№ 1163
гр. Бургас, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120203968 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на „Мирел ПРО Солюшьнс“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление - ***********, ЕИК: *********, представлявано от
управителя М. Р., против Наказателно постановление №718988-F712216/16.08.2023г.,
издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, с което на
дружеството - жалбоподател за нарушение на чл.125, ал.5 ЗДДС, на основание чл.179 ЗДДС,
е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на НП и наличие на
маловажен случай по чл.28 ЗАНН, като се моли за отмяна на издаденото НП. В провелото се
пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание за дружеството - жалбоподател,
редовно уведомено, не се явява представител.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се
явява юк.Ч., която моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
Задълженото лице - „Мирел ПРО Солюшьнс“ ЕООД, ЕИК: *********, е
регистрирано по ЗДДС на 05.02.2021г. В качеството си на регистрирано лице и съгласно
чл.125, ал.1 от ЗДДС, то има задължение да подава справка-декларация за всеки данъчен
период. При извършване на съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица и подадените от
тях СД по ЗДДС, свидетелката С. Д. П. - С. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП -
1
гр.Бургас, констатирала, че търговецът не е подал в срок (до 15.05.2023г.) СД по ЗДДС за
данъчен период - м. април 2023г. Същата е отчела, че съгласно чл.125, ал.1 ЗДДС - всяко
регистрирано по ЗДДС лице е длъжно да подава справка-декларация, като съгласно чл.125,
ал.5 ЗДДС декларацията следва да се подаде до 14-то число на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнася. В случая декларацията се отнася за месец април 2023г. поради
което и крайният срок за подаването й е 15.05.2023г.
Св. С. Д. П. - С. преценила, че с горното е извършено нарушение на чл.125, ал.5
ЗДДС, поради което и на 18.05.2023г. изпратила покана до търговеца за поддаване на СД и
явяването му в ТД на НАП-Бургас за съставяне на АУАН.
В указания срок, представител на дружеството (упълномощено лице) се е явил и
свидетелката С. съставила в негово присъствие АУАН cep. AN № F712216 /22.06.2023г.
срещу дружеството, квалифицирайки горните факти като нарушение по чл.125, ал.5 ЗДДС.
В акта били записани възражения от страна на упълномощеното лице, че забавянето е първо
такова за дружеството, а процесната декларация е нулева, поради което и не се е стигнало до
ощетяване на фиска.
В срока по чл.34 ЗАНН наказващият орган, възприемайки констатациите в АУАН, е
издал обжалваното понастоящем наказателно постановление, с което на основание чл.179
ЗДДС на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът намира, че при съставяне на акта за нарушение и при издаване на атакуваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство. Актът за
установеното административно нарушение и наказателното постановление са съставени от
компетентни органи. По делото е представена Заповед на изпълнителния директор на НАП
за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г., съгласно която компетентен да
издаде наказателното постановление е Директорът на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП- гр. Бургас. Посочени са относимите законови разпоредби, като от словесното
описание на нарушението става ясно за коя хипотеза на чл.179 ЗДДС става въпрос. Посочен
е крайният срок за подаване на декларацията, който не е спазен, като е ясно, че мястото на
2
подаването й е в гр.Бургас.
Административно-наказателната отговорност на търговеца е ангажирана за
нарушение на разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, която вменява задължение на
търговците, регистрирани по ЗДДС, да подадат справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри, за всеки данъчен период до 14-то число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят. В конкретния случай жалбоподателят е
следвало да подаде СД за месец април 2023г. до 15.05.2023г., но не го е сторил, поради
което и правилно е била ангажирана отговорността му на основание чл.179 ЗДДС.
Съобразно цитираната санкционна норма лице което, като е длъжно, не подаде справка-
декларацията по чл.125, ал.1, декларацията по чл.125, ал.2, отчетните регистри по чл.124
или не ги подаде в предвидените срокове (съгласно чл.125, ал.5 ЗДДС срокът е до 14-то
число на следващия месец), се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци,
или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500
до 10 000 лв. В случая всички признаци на състава на нарушението са доказани, поради
което и правилно АНО е ангажирал отговорността на дружеството.
Възприетата по – горе фактическа обстановка, както и наличието на действително
допуснато от жалбоподателя нарушение не се оспорва от последния. Изтъкват се доводи в
насока наличие на маловажен случай по чл.28 ЗАНН, които обаче настоящият съдебен
състав намира за неоснователни.
Съгласно ТР № 1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за
маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че
нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието
маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9 от Наказателния
кодекс – „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да
се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите
нарушения от съответния вид - касае се за типично по вид нарушение, поради което и
приложението на чл.28 ЗАНН се явява неоправдано. В случая нарушените норми са
насочени към спазване на финансова дисциплина от търговците, вкл. и с оглед превенция на
фиска, поради което не могат да бъдат заобикаляни посредством института на маловажния
случай. Обстоятелството, че декларацията е била нулева, тъй като липсва реализиран оборот
от страна на дружеството, също не обосновава приложение на чл.28 от ЗАНН, а може да
обоснове единствено налагане на санкция към най-ниския размер, предвиден в закона,
каквато именно е наложена и в настоящия случай. До извод различен от изложения не би
3
могло да се достигне въз основа на обстоятелството, че не се е стигнало до вреди за фиска,
доколкото настъпването на вреди не е съставомерен признак на това нарушение.
Санкционираният е търговец, който следва да организира дейността си по начин, който да
му позволява да спазва законовите изисквания.
С оглед изхода на делото и при наличие на направено искане за присъждане на
разноски в полза на АНО, който е бил представляван от юрисконсулт, то такова следва да му
бъде присъдено. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.3 ЗАНН в полза на юридически лица
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ,
който от своя страна препраща към чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност
и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение
се явява 80 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №718988-F712216/16.08.2023г.,
издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, с което на
дружеството - жалбоподател „Мирел ПРО Солюшьнс“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: ***********, ЕИК: *********, за нарушение на чл.125, ал.5 ЗДДС, на
основание чл.179 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Мирел ПРО Солюшьнс“ ЕООД, седалище и адрес на управление: ******,
с ЕИК: *********, да заплати на Национална агенция за приходите, разноски в размер на 80
/осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4