Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 262553 28.11.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети
октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря Таня Ангелова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 8426 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са, по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни искове на
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против Т.И.П., ЕГН **********
с правна квалификация чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
установяване на вземания произтичащи от договор за доставка на битово-комунални
услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 21.11.2017
г.до 15.01.2020 г., в размер на 594,40 (петстотин деветдесет и четири лева и 40
ст.) лева, за обект, находящ се в гр. П., ул. „К.“ № *, ап. *, както и за
обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху главното задължение
за периода от 31.01.2018 г. до 31.12.2019 г. в размер на 46,27 (четиридесет и
шест лева и 27 ст.) лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 10.02.2020
г., до окончателното ѝ заплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № *** от *** г. по ч.гр.д. № *** г. на Районен съд – П..
Ищецът твърди, че между него и
ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода при Общи условия (ОУ) на основание чл.
198о от Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът
не е заплатил в рамките на исковия период стойността на потребената питейна
вода и суми за отведена канална вода, за посочения обект на потребление. Твърди
се, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на
ЗРВКУ, като се иска уважаване на предявените искове за вземанията по издадената
заповед за изпълнение и присъждане на разноски. Твърди се още, че в имота има
монтирано измервателно устройство, което е било неизправно и което не е
подменено въпреки знанието на ответника, поради което и доставеното количество
услуги е определено на база чл. 26, ал. 2 от ОУ, действащи към минал период.
Ответникът, чрез назначения му
особен представител оспорва предявените искове. Възразява, че ответникът е
наемател по силата на наемно правоотношение с ОП „Жилфонд“, поради което и
задължение на наемодателя е била подмяната на измервателното устройство, поради
което и предявените искове подлежат на отхвърляне.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима,
а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са
следните:
За да бъдат уважени предявените
искове, възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните юридически факти: 1. наличието на действително правоотношение по
договор за доставка на вода за питейно-битови нужди при Общи условия, по силата
на което доставчикът се е задължил да
достави процесните стоки и услуги, а потребителят да заплати уговорената
продажна цена и 2) установяване, че доставчикът фактически е доставил вода за
питейно-битови нужди в твърдяното количество на потребителя.
Ищецът не ангажира доказателства,
които да установяват наличието на възникнали между него и ответника
облигационни отношения. С обявения за окончателен проект за доклад по делото
съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи наличието
на облигационни отношения с ответника, като докаже, че ответникът има
качеството собственик или вещен ползвател на водоснабдения имот, или пък, че е
страна по сключен с ищеца договор за ВиК услуги. В този смисъл са разясненията
на ТР № *** г. на ОСГК на ВКС, които следва да намерят приложение що се касае до
договорите за доставка на битово-комунални услуги. В първото по делото отрито
съдебно заседание ищецът е направил искане за издаване на съдебно
удостоверение, което да му послужи пред ОП „Жилвонд“- гр. П., с което да се
снабди с доказателства, че ответникът е наемател на водоснабдения имот. С
наличието на наемно правоотношение ищецът се домогва да установи твърдяното между
него и ответната стана облигационно отношение. Съдът няма да навлиза в детайли
дали при сключен договор за наем на водоснабден имот възниква облигационно
отношение между наемателя и доставчика на ВиК услуги. Това е ирелевантно за
правния спор, тъй като се установява се от представеното /л.75/ писмено
доказателство, че ответникът дори не е наемател на водоснабдения имот. Други
доказателствени искания за установяване на твърдяната от ищеца облигационна
връзка, в първото по делото открито съдебно заседание, не са направени, поради
което е настъпила преклузията по чл. 146, ал. 3 ГПК. Ето защо направените
доказателствени искания в проведеното на 29.10.2021 г. открито съдебно
заседание са отхвърлени. С оглед изложеното се налага извод, че предявените
искове подлежат на отхвърляне като недоказани.
Ответникът се представлява от особен
представител и няма право на разноски.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни
искове на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против Т.И.П., ЕГН
**********, с правна квалификация чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за установяване на вземания произтичащи от договор за доставка на
битово-комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода за периода
от 21.11.2017 г.до 15.01.2020 г., в размер на 594,40 (петстотин деветдесет и
четири лева и 40 ст.) лева, за обект, находящ се в гр. П., ул. „К.“ № **, ап. *, както и за
обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху главното задължение за
периода от 31.01.2018 г. до 31.12.2019 г. в размер на 46,27 (четиридесет и шест
лева и 27 ст.) лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 10.02.2020 г.,
до окончателното ѝ заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № *** от *** г. по ч.гр.д. № *** г. на Районен съд – П.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:
/п/ Д. Вътов
Вярно с оригинала!
Т.А.