Р
Е Ш Е Н И Е
№
07.10.2013 год, гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА
при секретаря К.Г.
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1671 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото първоначално е образувано по предявени от „БГ МАРКЕТ“ ЕООД в
условията на субективно кумулативно съединяване на следните искове: отрицателен установителен
иск срещу ответниците - Д.Л.Е., с постоянен
адрес ***, Д.Л.Е.,***, П.Л.Е.,***, А.Л.Е.,***, К.Й.Е.,***, Р.Л.Е., с постоянен
адрес в с. Ст.О., община Д. ч., М.Л.Е., с постоянен адрес в с. Ст. О., община Д.ч.
и Б.Л.Е., с постоянен адрес с. С. О., община Д. Ч., че същите не са собственици
общо на 8/144 идеални части, а поотделно - за всеки един от по 1/144 идеална
част, от недвижим имот, представляващ: поземлен
имот с идентификатор 10135.1507.231 по кадастралната карта на гр. В., с
административен адрес: гр. В., ул. „Ш." № **, с площ от 888 кв. м., при
граници: ПИ с идентификатори 10135.1507.209; 10135.1507.226; 10135.1507.226;
10135.1507.227; 10135.1507.228; 10135.1507.232; 10135.1507.233; 10135.1507.235
и 10135.1507.239 и намиращата се в поземления имот триетажна сграда с идентификатор
10135.1507.231.1, със застроена площ от 241 кв. м.,
както и осъдителен иск срещу
ответника - Община В.да заплати на дружеството сумата от 964 370 лева /съобразно допуснато изменение на иска/, претендирана
като обезщетение за ползването на същия недвижим имот, а именно: поземлен имот
с идентификатор 10135.1507.231 по кадастралната карта на гр. В., с
административен адрес: гр. В., ул. „Ш." № ** ,
с площ от 888 кв. м., при граници: ПИ с идентификатори 10135.1507.209;
10135.1507.226; 10135.1507.226; 10135.1507.227; 10135.1507.228; 10135.1507.232;
10135.1507.233; 10135.1507.235 и 10135.1507.239 и намиращата се в поземления
имот триетажна сграда с идентификатор 10135.1507.231.1, със застроена площ от
241 кв. м., за периода от
01.07.2009г. до 01.08.2012г., включително добивите, които ответника е
могъл да получи за този период, както и за ползите, от които е лишено
дружеството в същия период, ведно с обезщетение за забава в общ размер на 162 620 лева /съобразно допуснато изменение
на иска/ до датата на предявяване на настоящата искова молба, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на
настоящия иск - 02.08.2012г. - до окончателното плащане на задължението.
С
определение № 855/18.03.2013 г. производството по делото е прекратено по
предявения отрицателен установителен иск срещу ответниците физически лица,
поради липса на правен интерес. Срещу определението са депозирани частни жалби
вх.№ 2898 и 2899/31.05.2013 год. като същите са оставени без разглеждане от
въззивната инстанция поради липса на правен интерес от предприетото въззивно
обжалване, като образуваното въз основа
на тях в.ч.грд. № 282/2013 год. на ВАпС е прекратено и влязло в законна сила.
С решение № 1217/07.06.2013 г. производството по делото е прекратено
частично по отношение на предявения осъдителен
иск срещу Община В. относно претенцията на ищцовото дружество за периода от
01.07.2009 г. до 31.06.2010 г.,
а именно за сумата от 312 768.60
лева, както и относно претендираната мораторна лихва в размер на 95 317.29 лева. Със същото решение
ВОС е осъдил „БГ МАРКЕТ” ЕООД да заплати на Община Варна сумата от 8 487.60 лева,
представляваща съответната част от минималния размер на юрисконсултско
възнаграждение и е отхвърлил претенцията за разликата над присъдената сума до 23 493.90 лева, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК. За да прекрати производството по иска на ищцовото
дружество срещу Община В. за сумата от 312 768.60 лева, претендирана като
обезщетение за ползите, от които е лишено дружеството за периода от 01.07.2009
год. – 31.06.2010 год. осъществявайки фактическа власт върху процесния имот,
ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
предявяване на иска – 01.08.2012 год. до окончателното й заплащане, както и по
претенцията за обезщетение за забава в размер на 95 317.29 лева за
посочения период, решаващия състав е приел, че е налице колизия между заявената
претенция по общия исков ред и претенцията по специалния ред – чл.1, ал.2 от ЗОДОВ /предмет на висящо адм.дело/ и е прекратил производството в тази част
като недопустимо.
С определение № 421/25.07.2013 г. и допълнително определение
447/19.08.2013 г. по ч.гр.д. № 366/2013 по описа на Апелативен съд – В. е
отменено решение № 1217/10.06.2013 г. по гр.д. № 1671/2012 год. по описа на ВОС
в прекратителната му част по иска за заплащане на обезщетение за ползването на
недвижим имот без правно основание за периода
от 01.07.2009 год. до 31.06.2010 год. и делото е върнато за произнасяне по
същество, както и е допълнил определение № 421/25.07.2013 год. по в.ч.гр.д. №
366/2013 год. на АпС – Варна като е отменил
решението на ВОС и в осъдителната част за сумата от 8 487.60 лева, представляваща
разноски по прекратената част от иска и е указал след връщане на делото за
изпълнение на указанията, дадени с определение № 421/25.07.2013 год. първоинстанционния съд да се произнесе и в
частта за разноските в зависимост от изхода на спора в отменената част на
решението. В мотивите си АпС – В. е приел, че не е налице колизия между общ и
специален закон, тъй като в случая всяка от предявените претенции произтича от
различни правопораждащи факти.
Доколкото указанията на
Апелативен съд са задължителни, първоинстанционното
производство е висящо по същество на спора по отношение на предявения осъдителен
иск, касаещ периода 01.07.2009 год. –
31.06.2010 год. за сумата от 312 768.60 лева, относно обезщетението за забава в размер на
95 317.29 лева за процесния период, вкл. и в частта за разноските.
Претенциите са основани
на твърденията на „БГ МАРКЕТ” ЕООД за това, че е лишено от възможността да ползва
собствения си недвижим имот поради обстоятелството, че ответникът - Община
Варна осъществява фактическа власт върху него без правно основание. Дружеството
твърди, че е правоприемник на реституирани собственици, които са се
легитимирали като такива с решение № 979/18.12.2007
г. по адм.д. № 464/2007 год. по описа на ВОС,
влязло в законна сила на 11.01.2008
г., постановено по реда на ЗВСВНОИ. В исковата молба /л.60 по делото/
се твърди, че след завършване на фактическия състав на реституцията е съставен
констативен нотариален акт, с който праводателите на
дружеството са се легитимирали като собственици при сключване на сделката –
покупко-продажба, въз основа на която дружеството е
придобило правата на собственост върху имота на 15.01.2008 г. Твърди се, че въпреки възстановяване на
собствеността, Община Варна не е предала владението върху имота и осъществява
фактическа власт върху него, за което е била поканена с писмо вх. рег. № РД – 8-94-Б/2/13.07.2009 г. от „БГ МАРКЕТ” ЕООД в
качеството му на частен правоприемник на възстановените собственици и последващ
собственик на процесния имот. Твърди се,
че към момента на предявяване на исковете ответника продължава да държи имота
без правно основание като лишава ищцовото дружество от ползите от имота,
включително и наема, който иначе би получавал ищеца по силата на сключен
договор с трето за спора лице – „Зл.” ЕООД. В хода на съдебното производство ищцовото дружество представя влязъл в законна сила съдебен
акт разрешил спор за собственост между страните в настоящото производство.
Претенцията на дружеството е конкретизирана по период както следва – от
01.07.2009 г. до 01.08.2012 г., а по размер - с първоначалната искова молба в
размер на 60 000 лева, като претендирана за ползите от които е било лишено
дружеството и обезщетение за забава в размер на 500 лева до датата на
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба - 02.08.2012 г. – /видно от молба вх. № 24607/02.08.2012
год. на л.57 – 63 по делото/ до окончателното изплащане на главницата.
С протоколно
определение от 21.02.2013 год. год., съдът на основание чл.214 от ГПК е допуснал
изменение в петитума
на исковата молба по предявени - иск срещу Община Варна относно размера, като
същия следва да се счита за предявен за сумата от 964 370 лева главница, а по отношение обезщетението за забава в размер на 162 620 лева. Доколкото съдът с решение № 1217/07.06.2013 год.
се е произнесъл по основателността на претенцията
за периода от м.юли 2010 до м.юли 2012 г., както и по отношение на сумата
от 67 302.71 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от м.юли 2010 год. –
м.юли 2012 год. вкл., както и в частта за разноските, и съобразно
задължителните указания на АпС – В., то предмет на настоящото производство е
претенцията по чл.73 от ЗС за периода от 01.07.2009
г. до 31.06.2010 г. за сумата от размер на 312 768.60 лева, ведно със законната лихва считано от датата
на предявяване на иска, както и по отношение на претендираната мораторна лихва
в размер на 95 317.29 лева,
както и по отношение на разноските в
производството.
В съдебно заседание исковете се
поддържат от ищцовото дружество чрез процесуалния му представител. В дадения
ход по същество, моли ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми.
Ответната страна в
писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК освен направеното възражение за
недопустимост /по което АпС – В. е дал указания на ВОС/ заявява, че счита себе
си за собственик на имота, независимо от цитираното от ищеца реституционно
решение, констативен нотариален акт и сключената
разпоредителна сделка. Твърди, че за установяване на своите права е предявила
иск по гр.д. № 118 по описа на ВОС за 2010 г.
В условията на евентуалност ответникът е направил второ възражение по
основателността на иска, в което е развил доводи, че ищецът е собственик само
на ид. части от имота, позовавайки се на решение №
13919 от 19.11.2010 г. по адм.д. № 4216 по описа на
ВАС за 2010 г. – ІV-то гр.отделение. Твърди се, че обект на реституция са само
723/888 ид. части от дворното място и само
едноетажната сграда съществувала към датата на отчуждаването със застроена площ
от 170 кв.м. Оспорени са твърденията на ищеца, че е собственик на имота, че праводателите му са собственици, че е сключен договор за
наем между ищеца и ЕООД „Зл.“ за периода от
01.07.2009 г. до 01.07.2014 г. за месечна наемна цена в размер на 29 388
лева, че е налице идентичност между процесния имот
и ПИ № 16 в кв. 6, обект на решение № 464/2007 г. на ВОС.
В открито съдебно
заседание ответника чрез процесуален представител оспорва иска изцяло. В даден
ход по същество моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, установи от фактическа страна следното:
Видно от решение №
70/13.01.2012 год. по гр.д. № 118 по описа на ВОС за 2010 г., влязло в
законна сила на 21.01.2013 г.,
са отхвърлени предявения от Община В., представлявана от
Кмета - К. Й., отрицателен
установителен иск за
собственост с искане - да се приеме за установено в отношенията между страните,
че ответното дружество „БГ МАРКЕТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. В., ул.„В.” №
* , вх.*, ет.*, ап.**, не е собственик на недвижим
имот с административен адрес – гр. В., ул. „Ш.” №** ,
представляващо дворно място, цялото с площ от 888 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор 10135.1507.231 по КК на
гр. Варна, идентичен с имот пл. № 16 в кв. 6 по плана на 8 – ми подрайон на гр. Варна по КП от 2003 г., при граници ПИ с
идентификатори 10135.1507.209, …226, 227,
228, 232, 233, 235, 239, ведно с построената в него триетажна масивна сграда с
идентификатор 10135.1507.231.1 по КК на гр.В., със застроена площ на първи етаж
– 341 кв. м., на втори етаж 235 кв. м., на трети етаж /тавански/ 253 кв.м. и
сутерен с площ от 341 кв. м., с правно основание чл. 124 от ГПК, както и предявения
в условията на евентуалност от
Община Варна, представлявана от Кмета - К. Йорданов отрицателен установителен иск за собственост
с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответното
дружество „БГ МАРКЕТ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр. В., ул. „В.” №*
,
вх.*,
ет.*,
ап.**,
не е собственик на 165 /сто шестдесет и пет/ кв.м. ид.
части от дворно място, цялото с площ от 888 кв.м., съставляващо ПИ с
идентификатор 10135.1507.231 по КК на гр. Варна , идентичен с имот пл. № 16 в
кв. 6 по плана на 8 – ми подрайон на гр. В. по КП от
2003 г., при граници ПИ с идентификатори
10135. 1507.209, …226, 227, 228, 232, 233, 235, 239 и 80 % ид. части от
построената в дворното място него триетажна масивна сграда с
идентификатор 10135.1507.231.1 по КК на гр. В., със застроена площ на първи
етаж – 341 кв. м., на втори етаж 235 кв. м., на трети етаж /тавански/ 253 кв.м.
и сутерен с площ от 341 кв. м., на същото основание. Обект на спора по гр. № 118 по описа на ВОС за 2010 г. и
обекта на правото на собственост въведен от ищеца с исковата молба е един и същ.
Идентични са и страните по спора.
С оглед гореизложеното
съдът приема, че след като неуспешно са оспорени правата на ищеца в
производството по гр.д. № 118 по описа на ВОС за 2010 г. по предявени
отрицателни установителни искове, по аргумент за противното
ищецът в настоящото производство е
собственик на процесния обект.
След като ищецът се
легитимира като собственик въз основа на правна
сделка и това придобивно основание е било предмет на
спор в отделно производство с влязло в законна сила решение, поради обективните
и субективни предели на СПН, в настоящото производство е недопустимо да се
изследват отново възраженията на ответника свързани с отричане правата на ищеца
– изцяло или частично.
Предвид изложеното,
съдът намира, че ищецът доказа в условията на пълно и главно доказване, че е
придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот чрез правна
сделка, а именно – покупко-продажба, обективирана в НА № 12, том 1, рег. № 120, дело № 009/2008 год. от 15.01.2008 год. на
нотариус Т. М..
Не е спорно между
страните, че ответникът осъществява фактическа власт върху имота в очертания от
ищеца в исковата молба период – от 01.07.2009
г. до 01.08.2012 г., който включва и процесния период от 01.07.2009 г. до 31.06.2010 г.
По
възражението на ответника, че за част от периода са налице висящи производства,
което прави иска частично недопустим, с определение № 421/25.07.2013 г. и
допълнително определение № 447/19.08.2013
г. по описа на Апелативен съд – В. е отменено решение от 07.06.2013 г. в
прекратителната му част и делото е върнато за произнасяне по същество, тъй като е прието, че производствата
са с различен предмет. Доколкото указанията на второинстанционния съд по
разрешените въпроси са задължителни за настоящия съдебен състав, съдът приема,
че иска е допустим и подлежащ на
разглеждане по същество.
По
делото е представено копие от Договор за наем на недвижим имот, с предмет
процесния недвижим имот, между „БГ М.” ЕООД и „Зл.” ЕООД, за срок от 01.07.2009
г. до 01.07.2014 г. с наемна цена в размер на 29 338 лева, от който се
установява, че ищецът е поел задължение за отдаване под наем на процесния
недвижимия имот, както и съответно има правото да получва уговорения между
страните месечен наем за процесния имот.
Видно
от Покана РД-8-94-Б12/13.07.2009 г.
„БГ М.” ЕООД е поканило Община В. да заплати на ищеца обезщетение за
неправомерно държане в размер на 20 000 евро месечно, считано от 01.07.2009 г.
От
приетото по делото заключение вх. №
5009/13.02.2013 год. по допуснатата СИЕ,
което съдът кредитира като обективно и безпристрастно дадено се установява, че пазарната наемна цена за процесния имот
за периода от 01.07.2009 год. до
01.08.2012 год., както и размера на претендираното обезщетение за
забава, изчислено върху съответната главница, представляваща месечната пазарна
наемна цена, съобразно заключението, за периода от първо число на следващия
месец, за който същата се дължи до датата на предявяване на исковата молба са в
размер, както следва: наемна цена за
целия период – 964 370 лева, лихва
за забава – 162 620 лева, както и изчислен размера на
претендираното обезщетение за забава върху главницата от 29 338 лева,
представляваща месечната наемна цена, съобразно договор за наем за периода от първо число на следващия
месец, за който се дължи до датата на исковата молба е както следва: наемна цена в размер на
1 085 506 лева за процесния период и лихва за забава в размер на 178 091 лева.
По
делото е изготвено и прието заключение и по допълнителна СИЕ вх. № 11687/10.04.2013 год., което съдът кредитира
като обективно и безпристрастно дадено, от което се установява, че наемната
цена на имота за процесния период като се вземе предвид, че имота е ползван
като детска градина е в
размер на 774 850 лева,
а изчислената лихва за забава е в размер на 129 213 лева, съответно ако имота се ползва като магазин, то наемната цена за
процесния период е в общ размер на 977 162
лева, а лихвата за забава в общ размера на 152 630 лева.
С оглед
събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Вземането по чл. 73,
ал.1 ЗС на собственика срещу недобросъвестния владелец за обезщетение за
ползите, от които е бил лишен, се основава на принципа на неоснователното
обогатяване. Основателността на предявения с правно основание чл.73, ал. 1, пр.
ІІІ от ЗС иск, в това число неговият размер от 312 768.65 лева претендиран за периода от
01.07.2009 г. до 31.06.2010 г. – общо 12 месеца, е обусловена от доказването от
страна на ищеца на наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: че ищеца
е собственик на вещта, че за периода, за който се търси обезщетението,
ответникът е упражнявал фактическа власт върху нея, както и размерът на
пропусната полза. В тежест на ответника е да докаже възражението си, че договорът
за наем е симулативен /доколкото е оспорена правната
сделка по него, а не съдържанието на документа или неговата автентичност/.
Разпоредбата на чл.73
ЗС урежда правоотношенията между собственика на имота и недобросъвестния
владелец, след прекратяване на владението като постановява, че той дължи на
собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и
обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за
това разноски. Недобросъвестния владелец може да претендира да му се заплатят
направените от него необходими разноски за запазване на веща. В настоящия
случай ответникът не претендира разноски за ползването на вещта и за нейното
запазване.
С оглед събраните по
делото писмени доказателства съдът намира, че ищецът е установил своето право
на собственост, което е заявено като правна сделка, по вид покупко-продажба, обективирана
в нот.акт № 12, том 1, рег. № 120, дело № 009/2008 г.
на нотариус Т. Ми.. Оспорването на правото на собственост въведено чрез възражение
с отговора на исковата молба е неоснователно – спорът е разрешен от съд със
СПН. Не е спорно, че фактическа власт върху имота в претендирания период се осъществява
от ответника. От представения по делото договор за наем, сключен между ищеца и трето за настоящия спор
лице е видно, че страните са уговорили
ищецът в качеството на наемодател да получава месечна наемна цена в размер на
29 338 лева, като договора влиза в сила от датата на подписването му и се
сключва за срока от 01.07.2009 г. до 01.07.2014 г. С решение от 07.06.2013 год.
съдът се е произнесъл за периода от 01.07.2010 год. до 01.08.2012 год. /за 25
месеца/ като е приел, че пропуснатата полза за претендирания период е в размер
на 674 774 лева, от които ищецът е претендирал сумата от 651 601.25 лева.
По отношение на
процесния период от 01.07.2009 г. до 31.06.2010 год. – 12 месеца претендираният
размер е 312 768.65 лева. От така събраните по делото доказателства - договор
за наем и от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно
и относимо към спора в първоначално изготвената СИЕ по
отношение на пазарната наемна цена за процесния имот се установява, че
претенцията на ищцовото дружество не превишават
средния пазарен наем изчислен въз основа на аналози на действащи договори за
наем на обекти в централната част на града и по стойност от офертни наемни
цени. Със заключението са установени и размерите на обезщетението за забава.
Ответникът не проведе в
условията на пълно и главно доказване възраженията си за симулативност на сключения
между ищеца и „Зл.” ЕООД договор за наем, предвид което съдът намира същия за
действителен.
Установения с писмени
доказателства /договор за наем със „Златани” ЕООД/ среден пазарен наем за
процесния период е в размер на 29 338
лева месечно. Заключението на
вещото лице по СИЕ, което съдът кредитира като обективно дадено е изготвено в два варианта – пазарна стойност като
средно претеглена между два подхода и след направени изчисления в размер на 964 370 лева, както и лихва за
забава в общ размер на 162 620 лева,
както и втори вариант по договор за
наем със „Зл.” ЕООД – в общ размер на 1 085 506
лева и лихва за забава 178 091
лева. Видно от претендираната сума в общ размер на 964 370 лева по
месечно претендирания размер е 26 064.05
лева или за периода от 01.07.2009 до
31.06.2010 год. иска по чл.73, ал.1 от ЗС се явява основателен за сумата от
312 768.65 лева.
По отношение на
акцесорната претенция за заплащане на обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД, съдът
намира следното:
При неизпълнение на парично задължение се
дължи законната лихва от деня на забавата. Длъжникът изпада в забава съгласно
чл.84 ЗЗД от деня, определен за изпълнението. Когато няма определен ден за
изпълнение забавата настъпва след като бъде поканен от кредитора. Само при
задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без да е
поканен да изпълни. В случая в отношенията между страните с оглед
характеристиката на вземането, което не произтича от договор, е приложима
разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД забавата настъпва от деня на поканата. Моментът
на възникване на задължението по чл.73 ЗС не съвпада със забавата на длъжника.
Предвид представените по делото доказателства - Покана РД-8-94-Б12/13.07.2009
г., с която „БГ М.” ЕООД е поканило Община В. да заплати на ищеца обезщетение
за неправомерно държане в размер на 20 000 евро месечно, считано от 01.07.2009 г. и като съобрази
изготвеното заключение по СИЕ, съдът намира, че акцесорната претенция е
основателна в претендирания размер от 95 317.29
лева.
При изложената фактическа
обстановка и проведеното доказване се налага правния извод за основателност на
предявените искове в претендираните размери, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска.
С оглед изхода на спора
и направеното искане от страна на ищеца за присъждане на разноски, съдът намира
следното: по делото е приложен списък по реда на чл.80 от ГПК /вх. №
13676/26.04.2013 год./, съгласно който се претендират такива в общ размер на 126 424 лева, от които държавна
такса в размер на 45 080 лева,
адвокатско възнаграждение в размер на
81 144 лева и внесен депозит за вещо лице в размер на 200 лева. Съобразно направеното
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар съдът намира, че така
претендирания е под трикратния размер, а именно 84 383.20 лева с оглед
предявените искове по размери. С решение № 1217/07.06.2013 год. съдът съобразно
уважената част от иска е присъдил и сумата от 74 812.60 лева,
представляващи направените по делото разноски като е отхвърлил за разликата над
присъдената до претендирания размер, както и е осъдил „БГ М.” ЕООД да заплати
сумата от 8 487.60 лева на Община В., представляваща съответната част от
минималния размер на ю.к. възнаградение и е отхвърлил претенцията за разликата
над присъдената сума до 23 493.80 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Доколкото АпС – В. е указал на първоинстанционния съд да се произнесе
и в частта за присъждане на разноски, с оглед основателността на предявените
искове, то съдът намира, че на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в производството
разноски в общ размер на 51 611.40 лева,
представляващи разликата между присъдените с решение от 07.06.2013 год. –
74 812.60 лева и претендираните съобразно представен списък по реда на
чл.80 ГПК в общ размер на 126 424 лева за внесена държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит за вещи лица, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община В. ДА
ЗАПЛАТИ на „БГ М.“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от адвокат Б.Г. с адрес за призоваване
и връчване на съдебни книжа – гр.В., ул. „В.“ № *, вх. *, ап.
**
сумата от 312 768.60
лева, представляваща обезщетение за ползата от която е лишено дружеството,
осъществявайки фактическа власт върху следния недвижим имот, а именно: поземлен
имот с идентификатор 10135.1507.231 по кадастралната карта на гр. Варна, с
административен адрес: гр. В., ул. „Ш." № **, с площ от 888 кв. м., при
граници: ПИ с идентификатори 10135.1507.209; 10135.1507.226; 10135.1507.226;
10135.1507.227; 10135.1507.228; 10135.1507.232; 10135.1507.233; 10135.1507.235
и 10135.1507.239 и намиращата се в поземления имот триетажна сграда с
идентификатор 10135.1507.231.1, със застроена площ от 241 кв. м., като
недобросъвестен владелец за периода от 01.07.2009
г. до 31.06.2010 г., на основание чл. 73 от ЗС, ведно със законна лихва
върху тази сума считано от датата на предявяване на иска 02.08.2012 г. до
окончателното й изплащане, както и за сумата от 95 317.29 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.07.2009 г.
до 31.06.2010 г., на основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Община Варна ДА ЗАПЛАТИ на „БГ МАРКЕТ“
ЕООД, ЕИК ********* представлявано от адвокат Б.Г. с
адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа – гр.В., ул. „В.“ № *, вх. *, ап.
**,
сумата от 51 611.40 лева,
представляваща сторените съдебно – деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78 , ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – гр.В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: