№ 204
гр. Варна, 25.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Г. Н. Грънчев
при участието на секретаря ПетрА. Ал. Паскалева
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20253000600176 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Жалбоподатели-частни обвинители: Л. И. С., и Р. И. С., редовно
призовани, не се явяват. Представляват се от повереника си адв.В. В. П. от АК
Шумен, редовно упълномощен.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г.
Частен обвинител Ю. И. С., /настанена в дом за лица с психични
заболявания/, редовно призована чрез особен представител адв. Г. Ф.
Сабриева Сали от АК – Шумен, не се явява. Не се явява и адв.Г. Сали.
Частни обвинители А. Т. А. и З. И. С., редовно призовани, не се
явяват, не се представляват, тъй като не се явяват поверениците им адв. Н. Н.
Д. и адв. Г. Г. Р. и двамата от АК – София, редовно упълномощени, и също
редовно призовани.
Подсъдим А. К. Н., редовно призован, явява се лично, представлява се
от адв. И. Д. Й. от АК – Шумен, редовно упълномощен.
АДВ.П.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. Й.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
1
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ПАНТАЛЕЕВА.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. П.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам така депозираната
жалба от името на доверителите ми Л. и Р. С.. Бих желал накратко да допълня
доводите, доколкото жалбата е депозирана преди постановяване на мотивите
към присъдата. Според съда от така изложените мотиви, наказанията на
подсъдимия ще бъдат достатъчни за постигане на личната и генералната
превенция. С оглед на приетата фактическа обстановка, считам, че
причинения от подсъдимия резултат, а именно смърт на 61 годишен човек, за
което наказанието наложеното е три пъти под минимума не би постигнало
нито една от двете цели – индивидуалната и генералната превенция, което
сме изложили в жалбата. Тази присъда е отложена с 3 години изпитателен
срок, което намалява още повече тежестта на това наказание. Странни са
доводите на съда в първоинстанционната присъда, че именно обстоятелството,
че изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за
срок от една година. Според съда води до по-въздействуващ ефект върху
подсъдимия, който ще следва в този изпитателен срок да се въздържа от
извършването на каквото и да е престъпление. Лично аз продължавам да си
мисля, че разпоредбата на чл.66 е всякога по-благоприятна от нейното не
приложение и постановяване на ефективна присъда. Считам, че определеното
наказание лишаване от свобода е в изключително ниски граници и се явява
несправедливо и несъответно на извършеното престъпление. Неправилно
съдът е приложил разпоредбата на чл.55 от НК, като считам, че не са налице
нито многобройни, нито пък някои от смекчаващите макар да има такива
обстоятелства. Може да се тълкува като изключително за да обуслови
приложението на чл.54 от НК. Следва да се отчете, че пострадалият е бил на
61 год., трудоспособна възраст, баща на 4 деца и дядо на много внуци, глава на
семейството, като се е грижил за прехраната на семейството си. Същият е бил
без данни за здравословни проблеми и не са налице никакви други индикации
за настъпването, и причината за неговата смърт е в резултат на извършеното
ПТП.
По отношение на алкохолното опиянение в което се сочи, че се е
намирал пострадалия, считам, че няма налице никаква връзка между
настъпилия вредоносен резултат. Пострадалият е бил най-вдясно на пътното
платно, в близост до банкета поради липсата на изграден тротоар и поради
непригодност на банкета за пешеходци. Той се е движил в права линия, в
близост до дома си, нито внезапно е променял скоростта си и поведението му
2
е било предвидимо и алкохолното опиянение не е рефлектирало върху
неговото поведение и не е станал причина за възникване на ПТП.
Считам, че несъобразената скорост с която се е движил автомобила
управляван от подсъдимия е основното обстоятелство станало причина за това
ПТП, която скорост не е била съобразена с мокрия пътен участък, с
обстоятелството, че се е намирал в населено място в тъмната част в район, в
който има много къщи и при липса на тротоар където нормално е било хората
да се движат в крайна дясна част на лентата за движение, поради липса на
изграден тротоар. Поради това и подсъдимият е следвало да бъде внимателен
към пътната обстановка.
По отношение на комулативно наложеното наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от една година, считам, че същото е явно
несправедливо, най-вече и с оглед на отлагане на изтърпяване на основното
наказание лишаване от свобода и комулативното наказание има всъщност в
този случай по съществено значение, дори от основното за постигане на
генералната и индивидуалната превенция. В този смисъл неговия размер също
е явно несправедлив. При факта, че не указана първа помощ, не е подаден
сигнал от подсъдимия на тел.112 и преместване на МПС от мястото на
настъпване на ПТП са обстоятелства, които не могат да установят
приложението на чл.55 и наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства.
Моля да се измени присъдата съобразно искането във въззивната жалба.
Моля да ни бъдат присъдени и разноски в настоящата инстанция. Представям
списък и договори за правна защита и съдействие за безплатна правна помощ.
Те са представени и пред първата инстанция, договорите са същите, но
списъка е отделен за настоящата инстанция.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, считам, че
първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна. При протеклото
се съкратено съдебно следствие в тази диференцирана процедура считам, че
не са допуснати процесуални нарушения. Самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, не се
констатират противоречия, които да изискват производството да протече по
общия ред. Считам, че и, материалния закон е приложен правилно, предвид
събраните и обсъдени доказателства по делото.
Макар с частното обвинение да стоим от едната страна на процеса, не
мога да споделя изложените в жалбата съображения и считам, че присъдата в
нейната санкционна част е справедлива. Първоинстанционният съд е изложил
достатъчно убедителни аргументи по отношение индивидуализация на
наказанието с приложението на разпоредбата на чл.55, посочил е
съпричиняването от страна на пострадалия и неговата роля в процеса на
индивидуализиране на наказанието. Считам, че този размер на наказанието в
пълна степен удовлетворява целите на наказанието и не намирам основание за
споделяне на доводите и завишаване на наказателната репресия, поради което
3
моля да се остави без уважение жалбата и да се потвърди
първоинстанционната присъда като правилна и справедлива.
АДВ. Й.: Уважаеми Апелативни съдии, моля да отхвърлите жалбата и
да оставите в сила първоинстанционната присъда като правилна,
законосъобразна и справедлива. Съдът не е допуснал нарушение на
материалния закон, нито на процесуалните правила. С оглед развитието на
делото по реда на чл.371, т.2 от НПК доверителят ми е признал вината си,
признал е фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, изразил е желание
да не се събират допълнителни доказателства в тази насока. Следователно,
съдът е следвало да формира вътрешното си убеждение въз основа на
събраните вече такива доказателства. Той е направил това и подробно е
мотивирал присъдата си. Основният въпрос беше този за
индивидуализацията на наказанието, и съдът е бил справедлив в тази насока.
От една страна отчел е всички смекчаващи вината обстоятелства, трудовата
ангажираност на доверителя ми, чистото съдебно минало, пълното
съдействие, което е указал на органите на ДП и на съда, и най-вече миналото
му като водач. Съдът особено е обърнал внимание на това и което също е
важно по отношение на преценката, доколко е висока неговата обществена
опасност като деец. За 30 години при положение, че работи в охранителна
фирма патрул, управлява автомобил всеки ден, той няма нито един фиш, нито
едно наказателно постановление, нито един акт. Това съдът е счел съвсем
правилно за определящо по отношение на неговата обществена опасност като
водач.
Действително, произшествието е станало нощно време, на неосветен
пътен участък, макар и в рамките на населено място. Доверителят ми се е
движил под разрешената от закона скорост от 50 км в този пътен участък. От
друга страна, пострадалият е бил в пияно състояние, с черни дрехи
затрудняващи възприемането му като пешеходец, и се е движил не на банкета,
а на пътното платно нарушавайки разпоредбата на чл.108 от ЗДвП. В огледния
протокол е посочено, че на мястото на ПТП-то има обособен банкет - утъпкан
чакъл. Това е възприето от САТЕ, от прокуратурата и от съда. Т.е. имало е
възможност пострадалият да се движи по този банкет и тогава нямало да има
конфликтна точка между МПС и пешеходеца. Ако той беше изпълнил това
свое задължение по закон, нямаше да има ПТП и пострадал. Съвсем правилно
съдът е оценил това обстоятелство, преценил е, че доверителят ми има ниска
степен на обществена опасност като деец, и най-вече ниското предвидено по
възприетата правна квалификация наказание е прекалено тежко с оглед
конкретните обстоятелства, конкретния деец, и неговата обществена опасност.
Депозирал съм възражение срещу въззивната жалба. Считам, че присъдата е
справедлива, и моля да се остави в сила.
ПОДС. Н.: Нямам какво да добавя.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. Н.: Искам да остане присъдата такава, каквато е.
4
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 10.25
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5