Р Е Ш Е Н И Е
№....
гр.София, 07,12,2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І-14 състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Йоана Петрова като разгледа
докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №6669 по описа за 2019год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от „М Л.“ ЕАД субективно
съединения искове, с правно основание чл. 135 от ЗЗД:
срещу Ц.С.Д., Д.С. Ш.и
Х.Д. Ш., с
който се претендира обявяване за недействителен по отношение на ищеца
безвъзмезден договор, обективиран в Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 77, Том III, рeг.
№ 4754, дело № 408 от 21.07.2014 г. на нотариус М.Н., peг.
№ 362 на НК, с който Ц.С.Д. е дарила на Д.С. Ш.½ ид.
части от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ 23, намиращ се в гр. София, район Илинден, ж.к. „Света
Троица“, ул. „******, нанесен в
кадастрална карата и кадастрални регистри с идентификатор 68134.1202.456.1.23;
срещу Ц.С.Д. и К.И.К., с който се претендира
обявяване за недействителен по отношение на ищеца безвъзмезден договор,
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 189, Том IV, рeг.
№ 8381, дело № 682 от 17.11.2014 г. на нотариус М.Н., peг. № 362 на НК, с който Ц.С.Д. е дарила на К.И.К. недвижим имот, намиращ се в
с. Бистрица, район Панчарево, ул. „******,
нанесен в
кадастрална карата и кадастрални регистри с идентификатор 04234.6971.1246.2.1,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 2, с посочена в документа площ: 72кв.м., представляващ югозападен
близнак от вилна сграда, заедно с ½ идеална част от дворното място, в
което е построена, представляващ поземлен имот с идентификатор 04234.6971.1246;
Релевират се доводи, че ищецът се легитимира като
кредитор на ответницата Ц.С.Д. за
вземане по запис на заповед от 18.08.2009 г., установено с влязло в сила на 08,04,2019год. Решение от 19,04,2018год. по
т.д. № 5472/2017год. по описа на САС, ТК, III състав, с което е установено, че Ц. С.Д. дължи сума в размер на 76793,40евро,
ведно със законната лихва от 07,01,2013год. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
незабавно изпълнение от 02,11,2012год. по ч.гр.д.№51110/2012год. по описа на
СРС, 25 състав, както и 5346,24лв.-разноски в заповедното производство и 6007,80лв.
–съдебни разноски. Поддържа се, че Ц.С.Д. се е разпоредила със свои недвижими
имоти в полза на свои роднини. Твърди се процесните
сделки да са увреждащи за кредитора. Поддържа се, че знанието на страните по
сделките за увреждане на кредитора се предполага, с оглед родствените отношения
между тях. Горните обстоятелства обосновават наличието на фактическия състав на
чл. 135 от ЗЗД.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендират разноски.
В указания
законоустановен срок по чл. 131 от ГПК, е подаден отговор от ответника Х.Д. Ш.,
в който е изложено становище за неоснователност на иска, с който се иска
прогласяване спрямо нея на относителна недействителност на договор, обективиран
в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 77, Том III, рeг.
№ 4754, дело № 408 от 21.07.2014г. на нотариус М.Н., peг.
№ 362 на НК и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 09, Том I, рeг. № 2760, дело № 08 от 14.02.2017 г. на нотариус К.Б., peг. № 617 на НК. Оспорва кредиторът да е увреден от
сключването на атакуваните сделки. Посочва, че длъжникът Ц.С.Д. е притежавала
други имоти, които са били достатъчно общо обезпечение за задълженията ѝ,
като обстоятелството, че тя се е разпоредила впоследствие с всички свои имоти е
ирелевантно към момента, в който се преценява
увреждащият характер на сделката-сключването ѝ. Поддържа, че със сделката
не се е целяло увреждане на интересите на кредитора. Твърди да не е знаела за
увреждащия характер на сделката. Посочва, че по отношение на това разпореждане
не важи презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Поддържа да не са налице
предпоставките за уважаване на иска по чл. 135 и моли същия да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
В указания
законоустановен срок по чл. 131 от ГПК, е подаден отговор от ответника Д.С. Ш.,
в който е изложено становище за неоснователност на иска, с който се иска
прогласяване спрямо него на относителна недействителност на договор, обективирани в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
77, Том III, рeг. № 4754, дело № 408 от 21.07.2014 г.
на нотариус М.Н., peг. № 362 на НК. Оспорва
кредиторът да е увреден от сключването на атакуваните сделки. Посочва, че
длъжникът Ц.С.Д. е притежавала други имоти, които са били достатъчно общо
обезпечение за задълженията ѝ, като обстоятелството, че тя се е
разпоредила впоследствие с всички свои имоти е ирелевантно
към момента, в който се преценява увреждащият характер на сделката-сключването
ѝ. Поддържа, че със сделката не се е целяло увреждане на интересите на
кредитора. Твърди да не е знаел за увреждащия характер на сделката. Посочва, че
по отношение на това разпореждане не важи презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Поддържа да не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 135 и
моли същия да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Ответниците Ц.С.Д. и К.И.К., в срока по чл. 131 от ГПК не са подали отговор на
исковата молба.
При така изложеното след като обсъди доказателствата
по делото при условията на
чл.235 от ГПК, съдът приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложените доказателства се
установява с решение №957/19,04,2018год.
постановено по т.д.№5472/2017год. на Апелативен съд София, да е потвърдено
решение от 24,04,2017год. по
гр.д.№5323/2015год. по описа на СГС, ГО, 8 състав, с което е установено вземане
на И Ар би лизинг ЕАД срещу Ц.С. Д. за сумата от 76793,40евро, по запис на
заповед от 18,08,2009год., издаден от Интерактивни технологии АД с поемател И ар би лизинг ЕАД, като е определена начална дата
на законната лихва от 07,01,2013год. до изплащане на вземането, по издадена
заповед за изпълнение от 02,11,2012год.
по гр.д.№51110/2012год. по описа на СРС, 25 състав. Решението е влязло в сила
на 08,04,2019год.
С оглед горното ищецът се легитимира като кредитор
на длъжника Ц. С. Д. за цитираното по-горе вземане.
Не е спорно, че с Нотариален акт № 77, том 3, peг.
№ 4754, дело № 408 от 21.07.2014г. на нот. М.Н., с № 362, Ц. С.Д. дарява на брат си Д.С. Ш.собствената си
½ ид.част от АПАРТАМЕНТ № 23, находящ се в гр. София,
Район „Илинден“, жк.Света Троица“, ул.******, с площ
от 66,85кв.м., подробно описан при съседи в НА.
С Нотариален акт №09, том 1, рег.№2760, дело
№08/14,02,2017год. от 14,02,2017год. Д.С. Ш.дарява на дъщеря си Х.Д. Ш. самостоятелен обект сграда с идентификатор 68134,1202,456,1,23, с
адрес гр.София, жк.******, апартамент №23, с площ от
66,85кв.м.
С Нотариален акт № 189, том 4, per. №8381, дело №682 от 17.11.2014г. на нот. М.Н., с
№ 362, Ц.С. Д. дарява на сина си К.И.К. собствен недвижим имот- самостоятелен
обект с идентификатор 04234,6971,1246,2,1, находящ
се с.Бистрица, СО, Район Панчарево, ул.******,
подробно описан в нотариалния акт.
Видно от удостоверение изх.№030732/17,09,2020год. на
ЧСИ С.Я., е видно, че по образуваното изп.дело
№20198440402489 с взискател М л. ЕАД срещу длъжника Ц.С.Д.,
единствено постъпилите суми са 150,05лв.
от запор на банкова сметка, ***ство.
Предмет на производството е искова претенция с правна
квалификация чл.135, ал.1 от ЗЗД за прогласяване относителна недействителност спрямо ищеца на процесните договори за дарение;
По
основателността на иска:
Релевантните факти обуславящи
основателност на исковата претенция са установяване качеството кредитор за
ищеца спрямо първия ответник, разпореждане със собствено на длъжника имущество,
увреждане на кредитора от извършеното разпореждане и знание на длъжника относно
увреждане интересите на кредитора, а в процесния случай доколкото се касае до безвъзмездна
сделка не е необходимо знание на третото лице. Същите са в тежест на ищеца.
В тежест на ответника по делото при условията
на насрещно доказване е да установи
релевираните възражения относно обстоятелството, че ищецът не се легитимира
като кредитор, липсата на знание за увреждане.
Предявения иск има за цел да обезпечи възможността
на кредитора да удовлетвори вземане срещу длъжника като насочи изпълнението за
дълга срещу предмета на разпореждането.
По отношение на предявения иск с пр.осн.чл.135, ал.1 от ЗЗД срещу длъжника, Д. С. Ш.и Х.Д. Ш., с оглед релевираните
факти се твърди да се претендира относителна недействителност по отношение на
поредица от две сделки, които се твърди да увреждат кредитора, а именно договор
за дарение, сключен на 21,07,2014год. и
договор за дарение от 14,02,2017год. Относно основателността на иска по
отношение на цитираните два договор следва да бъдат съобразени разясненията
дадени с т.3 от ТР № 2/2017 от 09.07.2019 год. на ОСГТК на
ВКС, според която защитата на кредитора по
чл.135 от ЗЗД
при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето,
в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване
на иска по
чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителност
по отношение на него не
само на първоначалната
сделка с имуществото на длъжника, но
и на последващите сделки, които го
увреждат.
Съгласно мотивите на цитираното ТР „Когато последният
приобретател е придобил имуществото възмездно, кредиторът може да постигне защита
по реда на
чл.135 ЗЗД, ако този приобретател е недобросъвестен – знаел е за увреждането.
За уважаването на иска против
последния приобретател на възмездно основание
е без значение добросъвестността на неговия праводател или на останалите
лица, придобили имота след прехвърлянето
му от длъжника. Когато последният приобретател е придобил имуществото безвъзмездно, дори и да е бил
добросъвестен, правното му положение е идентично с това на неговия праводател,
т.е. искът може да бъде
уважен, ако спрямо праводателя са налице предпоставките
за уважаване на иска. Поради
това, когато последният приобретател е придобил безвъзмездно имуществото от праводатели, които също са го
придобили безвъзмездно, искът по чл.135 ЗЗД следва да бъде
уважен“.
На първо място съдът намира за установен първия
елемент от фактическия състав на правната норма или качеството кредитор на
ищеца. Качеството „кредитор" е обусловено
от съществуването на вземане към
длъжника, което трябва да е действително
и може да е както парично, така и непарично. Ирелевантно за
основателността на иска по чл.135 от ЗЗД е дали
това вземане е изискуемо и ликвидно към момента
на осъществяване на разпоредителната сделка или действие
- достатъчно е да е възникнало, да е действително и да не е погасено чрез
някой от предвидените в закона правни способи. Единствено в хипотезата на отречено със сила на
присъдено нещо вземане, съдът следва да отрече качеството кредитор на ищеца. В
производството по чл.135 от ЗЗД съдът изхожда от твърдените факти за
съществуването на вземането и доказателства формално материализиращи основание
на вземането, обуславящи в достатъчна степен процесуалната легитимация на
кредитора-ищец. От представените доказателства се обосновава извод вземането
на ищеца да е възникнало преди процесните разпоредителни сделки / извършени през м.07,2014год.
и м.11,2014год./.
С оглед събраните доказателства по
делото е видно, че качеството кредитор на М л. ЕАД произтича от влязла в сила
заповед за изпълнение спрямо ответника
от 02,11,2012год. на Софийски районен съд, постановена по гр.д.№51110/2012год.,
25 състав, вследстие
установителен иск с пр.осн.чл.422
от ГПК. Правоотношенията във връзка с които ищецът се легитимира като кредитор стоят
извън предметния обхват на проверката на съда в настоящото производство. Безспорно по делото е извършеното разпореждане със
собствено на длъжника имущество на 21,07,2014год.
Увреждането на кредитора,
като елемент от фактическият състав на иска
по чл.135
от ЗЗД е налице и се предполага, когато, чрез извършените правни действия длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността
си,
респективно намалява или обременява
имуществото си, предназначено съгласно чл. 133 от ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите. Увреждане има винаги, когато се извършва
разпореждане със секвестируемо имущество, включително
и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника
се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на
правата на кредитора спрямо длъжника, какъвто е процесният
случай. Правноирелевантно е дали длъжникът след
разпореждането притежава друго имущество и на каква стойност, тъй като цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредитора-чл.133 от ЗЗД, поради
което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това
имущество - дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с
друго налично такова. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго
имущество извън разпореденото - той не разполага с възможност за избор срещу
кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. /Решение № 261 от 25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5981/2014 г., IV г. о.,
ГК постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
Т.е. от събраните доказателства
настоящия състав намира да е налице увреждане на кредитора от извършеното
разпореждане.
Налице е и следващия елемент от
фактическия състав досежно знание на длъжника, че извършеното разпореждане
уврежда кредитора. За установяване на същото съдебна практика приема, че не е необходимо намерение за
увреждане на кредитора, а само наличието на знание, че лицето има кредитори,
които биха могли да се удовлетворят от имуществото му по реда на чл.133 от ЗЗД,
което безспорно съдът намира за установено, тъй като длъжникът, към датата на
разпореждането -21.07.2014год. е знаел за наличие на предявен иск спрямо него
по искова молба с пр.осн.чл.422 от ГПК, първоначално
предмет на гр.д.№3191/2013год. по описа на
СГС, ГК, 1-6 състав.
Доколкото атакуваната сделка е безвъзмездна
знанието на третото лице, в полза на което е извършено разпореждането/ Д.С. Ш./
не е необходимо условие обосноваващо основателност на иска. Ето защо доводите
за приложение на презумпцията по чл.135, ал.2 от ГПК са неотносими,
доколкото същата намира приложение в хипотезата на извършена възмездна сделка.
Ето защо съдът намира, че са налице
всички елементи от фактическия състав на правната норма съобразно чл.135, ал.1
от ЗЗД по отношение на договор за дарение от 21,07,2014год. Последващата
сделка извършена от съконтрахента на длъжника Д.С. Ш.в
полза на Х. Д. Ш., сключена на 14,02,2017год. също се явява
увреждаща за кредитора, а с оглед безвъзмездния характер на същата е ирелевантно дали приобретателят е
добросъвестен /знаел за увреждането/. В този случай при създадената конкуренция
на права, следва да бъдат предпочетени правата на кредитора пред правата
на лицето получило имущество
безвъзмездно. Ето защо исковите претенции като основателни следва да бъдат уважени за прехвърлената ½ ид.част,
включително по втората сделка от 14,02,2017год., тъй като това е имуществото с
което се е разпоредил длъжника.
Предявеният иск с пр.осн.чл.135, ал.1 от ГПК
по отношение на договор за дарение от 17,11,2014год., съдът намира за
основателен по аналогични на изложените по-горе съображения. Установено е
качеството на кредитор за ищеца за
вземане възникнало преди атакуваната сделка, извършено разпореждане с имущество
на длъжника, увреждане на кредитора и
знание на длъжника за извършеното увреждане. С оглед липсата на възмездност е ирелевантно дали приобретателят К.И.К. е добросъвестен.
Съобразно горните мотиви исковите
претенции подлежат на уважаване.
По разноските:
Предвид изхода
от спора, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК на ищеца
се дължат разноски, които съдът намира
за доказани в размер на 506,33лв., от които 15,00лв.-СУ, д.т. в размер на 399,13лв.-част
от 452,07лв., 32,20лв.-вп.ИМ за имот в Света Троица,
20,00лв.-вписване на ИМ за имот
с.Бистрица, 40,00лв.-схема за 2 обекта. /Съдът не присъжда разноски за д.т. по молба за
обезпечение на бъдещ иск в размер на 40,00лв., вписване на три броя възбрани в
размер на по 15,00лв., три броя обезпечителни заповеди-15,00лв., тъй като по
делото не са ангажирани доказателства за предмета на дело №5681/2019год. СГС, а
по отношение на скица за имот от Община Божурище -30,00лв. и
удостоверение за данни по КК-20,00лв., тъй като касаят имот в с.Гурмазово, за
който производството по делото е прекратено/.
С оглед изхода от спора на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК на ответната страна разноски не се дължат.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО недействителна на осн.чл.135,
ал.1 от ЗЗД спрямо „М л.“ЕАД, с ЕИК: ******, със съдебен адрес ***,
офис 2 извършената между Ц.С.Д., с ЕГН **********, с адрес *** и Д.С.
Ш., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сделка обективирана в Нотариален
акт №77, том 3, peг. № 4754, дело № 408 от 21.07.2014г. на
нот. М.Н., с № 362, по отношение на ½ ид.част от АПАРТАМЕНТ № 23,
находящ се в гр. София, Район „Илинден“, жк.Света Троица“, ул.******, с площ от 66,85кв.м., подробно
описан в НА, ведно със зимнично помещение №23 с площ 7,72кв.м., при съседи посочени в НА,
ведно с 2,51%ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя,
върху която е построена , съставляваща парцел 1, кв.1, м.Разсадника, както
и договор обективиран в Нотариален акт
№09, том 1, рег.№2760, дело №08/14,02,2017год. от 14,02,2017год., с който Д.С.
Ш.дарява на Х.Д. Ш. самостоятелен
обект сграда, с идентификатор 68134,1202,456,1,23, с адрес гр.София, жк.******, апартамент №23, с площ от 66,85кв.м. за
прехвърлената ½ ид.част от имота.
ПРОГЛАСЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО недействителна на осн.чл.135, ал.1 от ЗЗД спрямо
„М л.“ЕАД, с ЕИК: ******, със съдебен адрес ***, офис 2 извършената между Ц.С.Д.,
с ЕГН **********, с адрес *** и К.И.
К., с ЕГН: **********, с
адрес: *** сделка обективирана в Нотариален акт за дарение № 189, Том IV, рeг.
№ 8381, дело
№ 682 от 17.11.2014 г. на нотариус М.Н., peг. № 362 на НК, с който Ц.С.Д. е дарила на К.И.К. недвижим имот, намиращ се в
с. Бистрица, район Панчарево, ул. „******,
нанесен в
кадастрална карата и кадастрални регистри с идентификатор 04234.6971.1246.2.1, находящ се в сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор
04234,6971,1246, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 2, с посочена в документа площ: 72кв.м., представляващ
югозападен близнак от вилна сграда, заедно с ½ идеална част от общите
части на цялата сграда, заедно с ½ ид.част
от имота, в който сградата е построена, представляващ имот с идентификатор
04234.6971.1246, при съседи по НА;
ОСЪЖДА Ц.С.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, К.И. К., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
Д.С. Ш., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Х.Д. Ш. с ЕГН **********, с адрес *** да
заплатят на „М л.“ЕАД, с ЕИК: ******, със съдебен адрес ***,
офис 2 на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер
на 506,33лв.-
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: