Решение по дело №5498/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1950
Дата: 11 октомври 2019 г. (в сила от 19 октомври 2019 г.)
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20194430105498
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2019 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

РЕШЕНИЕ

 

гр.Плевен, 11.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, ІІ граждански състав, в открито заседание на  09.10 през две хиляди и  деветнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Дилова гр.д.№ 5498  по описа за 2019 за да се произнесе, взе предвид следното:

В ПлРС е постъпила молба от Д.И.Г.   лично и като майка и законен представител на детето ***против Ц.Д.И. ***, в която се твърди че гражданския  и брак  с ответника е прекратен и родителските права върху роденото от брака дете ***са предоставени за упражняване на молителката. Твърди се, че от влизане в сила на съдебния акт и до настоящия момент с детето са подложени на системен емоционален и психически тормоз. Твърди се, че последния акт на насилие е извършен на 22.08.2019г. и се изразява в отправяне на обиди и заплаха че социалните ще вземат детето от майката. Отправя искане за налагане на мерки по реда на ЗЗДН.

Ответникът, редовно призован  се явява в съдебно заседание. Оспорва,  че на посочените дати е извършвал действия представляващи домашно насилие  по смисъла на закона спрямо майката и децата.

          Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

          От представеното удостоверение за  раждане е видно, че  ******, родена на ***г. е  дете на Д.Г. и Ц.И.. По делото е представено  определение, с което е одобрена спогодба по гр.д.№ 3448/2019г. по описа на ПлРС, от която се установява че  упражняването на родителските права върху детето е предоставено на майката Д.Г., а на бащата е определен режим на лични контакти.

По делото е представена декларация от Д.И.Г., в която е декларирала че на 18.08.2019г. и на 22.08.2019г. Ц.И. е извършил спрямо нея  и дъщеря и ***И. акт на домашно насилие, под формата на емоционален и психически тормоз, безпричинни скандали, обиди в присъствието на малолетното дете.

От показанията на св. Сн. Г. и *** се установява, че на 18.08 близките на детето се били разбрали да ходят на заведение за да празнуват рождения ден на детето. Тогава детето през деня е било при баща си и се е прибрала много разтревожена, като е споделила че баща и е обиждал майка и. Свидетелите твърдят, че първоначално детето е отказало да излезе и да празнува рождения си ден. Според свидетелите бащата е наричал пред детето майката „овца“, „глупачка“ и „мръсница“.

В съдебно заседание е разпитан и св. В.С.- кръстник на детето, който заявява че на 23.08. Ц. е бил на гости у тях и по това време на улицата са минали ***и детето. Бащата е извикал детето да дойде да го видят, а майката е разрешила детето да се види с баща си и свидетеля, като са се разбрали по-късно да го доведе до параклиса. Свидетеля твърди, че тогава не е чул бащата да обижда майката на детето или детето, както и че на тръгване детето е прегърнало баща си. Според свидетеля преди да се разделят родителите му детето е било „по-отворено“, а сега е затворено и това което се случва не е добро за детето. Св. Ив. И. в показанията си пред съда твърди, че на работното място не е чувал обиди и заплахи от страна на Ц. към Д., не е чувал за инциденти между тях, а когато детето е било при баща си в присъствие на свидетеля, бащата не е говорил обидно за майката.

В съдебно заседание съдът е изслушал детето ***И., което заявява, че между родителите му има разправии, баща му обижда майка му , нарича я“мърша, глупачка, боклук“ и това го е казал пред детето на рожденния му ден- 18.08. и детето е отговорило, че майка му не е такава. Детето твърди, че другия инцидент се е случил, когато е било пред блока, когато баща му го е видял, говорил е с майката по телефона, напсувал я и е казал, че  социалните ще го вземат и настанят в приемно семейство.

От представения  по делото социален доклад се установява, че детето е споделило, че на 18.08. е било цял ден с баща си, пазарували са заедно учебни пособия за предстоящата учебна година, но бащата постоянно е отправял обиди по адрес на майката пред детето, защото е ядосан защото с майката са се  разделили.От доклада се установява, че на 22.08. детето отново е било с баща си, който отново е започнал да отправя обидни думи по адрес на майката,  както и че е казал на детето, че майка му го лъже и е звъннал на социалните, че детето е оставено  само, както и че ще отиде в приемно семейство. Пред социалните детето е споделило, че бащата обижда, псува майката пред него, и това не му е приятно.В заключение социалния работник изразява становище, че когато е с баща си детето  ***И. се чувства притеснено, не му е приятно да слуша обиди и псувни от страна на бащата към майката.

 От изложеното се установява, че молбата е подадена в едномесечния срок съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Съгласно  чл. 2 от Закона за защита срещу домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено спрямо лицата посочени  в разпоредбата. От събраните по  делото доказателства се установява, че  Д.Г. и Ц.И.  са родители на детето детето ***И., т.е. Ц.И. е от кръга лица посочени в разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН. По отношение на твърдяното домашно насилие упражнено върху молителката и  детето съдът кредитира представената декларация,  показанията на разпитаните по делото свидетели, както и представения социален доклад, изготвен от ОЗД. Съдът кредитира показанията на свидетелите Сн.Г. и ***, които са непротиворечиви както помежду си, така и с казаното от детето по време на изслушването му.  Съдът приема, че извършените от ответника  спрямо  молителката и детето действия представляват акт на домашно насилие под формата на психическо насилие и обиди.  Изслушаното дете заявява, че обидите които бащата отправя към майката го притесняват и не желае да ги слуша. От изложеното съдът намира,че молбата е основателна и на ответника следва да бъдат наложени  предвидените в закона мерки  за защита. Според съда най-подходящи мерки за закрила са следните - да се въздържа ответникът от действия представляващи домашно насилие. Тази мярка не е обвързана с някакъв срок, а следва постоянно да се спазва от ответника.Следва да бъде забранено да приближава на не по-малко от 50 м.  молителката Д.Г., както и  да бъде да бъде забранено да приближава на не по-малко от 50 м. детето *** за срок от  6 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита, както и да бъде задължен ответника да посещава специализирани програми. Съдът счита, че тези мерки са съобразени с характера на извършеното насилие от ответника, както и с обстоятелството че няма данни той да е извършвал други актове на домашно насилие.

Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали нарушението следва да го задържат и  да уведомят прокуратурата за това.

При този изход на процеса и на основание чл.11 ал., от закона ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса  в размер на 30 лв по сметка на ПлРС, както и  глоба в размер на 200 лв. 

 

          Водим от горното, Съдът

 

 

РЕШИ:

 

ПОСТАНОВЯВА  МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА  на осн. чл. 5 ал.1 т.1от Закона срещу домашното насилие както следва :

ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 5 ал.1 т.1 от ЗЗДН Ц.Д.И. ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.И.Г. ЕГН ********** и ***ЕГН *********.

          ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на Ц.Д.И. ЕГН ********** да приближава на по-малко от 50 метра Д.И.Г. ЕГН ********** и ***ЕГН *********  жилището, находящо се в ***, вкл. местата за социални контакти и отдих, за срок  от шест месеца, считано от постановяване на заповедта за незабавна защита-23.08.2019г .

ЗАПОВЕДТА на осн. чл. 21 ал.1 да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника.

В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта за защита Ц.Д.И. ЕГН ********** да бъде задържан незабавно на осн. чл. 21 ал.2 от ЗСДН за което да бъде уведомена прокуратурата.  

Да се изпрати препис от заповедта на страните по делото, както и на І  и ІІ РУП Плевен.

 ЗАПОВЕДТА на осн. чл. 21 ал.1 да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника.                     

ОСЪЖДА чл.11 ал.1, от Закона срещу домашното насилие Ц.Д.И. ЕГН ********** да заплати по сметка на ПлРС държавна такса  в размер на 30 лв по сметка на ПлРС, и глоба в размер на 200 лв.

          Решението може да се обжалва пред ПОС в 7- мо дневен срок от  обявяването му на 11.10.2019г.

                                                                   

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: