди това бил купил кола.
Гаражът никога не е ползван от И. К., вкл. след смъртта на свекър й, и И. К. е
разполагал с ключ от него.
Воденият от ответниците св. С. С.ов (без родство и дела със страните)
излага, че от 2015 г. познава И. К. и от края на 2017 г. е помагал за
извършването на ремонтни дейности в апартамента, разположен в
кооперацията на ул. „**“ № 13, както и в магазина там. Разказва, че в двора на
тази кооперация има три гаража, средният от които знае, че е на К.. Описва
гаража с метални тежки врати, зелени на цвят. Влизал е вътре през 2017 г. и
тогава там имало стари книги, учебници, масички от старите собственици.
При ремонта са ползвали гаража като склад за старите вещи, изнасяни от
апартамента. Свидетелят последно е посещавал имота в началото на 2023 г.,
като в периода 2017 – 2023 г. И. К. и Р. К. са му осигурявали достъп до гаража
и само тях е виждал да го ползват.
Ангажиран от ответниците е и св. Г. М. (без дела и родство със
страните), живущ на втори етаж в кооперацията на ул. „**“ № 13. Същият
11
разказва, че във вътрешния двор има три гаража (има и четвърти, но той е с
вход откъм ул. „**“), средният от които е собственост на И. К. и сина й Р..
Преди това гаражът е бил на А. и Р. К.и, които са го изградили преди около 40
години. Те са владели гаража през целия си живот, като последните над 10
години не са го ползвали по предназначение, а са държали вътре инструменти
и покъщнина. Преди около 15 години обявили пред съседите, че искат да
оставят на сина си С. всички имоти на адреса, вкл. гаража, но тогава
последният не бил узаконен. Докато е бил жив, А. К. е ползвал гаража. Като са
идвали а гости, С. и семейството му също са оставяли вещи в него. За всички
съседи било ясно, че имотите, вкл. гаражът, са преписани на С.. След смъртта
на А. К. И. К. започнала да прави ремонт на целия имот, като майсторите
ползвали гаража за склад – оставяли там материали, инструменти, стари
мебели. Тогава И. К. узаконила гаража. Другият син на сем. К.и – И. К.
посещавал рядко родителите си, докато били живи, и паркирал автомобила си
в дворното място.
Пред въззивната инстанция е разпитан и трети ангажиран от
ответниците св. В. М.а (без дела и родство със страните, която е съпруга на св.
Г. М.). Същата споделя, че процесният гараж е ползван през годините като
склад и не е паркирана кола вътре. Знае от брата на съпруга й М. М. и от
неговата съпруга (които също живеят в кооперацията на адреса), че през 2011
г. А. К. ги е извикал у тях и им съобщил, че е прехвърлил на сина си С. целия
имот, вкл. магазин, гараж и апартамент. Не познава лично И. и Н. К.и, само е
чувала за тях. Засичала ги е в имота много рядко. Те със съпруга й Г. М. имат
брак от 2005 г. и живеят на адреса от 2014 г., но и преди това са го посещавали
почти ежедневно, тъй като дядото на съпруга й е живял там и е гледал
големия им син. Виждала е И. и сина й Р. много пъти в имота. Влизала е в
гаража няколко пъти, но не си спомня кога. И. я е викала, като е носила неща
там, да избира учебници и книги. Виждала е вътре още кашони с покъщнина,
колело на Р.. Вещи на А. не помни да е виждала.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от надлежна страна (ответник в първоинстанционния процес) и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
преценка относно нейната основателност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания
в жалбата.
В обхвата на така посочените въззивни предели, съдът намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. Предвид направеното от
ответната страна в първото заседание на делбения процес възражение за
прехвърляне на процесния гараж като приращение на дворното място, дарено
в полза на С. К. с НА № ** от 16.09.2011 г., том II, рег. № 5761, дело № 297 от
2011 г. на нотариус П. П., вписан с вх. рег. № 20499 от 16.09.2011 г., акт 160,
том LVIII, дело № 12436/2011 г. в Служба по вписванията – гр. В., участието
на преживялата негова съпруга и законен наследник И. К. в делбата е
12
допустимо – при наведените в срока по чл. 342 ГПК твърдения същата се
явява правоимащо в съсособствеността лице и задължителен необходим
другар по иска за делба. Затова и са неоснователни възраженията на
въззивниците за недопустимост на решението в частта, с която е отхвърлен
искът за делба по отношение на К..
Във връзка с правилността на решението, настоящият въззивен
състав съобрази следното:
Предмет на разглеждане е конститутивен иск за делба на недвижим имот
(гараж) с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС. Приети за съвместно
разглеждане са и насрещни активно субективно съединени положителни
установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79,
ал. 1 ЗС на делбения имот на основание изтекла в полза на ответниците
придобивна давност.
По аргумент от разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК, в първата фаза на
делбата следва да бъде установено дали заявеното от страните състояние на
съсобственост действително съществува, на какво основание, между кои лица
и какви са техните права от съсобствеността. Следователно основателността
на иска за делба е обусловена от наличието на възникнала на предвидено в
закона и твърдяно в исковата молба основание съсобственост върху имота –
предмет на делба, чието ликвидиране се цели чрез инициираното делбено
производство.
С оглед наведените от ответниците възражения по иска за делба и
предявените от тях насрещни установителни искове за собственост, те следва
да докажат собствените си права върху имота на заявените придобивни
основания.
Не е спорно, а се установява и от приложения нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 134, том X, дело № 4185/1972 г. на нотариус
при Варненския районен съд, че на 17.10.1972 г. Р. И. К. и А. Й. К. са закупили
1/6 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. В., ул. „**“ № 13, цялото с площ
536 кв.м., представляващо парцел пл. № 7 в кв. ** по плана на 3-ти подрайон
на гр. В., което дворно място е идентично с ПИ с идентификатор № ** по
действаща КК. Договорът е сключен по време на брака на К.и, при което
посочените 1/6 ид.ч. от поземления имот са придобити от тях в режим на СИО,
на основание чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г. (отм.). Останалите 5/6 ид.ч. от имота
са останали в собственост на трети лица.
Безспорно е също, че делбеният гараж с идентификатор ** е изграден от
А. и Р. К.и в същия поземлен имот, от който са притежавали 1/6 ид.ч., като за
гаража те не са се снабдили с документ за собственост. От обсъдените
доказателства се установява, че посоченият от ищеца като техен титул за
собственост КНА № 145, том VII от 2000 г. на СВп-В. не касае гаража, а друг
обект - пристройка, която е част от апартамент с идентификатор **.1.2,
разположен в изградената в същия поземлен имот многофамилна жилищна
сграда, който апартамент е закупен от К.и със същия нотариален акт от
17.10.1972 г.
Няма данни за построяването на гаража А. и Р. К.и да са имали
отстъпено право на строеж, поради което съдът приема, че изграденият обект
не е станал изключителна собственост на изградилите го лица при условията
на чл. 63 от ЗС, а на основание чл. 92 от ЗС същият е придобит от
съсобствениците на дворното място, съобразно правата, които те са имали в
13
него. Така А. и Р. К.и са станали собственици в режим на СИО само на 1/6
ид.ч. от изградения гараж, съответна на квотата им в съсобствеността на
дворното място. Останалите 5/6 ид.ч. от гаража са придобити от третите лица
– съсобственици в мястото. По делото няма наведени твърдения тези 5/6 ид.ч.
да са придобити по давност от А. и Р. К.и, нито да са били предмет на някакво
друго конкретно договаряне между съсобствениците.
Основателни са възраженията на въззивниците (ответници), че
притежаваните от А. и Р. К.и права върху гаража са прехвърлени в полза на
сина им С. К. наред с прехвърлянето на правата им в дворното място с
договора за дарение от 16.09.2011 г., обективиран в НА № ** от 16.09.2011 г.,
том II, рег. № 5761, дело № 297 от 2011 г. на нотариус П. П., вписан с вх. рег.
№ 20499 от 16.09.2011 г., акт 160, том LVIII, дело № 12436/2011 г. в Служба по
вписванията – гр. В..
Според чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. В
съдебната практика на ВКС по приложението на цитираната разпоредба се
приема, че при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и
сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на
сделката; запазването на собствеността върху сградата, отделно от земята,
трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена
презумпцията по чл. 92 ЗС. Същевременно се прави уговорката, че във всички
случаи действителната воля на страните следва да се извлича чрез тълкуване
по реда на чл. 20 ЗЗД както на нотариалния акт, така и на обстоятелствата,
изявленията и поведението на страните при сключване на договора, на
фактите относно сключването му, на други сделки между страните или с трети
лица, когато от самия текст не може да се открие точната воля на страните.
Преценката винаги се извършва за всеки отделен случай, с оглед постигнатите
договорености при осъществяване на конкретното придобивно основание
(така - посоченото във въззивната жалба решение № 37/04.04.2017 г. по гр.д.
№ 3180/2016 г. на ВКС, I г.о., а също и: решение № 125 от 29.10.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 616/2019 г., ІІ г. о., решение № 58 от 18.06.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 2014/2020 г., І г.о., решение № 60088 от 06.07.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3876/2020 г., ІІ г. о., решение № 529/09.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1129/2009
г., І г.о., решение № 370/06.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 994/2008 г., I г. о.,
решение № 292/08.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 931/2009 г., I г.о. и др.).
В разглеждания случай при тълкуване на волята на страните, отразена в
нотариалния акт за дарение от 16.09.2011 г., и с оглед на всички други
обстоятелства, осъществени преди и след сключване на договора, които са
индиция за тази воля, се налага извод, че целта на А. и Р. К.и е била с това
дарение да прехвърлят в полза на сина им С. К. цялото недвижимо
имущество, което са притежавали на посочения адрес в гр. В., ул. „**“ № 13
(както земя, така и всички сгради, вкл. процесния гараж).
Този извод следва от обстоятелството, че наред с това дарение (три дни
преди него) с нотариален акт № 78 от 13.09.2011 г., том V, рег. № 6964, дело №
836 от 2011 г. на нотариус И. К. с рег. № 225 на НК, вписан с вх. рег. № 3831 от
14.09.2011 г., акт 146, том IX, дело № 1751/2011 г. в Служба по вписванията –
гр. П., Р. К. е дарила в полза на другия си син И. К. притежаваното от нея
преди брака недвижимо имущество в **********, а именно: дворно място с
площ 880 кв.м заедно с построените в него две жилищни сгради и
14
селскостопанска постройка, като и с двете дарения дарителите са запазили за
себе си безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху дарените имоти, а
с дарението от 13.09.2011 г. Р. К. е учредила такова право и в полза на А. К..
Видно е, че съпрузите са имали желание да разделят приживе цялото
имущество, което са притежавали, в полза на двамата им синове, като си
запазят ползването върху него. Ясно е и защо имуществото е разпределено по
този начин между децата им, като С. К. е получил имоти в гр. В., а И. К. – в с.
Д., последните на по-ниска стойност поради местонахождението им.
Причините за това разпределение се установяват от материалите по
приобщеното гр.д. № 558/2018 г. на ВРС и свидетелските показания по
настоящото дело, според които към момента на даренията през 2011 г. С. К. е
живеел в гр. В. и бил често при родителите си, докато И. К. е живеел в друго
населено място и ги е посещавал рядко. Също така първоначално семейството
на С. К. е живеело заедно с родителите му в дарения му впоследствие
апартамент на ул. „**“ 13, където е регистриран и адресът на ответниците.
Разликата в стойността на подареното на двамата синове е обяснима и поради
това, че още през 1989 г. А. К. е дарил на един от синовете на И. К. парични
средства в общ размер на 25126,65 лв., с цел закупуване на жилище в В., ** и
извършване на ремонт в него.
Косвено доказателство, че действителната воля на дарителите е била да
прехвърлят на сина си С. К. всички имоти в гр. В., вкл. и процесният гараж,
която воля несъмнено е била известна на двамата им синове, е и последващото
поведение на И. К.. Той не е посочил процесния гараж като част от
наследството на баща си в производството по приемането на това наследство
по опис по гр.д. № 484/2018 г. на ВРС, нито впоследствие е искал делба на
гаража наред с делбата на останалите постройки в дворното място по гр.д.
558/2018 г., като по последното дело изрично е установено, че след даренията
през 2011 г. няма останало свободно имущество в патримониума на
дарителите. Вярно е, че тези действия не са равнозначни на извършен от И. К.
отказ от права върху гаража, но са индикация, че този обект изобщо не е
смятан за част от наследството на родителите му поради отчуждаването му
приживе от тях в полза на другия им син.
Волята на дарителите в обсъждания смисъл се потвърждава и от
свидетелските показания на св. В. М.а и св. Г. М., според които през 2011 г. А.
К. е обявил на съседите, че е прехвърлил на сина си С. цялото имущество на
адреса, вкл. гаража. Съдът кредитира тези показания, с оглед
безпристрастността на свидетелите и съответствието на разказаното от тях с
житейската логика и останалия доказателствен материал.
Непосочването на гаража като предмет на дарението в нотариалния акт е
обяснимо с обстоятелството, че гаражът е изграден без строителни книжа и
поради това представлява незаконен строеж, като към 2011 г. не е било
издадено удостоверение за търпимост, което да послужи при изповядване на
сделката пред нотариус. Неоснователни са възраженията на третото лице
помагач, че гаражът не е незаконен, понеже няма издадена заповед за
премахването му. Без такава нарочна заповед строежът не подлежи на
премахване, но това не означава, че същият е законен. Липсата на данни за
наличието на строителни книжа за изграждането му е достатъчно, за да
обоснове положителен извод за незаконността на строежа - чл. 159, ал. 1 от
ЗТСУ, респ. чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Отразяването на гаража като самостоятелен
15
обект с отделен идентификатор по КК също няма отношение към статута на
постройката, нито към възможността тя да бъде придобита при условията на
чл. 92 ЗС – като приращение. Именно защото гаражът представлява незаконен
строеж, за същия е издадено впоследствие и удостоверение за търпимост №
24/24.11.2017 г. от компетентния главен архитект, с което е констатирана
търпимостта му, присъща само за незаконни строежи, отговарящи на
определени законоустановени изисквания според момента на изграждането им
– арг. от § 16 ПР на ЗУТ.
След съвкупен анализ на обсъдените доказателства съдът приема, че
притежаваните приживе от А. и Р. К.и 1/6 ид.ч. от делбения гараж са
прехвърлени в полза на сина им С. К. на 16.09.2011 г., наред с дарението на 1/6
ид.ч. от поземления имот, в който е изграден гаражът. След смъртта на С. К.
през 2013 г. тези права са преминали в патримониума на наследниците му И.
К. (преживяла съпруга) и Р. К. (син), като всеки от тях е придобил по 1/12
ид.ч. от правото на собственост върху гаража, на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9,
ал. 1 от ЗН.
Така установените факти водят до извод за неоснователност на
предявените от ответниците установителни искове за собственост в частта за
1/6 ид.ч. от процесния гараж, които са придобити от тях по наследство от
общия им наследодател, а не на заявеното с иска друго основание –
придобивна давност.
Установителните искове са неоснователни и в останалата им част – по
отношение на 5/6 ид.ч. от процесния гараж, доколкото ответниците не са
доказали давностенето им в сочения период от 16.09.2011 г. до 16.09.2021 г.
За да започне да тече в пола на С. и И. К.и придобивна давност за тези
идеални части през 2011 г., каквито са твърденията на въззивниците (ищци по
установителените искове), то е следвало те да са ги завладели или да са
получили владението върху тях от предишния собственик или владелец. В
случая не е сторено нито едно от двете.
От всички свидетелски показания, съдържащи сведения за периода до
смъртта на А. К. през 2017 г., вкл. показанията на св. Г. М. и св. Н. К., се
изяснява, в разглеждания период от 2011 г. до 2017 г. фактическата власт
върху гаража е упражнявана от А. К., който го е ползвал като склад за
инструменти и непотребни вещи. С какво съзнание той е упражнявал тази
фактическа власт върху обсъжданите 5/6 ид.ч. е ирелевантно, при липса на
позоваване за присъединяване на негово владение.
От свидетелските показания на св. Г. М., В. М.а и С. С.ов се установява,
че едва след смъртта на А. К. през 2017 г. въззивниците И. К. и Р. К. са
започнали да упражняват фактическа власт върху вещта. Съдът цени тези
свидетелски показания като достоверни, понеже са дадени от безпристрастни
лица с непосредствени лични впечатления и съдържанието им се подкрепя от
останалите писмени доказателства, вкл. удостоверението за търпимост,
издадено по инициатива на И. К.. При условията на чл. 172 от ГПК съдът не
кредитира показанията на св. Н. К. в частта им, съдържаща данни за периода
след 2017 г., предвид заинтересоваността на свидетелката, която е съпруга на
третото лице помагач И. К., и понеже в тази част показанията й са изолирани.
Показанията на св. В. М.а не съдържат данни за конкретен период, като по
всяка вероятност свидетелката е влизала в гаража след 2017 г. Показанията на
водения от ищеца св. М. Н. изобщо не съдържат релевантни за спора факти.
16
При така установените от гласните доказателствени средства
обстоятелства следва, че ответниците И. К. и Р. К. са започнали да владеят
гаража най-рано през 2017 г., съответно най-рано от тогава е могло да започне
да тече в тяхна полза приложимата в случая десетгодишна давност за
обсъжданите 5/6 ид.ч., но до предявяването на иска през 2023 г. същата не е
изтекла.
По изложените съображения следва, че е налице съсобственост по
отношение на процесния гараж, но тя е между ответниците и трети за спора
лица. Третото лице помагач И. К. не е придобил по наследство от родителите
си прехвърлените впоследствие през 2021 г. в полза на ищеца общо ½ ид.ч. от
правото на собственост върху гаража, при което и ищецът не е станал техен
собственик. Последният няма права в делбената вещ и предявеният от него
иск за делба подлежи на отхвърляне като неоснователен.
При този извод съдът не дължи произнасяне по възражението на
ответниците относно размера на квотите на страните и по възражението им за
нищожност на извършените в полза на ищеца прехвърлителни сделки от
10.11.2021 г. (дарение и покупко-продажба) като привидни, прикриващи един
договор за покупко-продажба, на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД
във вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. За пълнота следва да се посочи, че последното
възражение е недопустимо в делбения процес, в който е недопустимо
разглеждане на иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване от съсобственик. Именно
с възможността за изкупуване е обоснован правният интерес на ответниците
от това възражение. В делбата ответниците нямат интерес от възражението,
тъй като дори при успешното му провеждане и установяване на относителната
симулация на сделките, от които ищецът черпи права, това не би довело до
промяна в съсобствеността и дяловете на страните в нея.
Поради частично разминаване в крайните изводи на двете съдебни
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта,
с която е допусната делба на процесния гараж между ищеца „ДП Инвест 20“
ООД и ответника Р. К., и вместо него да бъде постановено отхвърляне на иска.
В останалите части – с които е отхвърлен искът за делба по отношение на И.
Й. К. и е отхвърлен насрещният установителен иск за собственост, решението
следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
За първата инстанция:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК по отхвърления иск за делба следва да
бъдат присъдени разноски на ответника Р. К. за адвокатско възнаграждение в
размер на 1500 лв., доказателства за реалното заплащане на което са
представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 27.06.2023
г. и извадка от интернет банкиране.
Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид фактическата и
правна сложност на делото и обстоятелството, че възнаграждението е в
минимален размер по чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. (ред. ДВ. бр.88 от
04.11.2022 г.), като липсват основания за редуцирането му под този минимум.
На основание чл. 78, ал. 10 от ГПК разноски за третото лице помагач не
се следват.
На основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират
17
от съдилищата по ГПК, поради отхвърляне на предявения иск за делба ищецът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 80 лв.
За въззивната инстанция:
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза
на въззивника Р. К. следва да бъдат присъдени разноски за въззивното
производство в размер на 1540 лв., от които 40 лв. за внесена държавна такса
за въззивно обжалване на решението в частта по допускането на делбата и
1500 лв. за адвокатско възнаграждение по иска за делба, доказателства за
реалното заплащане на което са представени по делото – договор за правна
защита и съдействие от 15.04.2024 г., съдържащ разписка за получено плащане
в брой.
Възражението на въззиваемия по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид фактическата и
правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на
въззивниците процесуални действия по делото (вкл. подаване на въззивна
жалба и явяване в проведеното едно о.с.з.), като изражение на цената на
адвокатската услуга.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени и разноски
на въззиваемия, предвид потвърждаването на решението в частта по
установителните искове за собственост. Такива са претендирани за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. за цялото производство, заплатени в брой
съгласно приложения договор № 18/15.04.2025 г. В договора не е посочено как
е формиран размерът на възнаграждението, поради което съдът приема, че за
всеки от двата иска (за делба и насрещен иск за собственост) е уговорено
еднакво възнаграждение от 500 лв., съответно при изхода на делото в полза на
страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв., които да
бъдат възложени в тежест на И. К. и Р. К..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3686/22.10.2024 г. по гр.д. № 2904/2023 г. по
описа на Районен съд – В., 33-ти състав, В ЧАСТТА, с която е допуснато, на
основание чл. 34 от ЗС, извършването на съдебна делба на недвижим имот
с идентификатор № ** по КККР на град В., одобрени със Заповед № РД-18-
98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, разположен в поземлен имот с
идентификатор № ** по КККР на град В., с адрес на сградата в град В., ул.
„**“ № 13, със застроена площ 18 кв.м., брой етажи – 1, предназначение –
гараж, при граници, съгласно кадастрална скица и удостоверение за
търпимост: сграда с идентификатор № **.2, сграда с идентификатор № **.5,
ПИ с идентификатор № **** по КККР на град В., между съделителите и при
квоти: 1/2 ид.ч. за „ДП Инвест 20“ ООД, ЕИК **, седалище и адрес на
управление: гр. В., **, представлявано от управителя Д. И.ов Д., и ½ ид. ч. за
Р. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „**“ № 13, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДП Инвест 20“ ООД , ЕИК **, седалище
и адрес на управление: В., **, представлявано от управителя Д. И.ов Д., срещу
Р. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „**“ № 13, иск по чл. 34 от ЗС за
18
делба на недвижим имот с идентификатор № ** по КККР на град В.,
одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, разположен в
поземлен имот с идентификатор № ** по КККР на град В., с адрес на сградата
в град В., ул. „**“ № 13, със застроена площ 18 кв.м., брой етажи – 1,
предназначение – гараж, при граници, съгласно кадастрална скица и
удостоверение за търпимост: сграда с идентификатор № **.2, сграда с
идентификатор № **.5, ПИ с идентификатор № **** по КККР на град В., при
равни квоти от по ½ ид.ч. за всяка от страните.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3686/22.10.2024 г. по гр.д. № 2904/2023 г.
по описа на Районен съд – В., 33-ти състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
искът за делба по отношение на И. Й. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ул. „**“ № 13, както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Р. С.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „**“ № 13, и И. Й. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „**“ № 13, срещу „ДП Инвест 20“ ООД, ЕИК
**, седалище и адрес на управление: гр. В., **, представлявано от управителя
Д. И.ов Д., насрещен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС за приемане за установено в отношенията
между страните, че Р. С. К. и И. Й. К. са собственици на делбения недвижим
имот с идентификатор № ** по КККР на град В., одобрени със Заповед № РД-
18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, разположен в поземлен имот с
идентификатор № ** по КККР на град В., с адрес на сградата в град В., ул.
„**“ № 13, със застроена площ 18 кв.м., брой етажи – 1, предназначение –
гараж, при граници, съгласно кадастрална скица и удостоверение за
търпимост: сграда с идентификатор № **.2, сграда с идентификатор № **.5,
ПИ с идентификатор № ****, въз основа на изтекла в тяхна полза
придобивна давност в периода от 16.09.2011 г. до 16.09.2021 г., като
фактическата власт е упражнявана при условията на съвладение първоначално
от И. Й. К. и нейния съпруг – покойния С. А. К., като след смъртта на С. А. К.,
фактическата власт е продължена при условията на съвладение от
преживялата му съпруга И. Й. К. и сина им Р. С. К..
Решението е постановено при участието на И. А. К., ЕГН **********,
с адрес: село Д., общ. П., обл. В., като трето лице помагач на страната на
ищеца „ДП Инвест 20“ ООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр.
В., **.
ОСЪЖДА „ДП Инвест 20“ ООД, ЕИК **, седалище и адрес на
управление: В., **, представлявано от управителя Д. И.ов Д., да заплати на Р.
С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „**“ № 13, сумата от 1500 лв.
(хиляда и петстотин лева) за разноски за първата инстанция, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДП Инвест 20“ ООД, ЕИК **, седалище и адрес на
управление: В., **, представлявано от управителя Д. И.ов Д., да заплати на Р.
С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „**“ № 13, сумата от 1540 лв.
(хиляда петстотин и четиридесет лева) за разноски за въззивната инстанция,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
19
ОСЪЖДА Р. С. К. с ЕГН ********** и И. Й. К. с ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. В., ул. „**“ № 13, да заплатят на „ДП Инвест 20“ ООД,
ЕИК **, седалище и адрес на управление: В., **, представлявано от
управителя Д. И.ов Д., сумата от 500 лв. (петстотин лева) за разноски за
въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДП Инвест 20“ ООД, ЕИК **, седалище и адрес на
управление: В., **, представлявано от управителя Д. И.ов Д., да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – В.,
държавна такса по отхвърления иск за делба в размер на 80 лв.
(осемдесет лева), дължима на основание чл. 9 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20