№ 175
гр. Стара Загора, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20235500500250 по описа за 2023 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от И. В. М. от гр. С.,
чрез пълномощника си адв.К. Т. от АК – София против Решение под № 606 от
15.12.2022г. постановено по гр.дело № 1146/2022г. по описа на Районен съд
Казанлък.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение. Счита същото за
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Излага подробни съображения. Продължава да твърди,
че не е положил подпис върху разписка, представена от въззиваемия в
съдебно заседание на 16.08.2022 г. Счита, че договорът за заем е уреден в
чл.240 ЗЗД като реален договор, с който заемодателят предава в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи срещу задължение за връщането
им. След като договорът е реален, се счита за сключен с предаването на
вещта. Въззивникът твърди, че в случая липсват не само преки, но и косвени
доказателства за извършено между страните предаване на сумата от 9000 лв.,
което обстоятелство не позволява да се приеме, че е сключен договор за заем
на същата сума като източник на спорното вземане. Твърди, че в договора
липсват клаузи, в които да се сочи по какъв начин ще се предаде сумата -
разписка, запис на заповед и пр., от кога ще се счита сумата за предадена. Не
се посочва и кога ще се предаде. Единственото нещо, което се материализира,
е сключеният договор и положените подписи на страните - нищо повече.
1
Счита, че договорът за заем не е произвел своето действие, тъй като липсват
доказателства за предаване на паричната сума от 9000 лева, а предаването е
част от фактическия състав и необходима предпоставка за възникване на
заемно правоотношение. Оттук следва, че на още по-малко основание следва
да се дължи мораторна лихва за забавено плащане в размер на 460 лв.,
респ.законна лихва.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи подадената въззивна
жалба и да отмени първоинстанционното решение. Претендира присъждане
на сторените разноски в настоящото производство.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна Т. Д. М. от гр.К., чрез пълномощника си адв.Н. М. от АК - Стара
Загора, в който изразява становището си, че въззивната жалба е
неоснователна. Намира, че същата не съдържа нови аргументи, а излага вече
направените пред първоинстанционния съд възражения на въззивника. Сочи,
че оспорването на авторството, което въззивникът направил пред
първоинстанционния съд довело до назначаването на съдебно-почеркова
експертиза, която дала категоричен извод, че именно въззивникът е подписал
процесната разписка. Вследствие оспорването на това заключение и по искане
на въззивника за назначаване на повторна почеркова експертиза, такава била
възложена на друго вещо лице. Заключението и на повторната почеркова
експертиза било категорично, че подписът върху процесната разписка е
положен от въззивникът И. М..
Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира
присъждане на сторените разноски във въззивното производство.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото, преценени всяко
поотделно и същевременно с това в тяхната съвкупност и съобрази
приложимия закон, намери за установено следното:
Пред първоинстанционният съд е била установена следната фактическа
обстановка:
От представените по делото в хода на първоинстанционното
производството и съответно приети писмени доказателства - Договор за заем
от датата 31.08.2021г. и Разписка за предаването на заемната сума от 9000
лева от въззиваемия на въззивника, представена от въззиваемия пред
първостепенния съд в о.с.з. от 16.08.2022г., като последната е оспорена от
въззивника, с твърдението, че документът е неавтентичен - не бил подписан
от въззивника И. М..
По повод на това оспорване и на основание чл.193 ГПК е открито и
съответното производство по оспорване истинността на документа - разписка
за получаването на сумата от 9000 лева, подписана от И. В. М..
За проверка авторството /автентичността на оспорения документ -
Разписка, по делото са назначени две съдебно - почеркови експертизи -
първоначална, изготвена от вещо лице К.П.П. и повторна, изпълнена от вещо
лице И.З.И., и двете със задача да се установи дали ответникът И. М. е
положил подписа за получател в представената от въззиваемия разписка.
2
От анализа на така събраните доказателства от фактическа страна се
установява следното:
От представения и неоспорен от страните документ - Договор за заем от
31.08.2021г., е видно, че между страните е бил сключен валиден договор за
заем от датата 31.08.2021г., по силата на който ищецът се е задължил да
предостави в заем на въззивника сумата в размер на 9000.00 лева. Уговорено
е в договора, че заемът ще бъде върнат до 31.10.2021г. В хода на делото
ответникът възразява, че заемната сума от 9000.00 лева не му е предоставена
ефективно и реално, а след като това е така, и тъй като предаването на сумата
е елемент от фактическия състав на договора за заем, то следвало да се счита,
че договор за заем между страните не е сключван.
Като писмено доказателство за това, че заемната сума от 9000.00 лева
реално е била представена на въззивника, ищецът представя нарочен
документ – писмена разписка, от който е видно, че „в изпълнение на
договора за паричен заем от 31.08.2021г.” ищецът Т. М. е предоставил на
въззивника И. М., процесната сума от 9000.00 лева.
Ответникът в хода на делото оспорва подписа си върху тази разписка, за
което по делото е открито производство по оспорването й по чл.193 ГПК. За
проверка авторството на оспорения документ - Разписка, по искане на
въззивника, по делото са назначени две съдебно-почеркови експертизи:
първоначална, изготвена от вещо лице К.П.П. и повторна, изпълнена от вещо
лице И.З.И., и двете със задача да установят положил ли е въззивника И. М.
своя подпис в представената от въззиваемия разписка. И по двете експертизи
са изготвени заключения, които са приети по делото.
Заключенията на вещите лица, както по първоначално назначената
съдебно-почеркова експертиза, така и по повторната такава, са категорични,
че подписът върху документа „Разписка” срещу реквизита „получил сумата” е
положен от въззивника И. М.. От което следва, че оспорването на този
документ по реда на чл. 193 ГПК не е успешно проведено от оспорващата го
страна - въззивника. Т.е. изводът е че документът „разписка” е автентичен, че
носи подписа на оспорилия го ответник, и че този документ следва да се цени
като автентично доказателство по делото.
Въззивната инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.
1 от ЗЗД с договор за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество. Действително,
валидността на договора за заем за потребление не е обусловена от
спазването на някаква форма. Простото съгласие, придружено с предаване, е
достатъчно за действителността на договора. Договорът за заем е реален и се
счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от
постигане на съгласието на страните. Поради това, независимо дали е налице
писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на
съответната сума е завършен фактическият състав на съглашението.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
3
обстоятелствата, на които основава своите искания или възраженията си.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването
на правопораждащите факти в обективната действителност. В тежест на
въззиваемият е да докаже сключения договор за заем т.е. предаването на
сумата от 9000 лева на въззивника, както и настъпилата изискуемост.
В тежест на въззивника е да докаже плащане или евентуално
правопогасяващите възражения за връщането, съответно погасяването на
договора поради плащане или връщане на заема.
В настоящия случай, стойността на договора за заем е в размер на 9000
лв. Жалбата се явява допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Поначало въззивната жалба на въззивника М. не съдържа нови аргументи, а
излага вече направените пред първоинстанционния съд възражения на
въззивника М., които първоинстанционният съд коректно и мотивирано е
разгледал и обсъдил в мотивите си, но не е възприел като свои крайни изводи.
В нея отново се преповтаря твърдението на въззивника, че договорът за заем
нямал действие поради неизвършване на изискуемото от закона РЕАЛНО
предаване на предоставената в заем парична сума. Въззивната жалба удобно
заобикаля неоспоримия факт установен и пред двете съдебни инстанции, че
на една и съща дата са били подписани както договора за заем между
страните, така и процесната разписка, по силата на която предоставената в
заем сума е била фактически предадена в брой на М., съответно получена от
същия. Това обстоятелство М. е удостоверил със саморъчния си подпис върху
разписката. Следователно необосновано, невярно и недоказано е твърдението
на въззивника, сега въззивник, за това, че договорът за заем нямал завършен
фактически състав и не можел да породи правното си действие.
Оспорването на авторството, което ответникът е направил пред
първоинстанционния съд е довело до назначаването на съдебно- почеркова
експертиза. Първоначалната такава е дала категоричен извод, че именно
ответникът М. е подписал процесната разписка. Вследствие на заявеното
оспорване на това заключението и по искане на въззивника за назначаване на
повторна почеркова експертиза, такава е била възложена и на друго вещо
лице. Заключението и на повторната почеркова експертиза е било
категорично - подписът върху процесната разписка е саморъчно положен
именно от въззивника И. М..
Освен това ответникът и въззивник И. М. НЕ Е ОСПОРИЛ пред
първостепенния съд и заключението на повторната почеркова експертиза и
НЕ НАПРАВИ искане за назначаване на поредна повторна, но вече тройна (от
три вещи лица) почеркова експертиза. По тази причина въззивният съд счита,
че направеното тепърва с въззивната жалба искане за назначаването на тройна
съдебно- почеркова експертиза във въззивното производство не е било
уважено съвсем обосновано и мотивирано и предвид ограничителната
разпоредба на 266, ал.1 от ГПК.
В тази насока и въззивният съд не споделя твърдението на
представителя на въззивника, изразено и във въззивната му жалба, че
4
липсвало реалното предаване на паричните суми, тъй като тези твърдения се
опровергават именно от събраните и проверени в хода на процеса и пред
двете съдебни инстанции писмени доказателства по делото. В заседанието по
същество на спора пред първата инстанция, особеният представител на
въззивника твърди, че не било установено основанието за предаване на
процесната сума. Не се представиха доказателства в тази насока, че
основанието за предаване на паричната сума е различно от твърдяното от
въззиваемия в исковата му молба, депозирана пред първоинстанционния съд.
Съдът приема, че между страните е възникнало именно твърдяното в
исковата молба заемно правоотношение, като доказването на изпълнението на
поетото задължение за връщане на сумата е в тежест на въззивника, съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК, но от събраните по делото доказателства този факт не се
доказа по несъмнен начин. С оглед на събраните по делото доказателства и
при липсата на проведено от въззивника пълно и главно доказване, че е
налице друго основание за предаване на заетата сума от въззиваемия на
въззивника, съдът намира, че е налице дължимост на заетата сума.
Предвид гореизложените съображения съдът счита, че по делото се
установи по безспорен начин, че въззиваемият е предоставил в заем на
въззивника и последният се е задължил да му го върне в посочения в
договора срок, като въззивникът не е заплатил и върнал на въззиваемия
дължимата сума по договора в размер именно на 9000 лв.
Въззивната инстанция следва да отбележи само, че договорът за заем за
потребление (паричният заем) по своя правен характер се явява неформален,
реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен - правните
последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази
сделка - уговорената парична сума, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума - в
същата валута и размер. Договорът също така е и реален и се счита за
сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на
съгласието на страните. Поради това, независимо дали е налице писмен акт
между тях или само устна уговорка, единствено и само с предаването на
съответната сума е завършен и фактическият състав на съглашението.
При анализа на ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупности и пред двете съдебни инстанции, и въззивният съд стигна до
категоричното заключение, че въззиваемият е установил пълно и главно
всички елементи от фактическия състав на претенцията си за връщане на
сумата по договора за заем. Установени бяха също по един убедителен
начини и многобройните опити на жалбоподателя да игнорира именно
безспорния факт на получаването от него на процесната сума от 9000 лева,
който беше доказан по един убедителен и категоричен начин. Въпреки това
средствата не са възстановени и върнати от жалбоподателя и именно поради
това същият дължи тяхното връщане.
Въззивникът, въпреки указаната му доказателствена тежест, не е успял
5
по никакъв начин да докаже при условията на пълното и главно доказване
възраженията си против иска. В тази насока не са били ангажирани
надлежните доказателства, които да опровергаят установените от въззиваемия
факти и обстоятелства, поради което и настоящият съдът счита, че подадената
въззивна жалба е не само голословна, но и недоказана. Доколкото не се
установи погасяване на заема в уговореният срок, въззивната инстанция
считам, че предявеният иск правилно е уважен от съда в пълен размер.
В този смисъл първоинстанционният съд правилно е приел, че на
посоченото основание претендираните от въззиваемия и ищец суми са
дължими и като такива следва да бъдат присъдени в негова полза.
Ето защо, и въззивната инстанция намира, по категоричен начин, че
предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен
изцяло в предявения му размер от 9000 лв.
Същото се отнася и за акцесорното задължение за дължимата мораторна
лихва, като следваща главното задължение, която също така правилно и
законосъобразно е била уважена до дължимия и претендиран размер от 460.00
лева.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че подадената въззивна жалба от
жалбоподателя М. е неоснователна и недоказана, а обжалваното Решение с №
260786 от 08.12.2021 г., постановено по гр.д с № 192/2021 г. по описа на PC
Стара Загора, е правилно, законосъобразно и мотивирано, и като такова
въззивният съд на основание чл. 272 от ГПК да бъде изцяло потвърдено.
Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде изцяло потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закон, като изводите на съда съответстват
изцяло на събраните по делото доказателства.
По отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция
въззивният съд счита, че на основание чл.78, ал.3 и чл.273 от ГПК и
въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия, направените от
последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение за този
въззиваем пред въззивната инстанция общо в размер на 1210 лв., определени в
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, както и съобразно
договора за правна защита и съдействие сключен с адв. Н. М. от Адв. колегия
– Стара Загора /съответно на листи 23 и 25 от делото/, в който е определен и
размера на адвокатското възнаграждение по делото на тази страна 1210 лева
за настоящата инстанция, съответно и надлежно заплатен и внесен от
въззиваемия Т. М., което е отбелязано в същия договор за правна помощ,
което е отразено и в представения по делото списък на разноските по чл.80 от
ГПК.
6
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 606 от 15.12.2022г. постановено
по гр.дело № 1146/2022г. по описа на Районен съд Казанлък, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА И. В. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ***,
да заплати на Т. Д. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.К., ***, и чрез
адв. К. Т. от АК София, със съдебен адрес: Гр. С., ***, сутерен, сумата от
1210.00 лв. /хиляда двеста и десет лева/, представляваща направените по
делото разноски, пред въззивната инстанция за възнаграждение на един
адвокат, заплатеното от въззиваемия Т. Д. М. с горепосочени данни.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в
1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието
на касационните основания по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7