ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 545
гр. Габрово, 15.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в закрито заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500355 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Мегадом“ ООД гр. ********* против определение
№ 99/4.06.2021 г. по описа на Районен съд Дряново, постановено по гр.д. № 51/2021 г.
Твърди се, че определението било неправилно и необосновано.
Неправилно съдът приел за недопустим предявения установителен иск по реда на
чл.422 вр. с чл.415 ал.1 ГПК, поради изменение основанието на иска по реда на чл.214 ГПК.
В конкретният случай наличието на запис на заповед, съобразно сключения между страните
договор за стоков кредит,служи за обезпечаване вземането на кредитора, при наличие на
просрочени задължения от страна на длъжника. Въз основа на издадената заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, ищецът не направил нищо друго, освен реализиране на правото
си да търси изпълнение на просрочените задължения. Ответникът не възразил срещу записа
на заповед относно редовността му, съответно съществуване правото на кредитора, което е
предмет на делото, съобразно задължителните разяснения, дадени с ТР №4/18.06.2014 г. на
ОСГТК ВКС.
В срок не е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема
следното:
Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Пред първоинстанционния съд е предявен установителен иск с правно основание
чл.422 вр. с чл.415 ал.1 ГПК. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че
1
задълженията на ответното дружество произтичали от сключения между страните договор за
стоков кредит и анекс към него на обща стойност 35 000 лв. За обезпечение на
задължението на купувача за заплащане на дължимите суми при закупуване на стоки,
съгласно договора, ответното дружество издава запис на заповед за размера на кредитния
лимит от 35 000 лв. За извършените покупки ищеца съставя фактури, по които ответника
извършва частични плащания. Със заявление по чл.417 ГПК ищцовото дружество е
поискало издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответното
дружество, която е издадена по образуваното ч.гр.д. № 327/2020 г. по описа на Районен съд
Дряново. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът „Геша Холидей“ ЕООД
подава възражение по реда на чл.414 ГПК.
В петитума на исковата молба е посочено, че се претендират главници по частично
неплатените издадени две фактури, както и неустойка и законна лихва по тези фактури.
С разпореждане от 4.03.2021 г., съдът е оставил исковата молба без движение с
указания да се изправят нередовностите относно размера на претендираните суми.
Констатирано е противоречие между обстоятелствената част на исковата молба, където е
посочена сумата общо в размер на 11 245.73 лв., а в петитума - 9444.90 лв.
С молба-уточнение ищцовото дружество изправя констатираните от съда
нередовности, като посочва, че дължимата от ответника сума е в размер на 9444.90 лв.,
главница, неустойка и лихва по двете фактури, издадени в изпълнение на сключения между
страните договор за стоков кредит от 25.03.2016 г.и анекс към него.
В срок е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който се прави възражение,
че искът е недопустим. Цената на иска била различна от тази по заповедта за изпълнение, а
основанието било вземане на суми по фактури, неустойка за забава и законна лихва, поради
което било заявено различно основание, от това въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение – запис на заповед. Според ответника, недопустимостта на иска произтичала от
липса на идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в заповедното
производство и основанието и размера на вземането по предявения иск.
С обжалваното определение, съдът е прекратил производството по делото, като са
възприети доводите на ответника, застъпени в писмения отговор и с позоваване на ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което в производството по чл.422 ГПК е
недопустимо да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед
за изпълнение.
Въззивният съд не споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи.
В случая не се касае за изменение на основанието, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение, а се въвежда каузалната сделка, въз основа и за
обезпечение изпълнението на която е издаден записът на заповед. Изложеното в исковата
молба наличие на договорно задължение, за обезпечаване изпълнението по което е издаден
и записът на заповед, е безспорен факт между страните.
Записът на заповед е форма на менителнично задължение, създаваща задължение на
издателя пред легитимиран поемател. Поетото задължение е абстрактно – наличието на
основание за извършване на сделката не представлява условие за нейната валидност. Поради
абстрактния характер на менителничното волеизявление правата, които то поражда, са
независими от наличността на основна сделка и от развитието на каузални правоотношения,
във връзка с които менителничният ефект е издаден. В случая ищецът твърди, че
задължението по ценната книга обезпечава задължения на ответника по каузално
правоотношение – сключени договори за стоков кредит и анекс към него, в изпълнението на
който са издадени и посочените в исковата молба фактури. В т. 17 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че с въвеждането на твърдения или възражения за
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
2
редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422
ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение. При въведено твърдение на
ищеца с исковата молба по чл. 422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за
изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е
било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът
- кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното
правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект.
Поради изложеното, в разглежданият случай не се касае до хипотезата на изменение
на основанието на иска по чл.214 ГПК чрез добавяне на друго ново основание, различно от
това, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, по смисъла
изложен в ТР 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, което може да се заяви при условията на
евентуалност.
В случая е налице нередовност на исковата молба. С нея се претендира вземане
основано на каузално отношение, обезпечено със запис на заповед, въз основа на който е
издадена заповед за изпълнение. Изложеното в обстоятелствената част не съответства на
петитума на исковата молба, с който се иска сумата само на основание каузалното
отношение, с което не може да се обоснове правният интерес от предявяване на
установителният иск по чл.422 ГПК, като продължение на заповедното производство.
В този смисъл първоинстанционният съд е следвало да остави исковата молба без
движение с указания за превеждане в съответствие на обстоятелствената част и петитума на
исковата молба с цел обосноваване правният интерес от предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Относно възражението за несъответствие на размера на претенцията с този по
издадената заповед за изпълнение, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
На основание изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 99/4.06.2021 г., постановено по гр.д. № 51/2021 г. по описа
на Районен съд Дряново.
Връща делото на Районен съд Дряново за продължаване на съдопроизводствените
действия, съобразно изложеното в мотивите на определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4