№ 101
гр. Ямбол, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседА.е на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Яна В. Ангелова
Членове:Николай Ив. Кирков
Галина Ив. Вълчанова Л.а
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Л.а Въззивно
гражданско дело № 20242300500165 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по две въззивни жалби от Д. Б. И. с ЕГН:
********** от с.****, община *****, чрез адв. П. К. от БАК и адв. А. Г. от БАС срещу
Решение № 87/21.02.2024 г. на ЯРС по гр.д. № 2397/2022 г. по описа на ЯРС и срещу
Решение № 147/25.03.2024 г., постановено по гр.д. № 2397/2022г. по описа на ЯРС.
С първата въззивна жалба Д. Б. И. обжалва Решение № 87/21.02.2024 г., постановено
по гр.д. № 2397/2022г. по описа на РС - Ямбол, с което ЯРС УВАЖАВА предявения от С. М.
П., ЕГН ********** против Д. Б. И., ЕГН ********** иск с правно основА.е чл. 59, ал.8 и
ал.9, вр. чл.127, ал.2 СК да бъдат изменени мерките, определени с Определение № 260643/
10.12.2020 г. по гр. дело № 1481/2020 г. по описа на ЯРС, като: ИЗМЕНЯ режима на лични
контакти между бащата и детето Б. определен с Определение № 260643/10.12.2020 г. по гр.
дело № 1481/ 2020 г. по описа на ЯРС, както следва:
През първите три месеца считано от влизане на решението в сила бащата Д. Б. И.да
вижда детето Б.Д.И., род. на ***** г., ЕГН ********** в един от избрА.те от него дни -
петък или понеделник на всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 10.00 ч. до
14.00 ч. в съответния ден, като контактите им се осъществяват под контрола на социален
работник от компетентната ДСП по местоживеенето на детето или на определено от същата
социална служба място в общността, където може да се извърши наблюдение от съответните
специалисти (социални работници, педагози и/или психолози, включително и чрез
предоставяне на съответната социална услуга на стрА.те и детето) на контактите на детето с
бащата, като контактите се осъществяват с продължителност, определена от социалния
работник или посочен от него експерт, която продължителност е подходяща за охраняване
интересите на детето, като бащата предварително заявява пред компетентната ДСП
желА.ето на среща с детето, а ДСП уведомява предварително майката С. М. П., ЕГН
**********, която лично или чрез трето пълнолетно дете да води и взема детето в
определения час на съответния ден в ДСП.
1
През следващите три месеца, считано от влизане на решението в сила, бащата да
взема детето при себе си в петък на всяка първа и трета седмица от месеца за времето от
10.00 ч. до 16.00 ч. в съответния ден, без преспиване, като вземането и връщането на детето
на майката да се осъществява в ДСП Ямбол, в присъствието на служител от Дирекция
"Социално подпомагане" Ямбол, като задължава майката С. М. П. да осигури присъствие на
детето.
След този тримесечен период бащата Д. Б. И. да взема детето Б.Д.И. от дома на
майката всяка първа и трета седмица от месеца от 10ч. в събота до 18 ч. в неделя - с
преспиване; на Новогодишните празници всяка четна година от 10.00 ч. на 29.12. до 18.00 ч.
на 03.01. на следващата година с преспиване; а всяка нечетна година по Коледните празници
от 23.12. от 10.00 ч. до 18.00 ч. на 28.12. с преспиване; през нечетна година на
Великденските празници от 10.00 ч. на Велики петък до 18.00 ч. на Велика събота с
преспиване на детето при бащата; първия съботен ден след рождения ден на детето- 21.11.
от 09.00 ч. до 18.00 ч. на неделния ден с преспиване, ако не съвпада с редовния месечен
контакт на бащата с детето; както и на рождения ден на бащата- 27.08., от 09.00 ч. до 18.00
ч. без преспиване; както и един месец през лятото непрекъснато, когато майката не е в
платен годишен отпуск, като бащата ще взема детето от дома, в който живее заедно с
майката в гр. Ямбол и след приключване на режима на лични контакти ще го връща там.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Б. И., ЕГН ********** против С. М. П., ЕГН
********** насрещен иск с правно основА.е чл. 59, ал.9 СК във вр.чл.127, ал.2 СК да бъдат
изменени мерките, определени с Определение № 260643/ 10.12.2020 г. по гр. дело № 1481/
2020 г. по описа на ЯРС, а именно родителските права по отношение на детето Б.Д.И., род.
на ***** г., ЕГН ********** да бъдат предоставени на бащата Д. Б. И., ЕГН ********** и
да се определи местоживеенето на детето при него, като на майката С. М. П., ЕГН
********** да се определи подходящ режи на лични контакти с детето и последната да бъде
осъдена да заплаща на детето, чрез неговия баща и законен представител, месечна издръжка
в минимален размер.
Въззивникът счита атакуваното решение за неправилно, незаконосъобразно и
постановено при противоречие със събрА.я доказателствен материал и допуснати
съществените нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не се е
произнесъл по обективно съединения в условията на евентуалност насрещен иск за
постановяване на разширен режим на лични отношения, който е поискан да бъде
постановен, в случай, че съдът отхвърли главния иск за предоставяне на родителски права.
Възразява, че от мотивите на постановеното съдебно решение не ставало ясно кои факти и
въз основа на кои доказателства съдът приема за установени. Направено е възражение, че
съдът не е извършил преценка по чл. 172 от ГПК по отношение заинтересоваността на част
от свидетелите, разпитА. по делото. Направено е оплакване, че в мотивите си съдът не бил
посочил нито преценката на доказателствата, нито фактическите си констатации.
Жалбоподателят твърди, че въпреки, че изложените факти и обстоятелства в исковата молба
останали недоказА. в производството, съдът уважил предявения от С. П. иск.
Сочи, че съдът, въпреки констатираното родителското отчуждение по вина на
отглеждащия родител, с постановените мерки за упражняване на режима на лични
отношения след изтичане на шестмесечния период, абсолютно неправилно стеснил
първоначално определения режим на лични отношения. Съдът игнорирал и не бил обсъдил
отправеното искане- при осъществяване на режима, бащата да взима детето от ДСП - Ямбол
или ЦОП „Усмивка“ - гр. Ямбол и да го връща в дома на майката. По направените оплаквА.я
са изложени подробни съображения. Посочена е съдебна практика. Моли ЯОС да отмени
атакуваното решение и да уважи предявените от въззивника насрещни искове. Заявена е
претенция за присъждане на направените по делото разноски, в т.ч и тези за заплатено
адвокатско възнаграждение.
2
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от С. М. П. от гр.
Ямбол чрез пълномощника адв. М. Х. от АК – Ямбол. В отговора се излага подробно
становище за неоснователност на жалбата, респ. за правилност, законосъобразност и
обоснованост на обжалваното решение. Въззиваемата е оспорила направените от
жалбоподателя възражения. Счита, че при постановяване на атакуваното съдебно решение,
ЯРС е анализирал всестранно всички доказателства по делото, както и доводите на стрА.те,
като е бил воден от критерият за най-добрият интерес на детето и при съобразяване на
дадените с ППВС № 1/1974 г. задължителни указА.я на съдилищата относно това кои са
критериите, от които се ръководи съдът при решаване на въпроса на кой от родителите да се
предостави упражняването на родителски права при спор между тях, респективно кога е
налице промяна на обстоятелствата, която обосновава промяна на мерките, нормативно
изброени и в чл.59, ал.4 и чл.59, ал.9 СК. Изложени са подробни аргументи в тази насока.
Моли ЯОС да потвърди решение № 87/21.02.2024 г. и допълнително решение №
147/25.03.2024 г., постановени по гр. дело № 2397/2022 г. на ЯРС. Претендира присъждане
на направените пред въззивната инстанция разноски.
С втората въззивната жалба Д. Б. И. обжалва решение № 147/25.03.2024 г.,
постановено по гр.д. № 2397/2022 г. по описа на ЯРС, с което ЯРС ДОПЪЛВА решение №
87/21.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 2397/2022 г., като: ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Б.
И., ЕГН ********** против С. М. П., ЕГН **********, насрещен иск с правно основА.е чл.
59, ал.9 СК във вр.чл.127, ал.2 СК, касаещо изменение на Определение № 260643/10.12.2020
г. по гр. дело № 1481/2020 г. по описа на ЯРС, в частта относно режима на лични отношения
на детето с бащата, като бъде определен разширен такъв. Въззивникът счита атакуваното
решение за неправилно, незаконосъобразно и постановено при противоречие със събрА.я
доказателствен материал и допуснати съществените нарушения на съдопроизводствените
правила. Възразява, че отхвърляйки искането на бащата за постановяване на разширен
режим на лични отношения, първоинстанционния съд бил постановил решение в
противоречие със събрА.я по делото доказателствен материал и практиката на Върховния
касационен съд. Направените оплаквА.я са подкрепени с аргументи и съдебна практика.
Моли ЯОС да отмени атакуваното решение, с което се допълва Решение № 87/21.02.2024г.,
постановено по гр.д № 2397/2022г. по описа на ЯРС и представлява неразделна част от
същото, в частта с която е отхвърлен предявения от Д. Б. И. насрещен иск с правно основА.е
чл. 59. ал. 9 СК във вр. с чл. 127, ал. 2 СК, касаещо изменение на Определение № 260643/
10.12.2020 г., постановено по гр.д. № 1481/2020г. по описа а ЯРС, в частта относно режима
на лични отношения на детето с бащата.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от С. М. П. от гр.
Ямбол, чрез пълномощника адв. М. Х. от АК – Ямбол, в който се излага подробно
становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност, законосъобразност
и обоснованост на атакуваното решение. Въззиваемата поддържа изцяло изложените
съображения за правилност и обоснованост на решението, изложени в отговора на
въззивната жалба депозирана от Д. Б. И. против Решение № 87/21.02.2024г. постановено по
гр.д.№ 2397/2022 г. на ЯРС. Моли ЯОС да потвърди Решение № 87/21.02.2024 г. и Решение
№ 147/25.03.2024 г., двете постановени по гр. дело № 2397/2022г. по описа на ЯРС.
За съдебно заседА.е стрА.те са редовно призовА.. Въззивникът И. се явява лично и с
пълномощника си адв.Г., поддържат се въззивните жалби. Въззиваемата П. не се явява, а
чрез пълномощника си адв.Х. поддържа съответно отговора по въззивните жалби.
След преценка на събрА.те по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивните жалби са допустими, подадени в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изисквА.ята на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценени по същество съдът намира
3
въззивните жалби за неоснователни.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакувА.те решения, въззивният съд прецени, че последните са валидни и допустими. При
преценка по същество – атакувА.те решения прецени за правилни.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във
вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Предявените пред районния съд искове – главен и насрещен са с правно основА.е чл.
59, ал. 9 СК, вр. чл. 127 ал. 2 от СК – за промяна режима на лични отношения с бащата, като
претенцията на майката С. П. е за огрА.чаване на този режим по времетраене и място, с
добавяне на присъствието й, както и това на социален работник. С насрещния иск бащата Д.
И. претендира за промяна като родителските права по отношение на детето бъдат
предоставени на него с определяне местоживеенето на детето при бащата и режим на лични
отношения с майката, а в случай, че родителските права не му се предоставят, се желае
режима на лични отношения с детето Б. да бъде за разширен за разлика от съществуващия
режим.
Твърденията и на двете стрА. са за това, че съобразно чл.59 ал.9 от СК е налице
изменение в обстоятелствата, водещо до претендираното от всеки от тях изменение на
определените мерки по отношение на детето. Въззивният съд намира за правилно
разрешението на въпроса относно изменение на режима на лични отношения на детето Б. с
баща му предвид събрА.те по делото доказателства, сочещи на необходимост за тази
промяна.
С протоколно определение от с.з. на 10.12.2020 г., проведено по гр.д.№ 1481/2020 г.
ЯРС е одобрил споразумение между С. М. П. и Д. Б. И. като родителските права по
отношение на детето им Б., роден на ***** г. са предоставени за упражняване на майката и
съдът счита, че не са променени обстоятелствата в тази връзка, която промяна да води до
предоставянето им на бащата, както желае той с насрещния си иск. Няма данни по делото
майката да е изгубила или влошила родителските си качества и отношение към детето, да се
е дезинтересирала от упражняването на родителските права или да действа в ущърб на
интересите на детето.
Промяна в обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 от СК обаче въззивният съд
счита, че е установена в отношенията между стрА.те помежду си, най-вече в поведението на
бащата, която промяна се е отразила върху детето и е във вреда на неговия интерес. Именно
поради тази промяна са налице условията и районния съд правилно е уважил претенцията на
майката за промяна на режима на лични контакти на бащата с детето по начина изложен в
обжалваното решение.
Съгласно изготвения на 11.09.2023 г. социален доклад от ДСП – Ямбол, от събраната
от социалните работници информация е направен извода, че родителите на малолетното
дете Б. са в продължителен конфликт, като между тях се водили дела, бащата за пореден път
бил огрА.чен с решение на съда в гр. Ямбол, по дело за ЗЗДН. Малолетното дете било
отглеждано основно от майката, като бащата твърдял, че заплащал редовно издръжка и
посещавал сина си по утвърден от съда график, в присъствието на социален работник.
Бащата заявил, че е против промяната в режима, искана от майката, както и че от няколко
месеца общувал с детето редовно и започнала да се възстановява емоционалната връзка
помежду им. Във връзка с установяване на родителския капацитет на бащата е изготвен
социален доклад от ДСП **** /по неговото местожителство/, който е имал предвид оценка
на родителския капацитет на Д. Б. И., ползвал социалната услуга към ЦОП гр. **** с тази
цел. Установено е, че основните проблеми са нарушена комуникация между родителите на
4
детето; затруднение при разрешаване на конфликти между майката и бащата (касаело и
двете стрА.). Основните нужди били потребност от информираност във връзка с
възрастовите потребности и субективните преживявА.я на детето от страна на родителя;
развиване на умението справяне с конфликтни ситуации. По отношение на
ресурси/протективни фактори е изложено, че бащата И. проявявал загриженост и
ангажираност към сина си; разбирал функцията на бащата и проявявал постоянство по
отношение на контактите с детето. Налице били рискове от формиране на базисна
несигурност у момчето и затруднение в установяването на емоционалните връзка, риск от
формиране на зА.жена самооценка при детето и риск от девиатно поведение.
По делото е назначена и изслушана съдебно-психологична експертиза, изготвена от
две вещи лица психолог и клиничен психолог, според които детето Б. е с нормално развитие
и интелект в норма. Детето преживява чувство на криза на лоялност към баща си. Детето
често говори с привнесени от възрастен реплики по отношение на баща си. Това може да
доведе до затваряне в себе си, до преживявА.я на тъга, страх, дисонанс и несигурност,
тъй като детето изпитва любов и привързаност към двамата родители. Детето не може
да осмисли конфликта между двамата на съзнателно ниво и това би довело до
преждевременно порастване, мА.пулативно поведение и др.
Вещите лица са посочили, че детето Б. към момента е в началото на отчуждаване към
бащата. Не е наложителна професионална помощ към него, но към двамата родители е
наложителна, защото ако те променят поведението си, то и детето много лесно ще се върне
към спокойно детство поради това, че децата в тази възраст много лесно „забравят" и се
ориентират към други настоящи дейности, характерни за тяхната възраст. Б. е склонен към
фантазиране.
Вещите лица са дали заключение и относно психологична оценка на личностите на
родителите. Относно Д. И. е посочено, че е хипертимен, първичен тип личност,
емоционален, открит, изнася навън чувствата си, екстравертен. Преживява като неуспех
трудностите за виждане с детето си. Преживява тежко неуспеха по отношение на постигане
на редовни виждА.я с детето си и в сегашните ситуации на дела. Гневен е към събитията,
които му пречат да вижда детето си. За него е важно детето да има контакт с двамата
родители и не приема поведението на майката. Страхува се от бъдещето и как ще се развият
събитията, следователно и отношенията баща-дете занапред. Счита, че майката отчуждава
детето от него. Няма склонност към преекспониране на емоциите си, показва открито, че за
него е несправедливо огрА.чаването на срещите му с детето и водените срещу него дела.
Опитва се да реши ситуацията, защото осъзнава късни последици за детето, като
същевременно преобладава и чувство на безсилие, защото осъзнава невъзможността за
влияние върху другата страна.
Относно майката С. П. вещите лица са извели профил на емоционална, екстравертна,
сензитивна, свръхпредпазлива личност, грижовна, отговорна в ролята си на майка.
Наблюдавана е тревожност по време на цялостното изследване. Видима е добрата връзка
между нея и сина й Б.. Отдадена е на децата и на грижите за съпруга си Д.Л.. Видимо и
декларирана пред психолозите е добрата си връзка с г-н Л., но в това прозира и известна
зависимост от мнението му. Подозрителна относно личностовия въпросник, който
попълнила и непреклонна относно това да даде шанс на бащата за среща.
Пред районния съд са събрА. и гласни доказателства в лицето на разпитА.те и от
двете стрА. свидетели. Съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника относно
възприетите от съда показА.я на свидетелката К.П.П., майка на ищцата, тъй като в
действителност нейните показА.я са най-пълни и като очевидец относно моментите, когато
И. ходи да взема детето, както и когато тя после общува с детето и дъщеря си. Тези показния
съответстват и на останалите писмени доказателства по делото – експертиза, социални
доклади, протоколи от срещи между бащата и детето. От свидетелката П. се установява, че
5
Д. винаги настоявал да взема детето от к-с „Златен рог“, където тя предавала детето. При
вземането на детето имало проблеми, като същото не искало да ходи при баща си.
Страхувало се и от съжителката на Д., кака А., за която казвало, че бие. Имало много
ситуации в които детето се връщало изплашено, плачело и не искало да ходи при баща си.
Проблемите започнали когато детето започнало да се оплаква, че кака А. бие, като говорила
детето да се води в Ген. Тошево, а не в гр. **** където се случвало нещо. Имало протоколи в
които пишело, че Б. не искал да ходи там, полицаите също го питали и детето казвало, че не
иска да ходи при Д.. Извън определените дни за контакти не бил вземал детето, като С.
никога не била възпрепятствала вземането на Б.. Имало издадени огрА.чителни заповеди,
като виждал детето само в защитена среда. Детето се страхувало да ходи в гр. ****, като се
страхувало да не бъде наранена майка му и кака А. да не го тормози, тъй като присъствало
на много грозна сцена, където била нападната майка му, а баба му **** /майката на баща му/
гледала безучастно, без да й помогне. Б. много време не бил виждал баща си и не искал да
тръгва с него, като му трябвало време първо детето да свикне с баща си и тогава. С. не
употребявала алкохол и наркотични вещества, като била много добра майка и имала и второ
дете.
Свидетелите на ответника - Ж.А.Б. и М.Т.Д. са негови приятели и знаят за доброто му
отношение към детето и разочаровА.ето му, че не го вижда по нормален начин. Според
свидетеля Б., когато Д. ходел да взема детето, С. казвала на детето да излезе и да каже на
баща си, че нямало да тръгне днес и то излизало и го казвало. Детето било родено през 2017
г. и откакто се били разделили стрА.те, свидетелят не бил виждал С., с изключение, когато с
Д. ходили да вземат детето. Предвид това обстоятелство, съдът не дава вяра на показА.ята
на свидетеля Б. в частта, че майката казвала на детето да излезе и да каже, че няма да тръгне
с баща си – след като свидетеля е чакал отвън не може да знае какво е казвала майката на
сина си вътре преди да излезе. Налице са и писмени данни относно отказа на детето да бъде
с баща си, заявено пред социалните работници при документирА.те срещи провеждА. в
ОЗД/ДСП Ямбол, които са отразили това обстоятелство и то няма как да е продиктувано от
майката. Предвид заявеното от свидетеля Б., че не се е виждал с П. от раздялата на стрА.те,
съдът не взема предвид и показА.ята му за това, че я е виждал на тераса да пуши марихуана.
В социалния доклад и съдебно-психологичната експертиза няма данни за употреба на
наркотични вещества и алкохол от майката, поради което показА.ята на Б. в тази част са
изолирА. и не се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Свидетелката М.Д. последно видяла Д. и детето около юли 2021 г., когато се обадили
на Д., че има издадена заповед за домашно насилие и трябвало да върне незабавно детето в
гр.Ямбол, като същото се разплакало, а Д. се разстроил. Исковата молба е депозирана от П.
на 5.09.2022 г., поради което показА.ята на тази свидетелка са за периода преди началото на
процеса и за отношения между бащата и детето преди да настъпят твърдените промени.
ПоказА.ята на свидетелката Д. съдът взема предвид единствено в частта относно
негативните чувства и емоции, които изпитва И. за това, че не се вижда нормално с детето
си, които той й споделял и които не са спорни обстоятелства.
Пред районния съд и пред настоящия въззивен са представени протоколи от
проведени срещи между детето Б. и баща му в присъствието на социални работници. На
документираната среща на 10.11.2023 г. е записано, че детето е отишло във видимо влошено
здравословно състояние, на антибиотици, а бащата е бил придружен от своята майка, като и
двамата настоявали тя да присъства на срещата. Социалните не са разрешили, тъй като няма
предварително заявено искане от бабата за присъствие, възникнал скандал, документирана е
разправията по този повод, агресивно поведение на родителя и майка му и в това се е
състояла срещата. СъдържА.ето на тази среща потвърждава обстоятелството относно
неадекватното поведение на бащата, с което отблъсква сина си, поради което той се страхува
от баща си. Във връзка с тази среща са представени и сигналите и жалби на И. до ДАЗД,
ДСП Ямбол, изпратени до него отговори от институциите, които съдът не обсъжда, тъй като
6
не касаят релевантните за делото обстоятелства относно състоянието на отношенията между
баща и син, а оплаквА.ята на бащата от работата на социалните оргА..
След срещата на 10.11.2023 г. са проведени множество срещи, за което са представени
протоколи, от които може да бъде направен извод, че са протекли добре при интерес и
желА.е от страна на детето. В същото време са представени преписи от заповеди за защита и
решения по ЗЗДН от 2022 г., изпълнително дело, образувано по искане на Д. И. за
осъществяване на срещите му с детето, които съдът възприема като установяващи
влошените отношения между родителите на детето към момента на приключване на делото
пред първата инстанция.
След този момент, във въззивното производство въззиваемата е представила заповед
за незабавна защита от 8.02.2024 г., издадена на нея и детето по гр.д.№ 415/2024 г. и заповед
за незабавна защита от 24.04.2025 г., също издадена на нея и детето по гр.д.№ 1274/2025 г., с
която са наложени огрА.чителни мерки на И., включително по отношение на осъществявА.я
режим на лични контакти с детето. Представен е разпечатан разговор между стрА.те по
вайбър, от който става ясно, че И. няколко пъти е искал да се вид с детето, П. не е отказвала,
но няма данни срещи да са осъществявА.. Последно е записано питане от 21.12.2024 г. на И.
дали Б. иска да го види, когато П. му е казала да говори направо с него и след това на
3.01.2025 г., когато П. явно не се е съгласила, тъй като режимът е бил от 29.12.2024 г. до
3.01.2025 г., но му е казала да се обади и се чуе с детето. С тези доказателства въззивният
съд счита, че се опровергават твърденията на въззивника, че майката възпрепятства
виждА.ята му с детето и след постановяване на първоинстанционното решение.
В обобщение, въззивният съд приема, че от събрА.те по делото доказателства,
разгледА. в тяхната съвкупност, следва категорично, че искът за промяна на режима на
лични отношения между бащата и детето с огрА.чаването му е основателен, а насрещния
иск за промяна на родителските права и предоставянето им на бащата, ведно с последиците
от това, включително разширяване на режима на лични контакти – неоснователен.
Обжалваното решение постановено в съответствие с необходимите за изследване въпроси в
случая, съгласно ППВС № 1/1974 г. - промяна в обстоятелствата, обосноваваща
необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо
малолетното дете е налице в някой от следните три случая: 1.когато са изменени
обстоятелствата, които са взети предвид при определяне на първоначалните мерки, 2.когато
измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права
или 3. когато на практика марките са променени, в който смисъл е и постановеното по реда
на чл. 290 ГПК - Решение № 160 от 25.06.2014 г. по гр.д. № 214/2014 г. на ВКС. Съдът е
обсъдил начина, по който обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на
ефективността на мерките и се е ръководил от най-добрия интерес на детето по смисъла на §
1, т.5 от ЗЗДет. Като е достигнал до тези правни изводи районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1100 лв.
На основА.е изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 87/21.02.2024 г. по гр.д. № 2397/2022 г. по описа на
ЯРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 147/25.03.2024 г., постановено по гр.д. № 2397/2022г.
по описа на ЯРС, с което е допълнено Решение № 87/21.02.2024 г.
ОСЪЖДА Д. Б. И. с ЕГН: ********** от с.****, община ***** да заплати на
7
основА.е чл.78 ал.3 вр.чл.81 от ГПК на С. М. П., ЕГН ********** направените пред
въззивната инстанция разноски в размер 1100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на стрА.те пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8