Решение по дело №68450/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13364
Дата: 23 ноември 2022 г.
Съдия: Стою Христов Згуров
Дело: 20211110168450
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 13364
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЮ ХР. ЗГУРОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СТОЮ ХР. ЗГУРОВ Гражданско дело №
20211110168450 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените от С. А. Ж., ЕГН ********** срещу
И. Х. М., ЕГН **********, обективно и кумулативно съединени осъдителни
искове с правни основания чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.285 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4000 лв., представляваща дължима
цена на извършени строително-монтажни работи по сключен между страните
договор за строително-монтажни работи от м.02.2020г., от които 1000 лв. за
преработка на електрическа инсталация, 2500 лв. за шпакловане на стени с
обща площ от 250 кв.м. и 500 лв. за пренасянето до 5-ти етаж на сградата на
60 кашона плочки, вана, тоалетна, бойлер, В и К и ел.материали, оборудване
на две бани с тоалетни, 10 торби по 20 кг. лепило „теракол“, 20 торби по 25
кг. гипсово лепило за шпакловка, 4 туби по 5 л грунд, 10 баки по 25 л
шпакловка „Шитрок“, както и за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 800 лв., представляваща направени от него разноски за
изпълнение на поръчка възложена му от ответника за закупуване със средства
на ищеца, но за сметка на ответника на 10 бр. торби теракол с тегло от по 20
кг, 10 баки шпакловка „шитрок“ по 25 л всяка, 20 торби гипсово лепило за
шпакловка от по 25 кг., 4 туби грунд от по 5 литра, ведно със законната лихва
върху сбора от главниците, считано от 30.11.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
Претендираните от ищеца права произтичат от твърденията, че между
него и ответника е бил сключен Договор за СМР от м.02.2020 г., съгласно
който ищецът, в качеството си на изпълнител, се задължил да извърши
преработка на ел.инсталация с поставяне на 40 точки за сумата от 1000 лв.,
шпакловане на стени -250 кв.м., закупуване на материали за ремонта на
стойност от 800 лв. и пренасянето им до апартамента за възнаграждението от
1
500 лв. Твърди, че е извършил възложените му СМР в срок и предал обекта на
възложителя без възражения и забележки. След това, в началото на м.април
на 2020г. апартаментът бил наводнен от находящо се над него съоръжение,
което се пълнело с вода и растения, при което извършените от него СМР
били унищожени. Тогава ответникът отказал да му заплати договорената цена
на извършените СМР и разноски по поръчката за закупуване на материали,
като заявил, че ищеца следва да ги извърши отново за негова сметка. Тогава
ищецът отвърнал, че не носи вина за наводнението и възложителят трябва да
заплати за извършените преди това СМР, но ответникът отказал. Поради това,
ищецът поканил ответника да заплати за извършените от него СМР с
нотариална покана, но плащане не последвало, поради което предявява
настоящите искове.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи
от страна на ответника. С него предявените искове се оспорват като
неоснователни с възражението, че за извършените от ищеца и посочени в
исковата молба СМР той е заплатил, а освен това е заплатил авансово и за
други СМР, които са били предмет на договора, но които ищецът не е
извършил в срок по негова вина, поради което ответникът е развалил
договора и в последствие е възложил на други лица да довършат ремонта на
апартамента му.
В съдебното заседание ищецът не се яви лично, той беше представляван
от адв.Д., който поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи,
претендира за разноски по делото и релевира възражение за прекомерност на
заплатеното в полза на процесуалния представител на ответника адвокатско
възнаграждение.
В съдебното заседание ответникът се яви лично и с пълномощника си
адв.В., който оспорва предявените искове, излага съображения за това те да
бъдат отхвърлени и претендира за разноски по делото.
След като взе предвид изложеното в исковата молба, събраните
доказателства и изявленията на страните в съдебното заседание, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото, съдът обяви за безспорни в отношенията между
страните и ненуждаещи се от доказване в процеса са обстоятелствата, че
между страните през м.февруари на 2020г. е бил сключен договор за
извършване на СМР в процесния апартамент, че ищецът е извършил
преработка на ел.инсталацията при договорено възнаграждение от 1000 лв. за
труд и шпакловане на стени и тавани, общо 250 кв.м., при договорено
възнаграждение в размер на 2500 лв.
Съгласно чл.172 ГПК показанията на свидетеля М.а, която е съпруга на
ответника следва предвид възможната й заинтересованост да бъдат ценени от
съда с оглед на всички други данни по делото. Предвид съвкупната преценка
на събраните писмени доказателства, представляващи нотариална покана
изпратена от ищеца до ответника, обясненията на ищеца от 27.07.2021г.
дадени от него по прокурорската преписка, които не съответстват на
изложеното в нотариалната покана и исковата молба, електронната
2
кореспонденция между страните по приложениeто VIBER, извлечение от
банкова сметка на ответника, както и на показанията на свидетелите Тодоров
и Спасов, съдът кредитира показанията на свидетеля М.а, от които се
установява, че ответникът е заплатил на ищеца във връзка със сключения
между тях договор за СМР общо сумата от 11 000 лв., от които 2000 лв. били
за материали, а останалите за положения труд при пълно изпълнение на
договора.
От показанията на свидетеля Спасов се установи, че ищецът е закупил
материали за шпакловка за около 700-800 лв., като договорката между
страните била ищецът и свидетелят Спасов да закупят само материалите,
които са им нужни за работата, а плочките са били закупени от ответника.
От посочените по горе писмени и гласни доказателства се установи, че
ищецът не е довършил ремонта, така както е било договорено, като в крайна
сметка, след м.май на 2021г. неизпълнението е настъпило по негова вина.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Терзиев, защото
протИ.речат на останалите събрани доказателства, тъй като той сочи, че
материалите били закарани в обекта след като тавана е бил наводнен и е бил
къртен, а не преди наводнението, както твърди и самият ищец. Те са
вътрешно протИ.речиви, неинформативни и непоследователни, защото той
първо сочи, че не помни дали т.нар. материали били разтоварвани, а по-късно
заявява, че от камиона те били разтоварени.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл.266 ЗЗД поръчващия трябва да заплати възнаграждението
за приетата работа, а ако възнаграждението е уговорено по единични цени,
размерът му се установява при приемането на работата.
Между страните не е налице спор, че ищецът е извършил преработка на
ел.инсталацията при договорено възнаграждение от 1000 лв. за труд и
шпакловане на стени и тавани, общо 250 кв.м., при договорено
възнаграждение в размер на 2500 лв. Спорно е само, дали тези
възнаграждения са били заплатени от ответника на ищеца.
В производството по делото се установи, че ответникът е предал на
ищеца сума в общ размер на 11 000 лв., като 2000 лв. от тях било договорено
да бъдат изразходвани за закупуването на материали, а останалите за
заплащане на труда. При това положение се налага извода, че с тези 9000 лв.
ответникът е заплатил още преди завеждане на делото претендираните от
ищеца в настоящото производство суми за дължимо възнаграждение в общ
размер на 3500 лв. По същите съображения се установи и, че с предвидените
2000 лв. за материали ответникът още преди завеждане на делото е заплатил
на ищеца направените от него разноски за закупуване на материали в размер
на 800 лв. С тази сума са били заплатени и евентуално направените от ищеца
разноски за заплащане на възнаграждение на трети лица, които са пренасяли
материалите до апартамента на ответника, макар в производството по делото
да не се установи безспорно, че те са били в размер на 500 лв.
3
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените от ищеца искове са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените от него разноски по делото. Предвид средната по
тежест правна и фактическа сложност на спора, съдът намира, че
възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното в полза на
процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение е
основателно, като то обаче не следва да бъда намалено до предвидения в
наредбата минимум от 780 лв., а от 1500 лв. на 1000 лв. Така в полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. А. Ж., ЕГН ********** срещу И. Х. М.,
ЕГН **********, обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с
правни основания чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.285 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 4000 лв., представляваща дължима цена на
извършени строително-монтажни работи по сключен между страните договор
за строително-монтажни работи от м.02.2020г., от които 1000 лв. за
преработка на електрическа инсталация, 2500 лв. за шпакловане на стени с
обща площ от 250 кв.м. и 500 лв. за пренасянето до 5-ти етаж на сградата на
60 кашона плочки, вана, тоалетна, бойлер, В и К и ел.материали, оборудване
на две бани с тоалетни, 10 торби по 20 кг. лепило „теракол“, 20 торби по 25
кг. гипсово лепило за шпакловка, 4 туби по 5 л грунд, 10 баки по 25 л
шпакловка „Шитрок“, както и за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 800 лв., представляваща направени от него разноски за
изпълнение на поръчка възложена му от ответника за закупуване със средства
на ищеца, но за сметка на ответника на 10 бр. торби теракол с тегло от по 20
кг, 10 баки шпакловка „шитрок“ по 25 л всяка, 20 торби гипсово лепило за
шпакловка от по 25 кг., 4 туби грунд от по 5 литра, ведно със законната лихва
върху сбора от главниците, считано от 30.11.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С. А. Ж., ЕГН ********** да заплати на И. Х. М., ЕГН
********** сумата от 1000 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4