О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ / .07.2020 година, гр. ВАРНА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД-
гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на 01.07.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
Мл.с.НАСУФ ИСМАЛ
като изслуша докладваното от съдия Бажлекова
в.ч.гр.дело № 1077 по описа за 2020 година на гражданско отделение на съда, за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на П.Н.К., чрез процесуален представител адв.
Д.И.,- ВАК. Обжалва се определение №1865/30.01.2020г., постановено по гр.д. №
4251/2019г., по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение по реда на чл.248 ГПК, в
частта за разноските на постановеното по делото решение №5182/25.11.2019г. , с
което същата е осъдена да заплати на ответниците по
делото разноски в размер на 200лв. Жалбоподателката
счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и моли
същото да бъде отменено, вместо него да
се постанови съдебен акт, с който молбата по чл.248 ГПК да бъде уважена, като ответниците бъдат осъдени да й заплатят сторените от нея
разноски в първоинстонционното производство. Сочи, че
искането за присъждане на разноски на ответниците е
неоснователно, тъй като, независимо, че са признали иска, същите с поведението си са дали повод за завеждане на делото, тъй като
решението за делбата на имотът, предмет на настоящото производство, възложен на
ответниците е вписано в СВ със собственици – ответниците. Същите не са уведомили ищцата за предявяването
на иска за делба на имота, който е предявен преди придобиването на
собствеността върху същия от ищцата по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в НА № 106/200г. Изразява се несъгласие с мотивите на районния
съд, с които доводите на жалбоподателката са приети
за неоснователни.
В срока по
чл. 276, ал.1 от ГПК, ответниците Й.Б.Б. и М.Г.Б., чрез адв. Сн.Л. са депозирали писмен отговор. Излагат подробни
аргументи в посока неоснователност на частната жалба, с молба за оставянето й
без уважение. С отговора е представена молба до СВ , с която ответниците изрично са поискали да не бъдат вписвани като
собственици на имота на ищцата.
Настоящият
състав на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по гр. д.№ 4251/2019г по описа на ВРС е
образувано по предявен от П.Н.К. срещу М.Г.Б. и Й.Б.Б.
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено между
страните, че ищцата е собственик на на имот: жилище,
апартамент с площ от 47,35кв.м. с идентификатор 10135.3515.529.1.8, находящ се в сграда №1 с административен адрес гр.Варна,
ул.“Ивац Войвода“№24, вх.1, ет.2, ап.5 и прилежаща
изба №8, както и 1,8739% ид.ч. от общите части нан сградата и 13,42 кв.м. ид.
части от парцела. С решение № 5182/25.11.2019г., ВРС е уважил иска и на основание чл.78, ал.2 ГПК евъзложил разноските по делото на ищцата, като я
е осъдил да заплати на ответниците сумата от 2000лв.
С молба от 16.12.2019г. ищцата
по делото П.К. е отправила искане за изменение на решението в частта за
разноските, като същите се възложат на ответниците.
Малбата по чл.248 ГПК е депозирана в срок, същата е връчена на насрещните страни, които не са
изразили становище по нея.
С
определение от 30.01.2019г. постановено по реда на чл.248 ГПК, съдът е оставил
без уважение молбата на П.К.. Изложил е съображения, че ответниците
са признали иска и с поведението си не са дали повод за завеждане на делото,
поради което и на основание чл.78, ал.2 ГПК, разноските следва да се възложат
на ищеца.,
Отговорността
за разноски по водене на делата е уредена в Глава осва
, раздел втори „Държавни такси и разноски“.Конкретните норми, касаещи общия
исков процес са обективирани в чл.78 от ГПК, като при
преценката им най-общо може да се посочи, че от тях е видно, че отговорността
за разноски е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване
на иска ответникът дължи на ищеца направените от него разноски, съответно- при
отхвърляне на иска, ищецът е този, който следва да заплати сторените от
ответника разходи. Изключение от гореописания принцип е изричната разпоредба на
чл.78, ал.2 ГПК, според която ако искът е уважен, но ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, то разноските се
възлагат върху ищеца.
В случая не е спорно, че е
налице една от предвидените в чл.78, ал.2 ГПК предпоставки, а именно признаването
на иска от страна на ответниците.
Основните
доводи на частния жалбоподател за неправилностна
обжалваното определение, с което съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК, се свеждат до това, че ответниците са дали повод
за завеждане на делото.
Настоящият съдебен състав
приема, че от данните по делото не се установява ответниците
да са имали поведение, което да е станало повод за завеждане на делото. Между
страните не е спорно, че ищцата е придобила собствеността нвърху
имотана основание договор за покупко-продажба,
сключен на 09.06.2000г., обективиран в НА №106/2000г.
С договора ищцата е закупила от ответниците идеални
части от парцел и апартамент в недовършен вид в сграда, находяща
се в същия парцел. Към датата на придобиването на собствеността, ищцата е
знаела, че продавачите /ответници в настоящото
производство/ не са единствени собственици на имота. Неуведомяването на ищцата
от страна на ответниците, че по отношение на имотите
в изградената в парцела сграда, включително и процесния
на 25.05.2000г. е предявена исковата
молба за делба, по която е образувано гр.д. № 3803/2000г. не може да се приеме,
като поведение от тяхна страна, което да е дало повод за завеждане на делото. Ответниците не са осровали
собствеността на ищцата в производството по настоящото дело, нито с извънпроцесуалното си поведение преди завеждане на делото.
С постановеното решение по делото за делба, процесния
имот е възложен на ответниците, като вещноправните последици са настъпили в правната сфера на
ищцата, въпреки, че същата не е участвала в производството по делбата. Видно от
представените с отговора на частната жалба молба до СВ, ответниците
са направили искане при вписването на решението за делба да се извърши
отбелязване, че по отношение на процесния имот е
вписан НА, обективиращ договор за покупко-продажба, с
който е придобита право на собственост, по време на производството за делба от щцата.
Изводът, че
ответниците не са имали поведение, което да е
представлявало повод за завеждане на делото, се подкрепя и от обстоятелството,
че ищцата е вписала процесния имот в СГКК $Варна,
видно от представената по делото схема, с отбелязване, че П.К. е собственик на
имота, на основание НА от 09.06.2000г.
По делото
липсват данни ответниците да са оспорвали правата на
ищцата по какъвто и да е начин поради което е налице и втората предпоставка на
чл.78, ал.2 ГПК, и е неоснователно искането на последната за присъждане на
направените от нея по делото разноски,
Затова
обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът
намира направените в писмения отговор на ответниците
искане за присъждане на разноски за въззивното призводство в размер на 200лв. за основателно, поради което
същите следва да им бъдат присъдени.
Така
мотивиран, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1865/30.01.2020г., постановено по гр.д. №
4251/2019г., по описа на ВРС .
ОСЪЖДА П.Н.К.,
ЕГН ********** да заплати на М.Г.Б., ЕГН ********** и Й.Б.Б.,
ЕГН **********, сумата от 200лв., представляваща съдебни разноски на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен
съд в едноседмичен срок от връчване препис на страните, при условията и
предпоставките на чл. 280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.