Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 127 22 .12. 2010 година
град Търговище
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен съд първи състав
На седемнадесети декември две хиляди и десета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Т.
Секретар: Н.Р.
Като разгледа докладваното от председателя
Административно дело № 179 по
описа за 2010 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Х
от АПК във връзка с чл. 2 от Наредба № РД07/16.05.2008 г. МТСП за условията и реда за отпускане на целеви помощи за
отопление.
Делото е
образувано по жалба на И.С.И. *** срещу Заповед №2506 от 21.09.2010 г. на Директора на "Социално подпомагане" при
Община Търговище. С последната заповед е
отказано отпускането на целева помощ за отопление. В жалбата се поддържа,че
административният акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствени
правила, както и че е в противоречие с материалния закон-чл.59,ал.2,т.4 от АПК.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Ответникът по жалбата - Директор
на Дирекция "Социално подпомагане" - Община Търговище чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата,
тъй като в случая правилно
е бил постановен отказ. Поддържа,че материалният закон е приложен
правилно, поради което моли заповедта да бъде потвърдена.
Съдът, като прецени оспорвания
административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от
доказателствата, приети по делото, жалбоподателят с молба –декларация за отпускане на целева
помощ за отопление от 25.08.2010г. Изготвен е социален доклад от 14.09.2010г. в който социалният работник е
констатирал наличие на пречки за
отпускане на помощ – извършени възмездни сделки от жалбоподателя. В резултат на
социалния доклад е издадена Заповед №2506 от 21.09.2010 г. на Директора на "Социално подпомагане" при Община Търговище. С последната заповед е отказано
отпускането на целева помощ за отопление с мотиви, че не отговаря на условията
по чл.2 по Наредба РД 07-5 във вр. с чл.10, ал.1 т.6 ППЗСП.
С жалба по
реда на чл. 81 и сл. от АПК, вр. с чл. 14б, ал. 1 от ЗСП е обжалвана заповедта на Директора на ДСП –
Търговище пред Директора на РДСП -
Търговище, който е отхвърлил жалбата с Решение № РД05/0100-3.11.2010 г,като е
потвърдил заповедта.
Направеното с жалбата оспорване е редовно, допустимо като подадено в
срок и от лице, засегнато пряко от действието на обжалвания административен
акт, след изчерпване на фазата на административния контрол.
Оспорваният административен акт - Заповед №2506 от 21.09.2010 г., е издаден от компетентен
орган - Директора на Дирекция "Социално подпомагане" при Община
Търговище, съгласно изискванията на ЗСП, като е спазена предвидената в закона
форма и заповедта съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни
основания за издаването й.
При
издаването на заповедта не са допуснати нарушения,като е спазена и изискуемата
от закона писмена форма. Заповедта е мотивирана, в нея са посочени фактическите
и правни основания за издаването й-чл.13 ,ал.2 ЗСП и чл.4 от Наредба № РД-07-5/ от 16.05.2008 г.
По
делото е безспорно установено, че с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот - дв.вх.регистър № 6491/02.12.2005 г.-акт № 146-жалбоподателят е
продал собствен поземлен недвижим имот-жилище Апартамент №73626.507.213.3.12 от конфекция
„Тракия”,построена на ул. „Лилия”№6 в гр.Търговище.
Право
на месечна помощ по смисъла на Наредба РД-07-05 от 16.05.2008 г./чл.2,ал.1/
имат лицата, които отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1 от Правилника за
прилагане на Закона за социално подпомагане.В нормата на чл.10 и 11 ат ППЗСП за
определени условията, на които трябва да отговаря молителя за да му бъдат
отпуснати допълнителни помощи,както в случая се касае до помощи за отопление. Изброените
в хипотезата на тази разпоредба изисквания се намират в кумулативна зависимост
помежду си. Липсата само на едно от тях е достатъчно основание на лицето да
бъде отказана помощ. В случая по делото е безспорно установено, че
жалбоподателя не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП, поради което правилно с обжалваната
заповед е постановен отказ. С оглед на така извършена продажба на собствен недвижим имот, правилно
административният орган е счел ,че жалбоподателя не отговаря на изискванията на
чл.2,ал.1 от Наредба № РД -07-05/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане
на целева помощ за отопление във връзка с чл.10,ал.1,т.6 от Правилника за
прилагане на ЗСП. Прехвърлителната сделка, която е осъществена , предхождащ
подаването на молбата-декларация ,изключва молителя от кръга на лицата, които
могат да ползват такава помощ.
При
това положение,молителя не отговаря на условията по чл.2,ал.1 от Наредба
№РД-07-05/16-05.2008 г.,за да му бъде отпусната целева помощ за отопление, с оглед и на разпоредбата
на чл.10,т.6 от ППЗСП. Извършването на разпоредителна сделка от страна на
жалбоподателя със собствен недвижим имот
е достатъчно от правна страна ,за да се приеме,че лицето попада в хипотезата на
чл.10,ал.1,т.6 от ППЗСП. За целите на социалното подпомагане
са без значение мотивите, поради които е извършена сделката,дали разпореждането
с недвижим имот е извършено на възмездно основание /в хипотезата на
чл.10,ал.1,т.6 а от ППЗСП/ ,размерът на получените от продажбата парични средства и начинът ,по който те са
разходвани./В конкретния случай жалбоподателят е
осъществил възмездна сделка на собствен имот през 2005 година, поради което
по отношение на процесният период от време не е изтекъл предвидения в последната
разпоредба най-малко пет годишен срок от осъществяване на сделката.
Такава е фактическата обстановка по делото, която
е изяснена безспорно от представените писмени доказателства към приложената
преписка. Издадената Заповед на Директора на Дирекция “Социално подпомагане”
има характера на индивидуален административен акт,по смисъла на чл.21 от АПК.Издаден е от надлежен орган и в кръга на неговата компетентност, определена
със ЗСП и ППЗСП.
Спазен е
административно процесуалния ред , за да се издаде този акт-подаване на
молби-декларации с приложени надлежни писмени доказателства, извършване на
социален доклад, така че, правилата на
административното производство , предхождащи издаването на ИАА са спазени.
Законодателят е разпоредил
императивно обжалване на заповедта пред висшестоящия административен
орган-Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане, Област
Търговище, предвиден в чл.13,ал.5 от ЗСП. Съгласно чл.145,ал.2,т.1 от АПК , на
обжалване пред административния съд, подлежи първоначалната заповед, а не
решението на по-горе стоящия административен орган,защото с това решение е
потвърдена обжалваната заповед- Решение № РД05/0100-3.11.2010 г, на Директора
на РДСП гр.Търговище.Този ред е спазен и по същество няма нарушение на
административно процесуалната процедура развита до обжалване на заповедта пред
административния съд,така,както е описана в ЗСП.
Поради това ,че няма нарушения
относно процедурата по издаване на административния акт,които да водят до
нищожност или до унищожаемост на административния акт,съдът служебно провери
дали издадения ИАА , в частта, в която се обжалва противоречи на материалния
закон-чл.146,т.6 от АПК, като такива пороци липсват.
Ето защо,
подадената жалба се явява неоснователна и направеното с нея оспорване следва да
бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.С.И. *** срещу
Заповед №2506 от 21.09.2010 г. на
Директора на "Социално
подпомагане" при Община Търговище с която е постановен отказ
за отпускането на целева помощ за отопление и потвърдена с Решение № РД05/0100-3.11.2010
г, на Директора на РДСП гр.Търговище, като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Преписи от решението да се изпратят на
страните на основание чл.138,ал.1 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :