Определение по дело №278/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 58-РЗ

гр. Видин, 16.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в закрито заседание на

шестнадесети февруари

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

адм. дело №

278

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.149 и сл. от АПК.

Настоящото дело е образувано по жалба на „Био ангус груп“ ООД, с.Боровица, обл.Видин представлявано от управителя си Т.Д.С. против Предписание с изх. № 34633/ 24.09.2020г. на Кмета на община Белоградчик.

Предмет на жалбата е предписание с изх. № 34633/ 24.09.2020г. на Кмета на община Белоградчик, с което жалбоподателите са задължени да представят конкретни документи. Те са изискани във връзка с работата на комисия, назначена със заповед № 588 / 13.07.2020г. на Кмета на общината и становището на същата комисия, изложено в Констативен протокол от 21.09.2020г. за проверка по сигнал за животновъден обект, собственост на дружеството жалбоподател.

Според съдържанието на предписанието от „Био Ангус Груп“ ООД са изискани следните документи: по т.1/ да представят в деловодството на община Белоградчик всички налични документи и разрешителни за построяване на навес от метална конструкция за животни в УПИ X – 234 кв.12 и плътна ограда по лицевата страна на имота и част от границата с УПИ IX в кв.12 по РП на с.Боровица; по т.2/ да представят документ за собственост на сграда с площ от 564 кв.м. в УПИ X – 234 кв.12 по регулационния план на гр.Белоградчик, на името на  Славчев Подолински, с който същият се е легитимирал като собственик на сградата при продажбата ѝ на „Био Ангус Груп“ по предварителен договор, обявен за окончателен с решение № 183/20.12.2017г. на РС Белоградчик, по гр.д. № 765/ 2017г. и по т.3/ да представят документите, на чието правно основание се ползват УПИ XI – 234, кв.13 и УПИ XII – 340, кв.13 /между УПИ X – 234 кв.12 по РП на с.Боровица и р.Стакевска/, които имоти са оградени с ограда тип електропастир. За представянето на описаните по – горе документи е даден и 14 – дневен срок от връчването на въпросното предписание.

Жалбоподателите твърдят, че при издаването на обжалваното предписание са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, както и че дружеството не е било уведомено за започналата процедура срещу него. Заявяват, че са обжалвали предписанието в посочения в него срок.

Ответната по жалбата страна – Кмета на община - Белоградчик, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение като недопустима и неоснователна.

В с.з. на 19.01.2021г. съдът е дал ход на делото и се е произнесъл по доказателствените искания на страните.

В същото с.з. представителя на ответната страна е изразил становище за недопустимост на подадената жалба, тъй като с даденото предписание на Кмета на община Белоградчик, което се обжалва от дружеството, не се създават права и задължения за жалбоподателите, а са изискани документи за изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с извършена проверка в обект на дружеството по сигнал на граждани. Според тях не е налице административен акт, подлежащ на обжалване, поради което молят производството да бъде прекратено.

На жалбоподателите е даден срок за изразяване на становище, което бе описано по – горе, като според тях жалбата им е допустима, а обжалваното предписание следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

След като взе предвид становищата на страните, Съдът констатира, че подадената жалба е недопустима, поради следните съображения :

Както бе посочено по – горе, а и не е спорно, че се обжалва Предписание с изх. № 34633/ 24.09.2020г. на Кмета на община Белоградчик /л.30/, с което от жалбоподателите са изискани конкретни документи, подробно описани в съдържанието на предписанието, като е даден и срок за представянето им. Видно от същото предписание, а и от преписката по делото е, че производството е инициирано по повод сигнал на съсед на имота, който се ползва от дружеството в с.Боровица.

Във връзка с така посочения сигнал е назначена комисия от Кмета на община Белоградчик за проверка на въпросния животновъден обект. Такава проверка е извършена, на място в обекта, за която е съставен и констативен протокол. В съставения протокол комисията е представила на Кмета на община Белоградчик становище, с което му е предложила да изиска от дружеството описаните по – горе документи, именно във връзка с изясняване на фактите и обстоятелствата по проверката.

В самите предписания, срещу които е насочена жалбата, не се съдържа нищо друго освен искане отправено към дружеството да представят, подробно описаните в него документи именно във връзка с изясняване на статута на въпросния животновъден обект, като им е бил даден и срок за представяне на доказателствата.

Императивната норма на чл.21,ал.1 - 4 от АПК дава легална дефиниция на индивидуалните административни актове.

Според текста на чл.21,ал.5 от АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове, както и волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Изхождайки от горното, съдът намира, че обжалваното предписание не съдържа белезите на индивидуален административен акт, поради което не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Видно от приложените предписания, предмет на жалбата, същите имат уведомителен характер и не съдържат волеизявление по смисъла на чл.21 от АПК по отношение на правата на жалбоподателите. От това предписание не произтичат никакви права или задължения за него, нито се засягат негови законни интереси, което също е един от признаците на административния акт.

Предписанието обективира указания на административния орган, с които от жалбоподателите се изискват конкретни документи за изясняване на фактите и обстоятелствата по извършваната проверка инициирана във връзка с подадения сигнал от съсед на имота, стопанисван от дружеството в с.Боровица. Даден е и срок за представянето им. Действията на органа, могат да се квалифицират като такива по чл.35 и чл.36 от АПК във връзка с изясняване на фактите и обстоятелствата по проверката. В този смисъл обжалваното предписание представлява част от производството по издаване на административен акт, което не подлежи на самостоятелно обжалване.

Последното води до извода, че след това предписание предстои административният орган да се произнесе, след като вземе предвид събраните доказателства, включително и тези, които жалбоподателите биха представили. Би следвало след това да се произнесе и по подадения сигнал, като го разгледа по същество, съответно като вземе предвид всички събрани доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че след събирането на всички относими доказателства, както от дружеството, така и намиращите се в общината, така и евентуално представените такива от съседите на имота, които са подали сигнала, административният орган следва да се произнесе с изричен административен акт. Видно от доказателствата по настоящото дело, обаче липсва изрично произнасяне на административния орган, както положително, така и отрицателно такова.

При това положение се оказва, че цитираното предписание не е индивидуален административен акт, поради което и липсва годен за обжалване предмет по арг. от чл.21,ал.5 от АПК. След като липсва такъв административен акт, то и производството срещу него е недопустимо, поради което следва да бъде прекратено, а жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.

Въпросното предписание, което се обжалва в настоящия процес е част от процедурата по произнасяне на административния орган, във връзка с посочения сигнал на гражданин и извършваната по повод на този сигнал проверка, съответно събиране на всички доказателства, касаещи сигнала и животновъдния обект на дружеството. Искането за представяне на документи, отнасящи се до изградените в имота постройки – навес и плътна ограда / видно от приложения констативен протокол/, евентуално биха имали отношение към законността на изградените строежи, но по преписката липсва краен акт, който да характеризира строежите като законни или не. Като част от процедурата, то не подлежи на самостоятелно съдебно обжалване. На такова обжалване би подлежал административният акт, с който ще се уважи или не сигнала, респ. ще се установи законността или не на строежите в имота, собственост на жалбоподателите. Такъв административен акт обаче липсва.

Според текста на чл.21,ал.5 от АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове, както и волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Поради това и оспореното предписание не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност.

Няма и доказателства по делото Кметът на община Белоградчик или упълномощено от него лице да се е произнесло по законността на постройките в имота на жалбоподателите или проверката по подадения сигнал да е приключила, които актове евентуално биха подлежали на обжалване.

В конкретния случай според съда липсва годен за съдебно обжалване административен акт, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл.146 от АПК, поради което и подадената срещу него жалба е недопустима.

След произнасянето на административния орган по същество в края на проверката по подадения сигнал, съответно след събирането на всички доказателства, представени от заинтересованите страни, както и при евентуално произнасяне относно законността на строежите в имота на жалбоподателите, едва тогава неговият акт, би имал характера на индивидуален административен акт и би подлежал на обжалване по съдебен ред.

Що се касае до това, че в самото предписание е посочено, че подлежи на обжалване, то това не променя характера на т.нар. „предписание“ и не променя факта, че то не представлява акт, подлежащ на обжалване.

С оглед посочените по – горе мотиви, така подадената жалба се явява процесуално недопустима, поради което и на основание чл.159,т.1 от АПК Съдът счита, че производството по делото следва да бъде прекратено.

Предвид горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Био ангус груп“ ООД, с.Боровица, обл.Видин, представлявано от управителя си Т.Д.С. против Предписание с изх. № 34633/ 24.09.2020г. на Кмета на община Белоградчик, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 278/ 2020г. по описа на Административен съд Видин.

Определението подлежи на обжалване, с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщението му на страните, пред Върховен административен съд.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :