№ 1282
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501353 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 от ГПК чл.83 ал.1 т.4 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от жалбоподателя К.Я.К, чрез пълномощника
му адв.С.Х. срещу определение № 3944/11.04.2022г. по гр.д. № 702/2022г. по
описа на РС Пловдив, ХVІІІ гр. състав, с което е оставено без уважение
искането на К.Я.К за връщане на внесена държавна такса от 120 лева. Иска се
отмяна на определението и връщане на внесена държавна такса от 120 лева.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в
жалбата възражения, приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от
ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
При служебна проверка за валидност на обжалвания акт съдът констатира
следното. Обжалваното определение е постановено в писмена форма, но не е
подписано от съдията-докладчик, съобразно изискването на чл.254 ал.2 т.7 от
ГПК.
Според настоящият съдебен състав крайният акт на съда, с който се
отхвърля по същество искане на страната следва да бъде освен това и
подписан с мастилен подпис от издалия го съдия. Вярно е че, както чл.360а от
ЗСВ, така и чл.102а ал.1 от ГПК изискват всички актове на съда да се издават
в електронна форма. Същевременно обаче ГПК е запазил и изискването
крайните актове на съда /било то решения или определения/, да се създават и
1
в още една форма – писмена /чл.235 ал.4 от ГПК/, като този писмен акт се
изисква да се подпише материално от всички съдии взели участие в
постановяването му /чл.236 ал.3 от ГПК и чл. 254 ал.2 т.7 от ГПК/. Доколкото
чл.102а ал.1 от ГПК е обща правна норма касаеща всички актове и
процесуални действия на съда, а нормите на чл.235 ал.4 от ГПК, чл.236 ал.3
ГПК и чл.254 ал.2 т.7 от ГПК са специални правни норми и касаят само
крайния акт на съда, то специалните правни норми следва да се приеме, че
дерогират общата правна норма и от достатъчност само на електронната
форма за акта изискват и писмена такава със саморъчен мастилен подпис на
съдията. В ГПК изискването за само електронна форма на крайния съдебен
акт не е така ясно изразено както в НПК с промяната в чл.310 от този кодекс,
с която се изисква присъдата да се изготвя в ЕИСС и да се подписва с
квалифициран електронен подпис. Това изискване за писмена форма на
окончателния съдебен акт, косвено се потвърждава и от изискването чл.406
ал.3 от ГПК за правенето на надлежна бележка върху акта, въз основа на
който се издава изпълнителен лист. За издаване на изпълнителен лист се
изисква писмена форма /чл.408 ал.1 от ГПК/. Писмена форма се изисква по
силата на чл.412 т.12 от ГПК и за заповедите за изпълнение по чл.410 и чл.417
от ГПК. Което също се потвърждава от изискването на чл.418 ал.2 от ГПК
/норма идентична с тази на чл.406 ал.3 от ГПК/.
Поради липса на форма обжалваното определение следва да се прогласи
за нищожно и да се върне делото на РС Пловдив за постановяване на ново
определение. Мотивиран така съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО определение № 3944/11.04.2022г. по
гр.д. № 702/2022г. по описа на РС Пловдив, ХVІІІ гр.
ВРЪЩА делото на РС Пловдив за постановяване на ново определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3