Присъда по дело №2667/2018 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 68/05.04.2019г. по НЧХД 2667/2018г. по описа на РС-Бургас

 

Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба на И.Т.И. с ЕГН: **********, с която против Л.Й.С. – ЕГН **********, e повдигнатo обвинениe за извършенo от нея престъплениe, за това, че е разгласила за И.Т.И. с ЕГН: **********, чрез печатно произведение- вестник „България днес”, в бр. 44 от 23.02.2015 г., позорни обстоятелства и му приписала престъпление с думите: „че щял да продаде дъщеря й за органи, ако тя продължава да си отваря устата”- престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, предл. първо и второ НК.

В съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане и граждански иск от частния тъжител, с който се иска осъждане на подсъдимата да заплати сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени с гореописаното деяние неимуществени вреди от непозволеното увреждане в резултат от извършеното престъпление.  

В пледоарията си пред съда частния тъжител прави детайлен анализ на събрания доказателствен материал, като застъпва, че деянието е доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което моли за осъдителна присъда и уважаване на граждански иск. Посочва се, че са налице доказателства, подкрепящи обвинителната теза, както и че е подсъдимата е била наясно, че говори пред журналисти. Посочва, че свидетелските показания в подкрепа на тезата на подсъдимата не установяват по несъмнен начин, че тя не се е намирала в сградата на Специализирания наказателен съд на 17.02.2015 г.

Защитникът на подсъдимата - адв. С. – САК, счита, че подзащитната й следва да бъде призната за невиновна. Прави детайлен анализ на доказателствената съвкупност, като счита, че от същата не се доказват твърденията в тъжбата. Излага съображения за липса на съставомерност по повдигнатото обвинение, като изтъква, че показанията, подкрепящи обвинителната теза са депозирани от свидетели, за които има данни, че са заинтересовани.

Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани всички свидетели посочени от частното обвинение и от защитата и бяха приобщени относимите и необходими писмени доказателства.

Настоящият състав разглежда делото за втори път след изпращането му от ВКС с определение на основание чл. 43 НПК. При първото разглеждане на делото е била постановена Присъда № 27 от 05.05.2017 г. по НЧХД № 5/2016 г. по описа на РС- Нова Загора, която е била отменена с Решение № 100 от 22.11.2017 г. по ВНЧХД № 544/2017 г. по описа на Окръжен съд- Сливен, поради допуснати нарушения.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

 

От фактическа страна:

 

Подсъдимата Л.Й.С. – ЕГН **********, е родена на ***г. в гр.Русе, с постоянен адрес ***, със средно специално образование, разведена, осъждана.

Частният тъжител и граждански ищец И.Т.И. бил подсъдим по НОХД № 1814 по описа за 2014 год. на Специализиран наказателен съд София. По същото дело свидетелка била подсъдимата Л.С.. На 17.02.2015 год. се провело заседание по делото в сградата на Специализиран наказателен съд София за времето от 10.30 часа до 11.50 часа, на което присъствали свидетелите А.Г., която била журналист, Й.С., С. И. и С.Р.Ж.. В сградата на съда се намирала и подсъдимата С.. След приключването на заседанието, в коридора пред съдебната зала, около Л.С. се събрала група от няколко човека, сред които била и св. А.Г., която не се представила. Св. Г. и някои от събралите се около С., провели разговор с нея, като същевременно си водили записки. По време на разговора подсъдимата заявила, че тъжителят И.И. й е отправял закани, че ще продаде дъщеря и за органи. Разговорът на подсъдимата бил възприет от излизащите през това време от съдебната зала св. С., Ж. и *.

Няколко дни по-късно, свидетелката Г. отразила това изявление на подсъдимата в статия със заглавие „Пожалиха адвокат рекетьор”, публикувана във в. „България Днес”, бр. 44 от 23.02.2015 год., като в статията било записано: „…От лихварския род пропищели десетки завлечени хора. Една от тях е Л.С., която твърди, че на няколко пъти е заплашвана от Иван И., че ще продаде дъщеря й за органи, ако продължава да си отваря устата.“.

 

По доказателствата:

 

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от гласните доказателствени средства- показанията на св. А.Г. (включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 1 НПК), св. Т.Н., св. Й.С., св. С. * (включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 1 НПК), прочетените по реда на чл. 281, ал. 1 НПК показания на св. С.Ж., както и от множеството приложени писмени доказателства.

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:

Най-съществени за изясняване на обективната истина по делото са свидетелските показания. Както посочват и страните в пледоариите си, налице са две групи свидетели, като показанията на едните са в подкрепа на обвинителната теза, а тези на другите- в подкрепа на защитната.

В първата група влизат показанията на св. А.Г., св. Т.Н., св. Й.С., св. С. *, както и показанията на св. С.Р.Ж.. По отношение на последния следва да се отбележи, че съдът кредитира показанията, които същият е депозирал при предходното разглеждане на делото пред РС-Нова Загора и които бяха прочетени по реда на чл. 281, ал. 1 НПК. В тези свои показания свидетелят много подробно описва своите възприятия за случилото се на 17.02.2015 г., при което твърденията му по настоящото дело, че е бил заблуден от тъжителя изглеждат нелогични и по мнение на настоящия състав са свързани с обстоятелството, че понастоящем между този свидетел и тъжителя са налице висящи съдебни производства. По отношение на прочитането на части от показанията на останалите свидетели, следва да се отбележи, че съдът не намира основание да не ги кредитира, тъй като липсата на спомен за случилото се е обяснима с изминалия дълъг период от време.

Показанията на тази група свидетели са еднопосочни, последоватлени  и взаимно допълващи се.  Действително, св. С. е имала служебни отношения с близки на тъжителя, а св. * е негова съпруга. Техните показания обаче се подкрепят от показанията на св. А.Г., за която по мнение на състава липсват основания да се приеме, че същата е заинтересована. Действително, тъжбата спрямо нея е била оттеглена. При разглеждането на настоящото дело обаче са преклудирани всички възможности спрямо нея отново да бъде възбудено преследване, но въпреки това Г. изложи факти, които съответстват на изложеното от нея и при предходното разглеждане на делото. Също така, нейните показания се подкрепят и от изложеното от св. Н.. Иначе казано, съдът намира, че тази свидетелка добросъвестно изложи своите възприятия по случая. Изложеното води до извод, че всички свидетели от тази група са изложили добросъвестно своите показания (с уточнението за св. Ж.).

По отношение втората група свидетели- св. М.В. и св. Н. (показанията на последната прочетени по реда на чл. 281, ал. 1 НПК), следва да се отбележи, че същите не са имали преки възприятия относно действията на подсъдимата на 17.02.2015 г., поради което не допринасят за изясняване на обективната истина по делото. Казаното от тях само по косвен път сочи, че С. не е се е намирала в сградата на СпНС. Като косвени доказателства в тази насока се оценяват и документите, предоставени от св. Н. при предходно разглеждане на делото. Цялата тази съвкупност от косвени доказателства обаче се оборва от анализираните по-горе свидетелски показания, като свидетелите са възприели пряко присъствието на подсъдимата пред съдебната зала. Поради това и на практика липсват доказателства, които да подкрепят защитната теза, че подсъдимата не се е намирала на 17.02.2015 г. в сградата на СпНС, като обясненията й в тази насока остават изолирани, поради което съдът не ги кредитира.

Съдът изложи мотиви по отношение на част от писмените доказателства и тяхното значение. В останалата си част, множеството приложени писмени доказателства касаят развитието на производството по НОХД № 1814 по описа за 2014 год. на Специализиран наказателен съд София, както и други производства, в които имат участие страните, като същите имат допълващо значение и са кредитирани от съда.

 

От правна страна:

 

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

Непосредствен обект на престъплението „клевета“ са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.

Съставът на клеветата е свързан с разгласяване на конкретни обстоятелства, определени факти (явления от миналото и настоящето), които са неистински (неверни, не съществуват в обективната действителност) и са позорни (недостойни от гледище на общоприетите морални разбирания и предизвикват еднозначната негативна оценка на обществото).

Разгласяването е довеждане до знанието на трето(и) лице(а) на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия.

На следващо място, тези факти (позорните обстоятелства) трябва да бъдат неистински – лъжливи, да не съществуват, да не са станали в обективната действителност. Неистинността като елемент от обективната страна на разглеждания престъпен състав не е спомената изрично в разпоредбата на чл. 147 ал. 1 НК. Този елемент се извежда от разпоредбата на ал. 2 на чл. 147 НК, която предвижда, че деецът не се наказва, ако докаже истинността на разгласените позорни обстоятелства или приписани престъпления.

С оглед изложеното, съдът намира, че подсъдимата Л.С., на 17.02.2015 г., в кулоарите на Специализирания наказателен съд, е разгласила позорно обстоятелство и е приписала престъпление по отношение на тъжителя И.И. с думите „че щял да продаде дъщеря й за органи, ако тя продължава да си отваря устата”. Авторството се установява най-вече от показанията на св. А.Г., които се подкрепят от показанията на св. Й.С., св. С. *, както и показанията на св. С.Р.Ж.. Безспорно се касае за твърдение, че тъжителят се е заканил с престъпление против личността на ближна на подсъдимата, което от своя страна само по себе си е и позорно обстоятелство. Също така, не бе доказана истинността на тези твърдения в настоящия процес. С. е довела тези твърдения до знанието на няколко лица, сред които и св. А.Г., т.е. налице е „разгласяване“ по смисъла на закона.

Съдът намира, че всички посочени дотук признаци от обективна страна са били обхванати от умисъла на подсъдимата, т.е. касае за виновно извършено деяние.

С оглед дотук изложеното, може да бъде направен извод, че на 17.02.2015 г. е бил осъществен основния състав на престъплението клевета.

Относно твърдението в тъжбата, че клеветата е била разпространена чрез печатно произведение, се установява, че действително клеветническите твърдения на С. относно тъжителя са отразени в статията на свидетелката Г. във вестник "България днес", който е печатно произведение, характеризиращо се с многобройност на разпространените екземпляри и достъп на същите до неограничен кръг лица. В случая, обаче, според съда не може да бъде счетено, че този квалифициращ признак е обхванат от умисъла на дееца. Доколкото се касае до квалифициращ белег на престъплението, който е конкретен, то същият би следвало да е обхванат от умисъла на дееца също конкретно (в този смисъл са и мотивите към Присъда № 107 от 08.12.2015 г. по н. д. № 1248 / 2015 г. на Окръжен съд – Пловдив). Това би било налице, ако например, инкриминираните реплики са казани от подсъдимата по време на нейно интервю направено от свидетелката Г., за което същата да знае, че ще е предмет на публикация във вестника, каквато хипотеза в случая не е налице. Напротив, св. Г. посочва, че обичайно журналистите не се представят, като съдът приема, че това не се е случило и в настоящия случай. Подсъдимата С. не е била предупредена, че ще бъде цитирана, поради което не може да се приеме, че е знаела или допускала, че казаното от нея ще намери отражение в пресата. Още по-малко е имала каквато и да е представа за конкретното печатно произведение. Самата св. Г. заяви в съдебно заседание: „По-рядко използвам диктофон, защото трябва да предупреждавам събеседника, че го записвам и не всеки се съгласява да говори, когато има записващо устройство.“. Отделно от това, в самата статия е видно, че се касае за възпроизвеждане на твърдение на подсъдимата (в статията е записано: „Една от тях е Л.С., която твърди, че…“), а не за директно цитиране, което още веднъж сочи на липса на съзнание у подсъдимата, че казаното от нея ще бъде отразено по този начин. Не може да се приеме, че поради обстоятелството, че определена група хора си записвали нещо в тефтери, се формира каквато и да е представа, че казаното ще бъде публикувано. Следователно, не е осъществен съставът на квалифицираната клевета по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, предл. първо и второ НК.

По мнение на настоящия състав, липсата на субективната страна, касателно квалифициращия признак, води до извод за цялостно оправдаване на подсъдимата по повдигнатото обвинение. Следва да се има предвид, че в тъжбата се твърди престъплението квалифицирана клевета да е било извършено с бр. 44 на вестник „България днес“ от 23.02.2015 г., а възпроизведеното твърдение е разгласено от С. на 17.02.2015 г. Това е особено съществено при конкретното обвинение, тъй като престъплението квалифицирана клевета, която е разпространена чрез печатно произведение, се явява довършено именно с разпространяването на съответното произведение (което на практика означава, че може да има разминаване между датата на разпространение на произведението и датата, на която е направено твърдението, което е възпроизведено). Именно датата на разпространяването на съответното произведение е посочена и в тъжбата- 23.02.2015 г. По правило, когато съдът прецени, че не са налице всички признаци от квалифицирания състав на престъплението, но са налице признаците от основния, деецът може да бъде признат за виновен за извършено престъпление по основния състав. В конкретния случай, основният състав на престъплението е осъществен на 17.02.2015 г. (за което бяха изложени мотиви по-горе), но в тъжбата не са наведени твърдения в тази насока. Посочването на тази дата впоследствие се явява съществено изменение на обвинението съгласно чл. 287, ал. 6 НПК, но такова не е направено в предвидения в тази разпоредба срок. След като тъжителят не е изменил своето обвинение в тази насока и доколкото датата на извършване на престъплението е неин същностен белег, както и предмет на доказване в производството, съдът не може да признае подсъдимата за виновна в извършване на престъпление от дата, различна от тази, посочена в обвинението, повдигнато от тъжителя.

В обобщение, съставът намира, че се касае за липса на един от признаците на престъплението, за което е повдигнато обвинение- вината, поради което и с присъдата си съдът счете, че следва да оправдае изцяло подсъдимата на основание чл. 304 НПК.

 

По гражданския иск:

 

За да бъде уважен граждански иск на деликтно основание по чл. 45 ЗЗД следва да бъдат установени следните материалноправни предпоставки: деяние, противоправност на деянието, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и виновно поведение.

След като не се доказа да е извършено деянието, за което е повдигнато обвинение, искът за причинени вреди вследствие на извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, предл. първо и второ НК следва да бъде изцяло отхвърлен. В допълнение следва да се посочи, че доколкото по отношение на претърпените неимуществени вреди бе разпитан св. Н.Н., неговите показания не допринасят за изясняването на обективната истина, с оглед отхвърлянето на иска, поради липса на извършено деяние.

           

 

 

 

 

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

Вярно с оригинала: Д.Б.