РЕШЕНИЕ
№ 4491
гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. П. Л.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20231110208068 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. В. Т. срещу наказателно постановление/НП/ №
8166/09.05.2023г., издадено от издадено от В. Б. А. - началник на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция „Пътна Инфраструктура“, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 26, ал. 2,
т. 1, буква „а“, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП) във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5 , б. „в“, чл. 8,
ал. 1 и ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството (Наредбата или Наредба № 11 от 03.07.2021 г.)
му е наложена „глоба“ в размер на 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева) на основание чл.
53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП, като се посочва, че от
съдържанието на двата процесуални документа не се установява категорично
липсата на издадено разрешение за управляваното ППС или неплащането на
дължимата такса. В тази връзка жалбоподателят изрично сочи, че
непредставянето на разрешение към момента на извършената проверка не
води до извода за липсата на издадено такова. Отделно от това се навеждат
аргументи за несъответствие между наложеното административно наказание
и целите на административнонаказателната принуда. В този смисъл
жалбоподателят твърди, че така наложената му санкция не само не би
постигнала нито една от целите на административна принуда, но и
ограничава в значителна степен правата му. На следващо място, в жалбата, се
поставя под съмнение техническата изправност и валидност на използваните
по време на проверката технически средства – електронна везна модел DFW –
.............. и ролетка 1305/18/5 м. Наред с това жалбоподателят се позовава на
разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 11 от 03.07.2021 г., като изтъква, че за
същия, в качеството му на водач, липсва законово вменено задължение за
1
снабдяване със съответно разрешително. В тази връзка се сочи още и
отсъствието на правна норма, която да задължава водача на ППС да
проверява дали параметрите на съответното превозно средство с товар не
превишават допустимите норми. В заключение, при условията на
евентуалност, моли случаят да бъде квалифициран като маловажен.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Същият чрез адв. Мария Янева взима отношение по
съществото на делото като представя писмени бележки, в които поддържа
изцяло изложеното в жалбата. Моли да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. Същата чрез гл. юрисконсулт Георги Николов взема
становище по жалбата чрез изпратен отговор, в който се твърди, че НП следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се и
разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 06.04.2023 г. в 10:20 ч. от служители на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София била извършена
проверка на жалбоподателя Т. В. Т., ЕГН:**********, в качеството му на
водач на пътно превозно средство (ППС). Същата завършила с констатация за
това, че на път II-18, км 33, на 1 км. след разклон за с. К. в посока с. К. – с. Л.
той управлявал и извършвал превоз на товари с моторно превозно средство
(МПС) с четири оси с две управляеми оси марка „МАН“, модел ТГА с рег. №
СО 6177 СН, превоз на асфалт – без разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на
чл. 8, ал. 1 и 2 от Наредба № 11 от 03.07.2021 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Било извършено измерване с
техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово
натоварване на ППС, модел „DFW-KR“ № 118845 и ролетка № 1305/18/5 м.,
като било установено при измерено разстояние между осите 1.40 м. на
двойната задвижваща ос, сума от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на МПС – 30.750 тона, при максимално допустимо
натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредбата, с
констатирано превишаване допустимите норми с 11.750 т.
Във връзка с горепосоченото Д. Г., изпълняващ длъжността „главен
инспектор“ в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ съставил акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 0009206/06.04.2023 г. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т.
1, буква „а“ от Закона за пътищата (ЗП) във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредбата и го връчил на жалбоподателя, като в полето, предвидено за
2
обяснения и възражения било вписано, същият не вписал такива. В
законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, допълнителни възражения не
били изпратени в Агенция "Пътна инфраструктура".
На 09.05.2023 г. след извършен преглед на АУАН било издадено
процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 53, ал. 1, т.
2, предл. 2 от Закона за пътищата, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“,
пр. 2 от ЗП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, и чл. 37, ал. 1, т.
1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2021 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, на жалбоподателя било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3500 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на показанията на св. Д. Г. и писмените доказателства по делото,
приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.
Горепосочените доказателства единно и непротиворечиво изграждат
фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват
противоречия и несъответствия, с оглед на което настоящият съдебен състав
ги кредитира в цялост и прие, че доказателствената съвкупност по несъмнен
начин установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му
административно нарушение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е неоснователна.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
На първо място настоящият съдебен състав намира, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени от компетентни органи. Това се установява несъмнено от
приложените по преписката заповеди за компетентност.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът прецени, че при
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
са спазени и изискванията на процесуалния закон - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като
в тази насока не са допуснати съществени процесуални нарушения.
С разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП се забранява
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на
пътя и ограничителната строителна линия без разрешение /разрешително или
квитанция за платени пътни такси/. По делото се установява, че
управляваното от жалбоподателя Т. Т. моторно превозно средство с четири
оси с две управляеми оси, марка „МАН“, модел ТГА с рег. № СО 6177 СН, не
покрива критериите по чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, и по този начин то се явява
тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата. В тази връзка съгласно
3
разпоредбата на чл. 2 от посочената Наредба се предвижда специален
разрешителен режим за движението на ППС по пътищата от Републиканската
мрежа, за движението по които е следвало да има издадено разрешително.
От извършено измерване е видно, че е измерено разстояние между осите
1.40 м. на двойната задвижваща ос, сума от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на МПС - 30.750 тона, при максимално допустимо
натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, с
констатирано превишаване с 11.750 т., като измерването е направено с
техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово
натоварване на ППС, модел „DFW-KR“ № 118845 и ролетка № 1305/18/5 м.,
които видно от приложените към отговора на процесуалния представител на
въззиваемата страна документи отговарят на техническите характеристики и
са сертифицирани за извършването на контролни замервания от органите на
Агенция „Пътна инфраструктура“. В тази връзка съдът не споделя резервите
на жалбоподателя относно техническата изправност и валидност на
коментираното техническо средство.
На следващо място съдът намира за неоснователно тълкуването,
извършено от жалбоподателя във връзка с факта на непредставяне на
разрешително към момента на състоялата се проверка. В тази връзка съдът
прецени, че от цялата събрана по делото доказателствена съвкупност не се
достига до по-различен извод от този, че към въпросната дата на извършване
на проверката на процесното ППС, действително е липсвало изискуемото по
закон разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата.
Отделно от това съдът не споделя възражението на жалбоподателя
относно ненадлежното санкциониране на същия в качеството му на водач на
ППС. Нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗП изрично предвижда
административнонаказателната отговорност за движение на тежки пътни
превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя да се носи от физическите лица,
нарушили разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от ЗП или лицата, които извършат или
наредят да бъде извършена такава дейност. В конкретния случай
жалбоподателят, като водач на въпросното ППС, се явява физическо лице,
което извършва в нарушение на чл. 26, ал. 2 от ЗП движение на тежко ППС
без необходимото разрешение от компетентната администрация. Във връзка с
изложените от жалбоподателя аргументи, съдът намира за необходимо да
отбележи, че върху същия действително не се възлага задължението да
снабди процесното ППС със съответното разрешение. Но за консумиране
състава на нарушението, вменено на жалбоподателя това и не се изисква.
Достатъчен е фактът, че същият е управлявал процесното ППС, т.е. е
извършвал движение на тежко пътно превозно средство и товар без
разрешение, издадено от администрацията управляваща пътя.
Във връзка с гореизложеното съдът намира, че нарушението е
извършено, доколкото на 06.04.2023 г. в 10:20 ч. жалбоподателят Т. Т. на път
II-18, км. 33, на 1 км. след разклон за с. Казичене, в посока Казичене – Лозен
управлявал и извършвал превоз на товари с МПС четири оси с две
управляеми оси марка „МАН“, модел ТГА с рег. № СО 6177 СН, превоз на
4
асфалт – без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на
пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2 във вр. с ал. 1
от Наредба № 11 от 03.07.2021 г. без да представи такова разрешение.
Санкционната норма на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП предвижда, че се наказват с
глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление,
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
„в“ и „г“, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат, или наредят да бъдат
извършени движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и
товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща
пътя. В настоящия случай, размерът на наложеното наказание е малко над
средния размер, а именно 3500 лв. Съдът обаче не може да сподели това, тъй
като наказващият орган, при определяне на санкцията, не е взел предвид
всички обуславящи отговорността обстоятелства, като в този смисъл не е
съобразил това, че не са налице други предходни нарушения на ЗП и
подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, установени с
влязъл в сила административен акт, т. е нарушението се явява първо за
жалбоподателя. Освен това съдът прецени, че с оглед изложените от АНО
аргументи, не може да бъде достигнато до извод за по-висока степен на
обществена опасност на извършеното от жалбоподателя нарушение.
Мотивите на АНО, свързани преди всичко с борбата и превенцията срещу
подобен вид нарушения, както и с износването и травмирането на пътната
настилка, не могат да обусловят налагането на административно наказание в
посочения завишен размер. В тази връзка и в съпоставка с целта на
наказанието съгласно разпоредбата на чл. 12 ЗАНН, настоящият съдебен
състав приема, че размерът на санкцията следва да бъде намален и определен
минималния предвиден за това нарушение размер, а именно 1000 лв.
Във връзка с гореизложеното след извършен преглед на процесното НП
съдът намира, че същото следва да бъде изменено в санкционната му част, но
потвърдено в останалата.
В допълнение, съдът констатира, че не са налице предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото в случая не се установява липса
или незначителност на вредни последици. Извършеното административно
нарушение е формално, на просто извършване, и за довършването му не е
необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат,
както и не се констатират други смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да определят степента на обществена вредност на деянието
съпоставима с нарушенията от същия вид. В конкретния случай следва да се
отчете превишаването на максимално допустимото натоварване на осите на
процесното МПС, водещо до евентуално създаване на неблагоприятни
условия за потенциално причиняване на имуществени и неимуществени
вреди на другите участници в пътното движение.
При този изход на спора и с оглед направеното искане на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
същото за основателно, тъй като издаденият санкционен акт се потвърждава.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен
5
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В тази връзка,
на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е в размер от 80 до 150 лв. Поради факта, че делото е
разгледано и решено в рамките на едно съдебно заседание и не се отличава с
особена фактическа и правна сложност, съдът намира, че следва да се
присъдят разноски, в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № ................ г., издадено от
Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на Т. В. Т., ЕГН: **********, за нарушение на чл.
26, ал. 2, т. 1, буква „а“, предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 7, ал.
1, т. 5 , б. „в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, е наложена „глоба“ в размер на 3500 лв. (три хиляди и
петстотин лева) на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП, като
НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба“ и го
определя в размер на 1 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА Т. В. Т., ЕГН: ********** да заплати, на основание чл. 63д,
ал. 5 ЗАНН, по сметката на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 80 лв,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните с касационна жалба на
основанията, посочени в НПК, по реда на АПК пред Административен съд -
София-град, в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6