№ 2766
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20241110217438 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № НП-ПБНЗ-СД0-85 от 21.11.2024 г., издадено от
директора на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, на основание чл.
265, ал. 1 от ЗМВР на жалбоподателя С. Д. К., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и
нормите за безопасност при експлоатация на обектите.
В подадената жалба се твърди, че обжалваното наказателно постановление е издадено
при липса на нарушение, тъй като пожарогасителят бил в изправност и бил временно
поставен на земята. В АУАН и НП липсвали доказателства, че разположението на
пожарогасителя било в Нарушение на изискванията на Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г.
Сочи, че е нарушена процедурата по издаване на наказателното постановление, като не бил
надлежно уведомен за възможността да представи възражения по съставения АУАН и не
били представени доказателства за вмененото нарушение. Релевира липса на умисъл, както
и прекомерност на наложеното наказание. Моли за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В становище по депозираната жалба, въззиваемата страна навежда, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Същият
1
поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
За въззиваемата страна – Директор на СДПБЗН – МВР се явява юрк. К.К., който моли
за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на наказателното постановление като
законосъобразно. Сочи, че в случая пожарогасителят бил на пода, както и че изискването за
неговата изправност и изискването той да бъде на стойка, конзола или шкаф са различни
нарушения. Противопоставя се срещу наведеното от жалбоподателя, че на последния не му е
предоставена възможност да представи възражения срещу АУАН. Счита, че фактите са
доказани от показанията на свидетелите, както и че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.10.2024 г. свидетелите П.М. и Л.Г. извършили проверка на магазин, находящ се в
гр. София, ж.к. „Младост - 3“, на търговските площи на метростанция „Младост 3“,
представляващ помещение № 8.6. В хода на проверката било установено, че обектът е
експлоатиран от С. Д. К., като управител. В обекта имало уред за пожарогасене - прахов
пожарогасител 6 кг. Същият обаче не бил поставен на стойка, конзола или монтиран в шкаф.
За констатираното нарушение св. П.М., в присъствието на свидетел, присъствал при
установяване на нарушението – св. Л.Г. – съставил АУАН № ПБЗН-СД7-6-59/16.10.2024 г.
срещу С. Д. К.. Като нарушена разпоредба била посочена тази на чл. 23, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 8121з-647.01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите.
Жалбоподателят отказал връчването на АУАН и същият е връчен по реда на чл. 43, ал.
2 от ЗАНН, като отказът бил удостоверен с подписа на свидетеля М.Ц.Ч.. Срещу АУАН не
били депозирани възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 21.11.2024 г., при идентично с АУАН фактическо описание,
директорът на СДПБЗН при ГДПБЗН – МВР издал обжалваното наказателно постановление.
В същото е описано, че жалбоподателят виновно е нарушил чл. 23, ал. 2, т. 1 от Наредба №
8121з-647.01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите За така квалифицираното нарушение, на основание чл. 265, ал. 1 от ЗМВР на С. Д.
К. е наложено администртаивно наказание – глоба в размер на 300 лева.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя по пощата чрез лицето
В. К.а (съпруга на жалбоподателя) на 26.11.2024 г., а жалбата е депозирана на 04.12.2024 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
свидетелите П.М. и Л.Г., от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй
като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите М. и Г., като намира същите за
обективни, логични, последователни и подкрепени от останалите събрани по делото
2
писмени доказателства и доказателствени средства. Показанията на двамата свидетели са
информативни досежно времето, мястото и обстоятелствата около извършената проверка,
констатираните обстоятелства, а именно – наличието на пожарогасител, който не е поставен
на стойка, конзола или монтираш в шкаф.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е основателна.
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.
Настоящият състав намира, че правилата по съставяне и връчване на АУАН са спазени.
Същият е съставен от компетентно лице (Заповед 5620з-1/12.01.2023 г. и служебна бележка
№ 764Р-11272/10.12.2024 г. от началник сектор „Човешки ресурси“ и правно обслужване при
СДПБЗН), в присъствието на свидетел, присъствал и при установяване на нарушението.
АУАН съдържа всички необходими реквизити. Спазена е процедурата по чл. 43, ал. 2 при
отказ на нарушителя да подпише акта.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, видно Служебна бележка № 764р-
6512/24.09.2020 г. от Старши експерт в сектор „Човешки ресурси“. АУАН и НП са издадени
при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.
Спазени са правилата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените с АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП. Нарушението е описано по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере
въз основа на какви факти е ангажирана администртаивнонаказателната му отговорност и да
организира надлежно правото си на защита.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че била нарушена процедурата по
издаване на наказателното постановление, тъй като не бил надлежно уведомен за
възможността да представи възражения по съставения АУАН. Като е отказал да подпише
АУАН, респ. същият да му бъде връчен за запознаване със съдържанието му,
жалбоподателят сам се е лишил от правото си да и да изложи възраженията си. Т.е.
неизлагането на възражения по АУАН не се дължи на неправомерно поведение на
актосъставителя, респ. не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
ограничаващо правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователно е и възражението, че по съставения АУАН не били представени
доказателства за вмененото нарушение. Това е така, доколкото тези материали са част от
административната преписка, нарушителят може във всеки следващ етап да се запознае с
3
тях.
Разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредба № 8121з-647/01.10.2024 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите предвижда, че
пожаротехническите средства се поставят на леснодостъпни и с добра видимост места и в
съответствие с тяхното местоположение върху схемите за евакуация за обектите, за които се
изискват такива схеми. Съгласно т. 1 на чл. 23, ал. 2 пожарогасителите се поставят на
конзоли или стойки или се монтират в шкафове, освен ако не са возим тип.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недоказаност на фактите на
нарушението. В хода на съдебното следствие, въз основа на свидетелските показания на
свидетелите М. и Г. беше надлежно доказано, че в процесното помещение е имало прахов
пожарогасител 6 кг., който обаче не бил поставен на стойка, или конзола или пък да е бил
монтиран в шкаф, т.е. че е нарушено изискването на чл. 23, ал. 2, т. 1 от Наредба № 8121з-
647/01.10.2024 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите. Непосочване на доказателства в самия АУАН и НП не може да се счете за
съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на наказателното постановление.
В тази връзка неоснователно е наведеното от жалбоподателя, че наказателното
постановление е издадено при липса на нарушение, тъй като пожарогасителят бил в
изправност. Изправността на пожарогасителя е въведено като самостоятелно задължение
съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредбата. В случая е видно, че жалбоподателят не е санкциониран
за такова нарушение, изразяващо се в неизправност на пожарогасителя, а за друго –
неспазване на задължението за поставяне на пожарогасителя на конзола, стойка или
монтирането му в шкаф.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че съставомернтие факти на нарушението
са доказани, а посочената от наказващия орган правна квалификация съответства на
фактическото описание на нарушението.
Съдът обаче намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено. Освен
че в едно административнонаказателно производство в тежест на актосъставителя и АНО е
да установят извършването на нарушението, за което съставят съответните актове, то те
следва да докажат и от кого е извършено то, да установят и субекта му, който, разбира се, не
може да е всяко лице, а конкретен правен субект, на когото правната норма предписва
определено задължение или забрана и който със собственото си поведение е реализирало
неизпълнение на така предписаното правило.
В случая е неясно какви отношения изобщо има С. К. с проверения търговски обект,
дали той в качеството си на физическо лице го стопанисва, дали обектът е стопанисван от
търговско дружество – ако да – от кое и каква е връзката на К. с това търговско дружество.
В обжалваното наказателно постановление е записано, че С. К. „като управител
експлоатира обекта“, което според настоящия състав е абсолютно недостатъчно. От
изложеното не става ясно дали се има предвид, че К. е управител на обекта или управител
на търговското дружество, което стопанисва обекта. В АУАН е изписано в полето
4
„длъжност“, че К. е управител на „фирма „***-77“ ЕООД“. В хода на производството обаче
наказващият орган не е ангажирал каквито и да е доказателства дали именно това дружество
стопанисва процесния обект, както и кой е неговият управител.
Според практиката на администртаивните съдилища простото посочване на заемана от
нарушителя длъжност е недостатъчно, за да обоснове носене от него на лична отговорност за
неизпълнение на процесните задължения, адресирани към търговец. Проверяващите е
следвало да издирят, да съберат и приложат към преписката доказателства, от които да е
видно кой действително стопанисва обекта, в който е била извършена проверката, като го
индивидуализират с пълно и точно наименование, седалище /поС.ен и/или настоящ адрес,
ако е физическо лице/, ЕИК /респективно ЕГН/, а за юридическото лице – орган на
управление и представителство и да се установи по какви причини отговорност за
процесните задължения се търси именно от привлеченото към такава лице. Още повече че
санкционната норма на чл. 265, ал. 1 от ЗМВР изрично регламентира специфика на субекта
на отговорността, като изисква той да е „ръководителите на държавни органи, организации
и юридически лица“, след като задължението е адресирано към „търговец“. (в този смисъл
Решение № 87 от 19.03.2018 г. на АдмС - Габрово по к. а. н. д. № 23/2018 г.).
От физическо лице такава отговорност може да се търси на това основание само в
случай, че лично то стопанисва съответния обект, но такива твърдения в преписката не се
съдържат, а не се сочат доказателства и в тази насока.
Настоящият състав намира, че поради гореизложеното неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на С. Д. К.. Ето защо съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото – отмяна на обжалваното наказателно постановление, правото
на присъждане на разноски следва да възникне в полза на жалбоподателя, респ. заявената от
въззиваемата страна претенция се явява неоснователна. Такова искане за присъждане на
разноски обаче не е направено от страна на жалбоподателя, а и в хода на производството
същият не е ангажирал доказателства за извършването на такива. Поради горното съдът
намира, че не следва да присъжда разноски в полза на нито една от страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-ПБНЗ-СД0-85 от 21.11.2024 г., издадено
от директора на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, на основание чл.
265, ал. 1 от ЗМВР на жалбоподателя С. Д. К., ЕГН ********** за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и
нормите за безопасност при експлоатация на обектите е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6