№ 482
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20221100901683 по описа за 2022 година
СГС е сезиран с искова молба от „В.С.“ ЕООД, с която е предявен срещу „Е.С.-****“
ЕООД иск с правно основание чл.55 ал.1, предл.2-ро ЗЗД за сумата от 44 200 лв. Твърди се
от ищеца, че през периода 26.02.2021 г. – 27.05.2021 г. е платил по банков път в полза на
ответника сумата от 75 200 лв. като аванс за закупуване на недв.имот, собственост на
ответника – апартамент Б401, находящ се в гр.София, УПИ III-453, кв.30-А, м.“Витоша ВЕЦ
Симеоново“. Сочи се, че ответникът е отказал да сключи договор за прехвърляне на
собствеността и е върнал сумата от 31 000 лв., но остава да дължи сумата от 44 200 лв. Иска
се от ищеца ответникът да бъде осъден да плати сумата от 44 200 лв.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск с възражението, че
управител на ответника и управител на ищеца е била М.Б., но към момента на извършване
на процесните парични преводи не е бил сключен договор между двете дружества за
продажба на недв.имот. Поддържа се, че на 10.08.2021 г. със знанието на Б. е сключен
договор за продажба на недв.имот и е била прехвърлена собствеността върху имота в полза
на трето лице.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск с довода,
че е налице признание за получена от ответника сума при липса на правно основание. Освен
това Б. в качеството на управител е изпълнявала решенията на ОС на съдружниците, което е
компетентен орган да приеме решение за отчуждаване на недв.имот.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорването на иска с
възражението, че претенцията на ищеца е недоказана, защото липсват доказателства за
сключена сделка и за прието решение на ОС.
Представена е фактура N 119/01.03.2021 г., в която се сочи, че ответникът има вземане
1
срещу ищеца за сумата от 5000 лв. – частична вноска за покупка на апартамент Б401.
Представена е фактура N 120/12.03.2021 г., в която се сочи, че ответникът има вземане
срещу ищеца за сумата от 9000 лв. – частична вноска за покупка на апартамент Б401.
Представена е фактура N 124/22.03.2021 г., в която се сочи, че ответникът има вземане
срещу ищеца за сумата от 19 000 лв. – частична вноска за покупка на апартамент Б401.
Представена е фактура N 125/23.03.2021 г., в която се сочи, че ответникът има вземане
срещу ищеца за сумата от 11 000 лв. – частична вноска за покупка на апартамент Б401.
Представена е фактура N 128/06.04.2021 г., в която се сочи, че ответникът има вземане
срещу ищеца за сумата от 8200 лв. – частична вноска за покупка на апартамент Б401.
Представена е фактура N 129/09.04.2021 г., в която се сочи, че ответникът има вземане
срещу ищеца за сумата от 1000 лв. – частична вноска за покупка на апартамент Б401.
Представена е фактура N 131/28.04.2021 г., в която се сочи, че ответникът има вземане
срещу ищеца за сумата от 5000 лв. – частична вноска за покупка на апартамент Б401.
Представена е фактура N 133/13.05.2021 г., в която се сочи, че ответникът има вземане
срещу ищеца за сумата от 15000 лв. – частична вноска за покупка на апартамент Б401.
Представена е фактура N 134/28.05.2021 г., в която се сочи, че ответникът има вземане
срещу ищеца за сумата от 2500 лв. – частична вноска за покупка на апартамент Б401.
Представени са банкови извлечения, в които се сочи, че ищецът е превел по сметка на
ответника сумата от 75 200 лв.
Представен е нот.акт N 162, том IV, дело N 612/21 г., от който се установява, че
ответникът е продал на Н.Е.Х. и З.В.И. собствеността върху апартамент N Б401 с
идентификатор 68134.905.3591.1.2.9, находящ се в гр.София, м.“Витоша Вец Симеоново“,
сграда Б.
Представен е договор за довършителни работи от 10.08.2021 г., от който се установява, че
Н.Е.Х. и З.В.И. са възложили на ответника извършването на строителни работи в
апартамент N Б401 с идентификатор 68134.905.3591.1.2.9, находящ се в гр.София,
м.“Витоша Вец Симеоново“, сграда Б, срещу възнаграждение от 128 129,95 лв.
С определението за доклад по чл.374 ГПК от 23.02.2023 г. е прието за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване на основание чл.146 ал.1, т.3 и т.4 ГПК
обстоятелството, че през периода 26.02.2021 г. – 27.05.2021 г. ищецът е платил по банков
път в полза на ответника сумата от 75 200 лв., както и че ответникът е върнал сумата от
31 000 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.55 ал.1
2
ЗЗД.
Не се спори, че през периода 26.02.2021 г. – 27.05.2021 г. ищецът е платил по банков път
в полза на ответника сумата от 75 200 лв. – това фактическо обстоятелство е прието на
основание чл.146 ал.1, т.3 и т.4 ГПК за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване
с определението за доклад по чл.374 ГПК от 23.02.2023 г. Фактическата констатация на съда
за извършено от ищеца плащане в полза на ответника се потвърждава и от представените
банкови извлечения.
В издадените от ответника фактури с N-ра: 119/01.03.2021 г., 120/12.03.2021 г.,
124/22.03.2021 г., 125/23.03.2021 г., 128/06.04.2021 г., 129/09.04.2021 г., N 131/28.04.2021 г.,
133/13.05.2021 г. и 134/28.05.2021 г., по които са извършените от ищеца плащания, и в
банковите извлечения се сочи, че платените от ищеца суми са цена за закупуване на
апартамент N Б401. От страна на ответника, който носи доказателствената тежест, не се
представиха доказателства за факта, че към извършване на плащанията е бил сключен с
ищеца договор за продажба на недв.имот - апартамент N Б401, по който ищецът в
качеството на купувач е поел задължението да плати цена в размер на 75 200 лв. Това
означава, че сумата в размер на общо 75 200 лв. е получена от ответника при липса на
правно основание. Следва да се спомене, че издадените от ответника фактури имат
качеството на счетоводни документи и не представляват правно основание за получаване на
сумите, доколкото „основание“ по смисъла на чл.55 ал.1 ЗЗД може да бъде сключен между
страните договор и породеното от него правоотношение, по което за ищеца е съществувало
задължение да плати на ответника цена.
От страна на ответника не се представиха и доказателства и за факта, че след получаване
на сумата от общо 75 200 лв. е бил сключен с ищеца договор за продажба недв.имот -
апартамент N Б401, по който цената на закупения от ищеца имот възлиза в размер на 75 200
лв. В този смисъл съдът намира, че е недоказан фактът на осъществено след плащане на
сумата правно основание, което да оправдава нейното получаване от ответника. Не е
сключен договор, който да служи за основание на ответника да получи сумата, платена
преди сключването му от ищеца.
От представения нот.акт N 162, том IV, дело N 612/21 г. се установява, че на 10.08.2021 г.
ответникът е продал на Н.Е.Х. и З.В.И. собствеността върху апартамент N Б401 с
идентификатор 68134.905.3591.1.2.9, находящ се в гр.София, м.“Витоша Вец Симеоново“,
сграда Б. След сключване на този договор имотът е излязъл от патримониума на ответника,
който преди отчуждаването му е получил от ищеца сумата от 75 200 лв. за закупуване точно
на този имот. В този случай е изключено да възникне „основание“, което да оправдава
получаването от ответника на паричната сума в размер на 75 200 лв.
Доколкото не се доказа, че сумите са платени с оглед на бъдещо сключване на договор за
продажба, съдът намира, че случаят попада в хипотезата на чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД.
Не се спори, че ответникът е върнал на ищеца сумата от 31 000 лв., от което следва
3
изводът, че задължението по чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД възлиза на 44 200 лв. Не се
представиха доказателства за плащане на тази сума, поради което предявеният иск с правно
основание чл.55 ал.1 ЗЗД е основателен.
Към получаване на процесните суми управители на ответника са били М.И. Б., която е и
управител на ищеца, и Д.С.Т., които са представлявали ответника заедно. Обстоятелството,
че М.И. Б. е била едновременно управител и на двете дружества, е ирелевантно за
фактическия състав на чл.55 ал.1 ЗЗД. Следва да се спомене, че към органното
представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и
също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не
се прилага забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД – т.2 ТР № 3 от 15.11.2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г.,
ОСГТК на ВКС.
Повдигнатите от ответника в писмения отговор възражения за недобросъвестни действия
на М.И. Б., извършени в качеството на управител на ответното дружество, са
непротивопоставими на ищеца. Недобросъвестното поведение на Б. като управител не може
да служи за правно основание за получаване на процесната сума от ответното дружество.
При възникнали за ответното дружество вреди от поведението на Б. като управител,
дружеството може да търси съдебна защита с иска по чл.145 ТЗ, по който легитимиран да
отговаря е Б. в качеството на физическо лице. В настоящия процес по иск с правно
основание чл.55 ал.1 ЗЗД не може да противопоставя на ищеца възражението, че от
поведението на неговия управител Б. са възникнали вреди за ответника, на който Б. е била
управител до 12.11.2021 г.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.С.-****“ ЕООД, ЕИК ****, ж.к. ****, да заплати на „В.С.“ ЕООД, ЕИК ****,
гр.София, ул.“****, на основание чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД сумата от 44 200 лв. – получена
сума през периода 26.02.2021 г. – 27.05.2021 г., ведно със законната лихва от 14.09.2022 г. до
окончателното плащане, както и съдебни разноски от 7698 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4